ОТ ИСТАНБУЛ ДО ИСТАНБУЛ – ЯВАШ-ЯВАШ, НО НЕ СЪВСЕМ
Част І
Идеята за това пътуване се зароди през 2010 г., когато за първи път видях Ефес. Не знам как е с другите хора, но тук аз се пренасям във времето, градът оживява пред очите ми – невероятно е. Помислих си, че е хубаво с моята приятелка да пообиколим малко из Турция, пък и тя беше изявила желание за екскурзия до Кападокия, чела съм и знам, че има какво да се види. Идеята ми бе възприета и започнах да обмислям маршрута. Взехме решение да пътуваме с моята малка, но страхотна количка „Смарт” и маршрутът лека полека започна да оживява. Свързах се с Вальо Киряков – мой приятел, фен на Турция, пътешественик и познавач на древните епохи.
След няколко срещи, гледане на картата, ровене в интернет за мнения и предложения, напасване на датите решиме: Тръгваме на 20.07.2012 г. по следния маршрут: Истанбул, Анкара, Кападокия, Алания, Анталия, Каш, Олудениз, Датча, Бодрум, Кушадъсъ, Чешме, Фоча, Айвалък, Бехрамкале, Истанбул. Със съдействието на контрагента на Вальо, Серкан от „Барок турс” си направихме предварителни резервации за нощувките.
Денят 20.07.2012 г. дойде. Тръгнах сутринта към 07.30 от Слънчев бряг за Истанбул, приятелката ми щеше да пристигне от Чикаго към 16.00 ч. Направихме си среща направо в хотела.
Малко преди Малко Търново за пръви път в живота ми спуках предна дясна гума. Засуетих се около колата и за мой късмет две момчета спряха и за 3 минути ми смениха гумата, за което и до ден днешен съм им много благодарна. В Малко Търново намерих гумаджия, оказа се, че се е скъсал винтилът направи ми гумата и с мисълта, че ако нещо лошо е имало да се случва по пътя, то това е вече минало, потеглих към границата. През граничните пунктове минах за около 30 минути.
На всички, които са ходили в Турция, им е известно, че пътищата там са отлични. Още с влизането се вижда голямата разлика. Разрешената скорост е 120 км на магистралата и 90 км на второстепеннте пътища, които са по-добри от нашите магистрали. Препоръчително е да се спазва ограничението, защото глобите са много солени. Катаджиите седят в две коли през 1-2 километра, като първата кола ти засича скороста, а втората те спира. Не се успокоявайте, ако видите катаджия и сте в нарушение и не ви спре, след малко ще ви спре втората патрулка. Знам го от опит, едвам се справих (с рушвет, разбира се), но не ви го препоръчвам.
Знаех, че трябва да си купя карта за магистралата, защото вече няма апарати за плащане в брой. При влизането на магистралата за Истанбул, малко след Лозенград има пункт, на който се продават картите, но се намира на срещуположната страна. Спрях и докато се огледам как да пресека и какво да направя, веднага дойде един служител, който ме преведе през пътя и ми помогна да се сдобия с въпросната карта. Обясних горе-долу къде ще ходя и той ми препоръча да си взема карта за 70 лири, които ми стигнаха за цялото пътуване.
За целта на това пътуване си закупих джи-пи-ес устройство „Гармин”, което по-късно кръстихме Гармина (упътваше ни женски глас). Благодарение на Гармина по обяд пристигнах в хотела в Истанбул. Трябва да призная, че без нея щях да се разплача и да зарежа колата някъде по пътя и да продължа с такси (говоря само за Истанбул), но а на ляво, а на дясно и право в хотел „ Метропол” – намира се в центъра близко до гарата и до голяма част от забележителностите, които щяхме да посетим. http://www.themetropolhotel.com/. Намерих си паркинг много близо до хотела – 30 турски лири за денонощие.
Ден 20.07.2012г. – срещнахме се в хотела, първото нещо, което правим като пристигнем някъде, е да поискаме паролата за итернет, навсякъде има безплатен интернет, но не навсякъде е добра връзката, така или иначе се справяхме. Вечерта си купихме билети за турибуса (можеш да го ползваш в рамките на 24 часа и да разгледаш голяма част от града). Билетът струва 20 евро. Вечерта взехме единия маршрут, който отива в азиатската част през моста на Босфора да хълма Чамлъджа. От там се открива великолепна гледка към царствения град и моста над Босфора.
В автобуса има слушалки с превод на няколко езика, където ти обясняват от къде минаваш и какво виждаш. Не е най-хубавият турбус, на който съм се качвала, но ако имате малко време, хубаво e да го ползвате, така ще придобиете представа за града и неговите много лица .
На този ден не вечеряхме, защото се оказа, че и двета бяхме похапнали през деня по нещичко. Прибрахме се, пийнахме по едно лимончело, което приятелката ми беше купила от аерогарата в Рим и което после забравихме в Анкара.
