Епир, Ликиадес

Град Йоанина е незаслужено пренебрегван град, а си има всичко. Близо до Йонийското крайбрежие и прекрасна възможност да разделите пътя от България за Корфу и Лефкада. Пътува се комфортно с кола, широколентов красив път, преминаващ през дефилета, с тунели и живописна панорама. Йоанина е столицата на Епир. Голяма, лятна, жива. Езерото е фантазията на града, а то опасва целият град ,и свършва в планината. А там е Ликиадес. Първоначално се объркахме и отидохме в Логадес, (Логадес-Ликиадес, на нас ни звучаха едно и също). Логадес - съседно село, да се ненадяваш- с 5 зв.хотел, в който нямаше място, изгледаха ни странно на рецепцията, доста обидени, че не сме резервирали предварително. От другата страна на пътя си похапваха тревица козленца “трапезен “формат. Красота, идилия и път който лъкатуши нагоре, нагоре, към върха на планината, града се смалява, а езерото - става по-голямо, разлято, виждат се даже островчетата. Пристигаме на най-високото, обикаляме хотелчета, заключени всички, но с красиви дворчета, цветя, аха всеки момент някой ще ти отвори и ще потракат колелцата на куфарите по стръмнината, и ще обтегнеш уморени крачета на някое диванче. Но не би. Смрачава се. На мен ми е весело. Виждаме тълпа.Но необикновена тълпа, сватба. От красивата каменна църква излиза булката, хвърлят се жито и цветя над нея. Умилително е. После сядаме в единственото работещо кафе-таверна-ресторант, а собственика се оказва съдържател на хотел Хоризон в съседство на има-няма 50 метра във вертикална посока. На най-високото. Само Боговете на Олимп са по-високо. На мен ми е божествено в душичката. Хотела се оказва страхотия, дават ни най-хубавата стая с гледка към Йоанина и езерото. И сме сами. В ресторанта вечеряме всичките 5 неща, които предлага заведението - сувлаки, картофки, ароматно хлебче, салата. И узо. Вечеряме на свещ и светлините на града. Едва виждаме лицата си. Пожелаваме си по едно желание по новолуние,което ще се сбъдне. Следва Лефкада и още сбъднати мечти...