ДА ПООБИКОЛИМ БАЛКАНИТЕ - I.ТУРЦИЯ(2) - Гърция, Кипър и Турция

ЕДИН ИЗУМИТЕЛЕН МУЗЕЙ

НА КРАЧКА ОТ

БЪЛГАРИЯ

Идете и вижте „живата” първа психиатрична клиника в света

На крачка от границата на България – в турския град Одрин, съществува екзотичен уникален музей, обявен от Съвета на Европа през 2004 г за „Най-добър европейски музей”. Всяка година в Европа над 70 музея кандидатстват за тази титла, защото тя носи престиж, известност, признание и пари. За съжаление, ние в България нямаме музей, който да кандидатства за това отличие, камо ли пък да го спечели. Обаче едва ли всички от стотиците българи, които непрекъснато посещават Одрин, имат представа за него. Одринският музей е носител на още ред други високи награди. Въпреки, че Турция не е член на ЕС, а трудно може да се нарече и европейска държава с 3-те си процента европейска площ, той е приет в "Клуба на върхови постижения" от Европейската асоциация за културно наследство.

Отдалечен на хвърлей място от центъра на града, Музеят на здравето не представлява интерес за доста от туроператорите и те не считат за необходимо да го включат в своите туристически програми. .С изумление научавам, че все още има българи, пътуващи до Одрин, които дори не са чували за него. Времето се пести за пазарене на турски баклави, на локуми и със срива на лирата - за какво ли още не...

Само преди 10-тина години на това място се рушат група сгради с голяма, но отминала преди повече от век значимост. Близките реки излизат от коритата си и заливат периодично останките от един забележителен комплекс, който служил на Османската империя до края на 19-ти век. Но през 1993 г останките са предоставени на Одринския Тракийски университет, който се заема с възстановяването им. С помощта на Лондонския Музей на Мадам Тюсо през 1997 г. тук буквално оживява един изключително впечатляващ разказ за неподозирани върхове на медицинската практика и неочаквано хуманно отношение на деветия османски султан към най-уязвимите членове на тогавашното одринско общество.

Средновековието. Счита се, че в Западна Европа медицината е доста напреднала в частта й лечение на вътрешни болести и хирургия, например. Има много свидетелства за това. В литературата са описани публични дисекции на човешки трупове и демонстрации на медицински практики. В художественото изкуство се появяват рисунки, гравюри, картини на анатомична тема. Такава рисува налагащият се тогава млад и още неизвестен нидерландски художник Рембранд Ван Рейн. Неговата "Урок по анатомия на д-р Тюлп" /1632 г/ е предшествана от други платна на медицинска тема на други автори. Те показват, че обществото отдавна се интересува и получава знания за човешкото тяло, за неговите болести и за тяхното лечение.

Но европейската медицина дълго няма адекватно обяснение за така наречените „необичайни състояния на човешкото съзнание” или иначе казано – умствените и психически заболявания. Болните със странно, неадекватно поведение, не са лекувани от никой. Те са връзвани принудително, пускани в кладенци със студена вода, затваряни в пещери, изгаряни като вещици и дори убивани, защото... „дяволът се е вселил в тялото им”. Считало се е, че са наказани от Божието възмездие. Едва в последното столетие учените започнаха постепенно да разбулват тайните на човешкия мозък и психика и да търсят способи за тяхното лечение.

През 15-ти век обаче, в тогавашната Османска империя, е създадена първата в света клиника за лечение на душевно и умствено заболелите. През 1484 г султан Баязид ІІ-ри /по прякор Светия, дядо на Сюлейман Великолепни/ поръчва да му съградят в столицата Одрин джамия с цял комплекс здания около нея - духовно, медицинско, начално и музикално училища, кухня, столова за бедни, гостна, градска баня, пекарна, воденица, водохранилище... И именно болница за душевноболни. Сградите се оформят в известния османски стил и са захлупени със 100 купола. Изградени са само за 4 години под ръководството на известния за времето си архитект /Мимар/ Хайредин, ученик на османския "Леонардо да Винчи" - Мимар Синан. Наричат ги Комплексът на Баязид II.

Може би поради натрупания многовековен негативизъм вследствие на историческото ни минало, ние често приемаме, че Османската империя е символ на ориенталско мракобесие и вандализъм. Приемаме я едва ли не като най-глухата провинция на света – затънтената, пуста Анадола... Но това очевидно е изкривена и неточна представа. Иначе как да си обясним, че още в наистина мракобесния 15-ти век, точно в днешна Турция хора са лекувани от депресия, меланхолизъм, лунатизъм, наркотична зависимост, дори и от ... любовна мъка?

В откритата през 1888 г болница работят един главен лекар, двама ординатори, двама офталмолози, двама хирурзи. Тук напълно безплатно, с безплатни лекарства, се лекуват по 36 богати одрински граждани. И най-странното е, че това са мъже, жени и деца, като равни – в държава, където дори днес на практика общественият статут на жената, стиснат в менгемето на исляма, в никакъв случай не е на едно ниво с мъжкия статут! По 42 акчета стипендия от султана получават студентите по медицина.

Методите за лечение изумяват съвременните медици. Болните тук се подлагат на аромотерапия, на музикално въздействие и успокояване с...ромон на вода. Три пъти в седмицата оркестър от 10-тина музиканти изпълнява специално подбрани мелодии за различните болести. "Това е арабската медицина, до която ние не се докоснахме заради съветските глупости" - каза ми веднъж един български лекар-невролог.

В редките случаи, когато аромотерапията, ромонът на водата и музиката не подобряват състоянието на болните, се стига до трудотерапия или до по-твърда медицинска намеса/връзване с вериги/.

Здравното заведение има аптека и щатен аптекар. Лекарствата се приготвят на място от лабораторни специалисти в практично обзаведена лаборатория.

Построен на крачка от мястото, където реките Тунджа и Арда събират своите води в Одрин, за да ги влеят в Марица и да продължат към Егейско море още 211 км като турската река Мерич, Комплексът на Баязид II-ри включва и живописен мост през водите на Тунджа. Болничното заведение е в експлоатация до 1877 г. , до Руско-турската война. Преди руската армия да завземе Одрин, болните се пренасят в столицата Истанбул и сградите се опразват. После за кратко те са използвани за обществени цели, а след това – оставени на произвола на съдбата и разрухата. До 90-те години на миналия век, когато са предадени на Тракийския университет в града. Там се намират хора, които посочват правилното решение за бъдещето на този уникален комплекс. Възстановени са основните помещения от болницата, стаите за обучение на студентите и от общежитието им, интериорът е автентичен, а восъчните фигури на лекарите, болните, студентите, дори на пазачите са толкова сполучливо изработени, че изглеждат като живи. Затова и наричат музеят "жив". Той се посещава от над 160-180 хиляди посетители годишно. Както обясних от личните ми наблюдения, не особено голям брой от тях са българи...

А това е световно културно наследство, не подвластно на исторически събития и политика! И може би е единственият музей в Турция, където предлагат прожекция за същността му и на български език.