Егейска Турция

Подготовка
Отдавна се канех да се позавъртим из егейското крайбрежие на Турция - да проверим какво става из комшулука, преди да се преместим малко по на запад.
Та реших този път да ползвам туристическа фирма - да организира пътуването, за да се почувствам и аз бял човек, па макар и българин. Аман от логистика и екскурзоводски услуги: проучвай маршрути, нощувки, търси забележителности, синхронизирай работни времена, предвиждай задръствания, празници и реставрационни работи... И винаги поне една от жените е недоволна! Аман!
Основните обекти, които искахме да посетим, бяха Троя, Пергамон и Ефес. Обикновено в рекламата се споменават Кушадасъ и Мармарис като екстра, но за нас това си е губи-време. Трудно си се представяме заровени в пясъка, доколкото го има, да се печем като скумрии и да се заблуждаваме, че ни е супер приятно. Като ни се прииска вода извън банята, отиваме на басейн! Допълнително условие беше това да стане по време на ученическата ваканция за Великден, която тази година беше наистина дълга.
Първата оферта, която ми попадна беше на . Обхващаше всичко, което бяхме решили да видим, но имаше две главни неудобства: 3 нощни прехода и тръгване от Хасково или Пловдив. За жалост, стандартните автобусни маршрути заобикалят Стара Загора. Имам „конаци“ и в двата града, където мога да оставя колата, но с голяма радост приехме офертата, която нашите приятелки от ни намериха. предлагаше екскурзия, която при същия маршрут осигуряваше шест нощувки „в легло“ и качване от Стара Загора. По-високата цена се компенсираше от удобството. По-късно, след вече внесен депозит, стана ясно, че не всичко е чак толкова розово - след безкрайни разговори и уточнения се оказа, че автобусът няма да тръгне от Русе и да мине през Стара Загора, а от София през Хасково; резервираните седалки (места) се променяха няколко пъти; отказана ни беше информация за превозвача, телефон на водача на групата и др. „лични данни”. По-късно разбрахме, че други участници в групата са получили тези данни.

Ден първи
С колата до Димитровград, оттам приятел ни закара до Хасково. Срещата трябваше да бъде 15-20 мин. преди 10:30 на бариерата на автогарата, но автобусът дойде около 11. Дотогава скачахме като гърмяни зайци при всеки преминаващ автобус. Все пак не знаехме кого чакаме. Дойде автобус с табелка , но не бяхме в списъка и трябваше да чакаме следващия. Най-после дойде и вторият, но пак не бяхме в списъка. Малкото ми коса почна да настръхва. Оказа се, че търсим на 3-а и 4-а седалка, всъщност сме преместени още веднъж и затова не сме на обявените ни позиции в списъка.
Приятна изненада беше водачът на групата Ивайло, млад турколог, много добре подготвен за всичко по маршрута. Като стар екскурзовод съм виждал какво ли не, но този път имахме късмет. При досегашните ни пътувания в тази посока през цялото време с нас беше местен екскурзовод, но този път от партньорската фирма осигуряваха инцидентно и за кратко местни кадри.
Границата минахме бързо, след Одрин директно тръгнахме към Дарданелите. По пътя Ивайло ни „забавляваше“ с битката при Галиполи, но в програмата нямаше включено посещение на обекти на полуострова. Някой друг път... (още повече, че Ивайло провокира с разкази за съдби и човешки проявления сред нечовешкия ужас на войната...).
Фериботът от Гелиболу няма разписание, а тръгва, когато се напълни. Донякъде е въпрос на късмет дали ще ви закара до Чардак (Çardak) или до Лапсеки. Чакането е около 30 мин. Толкова е и пътуването.

Gelibolu Feribot İskelesi
адрес: Camiikebir Mh., 17500 Gallipoli, Çanakkale Province
GPS: 40.405817,26.670163
web: http://www.canakkaletravel.com/feribotingilizce.htm

Напред към Азия

Около 21 ч. пристигнахме и се настанихме в Айвалък (Ayvalık) Всъщност бяхме не в града, а в някакво предградие/село в близост, наречено Саримсакли (Sarımsaklı), което се превеждало като Чесново (от чесън).

