Първо пътуване до Англия- Нотингам и Нюкасъл

Настоящият разказ се отнася до пътуването ми с моята приятелка-полякиня, от Вроцлав до Нюкасъл. Това беше първото ми пътуване към Англия досега. Живея от повече от година в Полша, а по принцип полетите оттук към Англия и Италия са винаги доста евтини, така че решихме да използваме възможността да отидем до града, в който приятелката ми някога е живяла 3 години. Двупосочен комбиниран билет за Ryanair и Wizzair ни излезе около 120 лв на човек, при това до East Midlands Airport, близо до Нотингам. Върнахме се от Донкастър, близо до Шефийлд. Трябва да се каже, че пез тази година билетите са сравнително скъпи, защото преди 2 години можеше да се пътува от Краков/Познан до Лутън за 10-15 лв. Но тук няма да се оплаквам.

Организацията на пътуването не беше лесна, защото трябваше да се определи най-евтиният начин да се стигне до Нюкасъл. Маршрутът ни беше следният: East Midlands Airport- Нотингам- Шефийлд- Нюкасъл. На връщане пътувахме по следния маршрут: Нюкасъл-Шефийлд-Донкастър-летище „Робин Худ”. Между Шефийлд и Нюкасъл пътувахме с „Мегабус”, която предоставя евтини пътувания с автобус (дори до Германия, Белгия и Франция). Един билет струваше 6 паунда, докато например National express продават билети за същото разстояние за над 30 паунда. Влакът пък беше над 40 паунда, така че и дума не можеше да става да пътуваме с него.

Пътят от Вроцлав до East Midlands Airport е около 1.50 ч. Самолетът беше пълен, имаше към 200 души. Във Великобритания и Ирландия живеят над 1.5 млн поляци, така че самолетите винаги са пълни с хора. Всъщност първата голяма вълна от полски имигранти се състои от войници, воювали по време на Втората световна война на страната на Великобритания и САЩ.  Другите две вълни са през 80-те години (след обявяването на военното положение в Полша) и след 2004 г. Днес можете да срещнете поляци навсякъде (не всички работят във ферми)- но не винаги ще ги разпознаете.

Пътуването от летището към Нотингам беше изключително приятно. Имахме късмет с времето, беше около 21 градуса, слънчево. Минахме през 2 малки градчета, които много ме впечатлиха- харесва ми зеленината по фасадите на къщите. Всичко изглежда толкова спокойно, а къщите са добре поддържани. Влязохме в Нотингам, без изобщо да забележа- не мога да повярвам, че в град с 220 000 жители няма огромни жилищни сгради! Това е, което ме учуди най-много на Острова- малкото блокове (само в Лийдс и Съндърланд видях повече от тях), и зеленината. И тези къщички от червена тухла са навсякъде...

В Нотингам се ориентирахме бързо- настанихме се в хотела си и излязохме на разходка. Разбира се, загубихме се и се наложи да обикаляме повече. Има няколко хубави църкви в центъра на града, като една от тях е превърната в... пиано-бар. Приятелката ми обясни, че това се случва често в Англия, защото църковната общност няма възможност да поддържа сградите. Затова ги дават под наем на някого, и те се превръщат в ресторанти, барове, магазини. Струва си да се види катедралата „St. Mary”, цялата потънала в зеленина.

Стилът на английските църкви ми допада- в двора растат дървета и храсти; можеш да видиш надгробни плочи, също потънали в зеленина. Сградите не са така внушителни, както католическите църкви, но в повечето случаи са доста стари, добре запазени. Е, това е разбираемо, предвид факта, че в Англия не са водени военни действия между времето на Славната революция (17 век) и Втората световна война. Отвътре  можете да видите типичния интериор на англиканска църква- няма статуи и икони, но пък има цветни витражи и огромно разпятие.

Близо до катедралата се намират Galleries of Justice, затвор-музей, където можете да видите как са живели затворниците някога. Ние не влязохме, защото вече беше късно. Оттук пътят до замъка на известния Шериф на Нотингам беше само 10 минути. Самият замък не видяхме, защото входът към парка му беше затворен. Отпред обаче имаше статуя на Робин Худ. Всъщност той няма нищо общо с този замък, а е живял в известната Шъруудска гора, край Нотингам. Нямаше много туристи наоколо, но пък забелязах стотици англичани, насядали на земята около пъбовете- беше петък вечер и хората се забавляваха.

Други забележителности, които можете да посетите в Нотингам, са City of caves, река Трент, както и стадионите на „Нотингам Форест” и „Нотс каунти”, разположени един срещу друг, от двете страни на реката. Центърът е компактен, можете да се придвижвате бързо от една забележителност към друга.

