Красивият остров

Оммммм!

…така не съм се вълнува даже и при първото ми напускане на българската граница. Че как не - 2 години в матрицата.

Обаче по някое време ме осеня друга мисъл! Тази ми по детски развълнуваност дали пък не е, защото последният ни полет бе през онзи паметен юли на 2019 в Лондон. Едно феноменално пътуване, достойно за Гинес. Приемат ли кандидатури със задна дата?! Има го тук:

Естествено то е като роман, нищо ще е романс, така че е в две части.

Денят е 14 април (добре че не е 13-тото число). Все пак се скрих от нервната топка, която аха се целеше в мен, избягах й. Държах се нетипично спокойно и ми беше все тая дали ще тръгнем с 10 или даже с 20 минути по-късно. Гледах се отстрани и се усмихвах на себе си - аз ли съм или не съм?!

Потеглихме към Франкфурт. Естествено часовникът показваше доста по-напред, отколкото на мен ми се искаше, но и него го заглуших като вперих поглед в ширналата се пред мен пролет в пълния й блясък.

Влюбена съм! Влюбена съм всеки път в това зелено, в тази жажда за живот, която се усеща във всяка фибра на земята.

Хората се чудят как да си спестят пътуване и да излетят от най-близкото им летище. Аз пък се чудя кое по-далечно да избера.

И те така - за Кипър - югоизточната част на острова, вместо от Мюнхен или даже от Виена, избрах да го посетим от Франкфурт.

Ама че полетът бил по-дълъг, ама че трябва да пропътуваме 400 км. отгоре за да литнем, че трябва да оставим някъде колата… дали на някого му пука за тези неща?!

На мен не, защото както е казал народният мъдрец - “Кефът цена няма!”

Особено след като сме държани 2 години под ключ, с вечерен час и на разходка като кучета на каишка.

Понякога си мисля, че сигурно щеше да излезе съвестен работник от мен в една друга епоха. Програма максимум, програма минимум.

Максимум означаваше - първа спирка Ашафенбург. Речено-сторено! Че знае ли се кога друг път ще дойда пак по тези ширини, а този замък така достолепен чакаше ред в дългите посетителски списъци.

Един опознавателен тур за около час, обяд - бавен, ама вкусен! Още един тур - из старинната част, близо до замъка. Тя е като да си попаднал в Елзас. Малки, килнати на една страна сякаш къщи - такава илюзия създават тези греди, наречени фахверк стил.

Та ако и на вас се падне тази угода - да посетите Ашафенбург, не се чудете!

Втора точка - Франкфурт. Спираме оттатък реката. Ситито се издига пред нас, кораби плуват, птици грачат щастливо. Сиви облаци прелитат. Носим се по моста, а след това се впускаме в изследване на града на Гьоте.

Кой каквото ще да казва - сигурно съм пак с розовите очила, но Фр. на М. ми хареса. Толкова, че бих го заменила веднага с Мюнхен. 

Цари небивала суматоха. Разбираме, че в града пристига някакъв гуру, прокламиращ “Живот в синхрон”.

Когато краката неистово крещят - пауза, пауза, се паркираме в горната част на площада, а под нас хората продължават да са в екстаз, мъчейки се да докоснат гуруто, сякаш е новият Майкъл Джексън.

Бирата идва толкова бързо, колкото бързо надушваме, че с келнера сме от една порода.

Булгар, от Бургас. Отвлякла го съдбата и го запокитила още преди 20 години в немско. Вдигнал къща човекът на нашето си море и аха все да се прибира обратно… ще стане! Някой ден и това ще стане!

Набързо всеки разказва съдбата си като за филмов синопсис - в страница и малко и по живо, по здраво с пожелание да се срещнем пак, се разделяме.

Оставяме возилото на хотел - така пише на нашия многоетажен паркинг, който се намира недалеч от летището. До там ни извозват с бусче. Кой мислите - нашенец - от Кърджали!

Боже, само да съм чула, че малка била България!

Какви ти три морета - ние сме по целия свят! Германците сме ги превзели отдавна. Е, не с размерите на руснаците, ние с тях не можем да се мери, обаче сме повече от чехите и словаците!

Притаявам дъх като хищно животно, което дебне плячката!

И ето… вече сме в самолета! Шумът на двигателите ми действа като лексотан+валериан или направо две големи по немския стандарт - неочаквано добра комбинация!

