Къде човек може да иде за няколко дена,или дори за уикенда?Близко е и е огромен,носи се религиозно облекло но е и светски,той е и Европа и Азия,наричат го с много имена и е наистина уникален.Започнахме трескаво подготовката за пътуването.Запазихме хотел с централна локация(за да имаме бърз достъп до всички забележителности),извадихме паспорт на детето след много положен труд от служителката в паспортната служба(над 50 снимки които системата не приемаше,заради физиономиите правени от синковеца )
Малко преди полунощ на 05.09. тръгнахме към Истанбул.За пътуването в Родината няма да се спирам,но за сметка на това ще опиша подробно пътуването през Турция.Някъде към 02 часа пристигнахме на Капитан Андреево,нямаше нито една кола и от към българска страна минахме за 2 минути,очаквах(така бях чел),че при комшиите ще мина по трудно но се лъжех.На първото гише ме попитаха за първи път ли посещавам Турция и аз механично отговорих да,служителката ми кимна одобрително с глава и вдигна бариерата,на паспортната проверка още по бързо,а на проверката за багажа,като видяха малкия как хубаво спинка и се отказаха от проверката.Така и границата от Турска страна беше мината за 5 минути.Сега трябваше да се снабдя с прословутият ТОЛ(HGS) стикер за магистралата.Спирам на първата бензиностанция и стикер-ЙОК.Така ми отговаряха през 50 километра на която и бензиностанция да спирах.Накрая ме посъветваха преди да вляза в Истанбул от лява страна на изхода на магистралата имало мобилен клон за продаване на въпросните стикери(наистина го има,един микробус),обаче „систем проблем”,а след мене двама тираджии си получиха стикери.Теглих им една на ум и си викам ще си купя от града,да ама не.Два дена по два часа сутрин и следобед чаках и тъкмо ми дойде реда „систем проблем”зачудих се как ще се прибера,ама за това по-нататък.Пристигнахме пред хотела в 05:30 и рецепциониста реши да направи някой лев предлагайки ни да ни чекира по-рано срещу 20 евро(Основателя за тази сума до САЩ отиде а аз за по-ранен чек-ин да ги дам ).Не беше познал.Изчакахме малкият да се събуди и рано-рано бяхме пред двореца Топkапъ.Успяхме да се насладим на великолепието на Отоманската архитектура преди тълпите от туристи да „изнасилят” в буквалния смисъл този великолепен дворцов комплекс.Продължихме с нормалното за всеки турист гледане и снимки.
Топкапъ
Багдадският павилион
Изглед към Златния рог от към Багдадския павилион
Важно:Двореца отваря в 08:30,а касите започват да работят в 09:00.Посетете първо Харема,защото след това се струпват огромни тълпи от хора а едва ли сте отишли за да гледате гърбове.Комбиниран билет Топкапъ+Харема=40TL. Разгледайте третия двор на двореца,в него се намира Багдадският павилион(прекрасна гледка към Златния рог)
Следобеда се разходихме из квартала около кулата Галата.Жената отказа мъчението със стъпалата за изкачване на кулата въпреки,че почти до върха те качва асансьор.Все пак 160-те стъпала се оказа пречка.Но нищо следващия път ще я покорим.
Кулата Галата
Залез над Старият град(Султанахмед)
Така лека –полека стигнахме до вечерята.И тука настъпи кулминацията на прекрасния като цяло ден.Всеки знае викачите,който седят пред заведенията.Та въпросният господин успя да ни убеди да седнем в заведението за което работеше.Такова гостоприемство не бях виждал през живота си.Сервитьора първо се заигра с малкия(а заведението пълно),след това като видя че се е нацапал го избърса със салфетка,като захладня и на малкия му стана студено донесе шал да го завием а ние с жената направо не вярваме на очите си.Накрая като си тръгвахме не пожела да вземе и бакшиша,който му оставихме с думите,че е удоволствие да обслужва клиенти като нас(и с останалите клиенти на заведението се отнасяше по същият начин).Уникално обслужване.
Важно:Ако имате затруднение питайте.Всеки ще се опита да ви помогне по един или друг начин.Има много доброволци с фланелки” ASK ME” а и полицаите са много отзивчиви.Внимавайте като пресичате(водачите на градските автобуси като ви видят на платното и започват да ви гонят докато не ви смачкат)
Заспиването е трудна работа в град като Истанбул.Навсякъде до късно вечерта жива музика и врява и като добавим постоянно бибиткащите шофьори разбирате колко трудно човек би заспал.Добре,че хотела е в относително спокоен квартал от към уличен трафик та слушахме само жива музика и врява .