Grand Milano Hotel
адрес: Kahramanlar Mah. Gunes Sok. №4, 10425 Sarimsakli, Ayvalık
GPS: 39.314329,26.69403
тел.: +90 266 324 6667
web: grandmilanohotel.com
Хотелът е неподдържан, както и повечето 3-звездни хотели в Турция, доста мръсно, особено в банята. Персоналът е любезен. Закуската - прекалено европейска. Комарите нападат на ескадрили, после атакуват на глутници. Предимство - плажът е близо. Като цяло - не си струва парите. Ден втори
Сутринта тръгваме по посока на Кушадасъ (Kuşadası). По пътя спираме за малко в местна фабрика (по-скоро работилница) за обработка на оникс. Пием по един ябълков чай, мотаем се из изложбаната зала, купуваме по някоя дреболия и продължаваме за Пергамон (Bergama).
Türkay Onyx
адрес: Yeni Otogar Yani, 35700 Bergama, Izmir Province
тел.: +90 232 667 23 34
факс: +90 232 667 23 36
web: www.turkayonyx.com

Оникс, оникс...

Поради тесния и необезопасен път вече е забранено изкачването с коли до върха на хълма. От паркинга (платен) се качвате срещу 8 TL на осемместен кабинков лифт и стигате до малко площадче, където са и касите на Акропола.
Akropol Cd
адрес: Talatpaşa Mh., 35700 Bergama, İzmir Province
GPS: 39.132657,27.18416
цена: 20 TL
Турската културна политика гарантира правото на работа на турските екскурзоводи и само те могат да водят беседи. Нашият гид в симултантен превод на Ивайло разказва за историята на Акропола и Асклепиона. Мястото е добре запазено, но и добре ограбено. Интересно ми беше да науча, че „Пергамон музеум“ в Берлин всъщност носи името си точно от изнесените от Бергама артефакти. През Втората световна война Олтарът на Зевс е бил още веднъж нарязан и потопен в езеро от немските музейни работници, за да бъде предпазен от бомбандировките.

Акрополът

Амфитеатърът за 10000 души е един от най-стръмните

Asklepion
адрес: Zafer Mh., 35700 Bergama, Izmir Province
GPS: 39.121238,27.170255
цена: 15 TL
Системата на Асклепиона е действала като нашата НЗОК - лекували са се само тези, които имали шанс да се излекуват. Останалите са били връщани, вероятно за да не развалят статистиката.
Разкопките в Асклепиона не могат за момента да продължат, тъй като няколкото струпани цигански колиби се бранят със зъби и нокти от обитателите им и те искат прекалено голямо обезщетение за събарянето им.

Асклепион

Продължаваме за Кушадасъ (Kuşadası), където се настаняваме в хотела.
Surtel Hotel
адрес: Atatürk Bulvarı 20, 09400 Kuşadası, Türkiye (кръстовище с Camikebir Mh.)
GPS: 37.861802,27.258527
тел.: +90 256 612 0606
‎web: surtelhotel.com

Този хотел ще ни бъде база през следващите 2 дни. Само крайбрежният булевард (естествено „Ататюрк”) и дели от плажа. Добро ниво на чистота, удобство и обслужване. Имаше проблеми с асансьора (може би ние го претоварихме) и топлата вода - бойлерите не смогват да подават нужното количество, поне на четвъртия етаж. Кодът на безжичната мрежа е „0123456789”, но аз не можах да се включа - вероятно има ограничение на броя на едновременно включените клиенти. Като цяло - заслужава си парите.
Имаме време за кратка нощна разходка из селището. Смело може да се твърди, че този край на света е някакъв обособен руски анклав - руският език е най-разпространеният тук.
На хълма над града примамливо е осветена статуята на Ататюрк. Предупредиха ни да не помисляме поединично да ходим до нея, особено през нощта - намира се в проблемен, цигански квартал.

Старият кервансарай

Под погледа на Башицата...