Фиу-фиу… мисля си или съм в царството на сънищата.

Кипър сигурно идва от кипра - т.е. човек, който се конти, сиреч - някой суетен. Ако ги изредя в този ред дали въобще 10-годишният ми син ще разбере нещичко?! Най-просто е да му кажа - кипър - това си ти, защото все стоиш пред огледалото и се киприш с някой спортен екип - я на Байрен, я на 1860.

Посред късни доби пристигаме. Нощно време островът от високо е като мистична галактика.

Имаме си посрещач. Чака ни стар приятел на брат ми. Нищо се не види по пътя, за това преминава в сладки приказки за живота на острова преди и след - да се разбира преди Евросъюза и след него. Сравнението звучи като преди и след Монархията - особено за Царя!

Заспал рецепционист ни посреща. Напомня ми за епохата на Балкантурист. Слава богу само той - хотелът е наистина добър!

Спим бързо, няма време за губене - отпуската е само някакви си 8 дни, а аз под 10 не признавам!

Първият ден правя това, което по принцип не обичам - да лежа на плажа. Не било лошо! Може пък и да се спогодим с шезлонга! И все пак успявам да направя достойно количество снимки - на пясъка, на скалите, на водите, на чайките, на All we need is love, на гледката от нашата стая - милионери сме…!

стая с гледка 

На бугенвилиите, на лимоните, и пак на пясъка, и на сламения чадър, и на ресните на бара… нещо да съм пропуснала?! О, да - на коктейла.

Дошло време за обяд. В близката кръчма на главния път. Тя е нещо като меката на запалянковците! Вътре е пълно със знамена на различни отбори. Няколко млади английски пенсионери, поне такъв вид имат, пият бира и бистрят мачовете. Блазе им! А техните набори се гърчат в жегата на големия остров. Защото и добрата стара Англия не е това, което беше! Съсипаха й дъждовете! Взеха и облаците!

Покрай нас профучава двуетажен автобус. Чак се чудя - в Кипър ли съм или в Англия!?

Ама как - и на двете места! Кипър е запазил толкова много неща от брака си със старата госпожа!

И докато се взирам в знамената, чувам пак българска реч.

Келнерът се оказа южняк - от Хасково. Долетял тук преди време. Ще се жени - на другия ден му е сватбата. Булката е нашенка! Ако това беше филм, трябваше да сме кумове.

Такава поличба!

Ние сме за малко и тичаме пак на плажа.

А на другия ден сме на истинска сватба! И то английска. С шаферите даже!

И така Кипър ни пое в своя водовъртеж. Денем опознавахме близките плажове, а те бях като да си стъпил в Рая. Два цвята - синьо и бяло. Като църквите им. Чисто и семпло!

Още същата първа нощ, естествено не броя няколко часа спане от първия ден, се отправяме към нощна Агия Напа. Това е най-големият курорт в югоизточната част на острова. 

Слънчака в умален модел - казват някои. Не мисля! По мащаби изобщо не може да му се опре. Както и по чистота! И по застрояване! И то по какво остана - само по децибилите на шума и по присъствието на хорска глъчка.

Ако обаче видиш плажовете му - 27 на брой в околностите, от които повече от половината със син флаг и мигновено забравяш за приликите с българския му събрат!

По този показател Кипър има световна слава, като преди него стои единствено Хърватия.

Макар да сме далеч от активния сезон - все пак е средата на април, гъмжи от народ, от лимузини, от музика. Единственият знак, че още сме далеч от “Епи мено” е най-атрактивната кръчма на централната улица, която се откроява отдалеч с гръцката си мелница, напомняща на Санторини или някой цикладски остров. Обстановката те вика отдалеч - Еля, Еля! Започвам да снимам в несвяст, а отвътре ме подканя мъжки глас - уелком некст уик, ю ар опенинг суун.

Кам, кам, ю кен мейк а фото.

Малко след това има още една атрактивна кръчма с мексиканки стил. Де е Мексико, де е Европа… Кога европейците всеки сам за себе си ще открие собствената си идентичност и ще започне да залага основно на нея. Ако отида в Кипър дали бих хапвала бурито тц! Нито пък пица!

Нейсе… с този криворазбран интернационализъм! Усещам обаче, че вече започва да се разгражда и все повече прозорливи люде залагат на местната традиция, култура, рецепти.

