За калмарите в Атина или защо трябва да обичаме Гърция

В действителност, произходът на тази история няма нищо общо с Гърция. Тя води началото си от една хижа в словашките Татри, където през есента на 2018 по време на участие в младежки обмен се запознах с една ухилена и по балкански топлосърдечна група гръцки студенти от Атина. Дали заради чудната красота на мястото или под влиянието на тръпчивия вкус на прословутия словашки бурчак, но с гърците се сближихме за отрицателно време, затова не беше изненадващо, че през октомври същата година получих обаждане от Янис, студент по археология и предводител на групата, че планира посещение на Пловдив заедно с Айча, приятелката му от Турция. С удоволствие се съгласих да бъда техен гид из потайностите на Града под тепетата и пъстрата балканска група цял ден неуморно кръстосваше улиците на хилядолетния град. Видният ценител на историята Янис бе впечатлен от видяното и на свой ред предложи ответно гостуване на моя милост в друг град с изключително богата история - Атина. Ето как през юни 2019 с любезното съдействие на буквално смешните цени на Райънеър за тази дестинация и един особено подходящ подарък за рождения ми ден се озовах на летище ,,Елефтериос Венизелос".

Беше краят на юни, а още със слизането от самолета тениската залепна за гърба ми. Метрото от летището до града е скъпо (около 15 евро), обаче за бюджетни туристи има опцията да си купиш тридневна карта за 22 евро, в която са включени всички видове транспорт. Скачаме във влакчето и... моментално губим обхват. Нищо, дошли сме да гледаме чудеса и да се насладим лежерно, по гръцки, на пътуването. След няколко минути пътуване влакът спира в нищото. Седим си безпричинно известно време, никой не си дава вид да е угрижен от възникналата ситуация. Никой не дава, а и не търси обяснение. В крайна сметка след около час намираме заветната квартира, разположена в район на Атина с доста средиземноморски вид, с високи бели сгради и тесни улички. Пред вратата на квартирата - портокалово дърво, натежало под тежестта на узрелите плодове. Кеф!

Нашият квартал в Атина

Зареждаме батериите с банички, отварям предвидливо купената от близък супермаркет бутилка айрян, само за да установя, че вместо лелеяната в гръцката жега любима моя млечна напитка съм взел... украински кефир. След толкова време на общуване с приятели и състуденти от бившия соц блок така и не се научих да понасям блудкавата бледа течност от ферментирало мляко, да не говорим за тогава, когато за пръв път се сблъсквах с нея.... Поне баничките бяха на ниво, а и нямаше много време за губене, защото скоро имах уговорка с моите домакини и екскурзоводи. Надеждната и всеобхватна система на атинското метро ме остави на центъра на града, под прочутия хълм Акропол, където ме посрещат Янис, Герасимос, също студент по археология, и Айча, която междувременно се е преместила от Измир в Атина при Янис. Радостта от срещата с близките приятели прераства в неволно вълнение при мисълта за това, което ме очакваше - обиколка на прочутия Партенон в компанията на двама местни археолози.

Бидейки един от най-старите продължително обитавани градове в света (над 7000 години), Атина е пропита с история и култура. На всяка крачка се натъкваш на значими археологически открития, духът на античността се усеща във въздуха. Кулминацията си величието на града достига при посещение на хълма Акропол, където са се намирали най-важните сгради от античната епоха. От малък бях запленен от древногръцката история и най-вече от митологията, така че разходката по древните камъни, както шеговито наричахме хълма, беше като сбъдната мечта. В подножието на Акропола има гише, откъдето се купуват входни билети. Моите приятели, като студенти по археология, влизат безплатно. От субекта от братска България изискват 20 евро. Тъкмо бъркам да платя, и Янис ми махва да мълча. Не схващам нищо от скорострелния диалог, който се води на гръцки, но скоро ми се обяснява, че съм представен като приятел, на когото му предстои да учи археология в Германия. Само да съм покажел някакъв документ от университета. Блещя очи. Чудя се дали да обясня, че в университета, в който ми предстои да кандидатствам, въобще не съществува подобна специалност, но замълчавам благоразумно и вадя крайно достоверен имейл, който потвърждава, че съм кандидатствал за общежитие. На немски. Със същия успех можеше да покажа и картата си за БДЖ на български. Жената на гишето присвива очи, не разбира нищо, но ми подава безплатен билет. Да живеят Балканите, възкликва нашата група и влизаме в комплекса.

Гледка от входа на Акропола, любимите ми маслинови дръвчета

Няма друг регион на света, който да обичам повече от Балканите. Лекият (на моменти не чак толкова лек) хаос, но пък прекрасните хора, климат и кухня те карат да се чувстваш като у дома си, където и да отидеш, нещо, което до ден днешен не съм почувствал никъде из Западна Европа. След чудодейното промъкване на Акропола е ред на първата забележителност - Античният театър, или Одеон, който е в забележително добро състояние и е удивително подобен на познатия ни Античен театър в Пловдив. Подобно на него, той е построен по римско време, като тук до ден днешен се провеждат представления и концерти, възползващи се от невероятната акустика на мястото. Гледката оттам към театъра и ширналата се зад него необятна Атина и планините, обграждащи града от три страни, спира дъха. Вероятно роля за това усещане имаше и адската жега, която въпреки късния следобед мъчеше умните глави, нетърпеливи да се потопят в магията на древния cвят.

Част от Одеона

Усетили човек от своята кръвна група, Янис и Герасимос се щураха наоколо, разказваха ми по нещо за всеки камък, превеждайки надписи от старогръцки и латински. С изкачването нагоре по хълма и преминаването през величественото стълбище, Пропилеите, с огромни мраморни стъпала и каменни колони, сякаш пристъпваш в друг свят и се връщаш хилядолетия назад. Комплексът е замислен като кулминация на ,,Златния век" на Атина при Перикъл и целта е била да се изгради шедьовър, показващ просперитета и значимостта на града, пред който всички да се прекланят с благоговение. Изведнъж пред нас изскочи Партенонът - символ на цяла една цивилизация. Разрушаван няколко пъти от кого ли не, първоначално е бил издигнат като главен храм на Атина, богинята на мъдростта и покровителка на града. Сградата е на приблизително 2500 години, като и в момента част от нея се реставрира. Заради железните жилки в мрамора по залез Партенонът излъчва нежно сияние, превръщащо атмосферата в сюрреалистична. Тук, както винаги, е пълно с туристи, щракащи с камерите във всички посоки, но моите приятели ме дръпнаха от тълпата и ме заведоха до мястото, на което е било издигнато знамето над града от гръцките партизани и откъдето се разкрива главозамайваща гледка към Ликабетос, най-високия хълм на града.

Партенонът

Устояваме на бурния вятър

Гледка отвисоко към Атина

Неусетно се спускаме от Акропола и се озоваваме на агората - там, където е кипял общественият живот в древногръцкия град. Именно на атинската агора се вярва, че е възникнала демокрацията, точно по тези камъни и пътеки са вървели Сократ, Платон и куп други исторически величия. По тях вървяха и съвременни величия в наше лице, които се опитваха за оставащото малко време до затварянето на комплекса да видят максимално много. Благодарение на моите гидове бързо се ориентирах в лабиринта от плочи, колони и маслинови дръвчета, снимах се като същински философ на мястото, където Сократ е споделял мъдростта си с обществото. Особено и незабравимо чувство е да стъпваш по същите места, откъдето прозлиза огромна част от културата на съвременната цивилизация. Мястото е предпочитана дестинация и на местните младежи, които с удоволствие сядат на древните камъни след залез с бутилка не твърде древна бира в ръка. Скоро комплексът затвори, а ние се озовахме на малко площадче насред Монастираки (от гръцки - Манастирчето), съчетаващо десетки пластове история в себе си - от купола на джамията през църквата от византийско време и колоните на библиотеката на римския император Адриан, та до древния Акропол, извисяващ се величествено над квартала. Неописуемо... В Монастираки тълпата те повлича, хората са много повече, отколкото кварталчето може да си позволи да поеме. Тук има сергии за всичко, от сувенири през сладоледи до платове и обувки. Отклоняваме се леко от навалицата и по пешеходната главна улица на Атина достигаме площад Синтагма (Конституция) с гръцкия парламент на него. След видяното на Акропола сградата ми се струва откровено грозновата. Провървява ни, хващаме смяна на караула.

Парламентът на Гърция

Църквата ,,Благовещение Богородично"

Там някъде Герасимос си тръгва, но мястото му веднага се заема от Маркос, приятел на Айча. Обновеният състав на групата дружно решава, че първият ми ден в Атина е редно да завърши подобаващо и ме водят на, по думите им, най-добрите гироси в Атина. Такава покана не се отказва и внезапно се оказваме в шумно заведение с бели покривки, в очакване на прословутите гръцки дюнери. Носят се салати, комплимент от заведението, разбира се безплатно. Междувременно вдигаме наздраве за гръцко-българо-турската дружба и получавам уверения, че най-доброто тепърва предстои.

Страхотно начало на пътуването

Хилядолетна история, накъдето и да погледнеш

Как да не харесаш Атина?

Първа спирка за новия ден беше храмът на Зевс. Напук на вече купените карти за транспорт и подлъгани от привидно недалечното разстояние от квартирата до храмовия комплекс, слагаме удобните обувки и тръгваме пеш. Колко е грешно решението става ясно веднага щом излизаме на един от най-централните атински булеварди, който води до нашата цел. Жесток пек, съчетан с шумно бибиткане от наглед стотици хиляди коли, като всеки шофьор гледа да се покаже като по-голям тарикат от другия. Имам усещането, че иначе спокойните и даже лежерни във външния свят гърци, сядайки в колите си, се превръщат в съвременна версия на своите древни богове, вечно опитвайки се да надхитрят или да се състезават с някого... Преживяваме разходката и стигаме до мястото. Малко е останало от оригиналния храм, но комплексът поразява с мащабите си. И с унищожителната липса на сянка в обозримия радиус. Търсим спасение в Националните градини. Бинго! Неочаквано мястото се оказва страшно красиво, дом на палми с колосални размери и куп други средиземноморски растения. Свежо, зелено, сенчесто... Идилия! Като изключим някой и друг заблуден немски турист, мястото е пусто и само за нас - истински оазис на спокойствието в един иначе пренаселен град (неофициално почти половината от гръцкото население живее тук).

На входа на Националната градина

Възстановяваме силите и волята за живот и се впускаме да изследваме Плака - кварталче с китни средиземноморски къщи и тесни улички, точно под Акропола. Много интересно усещане - всяка сграда има типичния островен чар, навсякъде се виждат белият и синият цвят, а магазинчетата за сувенири и всякакви джунджурии мамят туриста. Забиваме лимонада, според пътеводителя третата най-добра в цяла Атина. Кои сме ние, че да спорим с мъдрите глави от TripAdvisor. Улучвам наслуки непозната комбинация от вкусове, която в обедната жега е повече от добре дошла. Там ме хваща новината, че Янис, който наскоро се е върнал от Италия от неколкомесечна практика, организира парти за добре дошъл в апартамента на свой приятел, по една случайност също Янис. Дали съм имал желание да дойда? Такива покани не се отказват и след финален тур по центъра се оказвам в метрото на път за един от крайните квартали на града. Срещам Янис на квадрат на спирката и заедно отиваме на купона. Там са и останалите мои приятели от словашкия проект преди година - Адония и Анна. Веднага се оказвам с гръцка бира в ръка, топлото посрещане ме кара да се почувствам като у дома си. Купонът набира сила, бирата се сменя с по-твърд алкохол, гостът от недалечна България е доволен, домакините - също. Българо-гръцката дружба е проверена и потвърдена. Няма как да пропуснем и някои исторически майтапи и задявки, които са в кръвта на балканските народи. За ужас на Айча, Янис изявява претенции към Истанбул (който гърците още наричат Константинопол), аз разумно се въздържам да не спомена нещо за Солун и партито продължава мирно до късно през нощта.

Гледка от градините към Храма на Зевс

Площад ,,Монастираки" вечер е пълен с хора

Планът за следващия ден е амбициозен - ще катерим Ликабетос, най-високия хълм на Атина. Задъхваме се, дали от стръмните улички или от жегата, още преди да стигнем до подножието му. Решаваме да спрем в симпатично кафене, където веднага ни посрещат с едно от най-любимите ми неща за Гърция като цяло - безплатната студена вода, която сервират за задъхания и прилично запотен субект с широка усмивка. Опитвам и айс шоколад с портокалов вкус, получавам подарък бисквити. Как да не обичаш Гърция?

Въпросното сладурско кафе

Ликабетос така и не го качихме, в началото на пътеката червена лента и охранители ни спират. Снимал се филм. Кофти късмет. Решаваме да тушим мъката на плаж. Атина принципно не е на морето, но с течение на времето така се е разраснала, че е присъеднила към себе си десетки крайбрежни селца. Днес може да се хване т.нар. Панорамен трамвай №5, който се движи успоредно на брега - от теб се изисква единствено да си избереш един от десетките плажове. Моите местни приятели бяха препоръчали Вула, който се оказа последна спирка от маршрута на трамвая. Там ни очакват синьо-бели чадъри и неговорещ английски чичко, който ни упътва къде да платим входна такса. Толкова за свободното плажуване в Атина. Цените за ученици и студенти са поносими, за 3,50 евро получаваш шезлонг и чадър, че даже и съблекалня. Плажът е порядъчно пълен, но без да пречи. Водата е кристално чиста, но пък страшно солена, всичко щипе след нея. Кефът е пълен - слънце грее, деца тичат, пищят, мераклии играят волейбол, мераклия фотограф (аз) неуспешно се мъчи да хване някой хубав кадър от близките скали.

Крайбрежието на Егейско море

Логичният завършек на такъв ден е само един - порция хрупкави розови калмари и жива гръцка музика в уютно ресторантче на фона на величествения хилядолетен Акропол, извисяващ се над нас...

На следващата сутрин предстоеше ранно ставане, за да хванем първото метро за летището. Ранното ставане се осъществи, хващането на метрото - не. Кога е следващото? След половин час. Пристигаме на летището 35 минути преди полета. Слаломираме между пътници, чанти и колички, за да стигнем запъхтяни до гейта и да установим, че... полетът закъснява. Скоро потегляме и Атина остава далеч под нас. Няма как да не изкажа благодарност към моите невероятни приятели и гидове в този град, без които нямаше да успея да видя и преживея и половината от тези приключения. Сигурен съм, че най-доброто тепърва предстои, а Гърция има още толкова много да предложи...

Ευχαριστώ, Ελλάδα!