Град Йоанина и селцето,кацнало на хълм-Ликиадес

Град Йоанина е незаслужено пренебрегван град ,а си има всичко.Близо до Йонийското крайбрежие и прекрасна възможност да разделите пътя от България за Корфу и Лефкада или другите съседни острови.Ние решихме да пътуваме лежерно,защото ваканцията ни не беше с образователна цел,а по-приятна. Пътува се комфортно с кола,широколентов красив път,преминаващ през дефилета,с тунели и живописна панорама. Йоанина е столицата на Епир.Голяма,лятна,жива..Езерото е фантазията на града,а то опасва целият град ,и свършва в планината.А там е Ликиадес.Първоначално се объркахме и отидохме в Логадес,(Логадес-Ликиадес,на нас ни звучаха едно и също).Логадес-съседно село,да се ненадяваш- с 5 зв.хотел,в който нямаше място,изгледаха ни странно на рецепцията,доста обидени,че не сме резервирали предварително. От другата страна на пътя кротко си похапваха тревица козленца “трапезен “формат.Красота,идилия и път, който лъкатуши нагоре,нагоре,към върха на планината,града се смалява ,а езерото-става по-голямо,разлято,виждат се даже островчетата.На мен ми заприлича удивително на гледката към плажа Ипанема в Рио.А кафето на хълма,където спряхме се казваше познайте "Ипанема".Пристигаме на най-високото,обикаляме хотелчета,заключени всички,но с красиви дворчета,цветя, аха всеки момент някой ще ти отвори и ще потракат колелцата на куфарите по стръмнината,и ще обтегнеш уморени крачета на някое диванче.Но не би.Смрачава се.На мен ми е весело.Виждаме тълпа.Но необикновена тълпа,сватба.От красивата каменна църква излиза булката,хвърлят се жито и цветя над нея.Умилително е.После сядаме в единственото работещо кафе-таверна-ресторант,а собственика се оказва съдържател на хотел Хоризон в съседство на има -няма 50 метра във вертикална посока.На най-високото.Само Боговете на Олимп са по- високо.На мен ми е божествено в душичката.

Хотела се оказва страхотия,дават ни най-хубавата стая с гледка към Йоанина и езерото..И сме сами.В ресторанта вечеряме всичките 5 неща ,които предлага заведението-сувлаки,картофки,ароматно хлебче,салата.И узо..Вечеряме на свещ и светлините на града.Едва виждаме лицата си.Пожелаваме си по едно желание по новолуние,което ще се сбъдне.

Следва Лефкада и още сбъднати мечти...

P.S. За любителите на историята

Селото Ликиадес е известно с битка на 03.10.1943 година когато германската войска по време на войната напада селцето и избива населението,състоящо се от жени и деца(мъжете са на фронта).Има красив монумент до църквата,където са отбелязани загиналите хора и където имаше поставени цветя,когато ние бяхме.