Ден трети
До обяд сме свободни за разходка из Кушадасъ, плаж, пазаруване и т. н. Отиваме до крепостта на Птичия остров. По предварителни данни входът е свободен, но на място се оказва, че кипи бурна реставрационна дейност и достъпът за посетители е забранен.

Крепостта усилено се реставрира

На пазара всичко е оригинално

На обяд тръгваме към Ефес. Градът е местен 5 пъти и от крайбрежен град се е превърнал в град Селчук (Selçuk) във вътрешността. Наносите на реката са затлачвали пристанището, появявали са се блата, болести и постепенно жителите са се установявали по-навътре, към сушата. Земетресенията и пожарите също допринасят за преселенията. Император Адриан почиства пристанището и задържа процеса за 80 години, но след това вече не е имало пари за машабни мероприятия.

Обектите, които посещаваме са:
Virgin Mary’ House (Meryem Ana Evi)
адрес: Orman Yolu Park, Selçuk, 35920 Izmir Province
GPS: 37.914138,27.333584
тел.: +90 232 894 1012
web: http://www.sacred-destinations.com/turkey/ephesus-house-of-the-virgin
цена: 15 TL
Къщата на Девата, в която прекарва последните 9 години от живота си (приблизително), е търсена многократно, но е открита едва през 19 век, след виденията на немската монахиня Анна Катерина Емерих, която е обявена за „Блажена“ от папа Йоан Павел II през 2004 г. Освен от него, мястото е посетено и от Павел VI, и от Бенедикт XVI.
Всъщност са открити само основите на къщата и всичко, което виждате, е възстановка. В момента тя е действащ параклис. Свещите са безплатни, но даренията са силно приветствани. Палят се отвън, като вляво от статуята на Девата - за здраве, вдясно - за сбъдване на желания.
Можете да оставите и писмените си желания на малката Стена на плача, между два свещени извора.

Пожелайте си нещо

Ephesus (Efes Örenieri)
адрес: Efes Harabeleri, 35920 Selçuk, İzmir
GPS: 37.941111,27.341944
цена: 25 TL
Древният град е от римския период на селището. Тогава той е имал около 240 000 жители. Големият амфитеатър е бил за 24 000 души. Освен него има и по-малък, закрит („Одеон“ - има ли в момента европейска държава, в която да не е имало поне един театър с това име?! - нищо ново под Слънцето!), който се използвал за заседания на Съвета.
Турската ексурзоводка с непроизносимо име, накратко „Рени”, ни повежда в свински тръс по надолнището. Градът, за който е необходим цял ден, успяваме да „разгледаме“ за 1 час.
За 100 години разкопки според нея са открити едва 15 % от Ефес. От скоро са достъпни т. нар. „Къщи на хълма“ с прекрасни мозайки (вход 15 TL). „Рени“ ни отпусна 15 мин. за разглеждането им. Предпочетохме да си купим не най-подробното, но луксозно издание с репродукции на мозайките от сувенирния магазин. Уверихме се, че 15 мин. не биха ни стигнали дори само за бегъл поглед…

По главната улица (вляво, извън кадъра, се намират „Къщите на хълма”)

Библиотеката. Ако човек се е уморил от четене, е можел по подземния проход да прескочи до публичния дом отсреща...

Saint John’s Tomb
адрес: St. Jean Sk. 35920 Selçuk, İzmir
GPS: 37.952455,27.36788
цена: 8 TL
Базиликата първоначално е мавзолей на Йоан Евангелист, действащ и като църква. Построена от Теодосий през 4-и век, базиликата е възстановена и разширена от Юстиниян през 6-и в. Това е цял комплекс с крепостни стени, изпълняващ и ролята на защитен бастион. Напомня ми на укрепените абатства в Западна Европа.

Гробницата

İsa Bey Mosque
адрес: St. Jean Sk, 35920 Selçuk, İzmir
GPS: 37.952328,27.365901
тел.: +90 232 892 6328
По програма трябваше да разгледаме и джамията Иса бей, построена с камъни от древния Ефес, но по някаква причина това не се осъществи. Задоволихме се с поглед към нея от базиликата.

