Евия и Скирос

Понеже Евия е близо и изглежда леко скучна, доста години не ѝ обръщах никакво внимание. Обаче след едно предаване по телевизията реших, че задължително искам да ида на Скирос. А до Скирос се стига по 2 начина – полет от Атина/Солун или ферибот, който тръгва от Кими, Евия. Така Евия се оказа спирка, която силно съм подценила и пак ще се върна.

Пътят не е чак толкова дълъг и може да се вземе наведнъж, но предпочитаме междинна спирка по две причини – пътуването е по-приятно на части /с нощувка в Рапсани, известен винарски район/, не се знае колко ще е забавянето на границата, а последният ферибот Глифа-Агиокампос е около 20ч. По отношение разписанието, то изобщо липсва в интернет пространството. Човек даже почва да се чуди дали пътува този ферибот. Цени има, разписание -не. Писах мейл, отговориха, но пак не ми изпратиха актуални часове. Затова писах на първото ни настаняване в Лутра Едипсу и те ми пратиха за конкретния ден.

Лутра Едипсу

Сутринта хванахме ферибота. Пристанището Агиокампос е много близо до Лутра Едипсу, около 15 минути, така че имаше време до часа за настаняване. За Лутра Едипсу знаех, че е курортът на гръцките пенсионери, защото е с ниски цени и минерална вода, и очаквах предимно такива туристи. Не че нямаше, но всъщност имаше доста млади хора /почти само гърци/ и вечерно време наставаше приятно оживление. В Лутра Едипсу останахме 3 нощи, които сега ми се виждат много поради простата причина, че плажовете не ми харесаха. Пренаселени в близката околност, може би двата, които ни допаднаха, да бяха тези - https://maps.app.goo.gl/eYAr8rpLSLREzjv47 и съседния, заради огромните дървета - https://maps.app.goo.gl/t4jDCLrcTagmygBr5

Иначе в градчето ми допадна, че имаше и заведения с готвена храна, която може да се консумира на място или да се вземе, за който си пада по манджички.

Приятна изненада се оказаха минералните бани насред морето. Представях си ги като един кален гьол, в който се киснат въпросните пенсионери, но те бяха наистина добре изградени и ходихме и трите вечери по тъмно. Тогава беше прохладно, защото не мога да си представя да се топна в гореща вода посред горещ августовки ден. Оформени са като отделни „вани“, водата е проточна, има душове и закачалки. Вода тече и от големия камък.

За ориентир снимка на Живко Константинов /не го познавам, но го следя във ФБ/, който имам чувството, че ни следи 😉 Пуска професионални снимки от почти всяко място, на което идем, в момента, в който сме си тръгнали.

Втората е моя, нощното къпане изглежда така

 Хвърлила съм око на тези бивши мелници с тераска, превърнати в настанявания-

Халкида

Също отдавна бях чела за рядкото явление Crazy waters, което се случва под един от мостовете на Халкида. Накратко, поради Луната, на всеки няколко часа водата сменя посоката на течението си. Има в нета «разписание» по дни и препоръчвам по-рано да се провери за конкретния ден, защото има изключения от общия цикъл на всеки 6 часа-смяна. И понеже се бях чудила, сега смятам, че Low tide е по-интересно от High tide. Също така обявеното време е старта на смяната, а не кулминацията, и продължава около 55 минути. Интересното е, че водата спадаше, като течението беше много силно и носеше разни неща и дори костенурка Карета-карета със скоростта на бърза река. Имаше и хора, които ползваха течението за нещо като местен  water gliding – пускаха се по лявото и се връщаха по дясното течение многократно.

Има клипове в нета, но няма как да ги сложа тук, затова само снимка, от която почти нищо не си личи, но все пак  😊.

След Халкида тръгнахме към следващото ни настаняване, което избрахме да е близо до Кими, защото последния ден щяхме да бързаме за ферибота. Тук също останахме 3 дни, за което много съжалявам – плажовете бяха разкошни!

Неохори

Селото не е нищо особено, но наехме чудесна къща тук - https://maps.app.goo.gl/AV6pnEcmttt5zfVM7

Настаняването беше чудесно за нашата група, а близките плажове на 10-15 минути – кой от кой по-хубав! И за шнорхелинг, и за каяк, и за плажуване, и за таверни.

https://maps.app.goo.gl/f2bBhbiLjLC1MLuZ6 - На Каколимано се връщахме 2-3 пъти.

В таверната ни сервираха най-вкусните пържени сепии, които някога съм яла.

И множество разкошни плажове и плажчета по цялото крайбрежие до Кими за всеки вкус, като на Калами също отидохме два пъти.

Ако сега трябваше да правя план, сис сигурност щях да намаля престоя в Лутра Едипсу за сметка на този тук. В края на август почти нямаше туристи, никъде не е било пренаселено и беше много приятно.

Скирос

Потеглихме от пристанище Кими с ферибот, който беше на изненадващо добре цена за пътници и коли. После стана ясно, че скироските власти се опитват да популяризират острова, като включително са акционер във фериботната компания и това се отразява на цената.

За Скирос предварително освен цикладската архитектура, много ме бяха привлекли тардиционните скироски къщи. Дърворезби, медни съдове, порцеланови съдове, бродирани перденца….. Особено е организирано пространството около вестибюла – висок таван и нещо като лофт със спалня на горно ниво. Снимките са от настаняването ни-

Другото нещо, което предварително знаех, беше за рядката порода на скироските кончета. Те са с размер на пони, но телосложение на нормален кон, който достига височина 110-116см. Това силно меучуди, понеже Буцефал е бил точно скироски кон… От тях са останали около 300 кончета, които през лятото са по фермите, защото нямат вода и прехрана, а през другите сезони се пускат на воля.

Скирос има общо и като отправна точка по отношение на Троянската война, но който се интересува, ще си провери историята.

Подготвени с тази информация, се качихме на ферибота.

Лошото на тази удобна поза беше, че не успяхме да реагираме навреме и да снимаме пасажа летящи риби, който пресякохме.Островът е малък, неособено населен. Има красиви гледки и плажове за всеки вкус. Основното население е в град Скирос, където има за разкош и замък.

Гледка към замъка на смрачаване от терасата ни вечер-

И от замъка-

На острова са известни грънчарската школа, като специфичните рисунки са включително по саксиите и чините, с които украсяват къщите отвън. 

Вместо хляб се ядат мекици, малко по-големи от нашите. Може и за закуска, но обичайно с храната за обяд примерно –

Из острова има такива гледки –

Имат и кукери-

Този остров се оказа едно много приятно нетуристическо място. 

Но за да съм честна докрай, изненадаха ни местните. Те НЕ ИСКАТ туристи. Властите може да искат, но те не искат. Нелюбезни са в по-голямата си част, доста необичайно за гръцките острови. Другото, което беше изненадващо – храната не беше добра. Трябваше специално да търсим препоръчани заведения, за да е прилично. И то на двойна цена спрямо Евия. В този ред не мога да препоръчам нито едно място за хранене с чиста съвест.

Настаняването ни беше в Хората, срещу замъка, в единствената част с възможно паркиране. Домакините ни бяха страшно мили и настаняването мога да препоръчам! Противно на очакванията ми нощно време беше доста шумно и не можеше да се спи на отворени прозорци.

В резюме-радвам се, че го видях, но вероятно не бих повторила при наличие на толкова други места за посещаване.