Метеора и Едеса

Ще Ви разкажа за моето пътешествие из Метеора и Едеса.

Крайно време е и аз да напиша един пътепис,а не само да чета и да харесвам.И специално за @ven62,защото прочетох ,че беше написал,че няма нищо за Метеора.

Метеора и Едеса.

Маршрут:Сандански-Кулата-Солун-Лариса-Метеора-Едеса-Кулата-Сандански /-   около 820км.

Направихме го с нощувка в "Hotel Kastraki Kalabaka"

Първи ден: Метеора

Тръгнахме около 04:00 часа от гр.Сандански в посока Метеора.От София е някъде около 6/7 часа до Метеора.Таксите по магистралите са 15,90 евро по целия маршрут.

Та,потеглихме леко леко минахме границата,както винаги патерийните и ето ни в Солун и после за към Каламбака(през гр.Лариса),градчето под Метеора. Думата Метеора буквално преведено означава-"висящ във въздуха"или" Горе в небесата ". За мястото си мисля ,че е чувал всеки, а аз съм имал късмета да го посетя само веднъж и да преживея  емоцията от това чудо на природата и цивилизацията.Просто е прекрасно място.И само да допълня групата ни се състоеше от общо 4 момчета и едно момиче(3+аз както винаги най-малкият).

Метеора (на гръцки: Μετέωρα) е голям манастирски комплекс в Северна Тесалия. 

Манастирите са построени на върховете на труднодостъпни високи скали, приличащи на каменни стълбове. Те се извисяват в небето на 400 метра височина над Тесалийската равнина и наоколо 2км от Каламбака,както и на около 70 км. от Лариса(магистралата Солун-Атина).

Смята се, че преди 60 милиона години, тази местност е била езеро ,и не само тази, обградено от планини и извишения, но след катаклизмите водите са изтекли в морето.Смята се, че скалите са били заселени още преди 9/10-ти век, от християнски отшелници, които ползвали местността за молитви, които съществуват досега без прекъсване, до които се стига по въжени мостове, подвижни стълби и стъпала, вдълбани в камъка.

Задължително трябва поне веднъж в живота си да отидете човек  до Метеора,ако има възможност....разбира се.Хубаво би било и  да посетите някой от действащите манастири ,който са все още шест …,а защо не и до повече от един..... може и всичките, за да се насладите на удивителните гледки, които ще се разкрият пред очите Ви, да усетите смирението, което Ви обхваща на това място. Просто не може да бъде описано това нещо с думи, каквото и да се каже, ще е малко само и единствено трябва да се види през очите Ви . Районът е сух и горещ, препоръчително е да се носи вода, шапка, подходящи обувки.Е ние както винаги с чехли ,но за манастирите си сложих обувки ооо умрях от студ. Освен като духовно и религиозно средище, районът на Метеора е известен и с многобройните катерачни турове, прокарани по отвесните стени.Скалните върхове имат форма на кули, издигащи се към небето. Погледнати от далече, кулите са наобиколили манастирите като защитна стена, предпазващи и защитаващи светата обител. Гледката от манастирите е нещо, което може да бъде видяно на много малко места по света. Прекрасно съчетание между зеленина, скалисти фигури, високопланински птици и сгради, напоени с духа на вярата и надеждата.

Чували сте вероятно поговорката „Виж Рим и умри“! Така казват и гърците за Метеора.И поне,така ми е казвала майка ,защото аз не го знам гръцкия език,а тя го е й преподавала.

Някога, манастирите са били 24 нa брой, но сега са само 7, от които 6 са отворени за посетители. От 1988 г., Метеора е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. По административно-църковно отношение метеорските манастири са към епархията Стаги и Метеор (на гръцки: Σταγών και Μετεώρων) на Гръцката православна църква. 

