Ето я и втората част на пътеписа.
Ден втори:
След прекрасната вечеря ,която ни дадоха от хотела се почувствахме много добре(както се казва гладна мечка хоро не играе),хапнахме доволно, храната беше много добра.Но, преди да вечеряме се бяхме разпределили по стайте,за да си оставим багажа,особено аз бях като дядо Коледа(с два куфара),все едно съм на пътешествие за около 10 дни.
Ето ни и на сутринта бодри,свежи и много енергични.Отиваме на закуска,която закуска беше много специална. Шведската маса ни чакаше,аз както винаги без сирене и без кашкавал не мога,а и без десерт(особено шоколад и ако е нутелла мммм). Закусвахме отлично, гепихме си по един плод в джоба и айде към колата,че ни чакаше ,а и път си имахме.Охо забравих да споделя, отидох да поръчам едно кафе ,а думата е хеленико ,а това е на чист гръцки език (абе знам езика, колкото да им изтупат праха някъде ),да но в Гърция това все едно е домашното кафе т. е. така го казват там местните.Май май не ме разбраха правилно,защото те ми дават нес кафета еееее не са ли за убиване, как може такова нещо.Аз си поръчвам едно ,а те друго (искам доктор ,а те ми носят поп) ми донасят…А като питах майка после тя ми каза ,че гърците наричат нес кафето френско кафе, т.е. галенко, ама май и аз едно произношение сам им направил много далеч от желаното.
Докато чаках,защото винаги съм първи около превозното средство особено когато пътуваме, моите принцове и принцесата да се наконтат, бях седнал на една пейка и се заслушах в птичките ,които пееха(чуруликаха) прекрасно и това ми действаше много успокоително .В хотела имаше и доста хора ,но никъде не чухме българска реч .Планът беше такъв,че около 11/12 часа по обяд ,да сме в гр.Едеса,за да обядваме и да се разходим из това готино градче.По пътя музиката на 6,много положителни емоциите,както винаги смях дори и коремът ме болеше чак от смях .Докато си разглеждах навън и се смеех имах чувството,че с всеки един километър беше все по-чисто и по-чисто.Все си мисля,че,ако се дойде тук през пролетта може би ще е най-готино,защото навсякъде има прасковени градини и хиляди други дръвчета,които ще са цъфнали в ренесансова картина и всичко навсякъде ще е розово и гледката ще е повече от райски кът.
Това е мостчето непосредствено преди големия водопад.Само,че снимката е нагоре извинявам се за което.
И така си стана и обяд, от компанията дори никои не усети кога стигнахме в града.Малко след 12 на обяд бяхме там ,но проблем ,къде ще паркираме толкова много коли около центъра, нямаше никакви места в тези тесни улички .Леко се очаровахме от организацията на движението за автомобилите в Едеса – табелите лесно ориентират туристите,да де ама ние като се омайваме с други неща и нито гледаме, нито мислим.Там ,където паркирахме беше безплатно много близко до парка. Градчето имаше тесни улички, църкви и множество зарадвано щъкащи хора,(все едно съм в Мелник) ,а те бяха много яки и добронамерени ,а и ние бяхме убедени, че светът рязко се е променил в позитивната си страна.Навсякъде беше много чисто, а и информационният павилион с различни рекламни диплянки ни ориентира къде може човек да хапне(те ни казаха ,но ние си знаехме от мой приятел ),къде може да се отпочине или да се забавлява. Накъдето и да направиш крачка в този град, непрекъснато пресичаш шумящи реки, речици и потоци по малки кътни мостчета, което е не само странно,но и приятно едновременно. Градчето е опасано от водните канали, за което пък го наричат „Малкият Амстердам”. Десетки малки рекички пресичат града (надолу ще пусна и снимки), а после се превръщат във водопади.Точно над големия водопад има голям ресторант с просторна тераса, от която се открива прекрасна гледка към долината. Една от рекичките се разделя на два ръкава, която минава от двете страни на ресторанта, намиращ се пред водопадите точно там ,където и ние хапнахме.Седнахме на голямата просторна тераса, абе нямам думи само за храна мислим .Хапнахме ,пийнахме и тръгнахме към водопадите,че нямахме време ,а и имахме доста път и до България.Оказа се,че тук в този край хората отглеждат не само има прасковените градини ,но и много череши ,а няколко човека пак ни натъкнаха да дойдем през пролетта,за да видим как хълмовете наоколо греят в бяло от цъфналите череши и не само тях.А по пътят и ние видяхме много череши ама не знаехме ,че и тук толкова се гледа,подредени в редици,е както винаги навсякъде капково напояване.Гърците добре точат парите на Европейския съюз,а и много добре си оползотворяват парите и то не само в земеделието ами във всеки отрасъл(като туризъм и др.). Самото разположение на Едеса нависоко позволява на погледа да се рее над равнината(може и като долина да се нарече), която се обработва от край до край. Градът се извисява на около 70 метра над околните равнини. Очакваха ни чудни красоти,както си и знаех, повечето от които няма да се видят от други места.