На другия ден беше планираното пътуване до Нюкасъл. Първо пътувахме с влак до Шефийлд Мийдъухол. Бяхме си купили билети предварително- сега просто трябваше да ги вземем от автомата. Оказа се лесно- поставяш дебитната си карта, с която си ги платил, и след това изписваш референтния си номер. Това е много по-лесна опция, от това да ти ги доставят на твоя адрес, примерно в България. Пътят беше около 50 мин. На централната гара в Шефийлд се прекачихме лесно. Мийдъухол е предградие на Шефийлд, където се намира голяма автогара, както и огромен търговски център. Можете да се придвижите до него с автобус (на всеки 10-15 мин), както и с трамвай. За съжаление сега правят ремонти по трасето на трамвая, така че той не достига до Мийдъухол.

Сега вече имахме късмета да опознаем британския климат. Навън валеше доста сериозно. Не ни се наложи да излезем навън, но дъждът дойде сам при нас... в автобуса. Докато се качвахме, видяхме, че седалките в предната част са мокри. Бяхме на втория етаж и искахме да седнем отпред, където имаше свободни места, но се наложи да се преместим. Водата не беше много, но все пак капеше по малко и това не беше особено приятно. Иначе пътят мина нормално- минахме през Лийдс, спряхме на още 2 бензиностанции. Пътувахме около 3 часа (около 230 км). Автобусът е удобен, има безжичен интернет. Шофьорите са дружелюбно настроени, понякога дори разговарят с теб. Хареса ми и поведението на пътниците- спокойни, учтиви; хората не се блъскат, за да се качат на автобуса, а се нареждат в дълга колона и си чакат реда. В Полша например става страхотно блъскане, при което особено активни са хора, които нямат билети и искат да си купят, докато има места- така че „ръгането” е единственият им шанс да си осигурят място на автобуса.

Нюкасъл (230 000 ж.) е важен пристанищен град край река Тайн. Доста е странно, но градът е по-малък от Съндърланд (260 000 ж.). Заедно с още няколко градчета наоколо, те образуват милионен мегаполис. Огромната  мрежа на метрото свързва населените места едно с друго- от летището в Нюкасъл до последната станция в Съндърланд се пътува 1 час. На едно определено място реката може да се прекоси с ферибот, който влиза в картата за деня. Не си струва човек да си купува еднопосочен билет, защото той струва 3.30 паунда ( за 3 зони), а картата за деня е 4.50 (за 3 зони). Билетите за автобус започват от 1.55 паунда, като цената им зависи от зоната. Карта за деня е 3.60 паунда.

 Климатът е сравнително хладен през лятото, но доста приветлив през зимата, както каза приятелката ми. През този ден валеше ужасно, но следващите 2 дни беше много слънчево. Заради силния вятър използването на чадъри е безполезно- по-добре е човек да си купи дъждобран.

Хотелите са сравнително евтини, ако резервирате навреме. Ние намерихме стая първо в Саут Шийлдс, а след това в центъра на Нюкасъл. Саут шийлдс е малко градче, разположено край Северно море. Там спахме в нещо като бунгало, но беше доста удобно. Цената беше 30 паунда на човек, но включваше и английска закуска. Собственикът беше забавен, с чувство за хумор. Каза ми, че познавал един българин-лекар, който живеел тук от 10 месеца. Другият ни хотел (всъщност хостел) беше в самия център на Нюкасъл, близо до библиотеката. Цената там беше по 25 паунда на човек в двойна стая. Цената не включваше закуска.

В рамките на 2 дни се разходихме из по-интересните места в Нюкасъл. Първо, разбира се, се насочихме към „Ст. Джеймсис парк”. Намира се в самия център на града.

Както каза приятелката ми, всички пътища тук водят към него. Обиколка на стадиона струва 15 паунда. Понеже трябваше да пестим, се въздържахме от тази обиколка. Приятелката ми, както се оказа, е живяла няколко месеца само на 50 м от стадиона, но никога не е посетила мач на „свраките”. Разказа ми обаче, че през центъра не можеш да минеш с фланелка или шал на „Съндърланд”. Веднъж един фен преминал така и местните хора бързо го подсетили (по мирен начин), че това не е особено прилично, така че човекът веднага хванал метрото. Накъде ли- вероятно към Съндърланд.

В центъра на Нюкасъл се намира високата 40 метра колона на Ч. Грей, построена през 1838 г.

Тук е и метро станцията „Monument”. Оттук започват улиците Grainger town и Northumerland str., по които се намират най-важните магазини, търговски центрове и банки. Сградите са във викториански стил, внушителни, говорещи за имперско минало. Оттук пътят към река Тайн е около 15 минути пеша, като по пътя може да видите също църквата „Ст. Никълъс”, както и замъка. Замъкът е много скромен, с нищо незабележим. За сметка на него, над реката можете да видите няколко красиви моста: единият от тях е внушителният Тайн бридж, завършен през 1928 г.,

и модерният Милениъм бридж. По образеца на Тайн бридж е построен мостът в Сидни. Край брега има алеи за разходки, както и много павилиончета и щандове, където продават храна, напитки, дрехи, бижута, сувенири.

Университетът на Нюкасъл разполага с кампус близо до центъра и до стадиона. Там се намират няколко викториански сгради, построени по средата на 19 век. Дворът  е прекрасно място за почивка, както можете да се убедите сами.

Самият университет не може да се сравнява с Кеймбридж или Оксфорд по авторитет, но днес е важен изследователски център, в който учат 22 000 студенти и докторанти.

Хубаво място за посещения е градчето Тайнмаут, разположено край морето. Можете да стигнете до него с метро. Ние предпочетохме да се качим на ферибот от Саут Шийлдс. От ферибота се открива чудесна гледка към пристанището на Нюкасъл. Стигнахме до другия бряг за 5 минути. Там се намира Норт Шийлдс. Хванахме метрото за 1 станция и слязохме в Тайнмаут. Наистина прилича на курорт, с хубави паркове и много къщи за гости. Лесно се стига до брега, където се намира крепостна стена, обградила руините на някогашен манастир, както и на замък.

Манастирът е бил основан през 12 век. Не влязох на територията на крепостта, въпреки че входът беше безплатен, защото нямахме много време. Наблизо има малък плаж, на който се беше настанила малка групичка младежи. Приятелката ми каза, че е идвала тук всяка седмица. Попитах я не е ли твърде хладно за плаж. Според нея, 20 градуса е прекрасна температура на въздуха. Не посмях да я попитам каква е температурата на водата. Определено там не бих влязъл, но все пак съм от България, свикнал през лятото да ми е 40 градуса )

Красива редица от къщи прави брега още по-приветлив.

Тук няма огромни, масивни хотели, както е у нас; няма ги многобройните ресторанти или пък сергийки със сувенири. Спокойно е да се разхождаш край брега, виждаш само крепостта, плажа и морето. А храната в центъра на градчето е евтина- риба и картофи например струват 6 паунда (порция за 2 души).

Край самия Нюкасъл има други забележителности, които си струва да се посетят, но за това трябва време, а в някои случаи- и кола. Можете да посетите Northumberland park (стига се с метро); Адриановата стена (стига се с кола); замъка Бамбърг (донякъде се пътува с автобус, после- с кола); градчето Ануик с прекрасния му замък ( достига се с автобус); както и Holy Island, мястото, където, според легендите, християнството е „пристигнало” на Острова. Не ви препоръчвам да ходите до Съндърланд- бяхме там съвсем за малко, но нищо не ни впечатли. Това е миньорски град, модерен, пълен с големи жилищни сгради, с много „сив” и „неуютен” център. Разбира се, Съндърланд има достъп до морето, и може би това е единственото, заради което човек би отишъл там. Както и футболен мач, разбира се.

Престоят ни в Нюкасъл мина бързо и дойде време за връщане обратно. Пътувахме отново с „Мегабус” до Шефилд Мийдъухол. Там си купихме Travel master gold- това е карта, с която можете да пътувате из цял Южен Йоркшър, само за 7.50 паунда! Това включва Шефийлд, Родъръм, Барнзли, Донкастър. Можете да ползвате три вида транспорт: автобус, трамвай и влак. Защо тази карта е по-добра: пътуване с автобус до центъра щеше да ни излезе 2.20; от Шефийлд до Донкастър с влак щеше да струва поне 4 паунда; от Донкастър до летището щеше да излезе 3 паунда; или общо 9.20! Така че си спестихме по 2.20 паунда на човек.

Разходихме се съвсем малко из 500-хилядния Шефийлд. Центърът е хубав, има какво да се види. Ние се спряхме за малко пред Кметството, за да си починем (бяхме с нелек багаж). Наоколо имаше някакви транспаранти, спорд които... оттук ще мине Обиколката на Франция! Да, оказа се, че тази година Тур дьо Франс стартира от Англия. Все пак добрата стара Франция се завръща на Острова, макар и след 700 години неудовлетворени претенции към короната на Англия.

Това, което ме впечатли най-много в Шефийлд, беше пространството пред гарата. Всичко е направено удобно, и в същото време човешкото влияние е минимално. Водопадче, фонтан, зеленина- всичко е събрано пред сградата на гарата. Сградата, противно на повечето, които съм виждал, е сравнително малка и приветлива.

За съжаление в Донкастър не можахме да се разходим, защото бяхме изморени. Имаше какво да се види- например катедралата, както и централната улица. Край Донкастър има и голям замък. Точно между гарата и централната улица е построен Frenchgate, огромен търговски център, където се намира и автогарата. Оттук тръгва автобусът към летището.

Летище „Робин Худ” (не е ясно защо е наречено така) разполага с малък терминал.  Проверката по сигурността бе изключително тегава, защото един служител ръчно пренасяше щайгите (така ли се наричат) с дрехи и принадлежности на пътниците. Такова чудо виждах за първи път. Опашката се придвижваше бавно. Минахме за около 25 минути. Но тази опашка бе нищо в сравнение с опaшката в стил Wizz air. Хората започнаха да се нареждат на нея още 1 час преди полета. Това е така, защото Уиз, за разлика от Райън еър, не предоставят автоматично селектирани места. Естествено, по-предната позиция на опашката означава по-голяма възможност за избор на места. Но шоуто не приключи с това. Самолетът ни излетя с 15 мин по-късно, защото чакахме „важен пътник”. Човекът пристигна все пак по някакъв начин и се настани най-отпред. За първи път виждах самолет да излети със закъснение, защото... чакал пътник. Но и това не беше краят на забавлението. На пристигане във Вроцлав бяхме предупредени да включим мобилните си телефони чак когато излизаме от терминала. Самолетът кацна, но никой не разкопча колана си. Беше очевидно, че нещо се случва. Чакахме така към 5-6 минути, когато внезапно в самолета влязоха барети. Измъкнаха някакъв мъж, който изглеждаше доста пиян. Човекът ни махна с ръка и след това беше изведен. Не разбрах точно дали е обидил някого или пък е заплашвал, но ми се струва логично да се смята, че той се е напил точно на борда на самолета. В противен случай не би се качил. И тук идва въпросът за отговорността на превозвача, който първо продава алкохол, а след това обвинява пътника, че е „пиян.”

Последната опашка бе вече на паспортен контрол. Въпреки че Полша е в Шенгенската зона, трябваше да се премине и през него. Това е странно, защото миналата година пътувах до Италия, без да премина никакъв контрол. Приятелката ми обясни, че Полша е външна граница на ЕС. Аз й отговорих, че съм пътувал много пъти между Полша и Германия с влак, и само 1 път ме провериха на границата. Контролът не беше резултат от инцидента в самолета, защото след нас кацна и полет от Гетуик, който също бе насочен към паспортен контрол. На всичкото отгоре полицайката се занимаваше 3-4 минути с личната ми карта- гледаше я отпред, отзад, скенира я 2 пъти чрез някакво устройство, после почна да чете нещо по нея. Помислих си, че сега ще трябва да й обяснявам на полски, че съм законно живущ на територията на Полша, имам даже полско ЕГН, когато тя все пак реши да рискува и ме пусна да премина.

Пътуването ни до Англия беше доста полезно и приятно. Бих казал, че всичко там ми хареса, с изключение на климата. Храната е евтина, може би само 2 пъти по-скъпа от нашите магазини. Хората са учтиви и искрено дружелюбни. В Полша никой не би те заговорил така- нито шофьори, нито хотелиери, нито случайни минувачи.

В заключение, мога да дам няколко съвета за тези, които пътуват до Англия за първи път, също както мен:

1. Носете си специален адаптер за електроенергия.

2. Носете си чадър или дъждобран (ако ще живеете близо до морето- второто).

3. Не носете твърде много храна с вас, защото в супермаркетите там можете да намерите доста евтина храна (например в Тesco, Poundlandia).

4. Можете да пресичате на червено, стига да няма преминаващ автомобил наблизо. В Англия това е ПОЗВОЛЕНО, никой няма да ви глоби.

5. На много от улиците, ако искате да пресечете, трябва да натиснете специален бутон.

6. Пушенето пред входа на повечето заведения и хотели е забранено.

7. Ако ползвате автобус на градския транспорт, винаги се качвате през първата врата- там показвате билета си на шофьора, и купувате от него. В метрото в Нюкасъл се влиза точно като в София- има специални пропусквателни устройства.