При посещението на манастирите трябва да се съобразите с някои правила за обличане.Ако сте неправилно облечени, ще ви дадат престилка, с която да се загърнете.Забранени са късите панталони за мъжете,а за жените- дрехи без ръкави и панталони.Че при нас беше много голям цирк,много смях падна,като единият трябваше да се облече дрешката от манастира,която му дадоха,а тя пък за късмет беше рокля.То ние и без това си се забавлявахме,а и с това още повече.Ето и манастирите:

Ние ги посетихме по следният начин:

1-ви: „Св. Стефан“

2-ри:"Св.Троица"

3-ти: „Св. Варвара“ или "Русану"

4-ти: "Св.Варлаам"

5-ти: „Св. Николай Анапафса“

6-ти: „Св. Преображение“/"Голям Метеор"

7-ми:"Св.Ипапандис",като може да се посещава ще посетим и него

1.Манастир„Св. Стефан“

Точно „Св. Стефан“ e  първият манастир, който решихме да покорим,аз много не исках да е той,но айде от мен да мине… нали пак съм добра душа и се съгласих. Той е единственият, до който се стига директно с кола  и няма катерене на стълби, а в същото време ни беше и най-близкият,а аз искам да започвам от най-далечните места.Днес,той  е сравнително голям и много красив женски манастир, който процъфтява благодарение на населяващите го монахини през последните десетилетия.

Света Обител "Свети Стефан"-разположен в южната част на метеорския комплекс.Той е един от най-лесно достъпните за посетителите,които стигат до входа му без усилие.Най-богатият в Метеора,създаването му датира от 14-век.През Втората световна война манастирът бил бомбардиран от нацистите, които вярвали, че там се крият бунтовници, и съответно бил изоставен. През 1961 година обаче манастирът е даден на монахини, които го преустройват, и към днешна дата е един от по-големите манастири в Метеора, като в него живеят около 28 монахини към 2015 г.Това място е много спокойно не само в този манастир,но във всички манастири и навсякъде там е голямо спокойствие.До него достъпът за посетители е леко ограничен  до терасите и до църквата,но все пак хората,които искат да влязат леко леко преминават.

Манастирът "Св. Стефан"

Манастирът "Св. Стефан"

Манастирът "Св. Стефан"

Манастирът "Св. Стефан"

Стенопис от манастира "Св. Стефан"

Стенопис в църквата "Св. Харалампий" на манастира "Св. Стефан"

A този стенопис е преди входа на манастира "Св. Стефан".

2.Манастир "Св.Троица"

 (Agia Triada) Манастирът „Св. Троица“бе вторият, който посетихме, тъй като се намира естествено по пътя от „Св. Стефан“ към останалите манастири.  Той е един от трудно достъпните ,а дори може да кажем ,че е най-трудно достъпният, тъй като се извисява на 350/400-метрова скала, а достъпът до него става чрез  около 150  стъпала,а след тях и тунели , изсечени дълбоко в скалата.

За манастира се смята, че е построен около 1458 – 1476г. В късните часове на деня (късни за посетителите), когато повечето туристи са се наситили на по-големите обекти, е величествено и спокойно място. В църквата на манастира човек може да остане малко насаме със себе си и да помисли за неща, на които не обръща внимание в ежедневието си.Както винаги ние си се шматкаме и  останахме за около за два часа вътре толкова много ни хареса ,че чак не ни се тръгваше . Едно от многото духовни места в този район.

В днешно време „Св. Троица“ не  действа като  манастир, но е отворен за посетители,аз лично останах много учуден. Легендите обаче разказват, че преди векове, в един момент в него са живеели 50 монаси, но в началото на 20 век останали едва петима. Историята разказва, че като цяло „Св. Троица“ е бил един от най-бедните манастири в района. Днес обаче сградите са пефектно поддържани, а един от неговите  плюсове е, че туристите са сравнително малко(едва ли в днешно време са малко), в сравнение с останалите манастири, и можете да намерите търсеното спокойствие и уединение.

Света Обител "Света Троица" по-трудно достъпен,но скалата на "Света Троица" без съмнение е най-красивата и характерна от каменните грамади в Метеора.Заема площ от пет/шест декара,върху които са разположени двете черкви на манастира.