А сега малко за историята на гр.Едеса. Той е исторически град на територията на Гърция. Във Воден(старото име на града) са намерени останки от медната ера. През 5-7 век пр.н.е.под акропока,на който е построен днешния град, разположен долният град. До днес са запазени останки на акропола, а и в долния град крепостни стени (5 м височина) и каменни колони. Особено интересна е южната кула. Античното име на града е Едеса. През Едеса минава северното разклонение на древния път, наречен през римско времеВиа Егнация.Тит Ливий в последната 45-та книга на „От основаването на града“ нарича Едеса „благороден град“. Част е от Македонското царство, а след това е присъединен към Римската империя и влиза в провинция Македония. От управлението на Октавиан Август до 250-та година в Едеса има монетен двор – един от деветте в Римска Македония. След 168-ма година римският град Едеса процъфтява. Каменни надписи документират, че в града има дворец на градския съвет,гимназия, храмове на Зевс,Дионис и богинята Ма(за нея дори и бях чувал). Тук се намират статуи на Артемида и Сабазий. През втората половина на 3-ти век , градът е нападан от готите. След разделянето на Римската империя на две в края на 4-ти век Воден попада в границите на Източната Римска империя и е част от екзархата на Македония и Илирия. В края на 6-ти век започва преселването на жителите на долния град на днешното място в стария акропол. По времето на цар Самуил, а в още по-стари времена – столица на Македонското царство при цар Каранос. Името на града произлиза от фригийската дума за вода, затова е наричан още градът на водопадите. Площта му е около 40 кв. км, а населението около 18 000 жители. Градът в миналото е бил български ,а по-времето на Българската територия се е казвал Воден. Нещо много се задълбочих,което не е на добре .Икономиката на града се развива на базата на услуги (свързани с това, че градът е столица на префектурата област Пела)и туризъм. Разхождайки се по улиците на Едеса, човек не би могъл да не забележи, че навсякъде има табели(обясняващи,кое къде се намира).А добре е,че бяха и тези табели,за да може и ние да се ориентираме .На времето е имало „Hemp Factory“ - бивша фабрика за конопено въже, която днес е трансформирана в дискотека. Намира се в подножието на платото и има само два начина да стигнете до нея. Първият начин е слизане по стълби, което на обратно е доста изморително.А вторият е спускане с асансьор с прозрачни стени ,да, но ние не отидохме до фабриката после ме беше яд ,но здраве да е пак ще се ходи,а и програмата си ни беше доста натоварена. Освен тази фабрика в града могат да се посетят многобройните малки църкви, сградата на централната гара (и не само),ние само минахме покрай нея : много красив архитектурен паметник на културата и кварталът "Вароси". Това е най-старото място в Едеса - датира още от възникването на Османската Империя. През 1944 г. германците го подпалват в опит да изплашат гръцките партизани, които използват 'Вароси"за своя база. Кварталът е много приятен и заслужава да се изгубите из лабиринта от криви улички и традиционни къщи.
„Или може да го опиша градът и по друг начин(като резюме с две изречения),като например:Воден е един от най-красивите градове в Северна Гърция(според нашата компания и не само от нас),който е разположен на около 90 км. oт гр. Солун .През него минава река, разделени на много канали/каналчета как искате така ги наречете, мостчета и водоскоци, а за награда има и два големи водопада току в самият град. Освен това има Долен и Горен град(брей какъв град ааа ), което съвсем ме пленява.“
И така след като хапнахме набързо, тръгнахме да разглеждаме,тъй като вече си знаехме къде е каскадата от водопади и китния парк тръгнахме леко леко по стълбите, където можеш да починеш на някоя от пейките в прохладната сянка(която си беше доста дебела от дърветата) на вековните чинари, заслушан в грохота на падащите води. Даже станахме неволно свидетели на заснемането на фотосесия на една сватба,едно готино и младо семейство,ммммм булката беше много яка на мен много ми хареса да я заговоря,но като не знам пуст гръцки.
Водопадът "Каронос" е най-големият и най-посещаваният в Едеса. Градската община го е опасала със стълби, пътеки, амфитеатрални пейки и художествено осветление.До него има и една пещера със сталактити и сталагмити, в която може да се надникне срещу половин евро,поне така помня.