Въпреки навалицата 

Агия Напа 

е приятно градче. Обиколката ни започва от централния площад, където от мрамор е изписано името. Зад него се намира църквата Panagia Virgin. 

Впечатляващо е, че в стените на паркинга са вградени иконостаси на много светци.

Над църквата се намира и манастирът - най-старата забележителност, който е непокътнат даже и след османското нашествие. Има история дълга 1400 години, когато Кипър е бил под контрола на венецианците, като се предполага, че пещерата и кладенецът датират от византийско време. Изграден е от медни варокови камъни. Днес той е част от града, но в миналото е бил скрит в борова гора. От 19-ти век тук не живеят монаси. 

В Агия Напа има няколко музея. Единият е морски и твърди, че притежава най-богатата колекция в средиземноморието. 

Струва си да се отдели време за разходка около пристанището. Наблизо има и голям увеселителен парк.

Всъщност Park Paliatso 

е най-големият на острова

Една от новите придобивки на кипърското курортно градче е Паркът със скулптурите. Той е безплатен, а от него се открива отново онази необятна морска шир.

Фигурите са изсечени от бял мрамор или варовик и варират от абстрактни форми до статуи, вдъхновени от древните цивилизации на острова. Колекцията включва както работи на местни творци, така и на чужди и се увеличава непрекъснато.

След една голяма суматоха и чакане на автобус на фалшива спирка все пак успяваме да стигнем до хотела ни.

Два дни лежане са ми много! На третия вече сме в ход.

Немски битови неуредици с моята книжка (чаках я някакви си 10 месеца) провалят идеята за кола под наем. Иначе мен десният волан не ме плаши. Стъпих му на врата в Англия. Обаче книжката стъпи сега на моя! За това залагаме на транспорта. Гугъл мапс обаче не дава опция за придвижване с обществени средства, свалям няколко приложения - мъчна работа. Намираме спирката - естествено тя е наобратно. И сядаме да чакаме. Оказва се халеевата комета. Особено нещо са автобусите в Кипър.

Така и не дочакахме нашия, защото бяхме съблазнени от офертата на един грузинец. Между другото навярно българите и грузинците са повече от местните в Кипър. Предлага ни той да ни откара за 50 евро до Ларнака. Естествено махаме с ръка за отказ, а той веднага казва - тогава за 10. Не знам каква ми е била реакцията, но той каза - да, за 10, качвайте се!

Какво означава да си прозорлив - по-добре 10, отколкото хич. Шофьорът така или иначе имаше курс до Ларнака. Можеше да пътува сам, но качи нас. Поиска 10, ние му дадохме 15. Малкото е повече, казват германците! 

И вече се бяхме настанили в дългата 10 метра сигурно лимузина. И отново руският се оказа в обръщение.

Освен шофьор, Сергей се оказа и гид - посочваше всичко важно и съществено по път. Показа ни онова парче земя, което е на практика третата държава на острова -  британските военни бази Акротири и Декелия. Разказа ни как той е пристигнал, за живота си на острова, за родината си. Не пропуска да отбележи, че само допреди няколко години е нямало дори спирки на автобусите и че сега по този показател е отбелязан голям напредък, но не крие, че не се спазва разписание и ще е трудно да се разчита на тях.

Стоката - трима броя пътници бе надлежно стоварена близо до пристанището на

Ларнака

Сергей най-загрижено ни обясни да проверим внимателно автобусите, защото било празничен ден и били на разреден график. 

Макар Ларнака да е най-старият град в Кипър и един от най-старите в света (знае се, че тук е имало живот и преди 9000 години) от тази му бляскава отколешна слава не е останало кой знае какво. Или поне ние не го видяхме. Минали са народи и империи, всеки е оставил свой отпечатък, но последните са се постарали той да има доста опоскан и измъчен вид. Под земята са открити много съкровища, оттам идва и името му, други продължават да си стоят още там, чакайки някой да ги открие! На повърхността обаче гледката е различна. 

Тръгнахме по пешеходната алея покрай плажа - Атина авеню е това, а в края й лежи и крепостта.

Тя е от 12 век. Има условно казано две истории. Едната дължи на британците - когато островът е колония за англичаните тя е затвор. Османците пък я преобразяват в днешния й вид.