Манастирът "Св. Троица"

Манастирът "Св. Троица"

Коридори на манастира "Св.Троица"

Фреска в манастира "Св. Троица"

3.Манастир "Св.Варвара"  или "Русану"

Манастир „Св. Варвара“ или "Русану" е следващият по пътя  – процъфтяващ женски метох може и така да се нарече  с красиви градини, той също е много посещаван от туристите,то не че другите не са ,но имаше много голяма тълпа.Той е малък манастир , разположен като орлово гнездо на върха на висока отвесна скала, на която изглежда естествено продължение. Манастирската църква е посветена на Светото Преображение Господне.  Тя има осмоъгълен купол и дървен иконостас и е изградена по подобие на църквата на манастира “Св. Варлаам”, но е по-малка. Стенописите в нея са от 1560 г., реставрирани в края на XIX век. Стенописите на католикона датират от 1560 г. и са съвсем необичайни. Смята се, че те са дело на най-добрия ученик на Теофан Критски, Тзортзис. Фотографирането им не е позволено.

Кога точно е създаден "Русану", от къде се е появило името, никой не знае все още.Но през  XVI век братята  Максим  и Йоасаф  изграждат манастира в сегашния му  вид на мястото на руини на по-стар манастир, наричан Русану, научих от руски екскурзовод при нашето пътуване,но тъй като аз не знам руски език ,а един от групата  го владее много добре и той ни го каза.Най-вероятно е бил действащ до средата на 20 век, но след немската окупация е бил напълно закрит. И в продължение на около  20 години една стара жена – Евсевия,  от съседното село Кастраки, е поддържала триетажната сграда. Възобновен е, след като е станал туристическа цел. Когато многобройни туристи се запътили по двете мостчета над пропастта и циментираната стълба, тук била създадена малка женска монашеска община. Манастирската църква „Свето Преображение Господне“ е с много красиви стенописи от 1550г. и с необичаен олтар (в самите манастири не е позволено да се снима,така е на-почти всякъде доколкото знам ). През XVI-XVII в манастира е съществувал скрипторий. Запазените до днес около петдесет наброй ръкописи се пазят в съседния манастир “Св. Стефан”. По-късната история на обителта не е добре изучена. Последно манастирът е бил разграбен по времето на немската окупация.Днес,манастирът “Св. Варвара” е женски манастир, в който живеят седем монахини,а според различни източници са между (7-13) монахини.

Три манастира от Метеора в Гърция за един ден са предостатъчни за посещение,ама ние посетих 5 и оставихме 2 за другия ден, по наше мнение, въпреки,че повечето туристи правят еднодневни маратони през всички (или колкото успеят) манастири, след което се качват на автобусите и потеглят,а това не е правилно поне от нашата гледна точка. Ние не избрахме повече дни,мислихме,че за тези два дни ще се справим,за да се отдадем на атмосферата и на обстановката  ,ако имате време би било по-добре може би,но ние не разполагахме с такова. Ако сте вярващи и приемате манастирите, като нещо повече от поредния музей или туристическа атракция и искате да усетите енергията на мястото, три  са напълно достатъчно, дори емоциите може да Ви дойдат твърде много.

Изглед от манастира "Русану"

Манастирът "Св. Варвара" ("Русану", Roussanou monastery)

Дворът на женския манастир "Св. Варвара" ("Русану")

4."Св.Варлаам"

