Кипърска обиколка

Никозия

Ако тръгнете натам добре е да знаете, че под това име в гайдовете няма да намерите нищо. На гръцки столицата се нарича

Лефкосия (Lefkosia), Nicosia е международно използваното име на кипърската столица.

15 мин. преди уреченото време, в което според приложението трябва да дойде автобусът, ние завардваме спирката. След нас пристигат и две момичета - германки. Набързо установяваме, че сме от една порода – т.е. имаме една и съща цел.

След тях пристига и един мургав младеж. Оказа се индийски студент. След като вижда, че в уречения час превозът не се е отбил, се обажда на диспечерката. След което ни изнася открит урок на тема “Транспортът в Кипър”. Сподели, че ако возилото не идва се подава сигнал към фирмата. Тя пък може да ни уведоми дали въобще ще дойде и кога. Съобщението гласеше - пътува, но със закъснение.

Така си беше. А на всичкото отгоре беше претъпкано и ни отказаха да ни качат под предлог, че следващият вече пътувал, максмум 10 минути. Е, не бяха толкова, но то беше ясно повече, отколкото това, че днес ще има леки облаци. Аз уплътнявам времето, снимайки птичките и тревичките наоколо.

50 минути по-късно вече се подрусвахме дружно в автобуса за Никозия.

Още веднъж направих щателен оглед на магистралите им. Експертизата е категорична - качеството е безупречно.

И още веднъж в мен се затвърди мнението, че този малък остров е запазен див като преди хиляди години. С изключение на набраздените пътни участъци всичко друго си беше така, както Природата го е създала.

За по-малко от час стигаме до Никозия. С германките се разбираме да чакаме предпоследния според разписанието автобус и в случай, че го няма да се приберем заедно с такси, за да си поделим разхода – немски прагматизъм.

Централната автогара на Никозия

изглежда като квартална спирка на Мюнхен. Няколко перона, много гълъби и залутани туристи. От едната страна се виждат венецианските крепостни стени.

От двете противоположни страни се откриват футуристични обекти, които се издигат някак странно на фона на ниската архитектура около гарата.

Никозия е нещо като Франкфурт. Стара част съхранила миналото и нова – модерна с високи обекти.

Точно под автогарата има парк. Отново с отсечени геометрични фигури в прогресия. Това е Eleftheria Square, а негов автор е покойната вече Заха Хадид, британско-иракската архитекта, известна в цял свят със своите абстрактни проекти. Площадът е съвсем нов – от има-няма коронното съществуване. Ако се продължи по права линия на около километър е и другият площад – на Свободата

Шмугваме се в една малка уличка, която се оказва централната – Ледра (носи старото име на Никозия)

И така започва нашият столично-никозийски тур.

Тази част се състои от две прави успоредни улици – едната е централната, която в своя край е нещо като истински истанбулски лабиринт. Тази главна артерии е като насечена шахматна дъска с изкусителни пресечки. Шарени платнища са се надвесили отгоре, явно за да спират жаркото слънце. Ние имаме късмет – денят е топъл, но слънцето се крие под облаците.

Една от първите ни срещи е с Българска роза.

Иначе центърът изглежда някак пуст – много магазини са затворени. Дали е така по принцип или това е следствие на 2-годишната вълна е въпрос, на който няма да научим отговора. Склонна съм да вярвам, че тук винаги е кипял живот – все пак е столицата това и картината, на която сме свидетели е временно явление.

Архитектурата е разнородна – някаква странна смесица между тпичните малтийски балкони и гръцките, но сградите са на не повече от 2 етажа. На места се открояват така типичните за Адриатика цветове – синьо и зелено.

Една малка пресечка ми кима – виждам я как ми се усмихва, намига ми и ме подканя. Въобще не й се опъвам! Озоваваме се в малка сладка уличка със старинни врати и изоставени дюкяни. На кьошето има чуден магазин с ръчно изработени сувенири. След него още един. Има и кафене, което е събрало всичко от Ориента. Няма как да сме в Гърция! Това си е жива Турция!

Преслушвам като съвестен доктор и двата дюкяна и си купувам най-красивата мини-делва – ръчно рисувана със сертификат. Една дузина магнити за подаръци, локум – безбожно евтин – кутията беше някъде под 1 евро, а на повечето места за същото сладко изкушение трябваше да платим по пет евра, картички, оловни войници за колекцията на малкия… и каквото още ми грабна окото. Жената – възрастна дама, ми прави даже и отстъпка, защото съм направила оборот. Още един признак, че съм по-скоро в Турция. Липсва само тамошното пазарене. И слава Богу – не съм в такова настроение.

Връщам се и в другия дюкян. Там ни посреща също възрастна дама, която обаче говори и английски, и немски. Имаше най-красивите ръчно рисувани чинии. Бяха толкова много, но моята я маркирах още с влизането.

В края на нашия никозийски тур с още по-голямо задоволство щях да установя, че никъде другаде не срещнах толкова богати сувенирни магазини с изключително качество, които и сега надничат от домашните етажерки, припомняйки ми тяхната история.