Едно със сигурност е голямото предимство на Ларнака - времето. Тук сняг децата почти не са виждали. Ако вземе, че се случи, вероятно ще бъде записано като чудото на острова.

Слънчевите дни в годината се изчисляват върху 330 общо… мда! А на Цугшпитце броят облачните, които са вероятно същия брой.

Лакатушим по уличките и излизаме пред една джамия - трябва да е Джами Кебар - централната градска. 

Пада се точно зад крепостта, съвсем малка е, особено на фона на дългите палмови дървета.

Продължаваме по уличките, които напомнят пловдиво-капанските и константинополските, спускаме се към църквата “Свети Лазар”. Всъщност от това, което видяхме в Ларнака това е най-уютното местенце. До там отвежда нещо като занаятчийска уличка, пред църквата има малък цветен площад, с нацъфтели красиви дръвчета, които допълват целия този гръцки пасторален пейзаж.

Църквата за жалост бе затворена, макар да бе празничен ден - трябваше да отвори в късния следобед.

Впрочем така и не успяхме да разгледаме нито една кипърска църква - всички по обяд бяха затворени.

Тя е издигната върху гробницата на Лазар – мъртвецът, който Иисус съживява, а след това става един от първите му апостоли.

Вярва се, че след възкресението Лазар пристига в Ларнака, където става първият християнски епископ на града, който тогава е носил името Китион.

Гробницата на светеца била намерена от император Лъв 6-и, който мести останките в Константинопол, а в отплата построява църква на същото място. В Константинол останките се губят след нашествието на османците, но години по-късно под църквата в Ларнака са намерени други останки, за които се смята, че са също на Лазар. В храма е положен мраморен саркофаг на светеца.

Върнахме се отново към Атина Авеню, а пейзажът до там този път, който ни съпътстваше напомняше по-скоро на някой мизерен ромски квартал.

А там ни чакаше една заветна среща - българско семейство, което живее в Египет, дошло също на почивка в Кипър. С тях се запознахме случайно - чухме ги, че говорят на български и ги заприказвахме и така от дума на лаф, си стана една приятна раздумка по нашенски с обещанието да си гостуваме. Почерпиха ни даже и египетски бонбони!

От тях научихме, че в една от кръчмите работят българи. За наше съжаление нямаше места, но се запознахме с момчето.

Както Стефан Данаилов много отдавна е казал “Ние сме на всеки километър”

След като отдадохме заслужен почест на един от многото крайбрежни ресторанти, потеглихме към Соленото езеро.

До там ни чакаше около 20-30 минути път пеша - на автобусите както се разбра не можеше много да се разчита.

Продължихме по крайбрежната алея - тя изглежда като безкрая. По някое време се отклонихме през разни поля в градска среда. И “прецапахме” през тях, макар на картата да изглеждаше невъзможно там да има път.

И ето го - соленото езеро. Бихме целият път само за да видя розовите фламинга. Аз на езера в Германия, Австрия, Швейцария, че даже и Италия съм се нагледала. Обаче от красивите птици нямаше и следа. Е, как да има - те идват само в студените месеци. “Тайната” ни разкри един военен с усмивка на уста.

Иначе това място преди хиляди години казват, че било просто пропаст. Формирало се е след разрушаването на естественото пристанище.

Иначе в Ларнака има доста църкви, но вероятно далеч повече са в столицата Никозия. Не стигнахме до древния град-царство Китион и  руините му от 13-и век, както и до неолитното селище Хирокития, което е на 30-ина километра от града.

Без кола на този остров е сложно! Както впрочем и на другия средиземноморски - Малта, макар там транспортът да е сравнително добре уреден, се губи доста време в придвижване.

Автобусът ни върна обратно на нашия хотел, който пък се намираше на Макронисос Бийч 

(2017 е избран от Travel за третия най-добър плаж в Кипър и Гърция, по-късно бе признат и от CNN). 

Локацията му е перфектна за тези, които обичат да са айляк (справка питайте пловдивчани).

Това е малък залив на метри от новоизграждащия се комплекс (за него ще разкажа по-нататък) на пристанището и съвсем близо и до водния атракцион, от едната му страна се намираше нещо като малък полуостров. 

