Крит

Крит – най-голям и най-любим.

Най-голям сред гръцките острови, а най-любим за мен.

Ако искате природа, тук ще я намерите в изобилие: камъняк и тръни, палми, маслинови горички, портокалови плантации, иглолистни гори и, разбира се, море, мнооого море!

Ееей там в далечината се излежавам аз, гледайки към Африка!

Палмова гора покрай реката Превели

Умопомрачително красиви дефилета пресичат острова от север на юг.

Пътищата, макар и планински, са в перфектно състояние, не заради нас туристите, а заради американските бази, които са 3 или 4 на острова.

Та, Крит е остров за обикаляне с кола, още по-добре, ако е кабриолет, а пък още по-добре, ако сте двама и сте с мотор.

Северната част по нищо не си прилича с южната. Няколко красиви градчета са разположени на северното крайбрежие – Хания, Ретимно и Сития.

Я, бира!

„Мезедес“ в една порутена къща без таван!

Популярните  курорти Агиос Николаос и Елунда (където дъртият Папандреу водеше любимата си стюардеса) са, меко казано, отвратителни, но пък можете да си купите кожух, ако ви е студено!!! или златни накити, ако сте забравили вашите на плажа! Столицата Ираклион не е нищо особено и е задръстена типично по атински.

Задължителна част от "северната" програмата са плажът Балос в най-северозападната част

И палмовият плаж Вай в най-североизточната част, от който снимките нещо ми се губят.

Местните младежи задължително си организират посрещане на изгрева във Вай и после бясно препускане за залеза до Балос. Разстоянието е около 500 км.

Интересното е на юг- сякаш не сте в Европа!

Критяните, най-общо казано, са първи братовчеди на сицилианците по дух. Обичат да пуцат!!! Вендета са белязали цялата история на този народ (според мен нямат много общо с гърците) и затова традиционното облекло е черно. Нямат време да свалят траура.  Почти немислимо е да срещнеш мъж без мустаци. Легенди се носят за техните сватби с около 1500-2000 гости като за всеки се коли по една коза, която се вари на курбан, а в сока се приготвя така нареченият сватбарски пилаф.  Сватбите продължават от 3 до 7 дни, като преди това е имало и дълга прелюдия с годежа и ергенските изпращания.

Ако сте сред местните, не е желателно да закачате девойките, защото или ще ви застрелят, или ще трябва да се ожените! Така са го оженили един наш познат, който бил на студентски стаж на Крит. Попитал девойката колко е часът като съвсем леко я докоснал по ръката. На другия ден дошли братята….. и се разбрали!!!  Докато разказваше орисията си, жена му леко се подсмихваше!   

Ето един истински критянин! 

Често съм чувала да казват, че ако не си видял клисурата Самарья, все едно не си бил на Крит. Пълна глупост! Но…! Клисурата си я бива! Самарья се намира в западната част на Крит и "разцепва" непристъпните Лефка Ори (Бели планини).

Счита се за най-дългата  клисура в Европа, или пък една от най-дългите. Дължината й е около 16 км като за преминаването й са необходими около 6-7 часа - с две думи, целодневна екскурзия сред природата!

Имате две възможности:

-да тръгнете от юг на север – от морето към вътрешността на острова, или

-обратно: от малкото селце Омалос и накрая пред вас да се разкрие красотата на Либийско море.

 Естествено, за предпочитане е вторият. За да посетите Самарья, ви трябва един цял ден. Междуградските автобуси тръгват от Хания и пристигат в Омалос след около час и половина, като маршрутът минава през обширни портокалови долини, закътани между планините. Ако минавате оттам когато портокаловите дръвчета цъфтят, със сигурност може да загубите съзнание от аромата! Пътят на места е толкова тесен, че автобусите се изчакват в определени участъци и задължително си сгъват страничните огледала!

Желателно е да сте на входа на Омалос не по-късно от 10-10:30, тъй като ви чака цял ден ходене.

Взели сте си вода и някой и друг сандвич и започвате едно бясно спускане по едни стълби, за да слезнете в ниското на клисурата.

Оттам теренът е сравнително равен През клисурата тече зимна река, затова тя е отворена за туристи от май до октомври, когато е проходима.

Ще разочаровам любителите фотографи – не можете да нощувате вътре, да влезнете по изгрев, нито пък да останете по залез – обектът се затваря и посетителите се броят на входа и на изхода.

Върви се по камъни по пътя на самата река и на места не е толкова лесно, но пък спрете, починете и си направете една каменна пирамидка!

Има и магарета, но те са за тежки случаи. Вие продължавате пеша! Има и хеликоптерна площадка в случай на нужда.

И едно цветенце

          Ето едни ентусиасти, с които се разминахме. Те бяха предприели обратния маршрут – от морето към вътрешността. На гърба на мъжа удобно се е настанил един малък юнак!

Клисурата постепенно се стеснява до ждрело. Можете да разгледате различните скални пластове, наклонени в различни посоки - хоризонтално, по диагонал, даже и дъговидно.

Стигате до най-тясното място - Железните врата. Снимката им е станала символ не само на Самарья, но и на целия Крит. Скалите се приближават толкова, че имате усещането, че ще се затворят и вие ще си останете там. В най-тясната част дефилето е с ширина по-малко от 3 метра, а зъберите отстрани се издигат над 600 метра височина.

Преди съвсем да стигнете до морето ще забележите останки от доскорошен живот  - хората са изселени когато клисурата се обявява за резерват и туристически обект.

Най-накрая селцето Агия Румели

и Либийско море! Кристалните му води са с петроленосин цвят, тъй като крайбрежието и дъното са осеяни с обли черни камъчета.

Остава ви само да дочакате фериботчето и да отпътувате на изток или на запад – по ваш избор!

По-нататък продължете сами!