Започна вторият ден от престоя ни в Истанбул.На този ден решихме да посетим всички исторически обекти около Султанахмед.Започнахме със „Света София”.Старинната църква(джамия) ме грабна от самото начало.Огромна по размери с уникални мозайки и половината в реставрация(старото си иска своето).Станах свидетел на уникален разговор между две наперени българки,цитирам дословно:”Ами то тука няма нищо за гледане?!?То в мола и магазините около пл.”Таксим” по интересно.”Как да им обясня на въпросните дами,че нямат място в архитектурен паметник на 1500 години.Тактично си замълчах и си помислих,защо Юстиниан I не е строил молове а се е занимавал с църкви???
Света София
Мозайки от светинята на Константинопол
Важно:Дори и рано сутрин има големи групи организирани туристи,така че не можете да избегнете тълпите от хора.Вход 25 TL,деца до шест години влизат безплатно.
Синята джамия(Султан Ахмед джамия)всеки е виждал поне фотография на тази емблема на Османската архитектура,е аз я видях ама само отвън.Разходихме се,поседнахме в градините,направихме няколко снимки и се опитахме да влезем.Не ни пуснаха.За да ви допуснат вътре трябва да сте с дълги панталони,чорапи и блузи с дълъг ръкав,а за жените и покрита глава с шал.Вие сами си преценете дали в летен ден е удачно посещението на този храм.
Джамията по изгрев слънце без нито един турист
Важно:Всички джамии са действащи и за тях важат правилата за посещение(дрес код на облеклото).Вътре е позволено да се снима,но само сградата(не е препоръчително да снимате молещи се)
Минахме по Хиподрума с „Колоната на Константин”,”Змиевидната колона”,”Обелискът на Теодосий” и „Фонтана на Вилхем”(в реставрация).Малкият направи опит да си хвърли шапката при „Змиевидната колона” предотвратен с вещина от баща му.
Колоната на Константин
Змиевидната колона
Обелискът на Теодосий
Стигнахме до „Водохранилището” и направо вътре.Много му се изкефих,а и малкият също.Той се впечатли от големите рибоци във водата,а аз от поразителната прилика с подземния дворец на джуджетата от „Властелина на Пръстена”.Наистина впечатляващо съоръжение.
Цистерните на базиликата(Водохранилището)
Важно:Носете си статив за да направите уникални снимки.Входа е 10 TL.
Така преполовихме деня.Качихме се на трамвая за да не вървим до Еминю от където се метнахме на корабче за круиз по Босфора а и да си починат краката.Корабчето тръгна и историческите и архитектурни забележителности се заредиха едно след друго.Кулата Галата и квартала около нея,Истанбул Модерн-музей за съвременно изкуство(бивши докове),двореца Долмабахче,хотел Четери сезона и хотел Ciragan Palace Kempinski,престижния университет Галатасарай,джамията Ортакьой,моста над Босфора(седми по-големина в света).изключителни красивите богаташки квартали Арнауткьой и Бебек и накрая крепостните кули на Румели хисар.Корабчето направи завой и се върна покрай азиатския бряг и огромните богаташки къщи с „гаражи” за частните им яхти.Така минаха неусетно два часа.
Новата джамия и Сюлеймане джамия доминират над Златния рог
Джамията Долмабахче
Долмабахче от към Босфора
Университета Галатасарай
Румели Хисар
Важно:Направете круиза следобед,така слънцето ще огрява европейската част на града и снимките стават невероятни.Не се лъжете от цените на круизите от по 10 евро и нагоре.Кратък круиз-10 TL(два часа),дълъг круиз 15-20 TL.(три-четери часа).Корабчета тръгват от Еминю и свършват на Каракьой.
Заредени с нови сили беше време да напълним стомасите.Големи порции с телешко и пилешко месо изчезнаха за минути.Беше време деня да приключи.Прибирайки се минахме покрай Археологическия музей.С жената се спогледахме,попитахме детето и положителния му отговор бе достатъчен за да влезем.Какво сме щели да изтървем.Огромна колекция от различните периоди на града и невероятната колекция от саркофази(ликийски,египетски,финикийски).
Перлата в короната на музея е саркофага на Александър Македонски открит в град Сидон(Сайда) Ливан.
Важно:Вход за музея 10TL.Има два входа откъм първия двор на двореца Топкапъ и откъм парка Гюлхане.
За късмет на мен и моето семейство в Истанбул се провеждаха дни на културата с участници от Южна Корея и още 20 държави.На сцени из целият град се изнасяха музикални и културни представления,демонстрации на боини изкуства.Павилиони представяха начина на живот в различните страни.Фестивала дойде като разнообразие и ни послужи за развлечение,откъсвайки ни поне за малко от историческите забележителности.
