ЗАПАДЕН ПЕЛОПОНЕС

ЗАПАДЕН ПЕЛОПОНЕС

От години се каним на Пелопонес и най-накрая му дойде ред, поне на западната част. Бях останала с впечатление и очаквах хубаво, но много туристическо място, което обаче съвсем не се оказа така. И понеже за цялото пътуване не срещнахме нито една българска кола, че и нито една румънска, реших да споделя някои впечатления.

ДЕЛФИ

Първа спирка по трасето беше Делфи. Градът изглежда позапуснат, но пък разположен на живописен скат с хубава гледка, включително частично към Коринт.

Хотелът ни се оказа на самата главна улица. След кратък обход се оказа, че всъщност шосето върти еднопосочно и на практика всички хотели са на улицата. Коли, среднощни купонджии – шумно! Затворим прозорците – задух, пуснем климатика – пак не е добре. За наш късмет заваля дъжд и шумът спря. С две думи – препоръчвам настаняване извън градчето, ако имате проблем с шума.

Дъждът валя цяла нощ, продължи и сутринта.

Настаняването в Делфи обаче имаше голямото предимство да сме в музея още към 9ч., с което избегнахме тълпите на приходящите и особено безкрайните групи от круизите и екскурзиите.

Не съм маниак на историческа тема, но и музеят, и археологическият паметник са впечатляващи, много запазени.

Отне ни половин ден, без да обиколим всичко, а като излязохме - навън преливаше от автомобили, автобуси и кемпъри, паркирани на километри от входа.

Ако трябва да препоръчам място за нощувка, бих посочила съседното Арахова, макар само да го разгледахме, без да сме нощували. Пътят от Арахова до музея е максимум с 10 минути повече, отколкото от Делфи.

НАФПАКТОС

Попътно спряхме за обяд в Галаксиди – много кипро, с островна атмосфера градче, което има хубаво пристанище и никакъв плаж. Следобеда стигнахме следващата точка по трасето – Нафпактос, от който всички останахме очаровани. Примесът на гръцка с венецианска архитектура, венецианската крепост и пристанището, гледката от високо – неповторимо усещане! Отгоре на крепостта има кафене, от което и трите вечери наблюдавахме залеза, прекрасна гледка с десетките яхти и Пелопонес отпред.

Много живо градче, на което единствената липса се оказа приличен плаж. Най-много се доближаваше до представата ми за такъв един плаж на около 10 км. в източна посока в края на Хiliadou.

ПЕЛОПОНЕС

Бяхме решили да стигнем до там на отиване по моста Рио-Антирио (13,30 евро), инженерното чудо, което наистина се оказа такова. На обратно пък да се върнем с ферибота, за да разгледаме моста от близо. Честно казано съжалявам за последното, защото при липсата на особено вълнение и само за 15 минути преход, ми се обърнаха всички вътрешности – а ферито си беше достатъчно тежко, натоварено с тирове, автобуси, цистерни....., та на живо усетих част от силно неблагоприятните условия на морето в тази част на Коритския залив, които бяха споменавани във филма за инженерното чудо-мост.

Ферибота хванахме на магия. Четох аз, че според метеорологичните условия тръгва от източния или от западния док, което е обозначено на място. Зададох в навигацията едно от двете на случаен принцип и се оказахме на правилното място, от което корабът отплаваше след 1 минута. Билети се купуват на борда (6,50 евро).

След отклонението по пристигането и напускането на Пелопонес, продължавам с нашето пътуване.

Тук се появи една българска кола, която обаче бързо зави към Килини – пристанището в посока Закинтос. Други български коли не засякохме, а ако трябва да съм честна, въобще много туристи нямаше. Малко германци с кемпъри, малко французи, малко италианци и.... толкова. Внимание по магистралоподобния път след Патра на юг - камери, пътна полиция - не съм виждала такова нещо в Гърция.

Попътно разгледахме Олимпия, където обаче нямахме късмет с времето, както в Делфи, и температурата беше над 35 градуса на 1 септември. Вероятно заради това (а може би и защото камъните не бяха особено запазени, сравнено с Делфи), интересни ми бяха повече двата музея, които влизат в цената на платения билет. Има и ботаническа градина, която, предвид температурата, дори не погледнахме.

Аполон - образецът на мъжка красота в оригинал 🙂

Самото градче Олимпия също ми допадна – чисто, приятно, с хубави заведения и магазинчета, неразвалени от туристическия поток.

Настаняването ни в Пелопонес беше на върха на най-западния пръст, в маслиновата гора над Метони. За любители на изолацията и природата като нас – абсолютен рай. Денем цикади, нощем щурци, вятър в маслините и толкова.

И самото Метони -

Отчитам мястото като много стратегическо. В тази част на полуострова пътят е тесен, пътува се бавно, а така имахме бърз достъп (в рамките на максимум 10-20 минути) до южните (Финикунда и околните плажчета, (Т)цапи) и до разкошните западните плажове (Войдокилия, (Г)ялова)..... В същото време за приятна вечерна разходка и хапване ни бяха под ръка Метони, Финикунда, Пилос......

Не открихме плажове, подходящи за шнорхелинг, с изключение на (Т)цапи, но и там нямаше кой знае колко шарени рибки, сравнено с други места (например Кефалония).

Храната: чудесна, в изобилни порции и никак скъпа. Сърмички от тиквичков цвят, яхния от бамя (което установихме доста късно, защото в английското меню неизвестно защо фигурираше като green beans), рибата няма да споменавам изобщо, а познатите ни неща бяха сервирани по различен начин – например гирос порция, нарязан странно и с гарнитура ориз и сотирани картофи 🙂 Препоръчаха ни зелена салата, която се оказа от някаква непозната за нас хорта, но сервирана с кедрови ядки и пармезан беше изключително вкусна. Ако трябва да сравня, дори за вечеря беше възможно да се намерят много повече готвени неща, включително постни, за разлика от навсякъде другаде в Гърция, където сме били. За манджолюбители като нас това съвсем не е без значение 🙂 

За плажовете няма да разказвам, има достатъчно информация в нета. За мен изненада в това отношение беше, че от (Г)ялова в посока Патра има плажове (един от тях с дължина около 47км), които са защитена зона и не са организирани. Е, има душ на повечето места и е разрешено да плуваш и да ловиш риба с въдица. А наоколо – стотици костенурчи гнезда! За огромно мое съжаление, макар да им беше сезон, отново не видяхме костенурчета.

Макар и огромни, красиви и пясъчни, тези плажове от океански тип не са ми на сърце – ветровити, вълнисти и неуютни ми стоят.

Интересна е гората Строфилия с чадърестите морски борове, която също е защитена зона и се намира на около 40 км. от Патра.

За любители на историята тази област може да задържи интерес сигурно и за месец. То не са археолгически паметници, микенски гробници, крепости и замъци – Метони, Пилос, Наварино..... В един момент ние се преситихме и дори спрях да снимам.

Друго, което би могло да е от полза - пътните такси в двете посоки за лек автомобил (с влизане през Патра) и шофиране само в западната част (т.е. извън магистрала на Пелопонес) – около 65 евро.