London calling

И така, дойде краят на поредната учебна година и както вече сме си създали този навик, дойде време за някоя хубава дестинация. Лондон има особена сантиментална стойност за мен, защото беше първото място в чужбина, което посетих преди доста години. Предвид факта, че си изкарвам хляба с английски е срамота, че между двете ми посещения мина толкова време, но занапред няма да допускам тази грешка.

Началото:

Първи за мен полет с EasyJet:



Мръсният прозорец беше единственият недостатък. Учтив персонал, лек полет, нов и чист самолет. Кацнахме по-рано на Станстед, а осигуреният от мен транспорт с жокера "Обади се на приятел" беше вече на линия. Половин час каране доста над разрешената скорост и бяхме в апартамента.

Както е добре известно, Лондон е доста скъп град. Същевременно, системата на ингилизите позволява стотици възможности да спестиш оттук-оттам някои друг паунд чрез промоцийки или различни отстъпки.

Преди заминаването естествено проведох изчерпателно проучване на ситуацията и намерих възможност за купуване на 2 билета на цената на 1 за много забележителности от този сайт:

http://www.daysoutguide.co.uk/

Разпечатвате си ваучерите за желаните забележителности и ги представяте при покупката на билетите.

За да се ползва намалението "два билета на цената на един" (известно сред туземците като 2-4-1 offer), трябва да имаш билет за влак до Лондон или съответната дестинация в Англия за деня на пътуването или за времевия диапазон между отиването и връщането. (Подробно описание: http://www.tripadvis...4.1.Offers.html).

Тази оферта може да се използва също така ако притежаваш хартиен билет или седмична карта за градски транспорт (7-day Travelcard) закупена от определен кръг жп гари. (Списъкът: http://en.wikipedia....ailway_stations), но не и ако картата е закупена от станция на метрото - тогава отстъпката не може да се ползва. Карта Oyster също не важи.

Според подробните указания в Tripadvisor, за седмичната карта се изисква photocard за туземците, а чужденците трябва да си носят снимка, която се представя на гишето на гарата.

Ние обаче пристигнахме събота следобед и гишето на най-близката жп гара беше вече затворено, неделя сутринта също беше затворено и мен започна да ми става нервно, защото за първи път нещо не ставаше по план след дълго проучване. Не че не може да се купи от метрото, ще пропуснем отстъпката, ама след толкова ровичкане и търсене, къде ще отиде удовлетворението от постигнатото... Отидох на автомата за билети и започнах да го бъзикам. Стигнах до етап въвеждане на номера на фотокартата. Бях въвел желаните зони, излезе ми цената, сега тоя номер на фотокарта. Ни го знаех буквено-цифров ли е, колко символа е. Тракнах на случаен принцип няколко бутона с букви и ... изненада, кодът мина. Платих едната карта, после и другата и вече бяхме уредени с карти. И така, ако гишето не ви работи, запомнете - кодът е четирибуквен и минава без допълнителна проверка.

По принцип би трябвало да поискат картата при закупуването на билет, но там нали са джентълмени и си вярват - не ни искаха.

Друг сайт за ваучери за намаления е: http://www.smartsave.com/uk, но не стигнах до тази отстъпка.

London calling...



Единственият град, в който съм бил, където има толкова скъпи стари коли. За съжаление този път не видях Морган.



Една от първите спирки беше любимият ми Leicester Square. За съжаление, нямаше толкова (и толкова добри) улични музиканти, както при предишното ми пътуване. Не знам дали от сезона, времето или нещо друго.

Задължителна спирка беше Natural History Museum. Синът ми, като един виден палеонтолог, познава основните видове динозаври по скелетите им, а скелетът на диплодока (онова дългото на входа) го вцепени. В сравнение с изложбата, която беше тук, тамошните реалистични модели си бяха направо живи.

Този приятел беше рядко реалистичен, а движенията му бяха дори плашещо истински:


По-късно същия ден се отправихме към Гринуич, където ни чакаше моят познат. Опашката с меридиана я пропуснахме. Първо, че не ни се чакаше, а и вятърът беше доста неприятен.





Не са същите четири от албума на Пинк Флойд, но асоциацията беше неизбежна:





Такова не бях виждал:



После се разходихме из Canary Wharf:





Задължителното London Eye. Синът ми, освен към палеонтологията, има силен интерес към колела, знае класацията на първите 5 по метри, скорост на въртене, капацитет на кабините и т.н.



Простолюдието до тук:



Piccadilly Line - нашата линия:



На другия ден се качихме на London Eye. Както споменах в темата за интересните случки, на влизане ме спряха с въпроса дали нося алкохол.
След като черньо от охраната видя тази бутилка:


Ме погледна строго и много страшно с въпроса: Have you been drinking?. Като видя, че е запечатана, огледа я много внимателно, докато цялата опашка прикова погледи в "злото нещо". След това получих билетче, с което после мога да си я взема. През цялото време черньото ме гледаше доста критично и неодобрително.

"Народното събрание"


Познайте дали това беше спазено:


London calling...

Сохо, имаше някаква известна особа, с която се снимаха тийнейджърите, но не я познавах, а очевидно и тя мен....


За кучета и котки (нигерийци) може, а за прасета (българи) не може. А сега де... Изобщо, какво става тук.



На старта:



Друга слабост на сина ми е метрото.



Почти на всяка станция, където слизахме, изчаквахме влакът да тръгне.

Концертната поляна в Хайд парк. Три дни по-късно сцената беше почти готова. На 5 юли там ще пеят Ролинг Стоунс.


При миналото ми ходене така и не можах да пипна катерица. Тази приятелка направи се покатери по мен, но не успях да я снимам, докато ми висеше на дънките.



Като не получи нищо, си тръгна с презрителен поглед:




Една друга катерица беше намерила някакъв трофей, за нула време изкопа дупка, скри го, и го зарови и утъпка старателно.











"Това" отляво беше мъж.



Из Найтсбридж




Тоя се отпътува на метро...



Неуспешната засега арабска инвестиция в Лондон:



London calling...



Качихме се на Тауър Бридж. Едно нещо, което го нямаше сега, беше описание на механизма на работа на моста. В помещението ставаше тъмно и таванът започваше да скърца, сякаш мостът се вдига, а таванът се спуска. Жалко, беше интересно да слушаш как хората се шашкат, забравили че всъщност не сме там, където в действителност се случва това.





Старите механизми на моста:



Най-известният мост на света, както го наричат:



Тауър:



Е сега вдигнах моста:



Реклама на London Dungeon, пропуснахме го, защото нямаше къде да оставим малкия, ... или майка му....



По-късно изрева, че е гладен. Казвам му, ей къде сме пред вкъщи, а той не та не, искал хотдог. За наказание го "увековечих".



Кой марширува по-добре? Че и с "пушка"



В парка Сейнт Джеймс:



Червеното важи за всички:


London calling...

Дойде ред и на Кемдън. Не толкова живописен както по-рано, но все пак шарен и различен:











Нотинг хил:









Дойде ред и на Уембли. След като бях ходил на стария, който за мен имаше далеч по-голяма стойност, реших все пак да отидем с малкия на новия. За съжаление, в предстоящите дни щеше да има концерт на Роби Уилямс и не беше отворен целия.Както се вижда, на терена кипеше работа по сцената:

Учредителният протокол на най-стария клуб в света, Шефийлд:






И ний сме дали нещо на света. Списък на държавите - участници на световното през 1966 година. Показана е също така и гредата от финала през 1966, благодарение на която се получава спортната ситуация с гола на Джеф Хърст. Чест прави на гидът, че си призна, че голът е бил нередовен.



Боби Мур:




Пак на Лестър:



London calling...





Дипломната работа на "колегата" Шамполион:



В Британския музей определено има какво да се види, но човек трябва да ходи там за точно определена колекция. Иначе си е утрепия, блъсканица, кошер. Пък и максимум 2% е действително британско съдържание. Тези са крали, крали, крали, ненаяли се....

Катерици да искаш:



Пъпеш гледа патки и гъски:


Краят. Връщане с Wizz, доста захабен и мръсен самолет, а е само на 3 години. На захода за излитане един стюард се приближи към задния ред с въпроса "К'во става тука?" Една девойка си говореше по телефона и нямаше намерение да спре. Изключи го под надзора на стюарда.



Лондон няма нищо общо с Англия, космополитен град, за някои столицата на света. Постарах се да не пускам снимки от известните места, от тях има достатъчно в нета.

Нещото, което и по-рано ми направи впечатление е, че хората там спазват правилата не защото ги е страх от глобата, ами защото смятат, че така е редно. В метрото никой на никого не отстъпва място, което е малко в разрез с това, на което ни учат тук. Веднъж четирима костюмари изпревариха една жена с количка и тя не можа да се качи. Обяснявам си го с това, че ако пътуваш един час до работа и до вкъщи и не седнеш при първа възможност, може изобщо да не седнеш. Ръгането е юнашко, но същевременно никой не се оплаква, ако прередиш с "честно" ръгане или ако просто си по-бърз.

Несвикналият поглед преживява лек културен шок при гледката на толкова много нинджи по улиците. Уж са интегрирани, ама е странно като видиш нинджа и талибанска брада на разходка с 4 деца, при това в работен ден в работно време. Беше трудно да си поръчваме по заведенията, щото там английският не е майчин език. След като и "прошуто" се оказа "проскуто", реших да не си давам много зор, а да поръчвам като в китайски ресторант на жестомимичен език.

Следващият път освен Лондон, ще водя домашните любимци да видят и малко Англия, малко по-на север към Йоркшър.