Джамията

Artemision Temple (Artemis Tapınağı)
адрес: Atatürk Mh., 35920 Selçuk, İzmir
GPS: 37.949303,27.3636
Храмът на Артемида многократно е разрушаван и възстановяван. Действал е като място за поклонение от незапомнени времена и банкова институция. Това може би обяснява и кратките срокове на възстановителните работи. Опожарен от Херостат през 356 г. преди н. е. Обяснението е, че Артемида (Диана) е присъствала на раждането на Александър Македонски и затова не е опазила храма си. След това дълги години храмът е възстановяван и разширяван. След разрушаването му от готите през 286 г. е забравен. Част от колоните на Св. София в Истанбул са взети оттук. Храмът отново е открит след шестгодишно търсене през 1869 г. от експедиция на Британския музей. Днес от едно от Чудесата на света е останала само една колона със щъркелово гнездо на нея.

Четвъртото чудо на света

Ден четвърти
След закуска потегляме за Мармарис (Marmaris). Пътят ни минава през Бодрум (Bodrum). Спираме за малко пред Мавзолея:
Mausoleum Of Halicarnassus
адрес: Tepecik, 48400 Bodrum, Muğla Province
GPS: 37.037997,27.428999
тел.: +90 252 316 1219
цена: 8 TL
По думите на екскурзовода от това Чудо на света (пето по реда на създаването им) на практика не е останало нищо. Векове наред гигантската постройка е служила като източник на строителни материали, като последни са я довършили рицарите-хоспиталиери, построили с камъните своята крепост. Затова решихме, че ще пропуснем останките и ще продължим нататък.
Bodrum Kalesi
адрес: Çarşı Mh., 48400 Bodrum, Muğla Province
GPS: 37.03221,27.429038
тел.: +90 252 316 2516
web: bodrum-museum.com
цена: 20 TL
Оставихме автобуса зад „Халикарнас“ (Halikarnas), най-голямата дискотека в Турция, и продължихме пеша към крепостта. В нея се намира Музеят на подводната археология, който живо ме интересуваше, но се оказа, че музеят има обедна почивка! Такова нещо ми се случва за втори път след Музея на порцелана в Лимож - музей да изгони туристите, за да обядват служителите! Около час се мотаем из града, преследвани от търговците, и когато сядаме в Cafe Del Mar да изпием по един чай и да погледаме отдалеч крепостта и пристанището, повече от половин час никой не дойде да ни обслужи. Изплезили езици в жегата, бавно се отправяме към автобуса.

Най-голямата дискотека в Турция

Крепоста на рицарите-хоспиталиери

Продължаваме към Мармарис, където ще нощуваме 2 вечери.
Karen Hotel
адрес: Uzunyali Cd 209, Sok 5, 48700 Marmaris, Muğla Province
тел.: +90 252 417 8119
web: karenhotel.com
Хотелът е добър за категорията си, малко проблематичен за достъп с автобус, но с лека кола не би трябвало да има трудности. Всички тераси гледат към вътрешни дворове, т. е. към съседните хотели, така че когато руските туристи си правят дискотека, звукът, директен и отразен, е зашеметяващ. Но след 12 през нощта обикновено утихват. Енергоспестяващата система се задейства с каквато и да е карта, така че спокойно можете да оставите батериите да се зареждат, докато вие сте извън стаята.
Малка нощна разходка из Мармарис и отново сме готови за подвизи.