Плажовете в Кипър

изключително чисти, поддържани

цени - 2.50 чадър и 2.50 шезлонг

На всеки плаж има и обособена безплатна зона

Транспортът

1.50 в посока - евтин, но не особено редовен

Оттам по плажната ивица до морската променада на Агия Напа беше съвсем близо. Пътят е панорамен и удивително красив. Срещат се закачливи рибари, още по-закачливи земеделци, които по обед отмарят на сянка с местно узо и бира. След това се преминава през няколко други плажа, един малък къмпинг с беседки, от който се открива шеметна гледка и човек може да си направи пикник. 

По някое време измежду шубраците се появиха кактуси, малък залив със сламени чадъри, червен пясък, който оцветяваше и самата вода. Не приличаше на остров Тамбукту само заради наличието на Хомосапиенс. Оттатък хоризонта се подаваше синята шапка на малкия параклис. Той беше предшестван от широка зелена поляна с няколко огромни делви.

Съвършена простота!

По-късно от картата щях да науча, че това е 

Латчи Адамс Бийч

И така омагьосани от всичко, което ни се разкриваше достигнахме до небеизвестния 

Ниси бийч

Ако се чудите откъде ви е познато името му - преди 11 години оглави класацията на TripAdvisor за един от най-добрите плажове в Европа. 

Тук фантазията на Създателя е била щедра. Голям залив, който по средата е прорязан с ивица плаж. Тя е толкова тънка, че прилича на веждата на актриса от 50-те. По нея се стига до малък остров, от който те заобикалят всичките нюанси на синьото. Островът носи името

Агия Напа

Финият и перлено бял пясък, като пудра захар, контрастира в тюркоазените води. Малкото островче прави плажа изключително живописен.

Безвремие!

Иначе Ниси бийч е всичко, което би търсил един млад човек. Е, добре де - да не прозвучи дискриминационно - всеки, който носи млад дух и му се живее на музикални обороти.

По пътя наобратно си мисля, че бих живяла тук целогодишно!

Обожавам гледката от терасата. Не би ми омръзнала никога!

Сутрешен отдих с чайките докто някои правят 20 обиколки на съседни плаж. Не е за събуждане, може да е ваканция, но 10-годишния иска да става Роналдо, така че програмата му включва яки тренировки.

За да покажа съпричастност - включвм се и аз. А след това идва най-после и моят ред - излет!

Време е за столицата

Никозия

Добре е да знаете, че под това име в гайдовете няма да намерите нищо. На гръцки столицата се нарича

Лефкосия

15 мин. преди уреченото време, в което според приложението трябва да дойде автобуса, ние завардваме спирката. След нас пристигат и две момичета - германки. Питат ни дали това е спирката за Никозия и дали еди кой си автобус ще ги отведе там. Имаме сродни души.

След тях пристига и един мургав младеж. Оказа се индийски студент. Той бързо установява, че автобусът липсва в уречения час и се обажда на диспечерката. След което ни изнася открит урок на тема “Транспортът в Кипър”. Сподели, че ако возилото не идва трябва да подадем сигнал към фирмата. Тя пък може да ни уведоми дали въобще ще дойде и кога. В случая ни съобщиха, че нашето идвало, но със закъснение.

Така си беше. А на всичкото отгоре беше претъпкано и ни отказаха да ни качат под предлог, че следващият идвал до максимум 10 минути. Е, не бяха толкова, но то беше ясно повече, отколкото това, че днес ще има леки облаци.

50 минути по-късно вече се подрусвахме дружно в автобуса за Никозия.

Още веднъж направих щателен оглед на магистралите им. Експертизата е категорична - качеството е безупречно. И още веднъж в мен се затвърди мнението, че този малък остров е запазен див като преди хиляди години. С изключение на набраздените пътни участъци всичко друго си беше така, както Природата го е създала.

За по-малко от час стигаме до Никозия. С германките се разбираме да чакаме предпоследния според разписанието автобус и в случай, че го няма да се приберем заедно с такси, за да си поделим разхода.

Централната автогара на Никозия

изглежда като квартална спирка на Мюнхен. Няколко перона, много гълъби и залутани туристи

И от двете страни на хоризонта се откриват футуристични обекти, които се издигат някак странно на ниската архитектура около гарата.

А точно под нея има и нещо като парк. Отново с отсечени геометрични фигури в прогресия.

Шмугваме се в една малка уличка.

Навярно Никозия днес е това, което е Берлин до 89-та. 

Следва продължение!