Всички сме доволни – аз от покупките, мъжете от подслаждането, кипърките от оборота.

Мисията „изследвай Никозия, пардон Лефкосия, може да продължи“.

Централният ръкав, по който се движим отново ни предлага разклонения. Кривваме и този път излизаме на две църкви. Има табела на руски – Святой Храма Архангела Михаила. Улицата покрай тях пък е с най-красивите къщи, които напомнят на нашите възрожденски. Основите им са от пясъчни на цвят големи камъни, а над тях по средата са еркерите, които досущ са като българските.

Някъде тук из сокаците се намират две забележителности - Hamam Omerye, комай единствената запазена турска баня от тази страна на Никозия и Къщата на Хаджигеоргакис Корнесиос Οικία Χατζηγεωργάκη Κορνέσιου, (звучи ми като къщата на Хиндилян в Стария Пловдив) превърната в музей. Щом е хаджи, знач ще да е ходил до Божи гроб. Това е имение на местен чорбаджия, построено в края на 18 век, с централен вътрешен двор, турска баня и множество артефакти.

Наляво-надясно – излизаме на един широк площад – там е централната банка, голяма църква, която всъщност разбираме, че е катедралата St John и няколко изключително изкушаващи кафе-ресторанти. Целият площад е опасан от гирлянди с гръцкото знаме.

Има артистично кафе, чийто основни клиенти са една дузина котараци. Явно добре са похапнали, защото ги е хванала следобедната дрямка.

Харесваме си едното местенце. Оказва се перфектният избор. Впрочем след това установихме, че са верига – другото е на площад Свобода. Носи това име

Πιατσα Γουρουνάκι

Сервитьорката е мила дама, която е като сестра на моя приятелка от Регенсбург – Инга. Инга е от Джорджия (в превод от немски – Грузия). Жената, която ще се грижи за нас също е от Грузия… Ах, този свят! И пак включваме на руска честота.

мозайки по пода

интериорът

Избрахме си неща, които тя ни препоръча и бяха наистина много вкусни – като домашно приготвена храна от някой виден кулинар. Как точно се казваха – не ме питайте. Следващият път ще си водя бележки. Магданозени кюфтенца с млечен сос, сервирани авангардно в метална чиния, напомняща на столовете по морето през 80-те. Баница със сусам и специфична плънка, като разликата от нашенската е, че е пържена. Агнешко шишче, сервирано с карамелизиран лук. Микс-плато от пилешко, свинско, телешко и агнешко (нещо като кебапчета), хапки с бекон, турски хляб и обилно количество помес (пържени картофи му викаме на това в България, според сина ми обаче е помес – не било картофи), гарнирани с два изключитело подходящи и добри соса.

Десертът е много семпъл, но е като музикална симфония за душата. Панакота. Обожавам го, правя го понякога непрестанно и този беше наистина като за Мишлен. Работим с доказателства!

И на изпроводяк по една турско-гръцка ракийка. По-скоро ликьор. Но то кой е в състояние да се мери с българските градуси.

Все пак се водя аз по една карта, нищо че турът ни изглежда като пълна импровизация.

Улиците стават дълги и тесни. Натъкваме се на завършена нова и голяма църква със съвършени детайли по фасадата, напомнящи на дантела. Тя е точно до Архиепископския дворец. В съседство е джамията. Наоколо кипи бурна археологическа дейност. И пак се оказваме някъде в Малта – толкова малки улички с онези малки, симпатични балкончета.

Никозия е истинско архитектурно бижу. Нуждае се обаче от някой богат и сърцат роднина, който да вдъхне живот на всички тези прекрасни старинни къщи. Впрочем същия благодетел търсим и за Пловдив. И за още една дузина места, които заслужават да живеят отново със старите одежди в новия век.

Кипър ме накара да превключа на някаква странна честота. Някак меланхолично с единия крак бях в миналото, а в другия в обозримото бъдеще, в което моята фантазия така се е развихрила и виждам тези улици как сияят.

Така потънала в творчески градежи се озовавам на т.нар зелена линия или пред портите на Мироопазващите сили на ООН – зона забранена за камери.

Навярно Никозия днес е това, което е Берлин до 89-та. Разбира се с дебелата разлика, че не съществува Желязната завеса.

Границата напомня на портал в социалистически завод. Тези, които го пресичат изглежда да са местни хора. Вероятно работят – всеки отвъд границата!

Кафене. Пъстър голям папагал. Не подозираш нищо, а само на метри забелязваш нещо странно - човек с автомат.

Това е границата!

Оттам нататък е другият Кипър - турският, непризнатият!

Там, зад този граничен пункт се намира

Буюк хан или Големият хан – една от най-големите забележителности на острова, смятана и за най-красивата сграда. Керван-сараят е построен от османците след като са го завзели – през 1572 година. 16-17 век в него са нощували пътуващите търговци. По времето на британците е затвор, а по-късно приют за бедни.