Мармарис

Ден пети
В програмата ни днес е целодневна екскурзия до езерото Кьойджеиз (Köyceğiz) и река Далян (Dalyan). Групата беше сборна българска и с международно участие. Руската екскурзоводка Варя (Варвара) ни запознава накратко с програмата за деня и специално ни предупреди да внимаваме с „Паша“ - строг, но несправедлив.
За час и половина стигаме до селото и езерото Кьойджеиз. Оттук се прекачваме на 5 корабчета на Paşa Tour (вероятно оттук идва името на шефа на флотилията „Паша“). Предвиден е традиционен обяд, който се оказва 3 парченца пилешко на шишче, 2 кюфтенца като за супа и лъжица макарони. А, и няколко парченца салата... Абсолютно е забранена консумацията на собствени храни и напитки, вкл. вода, на корабите. В това отношение Паша е истински Цербер. В движение се прехвърля от лодка на лодка и контролира всичко. Чаша чай е 3.5 TL, бутилка бира - 6.5 TL. Всичко се пише на един тефтер, а се плаща на края на екскурзията. Ако желаете можете да си поръчате следобедна закуска - прясноуловена риба (16 TL) или рак (18 TL) или обратно. Езерото гъмжи от риба, така че няма проблеми с изпълнението на поръчката.
Първият етап е да стигнем на отсрещния бряг на езерото (GPS: 36.873911,28.602401), където можем да си вземем разкрасяваща кална вана. Изплакването от калта е на душовете или направо в езерото. След това можем да се потопим в топъл серист басейн. Хигиената не е за най-гнусливите. В България ще се намерят поне 15 отделни организации и агенции, които да забранят всичко това, но за туристите си е атракция, а за турците - приход.
След това продължаваме по река Далян, която изтича от езерото към морето. В долния й край, изсечени в скалата, се виждат лидийски гробници. Там се намира античният град Каунос (Caunos), но за нас не е предвидено разглеждането им, само лодките спират за малка фотопауза. Около реката има доста малки хотелчета, вили и къмпинги, където може да се намери квартира на прилични цени. Единственото по-компактно селище e с. Далян.
В долната част на реката спираме за малко, за да се опитаме да привлечем костенурките Карета-Карета (Caretta Caretta). Рибарите хвърлят разкъсан рак, с който се опитват да примамят еднометровото земноводно. Наистина костенурка на два-три пъти подава глава над водата, с което представлението свършва. На устието на реката има пясъчна коса с фин пясък (Iztuzu), където плажуваме час-два.
След вечерята в хотела имаме малко време за разходка из Мармарис. Докато Кушадасъ определено има ориенталски вкус с уличните търговци, чайните, източната музика, Мармарис е доста по -„европеизиран”. Човек би могъл да си помисли, че е някъде във Франция или Италия (или заради руската реч - в Монте Карло). Реално Мармарис се намира на Средиземно море (границата е полуостров Датча - Datça), но местните са убедени, че са носители на Егейската култура и бит.

Кална вана за красота

Скалните гробници на Kаунос

„Паша“ - строг, но несправедлив

Малката русалка на Мармарис

Ден шести
Предпоследният ден на нашата екскурзия пътуваме повече - от Мармарис до Измир, едно от родните места на Омир. В града набързо разглеждаме крепостта, след което правим двучасова почивка. Времето стига да снимаме прословутата часовникова кула и да се поблъскаме по чаршията. Изглежда се готвеше някакъв митинг или шествие, районът на пристанището беше „пренаселен“ от тежко въоръжени полицаи и водни оръдия, така че решихме много-много да не се отдалечаваме от автобуса.
По пътя към мястото за нощувка спираме на „Трапезата на дявола”, където според легендата е „Стъпката на Дявола“. От кафето има прекрасен изглед към морето и островите.

Поглед от крепостта

Şeytan Sofrası Han Cafe
адрес: Balıkesir, Ayvalık Şeytan Tepesi, 10410 Ayvalık/Sarımsalık
GPS: 39.288143,26.642346
тел.: +90 555 853 7241
web: hancafem.com

Стъпката на дявола

Отново нощуваме в Саримсакли, но този път хотелът е значително по-хубав.
Hotel Kalif
адрес: Hurriyet Cad. №19, 10425 Sarimsakli, Ayvalık
GPS: 39.269565,26.671895
тел.: +90 266 324 4914
web: kalifhotel.com

Ден седми
Сутринта тръгваме към Троя (Troia, Truva) - последният предвиден обект в нашата екскурзия.
Troia
адрес: Tevfikiye Köyü, İntepe, Çanakkale Province
GPS: 39.95732,26.238942
цена: 15 TL

