Кипър с Wizz W6

По традиции всяка нова линия на Уиз ер трябва да се опита. Така и направихме . Резервирахме билети за едно кратко отскачане да видим що е то Кипър. Полетът ни беше в 5:00 часа, определено един от ранните досега на терминал 1 в София. Уиз добре са направили разписанието като ранните полети са през половин час. По този начин се избягва дългото чакане на опашки за проверката на сигурността. Не знам какви хора работя по сигурно на рентгените, но всеки път измислят нещо ново. Хора, които пътуват рядко бяха карани да си вадят зарядните, кабелите на телефоните, лаптопите и каквото е там. Питаха също и кое как е опаковано. Мен не ме пропуснаха и също бях попита дали имам кабели и зарядни, но казах, че „нямам“. След преминавате по сигурността един митничар реши да ме провери колко пари имам, беше забавно, че не преброй парите. Запътвайки се към гейт, виждаме отново нещо ново. Точно на стълбите към гейтове са изместили рамката за меренето на габарити на ръчните багажи, както и късането на билетите. С това нововъведение проверките на билетите стават 4. Не помня на някое летища да си ни проверявали толкова. Ранната сутрин малко ни потресе като видяхме лежащ човек на земята до пейките на изходите. Пристигна медицински екип и му направи ЕКГ , но не му разреши да лети. Казаха ми да, че за болница.

Поетът беше със затоварване около 150 – 160 човека. Излетяхме сравнително по разписание.

Изгревът беше много красив

Над Турция бе много облачно за снимки, затова пък над Кипър се разясни и започна снимането на лунните пейзажи :D

Подходът за кацане по полоса 24, което ни даде гледка към Ларнака

Над летището и началото на пистата за кацане в този час.

Кацаме

Персоналът ни очаква.

Летището много е просторно, чисто и свежо. Единственото малко объркващо за мен беше, че автобусната спирка за Ларнака се намира на горното ниво, което не беше добре обозначено

След пристигането набързо се запътихме до оставим тежките раници в един от хотелите. Хората бяха добри и ни разрешиха да се настаним в 8 часа. Дневната програма беше да отидем до Никозия и Агия Напа.

Запътихме се по-рано към началната спирка на автобуса за Никозия, за да не е препълнен и да не чакаме следващ, което щеше да ни промени леко програма. Шофьорите като нашите в България. Намръщени, мрънкащи и рабира се нямаха дневен билет. Автобустът - стар, но поне с работещ климатик.

Снимки от едночасовото пътуването към Никозия.

В един от кварталите се видя Мутригруп. Поне логото да си сменят тези смешници.

В Азия сме май!

В това предверие на джамията , лекари на добра воля преглеждаха пациенти

Teзи улички и къщички ме плениха. Едно от най-красивото място в дните, в които обикаляхме. Живущите не заключват автобили и къщи.

Посетихме една от галериите. Имаше много интересни дипломни работи пълни със статистика, но трябваше да отделим бая време за четене.

Запъваме се към турката част на Никозия, минавайки през тази индустриална зона.

Влезнахме през този пропусквателен пункт. Влизането и излизането става само с лични карти. Попълва се само един малък лист хартия, с данни за име и номер на личната карта.

Вече по турско

Не бях виждал толкова голям фикус.

Има още много материал, но нещо паметта се скапва. Утре ще пробвам да продължа..............