Част от групата.....
Тя се пада отстрани на водопада. Ето и снимка ,която е от тераската скрит зад водопада, човек може да заснеме невероятни кадри на бялата пелена от пръскащи струи и да се порадва на красивата гледка към долината и пищната зеленина.
Водопадите са:Както споменах в малкия парк, там, където градът свършва и платото внезапно се устремява надолу. Те са два - единият е голям и се хвърля надолу от височина 35-40 метра. Вторият прави същото, но дебитът му е доста по-скромен. Има удобна стълба с наблюдателни площадки, която постепенно те отвежда долу, и разклонения, която Ви позволява да минете под самия водопад, ако много много държите да се намокрите.
Покрай водопада са изградени стълби(малка пътечка като на тераси ,описах го ,но тук е по-подробно) и по тях слязохме долу ,за да се снимахме точно под искрящата дантела на разбунтуваните води.Има и много удобни пейки на които човек може дълго време да се наслаждава на прекрасния пейзаж. Водопадът ревеше зад нас и блузките много бързо ни се намокриха. Което пък беше много добре ,защото времето беше много топло – малко прохлада в обедната жега. А усещането за нещо мощно и велико зад нас беше невероятно – чувствахме се много малки и съвсем безпомощни пред водната стихия.Беше едно невероятно преживяване,което ще остане за цял живот не само за мен ,но и за цялата група.
На ръба на платото чака голям асансьор за около 10 човека, с който слизаш до Долния град,но като е затворен не ни трябваше . Сега има само стопански сгради, но първоначално всички са живеели там. След като на гражданите им омръзнало от набези и всякакви простотии от страна на околни племена, те са се качили горе, основавайки Горния град,поне така четох,а и така разбрах от хора от града.
Като приключихме със снимките и почивката тръгнахме нагоре по тесните,мокрите и хлъзгави стълбички,но младото си е младо за тези неща нямахме проблем.Там е като рай има много красота,зеленина и чудна растителност.
Малко са градовете в Гърция, които са надарени с толкова природни красоти като Едеса. Намиращ се в подножието на планината "Вермио"(странно име), с прекрасен изглед към долината, с изобилни води и богата растителност, с голямо историческо наследство, градът е идеален за малки бягства, чрез които ще забравите всекидневието и стреса ,и да съм още по точен дистреса.
Едеса се намира в централна Македония и е столица на окръг "Пела". В центъра се намира часовникът, построен около 1900 година за голямо съжаление нямам снимка. Една от най-красивите части на града е махалата "Варош", която е защитена със специален закон. Там ще видите хубавите стари къщи, останали от стария град след опожаряването му, и ще се разходите по тесните живописни улички, за да видите интересните църкви. Във "Вароша" се намира и Етнографският музей, който ни показва всекидневието от средата на 19-ти век до 50-те години на 20-ти век. В края на махалата се намира и „Високата скала”, с изумителна гледка към полетата.
В центъра на града има много пешеходни зони, където можете да се разходите ,за да пиете кафе-чай или да пазарувате,които са близко до зеленината и водите на водопадите. Заслужава си да се види и "Йени Дзами" /Новата джамия/, а „дзами“ в превод е „стъкло“, построена през 1904 г., която е била и археологически музей. Това е единствената запазена непроменена джамия за разлика от останалите османски храмове, които са разрушени или преустроени. Сградата е повлияна от византийската архитектура и конкретно от Света София в Истанбул.На изхода на града към "Флорина" срещу кметството се намира старият византийски мост "Кюпри",но пак нямам снимка.
Но,по-дейните магеланци,ако имат желание могат да се впуснат на рафтинг по реката, разходки с коне в стария град, колоездене или разходка в гората.
Реката,която преминава през града е "Едесеос" или "Вода". А тя е и една от най-големите в Гърция. Преди водопадите са били 6-7, но днес са 2 големи и няколко по-малки. Обградени са от един зелен парк с вековни чинари, създаден от германските завоеватели, а преди войната тук са били гробищата, но водопадите са били доста трудно достъпни. След края на войната общината се погрижила да се направи път, така че да могат да се посещават.
От парка на водопадите можете да стигнете до Музея на водите – познат като областта на водениците. Там ще видите възстановени промишлени сгради, воденици, водни канали. След разходката до водопадите, една пътечка ви води до Оръжейницата на Едеса, стара фабрика(обясних и за нея,но пак ще я спомена) , която функционира от 1913 до 1967 г.