Троя много ми напомня на Стоунхендж - големи очаквания, голямо разочарование! На фона на отлично реставрирания Ефес (поне разкритата за туристите част), Троя е като бедно сираче. Отвратителна поддръжка, никакви допълнителни материали и обслужване. Явно не й върви. Шлиман е минал през нея като български политик, на когото „археологиите“ пречат да открие магистрала. Разкопал е до твърда скала, минавайки през всичките 9 слоя, но не му е стигнала подготовката и знанията да определи коя Троя е Приамовата. Дори и откритите златни накити, широко рекламирани като „Златото на Елена“ и изчезнали през Втората световна, са от значително по-стар период, отколкото описвания от Омир. Каква ирония - според нашия екскурзовод - в края на краищата да осъзнаеш, че сам си разрушил може би това, за което си мечтал цял живот!
Около цялата война (Троянската) има доста неясноти. Има много обяснения за нея, но на мен най ми харесва метеоролого-икономическото: вятърът мелтеми (meltemi, гр.) или мелтем (meltem, тур.), вероятна заемка от италиански „mal tempo“ - „лош вятър”, е северозападен вятър с голяма скорост. Често се появява от ясно небе, без предварителни признаци. От него не са защитени и съвременните кораби - по време на Олимпийската регата 2004 имаше доста обърнати яхти. Обикновено духа от май до октомври, само следобед, но понякога трае няколко дни. През това време корабите е трябвало да изчакват в единственото удобно пристанище - Троя. Където са били събирани съответните (вероятно високи) такси. От които един ден на гърците им е писнало. От друга страна 1000 кораба х 50 мъже х 3652 дни (10 години) ~ 183 милиона човекохранодни. Няма икономика, която да издържи това, не и по времето, когато „Сганта на Ксеркса“ е била 10000 души.
Като цяло посещението на Троя в този й вид е силно непрепоръчително.

Изкопът на Шлиман

Троя многократно е разрушавана и изграждана наново

Заключение
В този материал съзнателно съм се опитал да избегна подаването на исторически справки, а съм наблегнал на „техническите“ данни. Мрежата е пълна с информация, често противоречаща си, но всеки може да потърси и пресее необходимото му.
Ако аз организирам екскурзия в това направление, задължително бих включил:
1. Ефес - целодневна екскурзия с посещение на мозайките;
2. Река Далян - целодневна екскурзия с посещение на гробниците;
3. Пергамон - полудневна екскурзия.
4. Бодрум - полудневна екскурзия до крепостта.
Нощувката не би трябвало да представлява проблем - напр. booking.com показва 87 хотели, вили, къщи за гости и др. около река Далян. Цените започват от 50 лв. за двойна стая. На място могат да се намерят много други възможности за нощувка, които не са отразени в интернет. Къмпингите, независимо дали ще ползвате кемпер, палатка или бунгало, също са на поносими цени и предлагат поне минимални удобства (кухня, баня, интернет, ток до 25 А и т. н.).
Още един полезен адрес, който искрено се надявам, че няма да ви потрябва:
Bulgaristan Başkonsolosluğu
адрес: Ahmet Adnan Saygun Cd No:34, Ulus Mh.- 2.Levent, 34340 Beşiktaş, İstanbul, Türkiye
GPS: 41.069555,29.029835
тel.: +90 212 281 0115
web: www.mfa.bg/embassies/turkeygc2

Още снимки от ©Ема Жунич:
30.04.2013: Ферибот Гелиболу - Лапсеки
01.05.2013: Пергамон
01.05.2013: Кушадасъ
02.05.2013: Кушадасъ
02.05.2013: Селчук - къщата на Дева Мария
02.05.2013: Ефес
02.05.2013: Селчук - гробница на св. Йоан Евангелист
02.05.2013: Селчук - храм на Артемида
03.05.2013: Кушадасъ
03.05.2013: Бодрум
03.05.2013: Мармарис
04.05.2013: езеро Кьойджеиз - река Далян
04.05.2013:

04.03.2013: Мармарис
05.05.2013: Измир
05.05.2013: Дяволската трапеза
05.05.2013: Айвалък
06.05.2013: Троя