Обиколка около света с яхта. Част 3.

Да допълня малко и за оборудването от предната част. Едни от най-полезните уреди на лодката, се оказаха климатика и индуктивния котлон. Климатика ми е спестил хиляди евро за хотелски стаи, а индуктивния котлон - газ и разкарване до обектите, които пълнят бутилки. Инсталираха ми нов чартплотер със сонар, който се оказа, че е за моторница, но г-н Цукас от Tsoukas Marine, обеща да го замени и да ми го изпрати на Канарите. Нещо което, така и не стана. Ремонтираха ми и двигателя така, че без малко дори да се откажа от пресичане на Атлантика, но затова в по-следващите части.
Започнах да търся екипаж, което се оказа не много лека задача. Имах едно предложение за много опитен капитан, но той ми искаше 6000 евро до Канарите+храна+самолетни билети, което докарваше цената до около 7000. Идваше ми малко в повече на фона направените вече допълнителни и непредвидени разходи. Пуснах обяви в един сайт, една фейсбук група и се сетих за един познат, който искаше да плава до Карибите - Любо. Да подчертая, че и той нямаше опит в плаването. Бях решил. ако никой не се намери, да тръгна дори сам. С големи увещания, Любо се съгласи. От сайта се намери един поляк, отново без опит. Той беше готов да дойде, но само в случай, че не намеря по-опитен от него. От фейсбук групата се чух с няколко души, но малко бавно вървеше комуникацията с някои от хората, а аз исках да потегля във възможно най-кратки срокове. Тогава един от групата ми каза, че познава капитан, който според него е най-опитният състезател в България. За по-кратко ще го наричам, капитан Ром. Известна личност е във ветроходните среди. Пуснах едно търсене в Гугъл, оказа се, че е печелил доста състезания, има и "Златен глобус". Питах за него и капитан Краси Михайлов, той ми каза, че е много опитен състезател, но си пийвал доста. По принцип бях решил да въвеждам сух режим на яхтата по време на плаване. Дори водихме спор с М за това, според него, такова нещо нямало на никоя яхта, което изобщо не е вярно. Но бях готов да направя изключение за много опитни ветроходци. Познавам хора, които си пийват доста, но това изобщо не им пречи на работата и дори са добри професионалисти. След кратка комуникация с капитан Ром, се уговорихме за условията на плаването. Така вече имах сформиран екипаж - аз, Любо и капитан Ром. Бях вече много радостен. 
Дойде и дългоочаквания ден, когато трябваше да посрещна капитан Ром на летището. Пристигна мъртвопиян. Оправдаваше се, че не обичал да лети и затова изпил бутилка уиски преди полета. Малко бях притеснен, но си виках какво пък толкова, щом е толкова добър ветроходец, сигурно няма да пие такива количества, когато тръгнем да плаваме. Исках, преди да потеглим, капитанът да направи оглед на лодката, да провери дали всичко е наред, а и да направим едно последно зареждане на продукти. Но к-н Ром, реши да потеглим рано на следващата сутрин. Ако имало някакви проблеми, то щели да се видят когато сме на вода. И така на 18.08, рано сутринта, потеглихме към Канарите. Планът беше да го направим с минимални спирки и възможно най-кратки срокове.
До първата ни спирка, когато все пак се установи, че са ни необходими повече пресни продукти, всичко премина безпроблемно. Имахме и безветрие, и гръмотевична буря. Едно от нещата, което ме притеснява най-много са мълнии. Четох доста по темата, но каквито и защити да има по една лодка, резултата варира от изгоряла електроника до пробив в корпуса. Един от методите за защита е да се пускат кабели закачени от вантите до водата, аз заложих на него. И така пристигаме в Лаврио, където капитан Ром бил живял няколко години. Да се намери място на пристанището, не беше лесна задача. Цялото е окупирано от часртърни компании. След доста обикаляне си намерихме едно място да вмъкнем яхтата и акостираме. Лаврио се оказа доста приятно градче с удобни магазини за провизиране. Снимките са от Лаврио.