Обител "Св.Варлаам" е вторият по големина манастир след "Големи метеор",построен през1541/42г.Тук може да се види огромен варел, побиращ 12 000 литра.Той е и един от големите манастири в Метеора, намиращ се в пряка близост до "Големия Метеор". За съжаление се оказа, че той е и един от най-комерсиализиращите се. През октомври 2015 г. манастирът приличаше на строителна площадка, изграждаха се нови площи и съоръжения, откъдето да минават туристите, а посетителите идваха на талази с автобуси. Явно манастирът, който иначе е не по-малко красив от останалите,поне на  нас много ни хареса,но той е  е сред приоритетите за туристическите водачи и постоянно е пълно с големи групи,а при нас почти никой нямаше  еее туй се нарича късмет."Св.Варлаам" е вторият по площ манастир в Метеора и най-населеният сред мъжките манастири – 7 монаси към 2015 год. През 14 век на върха на скалата се усамотил отшелника "Св.Варлаам", живял в бедност и самота. Наистина не мога да си го представя, будиш се сутрин на 200-300м. височина, сам с птиците. Всеки ден, цял живот, без да ходиш на гости на съседните скали.Предполага се, че отшелника "Св.Варлаам" е съвременник на основателя на "Големия Метеор" –" Атанасий Метеорски". След смъртта му дълги години мястото е било необитавано, но през 1518г. Теофан и Нектарий (братя от знатен янински род) се качват на скалата, за да възстановят малката църквичка, издигната от "Варлаам", но остават и с помощта на други монаси изграждат „новите“ сгради на обителта. В манастира са живели до 30 монаси едновременно.

Манастирът "Св. Варлаам" (St. Varlaam monastery)

Манастирът "Св. Варлаам"

Манастирът "Св. Варлаам"

Асансьорчето е много яко,но не ме качиха тези моите батковци( ах тези гадовеее).

Към входа на манастира

Манастирът "Св. Варлаам",а снимката е направено от пътят за "Големия Метеор".

Ето какъв образ съм бил.

Манастирът "Св. Варлаам"

Храмът на "Варлаамския манастир"

Стълбите за изкачване до "Варлаамския манастир"

Манастирът "Св. Варлаам" и Манастирът "Русану" (вдясно, на заден план) -  изглед откъм "Големия Метеор".

5.Манастир "Св.Николай Анапафса"

„Св. Николай Анапафса“ (1527),  той  е  един също много  прекрасен манастир, построен на върха на скала, остава малко в сянката на  "Големия Метеор" и "Варлаам", но е не по-малко забележителен. През 2013 г. той бе  първият ми  сблъсък с красотата и уникалността на това място,толкова се зарадвахме като видяхме,че сме на такова прекрасно място. Казах на шофьора  да спре веднага колата,защото не мога да се налюбувам на мястото,след  като го гледах дълго време  си казах,че може би то е и един от  най-трудните за изкачване манастира и така и се оказа, но всяка стъпка нагоре си струваше,поне за мен и съм  много щастлив,че и те ме последваха. Беше около 12 часа  на обяд  ,а манастирът  тих и спокоен  с многото  стълби, изсечени в скалата, до входната му врата, много отговарящ на фамилията на създателя си" Никанор Анапафсас" (Αναπαυσάς) – Αναπαυσάς – отдих;

Основан от" Никанор" 13век, но някъде се казва,че е създаден през  1527г., когато е изградена и сегашната сграда на манастира „Св. Николай“ с пари от тогавашния митрополит на" Лариса" – "Дионисий", и йеромонаха и екзарха на "Стаги (тогаващното име на Каламбака)  Никанор". Към 2014 г. в него живее един монах, но пък туристи не липсват. От терасата на покрива на манастира се вижда много яка гледка към Кастраки, малко селце в подножието на Метеора, и към „иглата“, приютила руините на манастира "Пантократор" –  (Παντοκράτορ – „Вседържител”), а също и така няколко ентусиасти катерачи… Наистина там около манастира без да ме закачат мога да изкарам  дни..дори и месеци.Толкова се чувствах спокоен и така както никога  преди не съм се чувствал,а в същото време се зареждах с много сила,но все си мисля ,че и при другите хора е така.

Манастирът "Св. Николай" - поглед откъм "Русану"

Адам дава имена на животните.
Стенопис от нач. на XVI век от Теофан Критски в църквата на манастира "Св. Николай Анапавс".