Римокатолическата катедрала Св. София, дело на френски масони от времето на кръстоносните походи, която е превърната в джамията Селимие – освен, че е най-старата, се смята и за един от най-добрите образци на готическото изкуство в Кипър.

Строителството започва през 1209 г. по време на царуването на Лузинянския цар Хенрих I и продължава 150 години.

Нямаше време за северната част, а и не бях взела паспортите!

Може би някой ден отново. Знае ли се – може пак да бъдат едно цяло!

Няма по-добър завършек на тази разходка от едно чудно кафе в чудно кафене с морковена торта.

Отпускам се на удобния фотьойл, отпивам си от кафето и се зачитам в

историята

Кипър е бил част от няколко империи и държави и по тази причина някак едновременно напомня и на Гърция, и на Турция, и на Малта, но ако това е някак очаквано, това, което ме изненада е, че почувствах онзи дух, който витае между Черна гора и Хърватия. Мда, Адриатика…

Лефкозия-Никозия в няколко старинни факта:

-        През 9-8 век пр.н.е. на това място се появява древногръцкият град-държава Ледра, който по-късно приема името Лефкон

-        основан е от ахейците след края на Троянската война

-        през Бронзовата епоха е един от най-процъфтяващите

-        тя е едно от 12-те царства на древния Кипър

-        след средата на 16 век започва изграждането на нови крепостни стени и крепостен ров по венециански образец, с настъпването на османците повечето важни обекти, сред които кралския дворец и много православни манастири са разрушени

-        по времето на рицарите-тамплиери начело с Ричард Лъвското сърце, Никозия се превръща във важен за острова град

-        година по-късно островът е продаден на франкската фамилия Лузиян – остава под тяхно владение 3 века, в края на тяхното управление в града има над 250 църкви

Под византийска власт Кипър и Никозия са повече от два века. Следва периода на владението на

-        Венецианската република, което продължава по-малко от век. Никозия е столица. До тук се стига след като последната кипърска кралица – Катерина Корнаро абдикира в полза на родината си – от този период датират много от крепостите в по-големите градове

-        След Берлинския конгрес (1878) Кипър става Британска колония като англичаните стъпват като освободители. Това продължава до 1960

Наследството е видно и до днес – дясно движене и английски ел. контакти.

-        14 г. по-късно островът е нападнат за кой ли път отново от военни. Този път наследниците на Византия – турските войски, които погазват всички международни договори. Унищожени са много сгради, както и летището в Никозия. Над една трета от острова е завладяна и оттогава е под турски флаг.

Никозия е моето място! Не мога да обясня защо - навярно някаква стара карма - от времето на венецианците или малтийците. А може и от Бронзовата епоха – кой знае! Или заради тази архитектура, която някак си прилича с българската върожденска...

За Кипър са се водили непрестанни битки, което е голямото доказателство, че тук има нещо! Има!

Вече сме в автобуса. Някой потъват в блаженен сън, но аз – сакън – не мога да изпусна дори и скучната магистрала. Там някъде на изпроводяк забелязвам още от останките от Венецианските стени. Те образуват нещо като пръстен около Стария град, като са издигнати в продължение на 3 години, за да гарантират спокоен живот на местните жители. В строежа им са участвали много роби, докарани с кораби. Укреплението се състои в 11 петоъгълни бастиона с кръгли ориилони, така пише в гугъл-енциклопедията!

В този град, колкото шепа, който е като мини-квартал на Мюнхен има една дузина музеи. Не остана време за нито един, но ако имахме още един ден щях да го посветя на тях:

Музей на кипърските монети

Мотоциклетния музей – хвърлихме по един поглед отвън. Звучи обещаващо със своята колекция от 150 машини от 1914 до 1983 г.

Не бих пропуснала и Етнографския музей

Природонаучният музей на света с много редки екземпляри от динозаври

Археологическият музей на древния Идалион

Най-значимата църква е Св. Йоан. В нея всички архиепископи на Кипър получават Светото тайнство.

Най-старата византийска църква пък е  Панагия Chrysaliniotissa, построена през 1450 г. от императрицата Елени Палеологу. Тя е известна със своята огромна колекция от редки и древни икони.

Освн това Католическата църква на Светия кръст (1902 г.) и Англиканската църква "Св. Павел" в центъра на съвременния град.

В центъра на стария град има още една средновековна християнска православна черква - Мисирикос, , построена през 1500 г. с византийски готически и италиански възрожденски архитектурни елементи. През 1572 г. е превърната в джамия "Араплар".

Също така и джамията Байрактари, която турски войник е построил, за да почиват останките на османците, паднали по време на обсадата на града през 1571 година.

И ако вземе, че тази история, гарнирана с обилна порция снимки ви хареса и решите да се отправите в тази посока за по-дълго – да знаете, че ще се чувствате почти като у дома. Освен голяма българска диаспора в Кипър има и българско училище.