Добре дошли!

Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме.

От Русева-Ата

17 ноември, 2025

От Русева-Ата • 17 ноември, 2025

РОСЛИН ЧАПЕЛ И СВЕТИЯ ГРААЛ, НО НЕ ПО ДАН БРАУН

Последователи 0

АНГЕЛИ, ЗЕЛЕНИ ЧОВЕЧЕТА, МАМУЛИ И ГАЙДА КРАЙ ШОТЛАНДСКО СЕЛЦЕ

Не зная как Дан Браун е стигнал в Шотландия до капелата, наричана Рослин Чапел, да търси тук Светия граал и да напише своя бестселър „Шифърът на Леонардо“. Аз стигнах до нея преди доста години, когато възложих на един туроператор да ни изготви екскурзия в Република Ирландия, Северна Ирландия и Шотландия. Беше за мен и мои приятели, познати, туристически следовници, които само като чуеха от мен „Аз тръгвам/нанякъде/“, казваха „Идвам и аз!“. И така редовно пълнехме цели автобуси с туристи, а веднъж, през българо-турската граница, за Одрин, се повлякохме 104 човека – два големи автобуса с по 52 места всеки. Хората знаеха, че аз не пътувам да се ветрея по пътищата, да похапвам или да шопингувам/сакън!/, а да разглеждам интересни и ценни непознати места и то там, където обикновено нито екскурзии, нито самостоятелни туристи отиват. И защото тогава в Одрин само аз изисквах от туроператорите да ни водят в Музея на здравето - първата психиатрична клиника в света, обявен за Музей №1 на Европа за 2004 г... Убедена съм, че и днес някои от тези българи, които ходят там, още не са го видяли...

Цената на екскурзията превиши препоръчителния размер и моите хора се отказаха от нея. Но група така или иначе се събра, затова все пак аз преминах нетрадиционния маршрут, който бях пожелала.

Параклисът Рослин всъщност се нарича Колегиалният параклис на Св. Матю и е в близост до незначителното едноименно село в окръг Мидлотиан, Шотландия. Замислен е като част от колегиална църква за семейните гробници на рода на Уилям Синклер, 1-ви граф на Кейтнес. Строителстовото започва през 1440г, но след смъртта на графа то продължава до 1481г. Първоначално е римокатолически параклис, но сега принадлежи на Шотландската епископална църква.

Не знаех почти нищо за параклиса нито от книгата, нито от филмирания й вариант/изгледах го по-късно/. Чувала бях името и съм попрочитала разсеяно това-онова за него. В очакване да го посетя, си мислех, че най-после там ще науча повече. Но очакването ми първо не бе удовлетворено от входният режим. Пропуснаха ни за ограничено време на малки групички, едновременно, с отделни местни екскурзоводи, които забраниха всякаква употреба на снимачна техника. Насядахме на отделни пейки като ученици. И след като трябваше да се взирам в лицето на говорещата екскурзоводка, за да чувам приглушения й глас/за да не пречи на другите групи/, успях много малко да огледам вътрешността на тази патинирана от времето сграда. На всичко отгоре и малко запомних от беседата й, въртейки все пак глава ту към нея, ту към странните скулптори и сложните, непознати каменни и дървени уксраси вътре. В никакъв случай беседата не продължи 90 минути, както е обявено в сайта на параклиса.

Запомних само, че всичко положено, издялано или изчукано отвън и отвътре по стени и колони тук има определено символно и дори мистериозно значение. Какво е то, потърсих информация впоследствие и прибавих към моите външни снимки малко снимки оттук-оттам на отделни интериорни елементи и орнаменти. Но тъй като историята на Рослин Чапел е дълга и широка и се точи през вековете, а сградата има мрачен, зловещ и тайнствен вид, не мога да обясня накратко кой и защо ги е поставил тук и какво точно означават те. Ако някой, запознат по-отблизо с далечните религиозни превратности, с рицарския орден на тамплиерите, с родови връзки между тях и масонското братство /любопитно е, че в Шотландия сведения за масонството се появяват едва през 1559 г., а официалната Велика ложа на Шотландия /Grand Lfdge of Scoitland/е основана чак през 1736 г./ или с други подобни отпратки, връзки и дела в този далечен шотландски край, е по-вещ, да си обясни сам онова, което вижда.

Всяка повърхност на параклиса е покрита с резби и скулптури - от стълбовете и арките до тавана и стените. Те изобразяват широк спектър от теми, включително библейски сцени, зеленина, флора, фауна, геометрични модели и непонятни, фантастични, двусмислени символи. Ангели, дяволът Луцифер, зелени човечета, човешки и маймунски лица, плодове, зеленчуци и други растения от цял свят... Интересно е, че тук са издялани кочани царевица, алое вера и цветето трилиум, които все още не са били официално открити за Европа. Таванът на параклиса е така изработен, че някои го оприличават на музикални клавиши. Изобразен е гайдар, свирещ на гайда.

Твърди се, че всички мотиви крият послания и някакъв шифър, но не Данбрауновият, а ключът към заровеното там някъде съкровище на тамплиерите - Светия граал. Нищо не е доказано. Но именно удивителните истории водят в Рослин Чапел хиляди посетители/милиони през годините до сега/ да открият какво е наистина усещането сами да преживеят прочутото място, изпълнено с история, загадъчност и интриги от книгата и от филмовия екран. Реших да покажа снимките, поне от тях да се добие представа за един от най-известните религиозни обекти в Шотландия, обвит в недоизказаност, спекулации, легенди и митове.

Външните снимки са от моя албум

Символи, изпълнени с история...

...и с мистерия

Горгойл за отводняване на сградата при дъжд

Входната врата

Гърбът на параклиса

img_3916.jpg.fd9e787c8501420cd3c58f0098850c61.jpg

Всички вътрешни снимки съм събрала от други източници

Стълбът на чирака, калфата и майсторът - статуси на членовете на масонското братство

Има легенда, че един майстор е трябвало да изгради колона в параклиса, но отишъл във Франция да види модел на такава. В това време чиракът му я изградил сам и тя била съвършенна. Майсторът завидял и се ядосал, убил чирака и го завързал с главата надолу на друга колона

Зелено човече, едно от 110-те други такива във вътрешността и външността на параклиса

Ангел в тази поза - масонски символ

Също

DSC04945.JPG.a34e90511dec932f90075479aa2becdd.JPG

Католическа гробница в двора на параклиса. Тя е на Робърт Франсис Сейнт Клер-Ърскин /1833–1890/, шотландски поет и политик и 4-ти граф на Рослин. Четири пъти върховен комисар на Общото събрание на Шотландската църква, който сам си избрал мястото за вечен дом