6.Манастир"Голям Метеор"/"Преображение Господне"

Манастирът „Св. Преображение“, известен още като"Големия Метеор", е изграден на най-високата скала в Метеора. Той е най-големият, най-важният и най-старият манастир,намира се на 613 метра от морското равнище. Тук през 1334г. се заселва светогорският монах "Атанасий", който десетина години по-късно събира 14-те монаси от околността и на скалата „Широк камък“ започват строителството на "Големия Метеор". Този монах изработва и каноните и условията, при които ще живеят монасите на Метеора. И до днес настоятелят на този манастир е неофициален глава на наричания едно време „Литополис Стаги“ (Скалния град).До Големия Метеор се стига по каменна стълба и в него освен сградите и църквите могат да се видят много ръкописи и богата колекция картини и портрети на ръководителите на въстанията за отхвърляне на османската власт в Гърция.  Една слабо позната от мен глава на европейската история, затова ми беше много интересно да видя техния крал, борил се тогава за свободата на Гърция и други техни лидери.

До манастира преходът е умерено труден, но както и на всички останали места в този чуден район, си струва. Манастирът е наистина огромен, по коридорите му могат да се видят картини със сцени на манастирската и гръцката история, в него има и голям музей. Разходката е уморителна, но приятна, а тълпите туристи някак по-слабо се забелязват, заради внушителните размери. В манастира могат да се видят едни от най-ценните образци на пост-византийско изкуство в Гърция. Манастирската църква "Св. Преображение Господне", пострадала от земетресение през 1544 г., е изградена във формата на кръст със сложен дванадесетостранен купол, висок 24 метра. Манастирската библиотеката съдържа множество ръкописи и редки книги. Трапезарията е изградена през 1577 г. на северната страна на църквата, със сводест покрив, поддържан от пет колони. Днес в нея е изложена рядка колекция от ръкописи от IX век и икони. Силно впечатление прави стаята, в която са подредени останките на отшелниците (техни черепи и кости).. Ако наистина нямате време и минавате през Метеора за малко, не пропускайте този манастир.

манастира  "Преображение Господне" (Големия Метеор, "Megalo Meteoro")

"Големия Метеор",а това беше шофьорът ни.

Ето и само манастира

Към входа на манастира

Към входа на манастира

А тук вече излизаме

стенописи в католикона на манастира  "Преображение Господне" (Големия Метеор, "Megalo Meteoro")

Стенописи в главната църква на манастира "Преображение Господне" (Големия Метеор, "Megalo Meteoro")

Ето и останките на отшелниците

Още една снимка от черепите и ще продължа с още надолу

Отново сме навън.

7.Седмият манастир на Метеора е" Ипапандис"

Разходката в шест манастира за около един ден не ни се отрази много добре за нас,нищо,че така си го нагласихме ама пак ще отидем, но въпреки че успяхме да обиколим всички, една мисъл не ни даваше мира – тази за седмия манастир . В много пътеводители, сайтове и брошури се споменава, че запазените манастири в Метеора са 7, а името на седмия е "Ипапандис", или „Сретение Господне“. Манастирът присъства на някои карти, но изрично е посочено, че е не действащ и затворен за посещения. Въпреки това,до него изглежда може да се стигне, не липсват и снимки от сградата, вкопана в скала. Според всички сведения той се намира някъде сравнително близо до "Големия Метеор", а до него се стига след преход по пътека, започваща някъде около паркинга на манастира.