Не знаех,че на 07.09 ще бъде избран града домакин на Летните олимпийски игри през 2020 година.На път към хотела ни посрещна момче с флагчета Истанбул 2020,веднага ми замига алармата в главата.Това е събитие на което рядко можеш да попаднеш и града да има реални шансове за избор.Площад Султан Ахмед се изпълваше с огромно множество от хора.Невероятната атмосфера караше въздуха да трепери а викове „Кармазъ” и „Тюркие” прогласяха ушите ни.Стана наистина уникално когато Истанбул пребори Мадрид на полуфинала(не знаех,че трябва и Токио да преборят).Всички пееха и скандираха,а аз им честитих наред.Прибрахме се в хотела,управителя ме пита: Как е на площада?Уникално ми бе отговора.Гледай какво ще стане ако преборим и Токио ми каза отново управителя.Тогава зацепих всичко.Жената и малкия останаха в стаята а аз нарамих апарата и пак на площада.Голяма забава течеше там(наистина светска страна).В момента в който Жак Рох отвори плика и от там се показа Токио,всичко свърши.Всеобща въздишка на неудовлетворение се разнесе из въздуха.Истанбул отново не успя,както и през 2000,2004,2008 и 2012 година,но за първи път бе толкова близо.Мен ме е яд за изпуснатия шанс да ви покажа евентуалната атмосфера при победен избор на града.Нищо,дано на някой да има повече късмет от мен.
Ден последен за обикаляне по забележителности.Решихме да отскочим до двореца Долмабахче(без да влизаме вътре)за да разгледаме сградата отвън и да се поразходим в градините му.Така се озовахме отново в трамвая,който ни закара до последната си спирка Кабаташ,и до двореца Долмабахче.Минахме проверка(като и на всички останали места преди това)на багажа и се озовахме вътре,ама не в двореца а до часовниковата кула.За да влезем в градините има вход.Купихме си билети и за двореца и за харемите(колко бързо се променят начертаните планове).Тука бе разбит мита за посещението на двореца рано сутрин .Ние си го посетихме към 11:00 и то в неделен ден.Пред харемите има две чакащи групи(за беседа на английски и на турски език)Разгледахме,нащракахме доволно количество снимки,японските туристи пък се нащракаха доволно с нас и деня навлезе в ранния следобед.
Часовниковата кула на двореца.
Долмабахче със своите султански порти.
Важно:Вход за двореца 30TL.,за харемите 20TL.,комбиниран и за двете 40TL.В двореца разрешават индивидуално посещение,за харемите само групови(не се плашете от големия брой чакащи,групите са големи и се минава бързо).Снимането е забранено.От спирка Кабаташ тръгват корабите за круиз до Принцовите острови.Има и редовна линия до азиатския бряг.
Площад Таксим се намираше близо,но жената ме помоли да не ходим там(нали знаете жените винаги са прави).Реших да я изненадам и я заведох на Пазара на подправките(Египетския пазар).Той се намира точно до Новата джамия(построена е преди повече от 350 години),а там огромна маса от хора.Помислих си,че е нормално за неделен ден около джамиите да има толкова хора,но повода е бил друг(демонстрация против……всички като се замисля).По-късно разбрах,че на площад Таксим е било доста по-зле и се зарадвах от факта,че послушах жената.Египетския пазар ми изглеждаше претъпкан,но след като влезнахме с изненада установих колко простор имаше в уличките.
Египетския пазар(пазара на подправките)
Подлез близо до пазара.
Знайте,Истанбул е много мръсен град и трябва да сте се настроили за това преди да тръгнете.В това ще се убедите именно покрай пазарите.Не се опитвайте да се пазарите на турски,така или иначе много бързо ще разберат,че сте чужденци знаещи едва няколко думи,но бъдете неотстъпчиви в пазарлъка.Ще се изненадате колко много можете да свалите от цената.Купете си локум и подправки от пазара или пък каквото ви хареса. .След пазара към хотела,трябваше добре да си починем за предстоящия път на следващия ден.Станах рано и право в пощата(бях първи),този път системата им бе наред и си купих стикер за магистралата.Бяхме готови да поемем пътя към дома.Изчаках до 10:30(за да избегна трафика) и съвсем спокойно излязох от града.Починахме си в Одрин,минахме границата отново за 10 минути и газ към Казанлък.Така завърши моето пътуване до космополитния Истанбул.Със сигурност ще се върна отново там,за да продължа с опознаването на града събрал света в себе си.
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега