Истанбул- градът с хиляди лица

Магнетичен, величествен и уникален в истинския смисъл на думата, това е Истанбул. Град, съчетаващ в себе си историята и бита на много култури, носещ атмосферата на Изтока, на Ориента. Всеки може да намери и научи нещо за себе си, затова за мен това е град с хиляди лица, град на два континента, който те кара да се връщаш пак и пак. Тази година за втори път посещавам този град и ще се опитам да обединя наблюденията си в този пътепис. Та, хайде, да започваме с разказа!

Преди да започна със същинската част, искам да вметна, че това е първият ми пътепис и се извинявам за допуснати стилистични грешки :))

Нашето приключение започна на 4-ти април. В 22:30ч. с приготвен багаж и с голям доза нетърпение, чакахме автобуса да ни вземе от Бургас. Пътувахме с агенция. Нощният преход не ми се стори толкова зле, единствено ставането по границите беше малко неприятно. За радост, не чакохме дълго там, предвид наплива на български туристи в южната ни съседка.  Към 6 часа пристигнахме. Въпреки ранния час имаше доста коли и докато стигнем хотела ни трябваше около 40 минути. 

Тъй като настаняването е след 12, трябваше да си оставим багажа и да изчакаме до 8, когато започна и първата ни екскурзия, организирана от тур. агенция, а именно класическата обиколка- автобусна панорамна разходка из града, площадът "Султанахмед" и обяд в ресторантче.

Първо минахме през моста и стигнахме до азиатската част.

И ето го и така жадувания Босфор, за който ще научите повече по- късно в пътеписа.

Следващата ни спирка беше паркът "Емирган". Той е един от най- големите в Истанбул и като имате предвид, че Истанбул е 3- 4 пъти по- голям от София, представете си колко голям е. Първия път дойдохме от горната страна, втория- долната, но така и не стигнахме до горната част. Всички паркове по това време са обсипани с цели килими от лалета, защото от края на март до края на април е Фестивалът на лалето. С него се цели да се покаже, че именно Турция е родината на това цвете, а не както повечето хора смята- Холандия. 

Аз не бях от най- големите фенки на това цвете, но като видях какво изобилие от видове има, по какъв начин са подредени, няма как да не се влюбите в тях

След цялата ферия от цветове отидохме на площад "Султанахмед", където се намират символите на града- "Света София" и "Синята джамия", както и Хиподрума- площадът с останки от Античността.

Пръво посетихме джамията, като за щастие втората година, имахме възможността да я разгледаме и отвътре. Само да вметна, че ако искате да влезете в джамията, трябва да покриете косата си с кърпа(ако нямате не е проблем, на входа ще ви дадат). 

В действителност самата джамия е доста голяма. Има легенда за нея, че султан Ахмед I пожелал минаретата да бъдат направени от злато. На турски злато се произнася като “алтън”, но архитектът го разбрал погрешно, чувайки “алтъ”, което означава “шест”. Така били построени шест минарета, вместо общоприетите четири, което в последствие предизвикало разногласия. Поклонниците на единствената джамия, която притежавала шест минарета по онова време – в Мека, се възпротивили и това довело до издигането на още три минарета през годините като компенсация. Атмосферата в джамията е по- различна от колкото в църквата, но смятам, че това е съвсем нормално. 

И ето, намерихме си младоженци в джамията- било на седмица щастие. Вътре може да се снима, но не е желателно да снимате молещите се.

След това минахме през "Св. София", в която за съжаление не можахме да влезем(ах, тези големи опашкии). Видяхме и паметниците на Хиподрума, които са се ползвали за сцена за представления, спортни състезания и др. по римско време. На обяд хапнахме в едно ресторантче с типично турска храна- пасирана червена леща, печено леко пикантно пилешко на шиш и варен ориз. Следобед ни предстоеше разходка до прослувутата "Капаль Чарши"

"Капъль Чарши"- най- големият закрит пазар в света, носещ духа на Ориента, някак мистериозен, магичен и влизайки в него се връщам стотици години назад. Капъль не е за всеки, изключително оживен, отделно е толкова голям, че най- спокойно може да се изгубиш в него, но именно това ме привлича в него . От всякъде продавачите те викат да пробваш от невероятните им локуми, баклави, всякакви сладки изкушения. Толкова са гостоприемни, че чак ти става неудобно да ги подминеш. На изхода от чаршията усещах как нивото ми на кръвна захар рязко се покачва от толкова ядене на локум, но не локум като нашия- няма нищо общо(до преди не харесвах локум- поне българския).

И ето го и вторият ден- реновираната българска църква "Св.Стефан", джамията"Сюлеймание", паркът"Гюлхане", следобед мини круиз по Босфора и вечерта- традиционна турска вечер... въобще пълна програма от-до

Българската църква "Св.Стефан" се намира в гръцкия квартал "Фенер". В миналото жителите му са се занимавали с риволов. Там видях и доста табели с думата balik,  което се чете "балък". Ха-ха-ха, този турцизъм го използваме като обида, а то всъщност означавало риба.  Та, да се върнем към църквата- много ми хареса, изглежда супер след реновирането

След църквата се отправихме към другата най- известна джамия в Истанбул, Сюлеймание. Построена е по времето на Сюлейман Великолепни, някои от вас може да се сетят от преди 4- 5 години нашумелия сериал "Великолепния век". Тук се намират и гробовете на султана, Хареем султан и техните деца.

И ето я и любимата ми част- круиза по Босфора. От него се виждат всички бележити места в града- Кулата и Златния рог, джамиите, дворец Долма Бахче и така известните от турските сериали къщи. Оставям ви на снимките да се потопите в атмосферата

А ако искате да видите едно друго лице на Истанбул- новата индустриална част, нощният живот, също както и още един базар подобен на Капаль или пък да се потопите в дълбините на океана, посетете втората част от пътеписа ми, който ще направя съвсем скоро.