Дори и да не карате ски, заслужава си да посетите зимния курорт "Ворас-Каймакчалан" ето и сайт;( www.kaimaktsalan.gr ), който се намира на около 40 км от Едеса, като и минералните бани "Позар" в подножието на планината.Езерото "Вегоритида", на 22 км. от Едеса е част от Европейската екологична мрежа „Натура 2000“. То е идеално убежище за дивите птици, а и не само за тях. На 30 км. от Едеса, на надморска височина от 750 м. се намира "Агиос Атанасиос" - прекрасно туристическо село с къщи –образци на традиционната македонска архитектура.
Едеса е един от важните градове на древна Македония, а по време на османската власт е важен градски и административен център. През 40-те години на 20-ти век по време на германското нахлуване и след това по време на гражданската война, на града е нанесена непоправима рана. Вносът на синтетични тъкани от Америка води до затваряне на тъкачниците, а електрификацията е причина да бъдат затворени водениците. Миграцията през 50-те и 60-те години води до напускане на голяма част от работоспособното население. В началото на 21-ви век повечето стари фабрики на Едеса са разрушени или преустроени в заведенията, а малките къщи с цветни градини са заместени от блокове. Все пак градът запазва зелените си места, с важни паркове в центъра, и се пресича от малките рекички и които му придава особен колорит.
И после кажете,че не е красиво.......
Както се казва, животът е пред нас,ако се върна някой ден отново ще направя най-прекрасните нощни и дневни снимки с професионален апарат.
Няма как да отида в града на водопадите и да не измокря.
Едеса както казах ,че е градът на водопадите ,той е и град на няколко хиляди години, но старинният квартал „Вароси„ точно до водопада Каронос е единствената оригинална част от него, която още функционира(поне така разбрахме) – и тя е от времето на Османската империя. Византийският мост е другата забележителност в този района, заедно с още десетките потоци и сенчести паркове.
В наши дни Едеса е един от първите гръцки градове, които въвеждат пешеходни зони(това нещо и аз не го знаех признавам си,но друго си е човек като е ходил и е разпитал). Архитектурата не е кой знае какво, но във "Вароша" може да се види музеят на открито сред реконстуираните воденици. Като направихме разходката много осъзнахме коя е старата част (високи дувари и типични балкански къщи с еркери), и коя е новата (ниски сгради в средиземноморски стил с плоски покриви и големи тераси, някои доста пъстро оцветени).
Питахме и за мистичното село Лутра (Лутраки - предишното име е Баня), където трябва да има горещ водопад и всякакви глезотии, свързани с вода и там има още водопади.. Посоката е към планината, минаваме през селца с красиви, говорещи названия - "Мегаплатанос" (Големи явори), Пиперия, Доротея,но не отидохме,че това време все не ни стига за екскурзиииииии.
Предполагам,че тук няма смисъл от обяснение.
Повече информация за Едеса можете да намерите и на страниците www.edessacity.gr и http://dimosedessas.gov.gr .
След като направихме малко снимки и си починахме тръгнахме обратно за към Солун и след което към Кулата,но преди това през Пела.Разходихме се и там ,но много на бързо,че то стана около 15:30 часа. А тук е родното място на баща и син Филип и Александър Македонски и само преди някакви си 23 века тези хора са крачели наоколо. В Гърция прочее навсякъде е така.Та само с една снимка ще Ви покажа останките от величественият град, тук се намират и храмовете на Афродита, Деметра и Цибела, тук също така са намерени и много изящни мозайки, а в дъното се вижда масивната двуетажна сграда на музея на Александър Македонски, построен през 2010г. с помощта на 14 мил. евро, отпуснати на гърците от Европейския съюз.Комбинираният билет за разкопките и музея струва 6 евро, а само за музея входа е 3 евро,мисля,че за мен като ученик беше 3 евро и за двете. Личеше си, че музеят е съвсем съвсем нов направо светише,още си миришеше на боя. Помещенията са огромни, прохладни от постоянно работещата централна климатизация, а в едно от тях на голям екран се въртеше филм за разкопките на древна Пела, както и за изграждането на самия музей на гръцки и английски език. Музеят разполага с богата колекция от реликви и артефакти и си заслужава да се посети.
И само да вметна,че столицата на района е Едеса,но най-голям град е Яница на български(Енидже Вардар).
Около 21 часа си бяхме в нашите води (Сандански).Всичко мина супер и всички бяхме много доволни. Благодаря Ви ,че ме подкрепихте.Ако Ви хареса ще пиша още,но за огромно съжаление съм доста ограничен с времето.Следващото ще е за Дубай(февруари).
Пожелавам на всички МАГЕЛАНЦИ приятно и безаварийно пътуване.
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега