Обиколка около света с яхта. Част 2.

Подготовка и първо тестово плаване. 
След почти година от покупката на яхтата, започнах трескава подготовка. Приключване с бизнеса в България, посещение на зъболекар (парите подготвени за ветровия автопилот, заминаха), продажба на автомобила ми, ваксини, здравна застраховка за чужбина, купуване на консерви, повечето храна си я купих от Гърция, оказа се по-евтино и по-качествено. Зареждане с кафе (за година и повече), това също е проблем с лодките. Обикновеното, смляно кафе, не е много подходящо, лесно се разсипва, след това почистването, също е проблем при постоянното клатене. Заложих на капсули Senseo, мога спокойно да ги хвърлям в морето. Кафемашина Handspresso на 12V, за съжаление не издържа дълго.
Облекло, не съм си купувал нищо специално, освен едно по-леко яке на Helly Hansen и един водоустойчив гащеризон от Decathlon.  Взех си и зимното яке от България, което ми се наложи да ползвам за около 2 седмици. 
Последните спомени от България, A1 ми вдигнаха кръвното при опита да прекратя договора си с тях, но пък бях приятно изненадан от обслужването на банка ДСК. 
Направо бях направил пътека до Гърция, имах поне 15 пътувания до Порто Лагос, не искам и да си помислям какво щях да правя, ако лодката ми беше по-далече.
И сега за екипажа. За подобни, дълги плавания е трудно да се намерят хора, които могат да отделят толкова свободно време. Имам един приятел, който е с по-голям опит, прекосявал е вече Атлантика и бяхме говорили да плава с мен до Канарите, а след това аз да продължа сам или да си намеря екипаж на място. Трябваше да го изчакам да се върне в България и да направим най-после тестово плаване до Тасос. Отделно от Tsoukas Marine, не бяха приключили всички ремонти, като свързване на AIS-a, инсталацията на уотърмейкъра, а и аз имах да довършвам соларите. та имаше с какво да си запълвам времето в Порто Лагос. А и компания ми правеше екипажът на съседната чартърна лодка - капитан д.п. Краси Михайлов, Мариана и Иван. Краси ме научи как да си навивам въжетата (и това не знаех), до момента си карам по неговия метод и е с най-добър резултат, много по-малко се заплитат. Искахме да направим и тренировка по маневриране, но за съжаление нямаше подходящо време, или силен вятър, или той беше зает. 
Моят приятел (ще го наричам М, не съм го питал за съгласие, да пиша за него), най-после се освободи и пристигна в Гърция. В един, хубав, слънчев ден, потеглихме към Тасос. Тук се появи първият проблем, оказа се, че айпада, който мислех да ползвам за навигация, няма GPS модул. Не съм и предполагал, че от Епъл са такива скръндзи. Това ме накара в последствие, да си инсталирам нормален чартплотер на Raymarine - около 3000 евро. М се беше изнервил, как така ще се оправим без таблета, но аз си ползвах телефона с Navionics и не сме се губили. Дойде време да акостираме на първото пристанище. М отново беше нервен, викаше бързо, бързо, аз правя грешката да хвърля въжето над леерите и отнесох упреците, как ще плаваме заедно като едно въже не мога да подам. Но всичко мина успешно, а след бирата и джиросите, настроението се подобри. Тук по случайност срещаме и предишния собственик на яхтата, беше я сменил с моторница, но се оплакваше от разхода на гориво.  На следващия ден ни се наложи да изчакаме да поотслабне вятъра, преди да потеглим. Тръгваме към Лименария. Точно между Тасос и един малък остров, двигателя реши да ни изостави. От двигателния отсек, започна да излиза пара, спираме двигателя, отваряме и се оказа, че един маркуч се беше извадил и целия антифриз, изтекъл. М, поставя и затяга маркуча, доливаме вода и потегляме. Той вече съвсем се изнерви и каза, че с тази счупена лодка, никъде нямало да плава. Да, за съжаление, двигателя беше за ремонт, който ми струва 7100 евро - нов топлообменник и разни други дреболии, некадърно направен от Tsoukas Marine плюс абсолютна незаинтересованост от Volvo Penta. Всичко това ме  забави и на практика ми попречи да мина Панамския канал в момента. Но пък всяко зло, за добро, техническата спирка ми позволи да се запозная с един от най-добрите ветроходци на България - Диан Зайков. На входа на Лименария, засядаме в немаркирания пясъчен нанос, то кой ли не го е правил де. Диан ни вижда, започва да ни маха и насочва откъде да минем. Появи се и друг проблем, нямаше свободни места, тоест можеше, но трябваше да пуснем котва. Диан се качи на лодката ми, прегледа котвата и лебедката. Каза ми, че котвата е боклук и по-добре да я сменя, също така, основата на лебедката не беше стабилна. Пореден ремонт, който ми струва към 1600 евро. Диан поглежда свободните места и вика, абе я да пробваме, може и да успея да ви вкарам. Пое руля и направи уникално акостиране. Разстоянието до съседната лодка беше около 20-30 см. Прилагам и снимки. Вечерта искахме да почерпим Диан, той пожела само един сладолед. Разговорихме се за плановете ми и че нямам опит. Той каза, че иска да помогне, но е много зает в момента, но ще измисли нещо. Разменихме и телефони. Честно казано, не съм се и надявал, че го казва сериозно, много хора казват какво ли не от куртоазия и после те забравят. Но Диан наистина се оказа, не само добър ветроходец, но и страхотен човек. След седмица-две се обади и се опита да ме свърже с Михаил Копанов, за обучение. За съжаление, не се получи връзката с Копанов.
На следващия ден, успешно се върнахме в Порто Лагос, с често доливане на вода.
 Да обобщя тестовото плаване - ремонти за 12000 евро и останах без екипаж. М се отказа.
Ще подчертая отново, колко е важно да се направи професионална инспекция на лодката, преди покупка. Можех голяма част от разходите да си ги спестя.