И така в един късен есенен следобед(ние бяхме септември месец), с облаци надвиснали над нас (а до преди това едно хубаво слънчево време) ,имахме много голямо желание  да търсим седмия манастир, без ясна информация къде е той и как да стигнем. Поехме по тясна пътека, започваща на един хълм срещу паркинга на манастира, и повървяхме поне 20-30 минути (да ама ние и се шматкаме доста)през храстите и тревите, докато не стигнахме до края на отсрещния хълм. Следи от манастир обаче нямаше, а срещнат случайно местено младо девойче разказа на английски език, че май  на около има манастир, но не беше сигурна. Сред още известно лутане ,смях,викане и пререкания с компанията заради факта, че ставаше здрач, решихме да се върнем(абе ей идиоти,защо да се връщаме насред пътят толкова много вървяхме и накрая и айде пак обратно), без да сме намерили  мистериозния "Ипапандис". След като се прибрахме издирването му продължи  и се оказа, че май сме били близо ,но леко се ядосах,че ги послушах, но така и не знаехме колко точно имаше до него и им казах,че повече няма да ги слушам. Следващия път ще го намерим ее поне ще се опитаме да го намерим .

Много бях доволен от пътешествието, пожелавам го на всеки от сърце.Усетих огромен респект пред мощта на природата, толкова много ми хареса ,че всяка седмица ,ако има как ще  ходя до това прекрасно място,ако имам възможност. Като виждах Каламбака ,все едно  ми се появят и манастирите,а без да ги видя тях – тези удивителни постройки, издигнати по още по-удивителен начин между тези непристъпни скали, няма как да не се преклониш и пред силата и упоритостта на човека .Как са се мъчели хората,за да ги построят... Дори да не си от най-вярващите хора, тук, на това място, сякаш не може да не усетиш колко е могъща  вярата ,все едно си по-близко до Бога, колко невероятни неща може да те подтикне да направиш, как може да ти даде криле и да те вдъхнови за постижения и постъпки, на които никога не си си мислел, че си способен.

Сигурен съм, че всеки, който е виждал на живо този уникален феномен(В това число ще включим Санторини и Закинтос) в близката до нас Гърция ще му стане една от любимите му страни ,като мен. Защото, Метеора не е просто туристическа дестинация, Метеора е изживяване и съчувствие , което дълбае навътре в сърцето и оставя завинаги следи и не само следи ,но и спомени за цял живот, които времето по никакъв начин не може да изтрие. Бях подготвен, че ме очакват зашеметяващи гледки ама не чак толкова, но не можех да предположа как това ще се отрази на душата ми и на съзнанието ми впоследствие.

Забележки:

 Входните такси в манастирите са 3 евро за всеки;

• Също така„Св. Николай“ не приема посетители през зимата;
• В манастирите е неприемливо да се влиза,както писах горе,с къси панталони и голи рамене, а жените трябва да са с поли. Твърде вероятно е да ви направят забележка, ако не сте подходящо облечени. Неподготвените могат да вземат назаем пола или шал на входа на всеки манастир.Както беше при нас…..
• Все си мисля,че пътят и по магистралата и през Гревена може да се вземе за един ден от София,не е много труден.
• Каламбака e много спокойно градче,а през седмицата имам чувството,че и хора не живеят там,а особено и през есента, когато не е много активен сезона е като рай  направо. Доста заведения работеха ама и много не работеха, но гладни няма да останете така,че спокойно ще Ви нахраних. Има и магазин Лидл.
• По Великденски празници не работи нищо.Имайте предвид,че от Каламбака до българската граница почти няма работещи бензиностанции!Това е много важно да се знае поне от водачите!!!
• Отделете поне 2 дни, ако искате да видите всичко,ние си отделихме ден и половина ,защото бяхме там в 08:30 часа.Хубаво би било да запасете се с вода и сили за разглеждане.

Още малко снимки:

Ето и пътят в далечината по който идваме от Каламбака.

Имам и книга за Метеора ,голяма част е написано от нея в пътеписа,но и голяма част има още за писане,но това е най-общо казано накратко.Някой,ако има желание мога да я донеса на някоя от сбирките ,за да я види или да я ползва.Ето я на снимката.

С братовчеда.

И като за финал на първата част гледки към Каламбака.И все пак ми е първият пътепис,ако има нещо прощавайте.Благодаря за вниманието и дано Ви е харесало.

Следва продължение.........Преминаваме към град Едеса.