Ден 21.07.2012 г. – закусихме, пихме кафе и започнахме с разглеждане на Топ Капъ Сарай. Отварят го в 9.00 ч. Бяхме от първите посетители, което ни даде възможност да го обиколим по-бързо и по-спокойно. Входът е 25 турски лири. За съжаление залата с порцелана беше затворена. Влизането в Харема, който е част от Топ Капъ Сарай, се заплаща отделно – 15 турски лири. Всички ми бяха казвали, че няма нищо интересно вътре и не е необходимо да се губи време и средства, за да се разглежда, но... водени от принципа „око да види, ръка да пипне” купихме билети и влязохме. Наистина не си заслужава. Разглеждането на двореца ни отне около 2 часа и половина.
Хора, които са ходили и в Долма Бахче Сарай, казват, че ако няма време за двата двореца, трябва да се избере Долма Бахче Сарай. Ние го оставихме за някой следващ път.
От Топ Капъ Сарай направо в Света София – колкото пъти съм идвала, все е било затворено по някакви причини. Входът е 25 турски лири. Изключителна е и е невероятно, че е била построена само за 5 години и 10 месеца (532- 537). Препоръчвам на всеки да я посети.
Тъй като уцелихме месеца на Рамазана, влизането в Синята джамия ставаше по някакъв график в зависимост от службите. Имахме свободни около 2 часа и взехме турибуса за втората част от обиколката. Често казано не съм впечатлена – минава по крайморския булевард, покрай българската църква Св. Стефан, Патриаршията и стига се до някакъв нов квартал, където е Миниатурк парк – парк с умалени модели на най-прочутите забележителности на Турция. Не го разгледахме, защото не бяхме предвидили време за това, но мисля, че би било интересно.
Продължаваме покрай стените на древния Константинопол и се връщаме в изходна точка до Синята джамия. Входът за Синята джамия е безплатен. Построена e в периода 1609-1616 г. Името на Джамията е Султан Ахмет но е известна като Синята Джамия поради изобилието на синя и зелена керамика в декорациятя на стените и куполите. За шестте минарета има няколко легенди. Eдната е, че султанът наредил минаретата да бъдат две повече от тези на Света София, а другата , че наредил минаретата да са златни, но архитектът разбрал алтъ – шест, а не алтън – златни.
С трамвая за 2-3 спирки стигнахме до кулата Галата – височина 61 метра. Входът е 15 турски лири. Струва си, защото гледката е невероятна и могат да се направят много хубави снимки.
Билетът за трамвая е 2 лири, за малката железницата 3 лири, а за малкото трамвайче 6 лири.
Следва Бейуглу – улицата с малкото трамвайче. Разходихме се и обратно с трамвайчето до железницата, а от там на Златния рог. Уморени, но и много впечатлени, седнахме да хапнем рибка в един краибрежен ресторант. Заради Рамазана алкохол, вкл. бира, не се сервираше. Видяхме обаче друг ресторант (пълен), където сервираха алкохол.
Въпреки високите температури имаше вятър, който направи пребиваването ни в Истанбул леко и приятно.
Толкова за Истанбул – това е град, в който времето никога не стига.
Ден 22.07 – Закусихме и към 9.00 ч. потеглихме за Анкара (432 км от Истанбул). Отново благодарение на Гармина, много лесно излязохме от града. Пътува се по отлична магистрала. Спряхме за кратък отдих и да заредим с гориво на езерото Сапанджа.
В ранния следобед пристигнахме в Анкара и отидохме направо в археологическия музей (вход 15 лири). Музеят е добър, но две от залите бяха затворени и това малко ни разочарова. През портите на стария град се изкачихме на Калето. Честно казано, доста е занемарено и не е нищо особено.
Хотелът ни http://www.atalayhotel.com/ се намираше в старата част на града близо до джамията Хаджи Баурям, там вечерта беше пълно с хора след вечерната молитва, насядали по тревата, цели семейства споделяха трапезата едни с други. Една доста нетипична, но и много интересна обстановка за нас.
Впечатление прави и огромният Луна парк с многото си разнобразни съоръжения.
На сутринта на 23.07 разгледахме мавзолея на Ататюрк. Входът е безплатен. Ататюрк е национален герой, всички главни улици във всички градове и села се казват “Ататюрк”, портретът му е навсякъде – в хотелските стаи, във фоаетата, в магазините, в ресторантите – където си помислите, там.
Мавзолеят е огромен комплекс – струва си да се посети, най-малкото, за да се види как хората са се обединили около личността му.
След мавзолея се отправихме към Кападокия – около 300 км. По пътя спряхме на соленото езеро Туз Гюлу. Интересно и красиво място. Веднага ни предложиха да си закупим козметични продукти от сол. Скъпички са, но като ги пробвахме ни харесаха и си купихме. Доволни сме от качеството им.
ЧАСТ ІІ
В Ургуп пристигнахме около 16.00 ч. Настанихме се в хотел http://www.urgupinncavehotel.com/en/index.html Изпитах малко разочарование, защото си представях, че хотелът се намира в скалите, на за сметка на това собственикът беше много любезен и се почувствахме като на гости при роднини. Веднага ни помогна да се запишем за „Дервишка вечер”, препоръча ни две екскурзии за двата дни по една и ни записа за полет с балон.
Ритуалът „Танцуващи дервиши” се провежда в едно много загадъчно място - „Керван сарай” – входът е 25 евро (поне толкова ни взеха на нас, тъй като не бяхме част от група). Залата побира около 250 човека. По време на ритуала се пази пълна тишина, не се разрешава да се снима. Много е интересно и мистично. Този танц символизира вечния кръговрат на живота - земята се върти, животът ни еволюира от раждането до смъртта, кръвта в тялото ни се движи, кръговратът във Вселената е извечен… Затова дервишите смятат, че чрез въртенето около собствената ос духът се освобождава, отърсва се от земното и тленното и успява да се устреми към божественото. Танцът е едно мистично пътуване чрез любов и мъдрост към съвършенство. (Все пак направихме една снимка…)
Вечеряхме в едно заведение, препоръчано ни от нашия хотелиер и негов приятел. За турската кухня няма да пиша подробности, защото е ясно, че е превъзходна. Цените на ястията и салатите са сравними с цените в България, но алкохолът е доста скъпичък. Най-евтината бира е 5 лири. И двете сме фенки на тъмната бира и тъмният „Ефес” ни устройваше перфектно.
Научихме доста за килимите – тук килими продават под път и над път. Доста се потрудиха приятелката ми да си тръгне за Америка с едно килимче, но не успяха.
Екскурзиите са по 30 евро едната на човек, което включва екскурзоводско обслужване и обяд. Вземат те от хотела и те връщат до хотела.
На 24.07 след закуската ни взеха от хотела и в този ден посетихме Червената долина, Пашабаг, Чаушин, Ортахисар, подземния град Каймаклъ, и долината на гълъбите. Колкото и снимки да кача, каквото и да напиша, ще е несравнимо с тов, което се вижда и усеща.
Вечерта отидохме да гледаме залеза от едно специално за това място. Гледката е прекрасна.
Вечеряхме в двора на хотела със специално приготвен за нас гювеч.
Направи ни впечатление, че всички тези малки хотелчета посрещат и изпращат туристите си сякаш са им роднини, така беше и при нас.
На 25.07 станахме в 4.00 ч. за полета с балон. Скъпо е – 150 евро на човек, но преживяването си струва. Като в приказка. След като изпратихме залеза, посрещнахме изгрева в балона, а под нас – приказните скални образования. За наша най-голяма и много приятна изненада се оказа, че пилотът ни е от Кричим.
След полета с балон се отправихме към втората екскурзия – вълшебните комини в долината Зелве, местност с образувания, наподобяващи животни, гр. Аванос с грънчарския център, където приятелката ми измайстори една прекрасна купа, обяд в интересен скален ресторант, Учхисар и Гьорме.
И накрая на деня Мустафапаша – не е за изпускане, много магнегично място.
На следващия ден според плана трябваше да тръгнем за Алания през Мерсин и Силифке, но местните хора ни посъветваха да минем през Коня, защото пътят през Мерсин е хубав и живописен, но тесен, доста натоварен и се пътува бавно. След кратък размисъл надделя желанието ни да посетим Ихлара и музея на Мевляна в Коня затова решихме да променим маршрута малко – изпуснахме замъка край Анамур, но видяхме Ихлара и Коня.
26.07.- На изпроводяк ни забулиха със забрадки, но за кратко.
Предстоеше ни преход от около 600 км с две спирания – Ихлара и Коня.
Ихлара – това е каньон, където има съхранени скални църкви. Входът е 15 турски лири. Трябва да се гледа преди Кападокия, защото след като си бил в “Страната на красивите коне” (това е оригиналното значение на думата Кападокия), тук вече ти се струва малко постно. Посетихме само три от църквите – Агакалти, Сюмбюлю и Пюренлисеки – защото ни чакаше дълъг преход. Необходимо е да се носи джобно фенерче, за да се видят стенописите. Без фенерче това е невъзможно. За да се разгледа долината са нужни поне 5-6 часа, с които ние не разполагахме.
Коня – музеят-мавзолей на Мевляна Джеляледдин Руми (1207-1273). Руми е основателят на Ордена на танцуващите дервиши. Вход 15 турски лири. Руми е сред редките личности, надживели своето време, както със своите идеи и творчество, така и със създадения от него орден и последователи. Орденът Мевляна и до днес е символ на хуманизъм, любов и толерантност, той е проява на разбиране, прошка и просветление. Мястото е изпълнено с мистика. Препоръчвам го.
Продължаваме по пътя през Сейдишехир и Аксеки за Алания. Пътят е нов и шестлентов. Пътувахме бързо и удобно. В Алания ни очакваше неприятна изненада. Трудно намерихме хотела, а жегата, съчетана с влага извън колата, ни вцепени. На всичкото отгоре се оказа, че има някаква грешка и нямаме запазена стая . След разговор със Серкан проблемът беше решен, но трябваше да изчакаме 2 часа. През това време вечеряхме, не на най-подходящото място, но умората и шокът от климата там не ни дадоха възможност да намерим нещо по-добро. Самият хотел http://www.azakbeach.com/en е на първа линия и не е лош, просто ние нямахме късмет и не видяхме Алания в най добрата й светлина.
ЧАСТ ІІI
27.07 – лека-полека потеглихме към Анталия. По пътя спряхме в Сиде – вход 15 лири. Един от най-популярните туристически обекти в района. Крепостни стени и ров отделят от континента древния град, в който се влиза през голяма порта. Антична улица, някога оградена с колонади, води към римските бани. Днес те са превърнати в музей, а в съседство се намират и други руини. Големият театър е сред най-добре запазените подобни структури.
Аспендос - вход 15 лири. Известен най-вече с театъра си, който е най-добре запазеният в Турция и съперничи на Колизеума в Рим. Построен е по времето на Марк Аврелий (161-180) от местен архитект, наречен Ксенон, той поразява с хилядите си места, добре оразмерени портици и богато украсяване. Акустиката е добра и театърът е все още посещаван за Международния оперен и балетен фестивал на Анталия.
Перге – вход 15 лири. Бил е дом на хетите около 1500 години пр. Хр., преди да бъде колонизиран от гърците след Троянската война. Тук на много голяма площ се вижда римски театър, огромен стадион и няколко улици с колони, датиращи от дните, когато апостол Павел спрял тук по време на първата си мисия
Анталия - голям средиземноморски град със забележителна стара част
Нощувка в хотел http://www.hotelforestpark.com/, който се намира в края на Кемер, тих и уютен. Песента на цикадиите започва да ни преследва оттук, а се разделяме с тях някъде към Кушадъсъ. Невероятни са.
Кемер беше доста празен за този период на годината. Вечеряхме с вкусна прясна риба на брега на морето, буквално на пясъка до вълните. Спокойно е, не е така влажно и топло като в Алания – препоръчвам го като дестинация за почивка и екскурзия.
28.07 – отправяме се към Каш, около 250 км. Предния ден не ни остана време за Термесос, така че ще го разгледаме днес. Термесос – толкова много се дърпах и не исках да го включа в програмата, но щеше да бъде голяма грешка. Невероятен, сравним с Мачу Пикчу. Върнахме се до Анталия, а оттам на около 40 км. по посока Коркутели се намира Термесос. За да се разгледа добре, са необходими около 5-6 часа. Трябва да сте обути подходящо за планински терен. Доста се върви, но не се усеща, защото на всяка крачка има какво да се види. Входът е само 5 турски лири. Там, където ти продават билетите, дават карта на местността и те упътват. Ние разполагахме само с около 3 часа и благодарение на г-н Бекир (служител в Термесос) срещу умерено заплащане успяхме да видим всичко. Много от нещата са скрити за обикновенния посетител и без водач няма как да се видят. Термесос е забележителен и трябва да се посети.
Поехме за Каш през Коркутели, за да не потретваме пътя до Анталия и Кемер. Пътят през Коркутели е широк, нов и няма никакви коли. Излязохме на Финике и от там до Демре – разгледахме църквата, където е служил св. Николай, известен като Дядо Коледа.
Древният град Мира се намира в непосредствена близост до Демре. Всички паркинги са безплатни, но собственикът на първия от тях те зарибява с това, че само тук паркирането е безплатно и ти се лъжеш, оставяш си колата, вървиш ненужно пеша и после те рекетира да отседнеш в заведението му и ако не го направиш, се отнася грубо.
Древната Мира - тук могат да се видят уникални скални гробници, които датират от времето на Ликийското царство и добре запазен античен театър.
Каш – нощувка в хотел http://www.nurbeachhotel.com/eng/. Пътя от Фенике към Каш е невероятно живописен. Каш ни плени. Малко градче – зад него скали, пред него море. Няма плаж, а платформи с шезлонги. Рай за гмуркачите. Центърът наподобява нашите възрожденски градове. Повечето почиващи са турци. Заведенията са много кокетни и привлекателни, където и да влезеш, няма да сбъркаш. Препоръчвам в Каш да се остане 2 дни и да се направи екскурзия до потъналите градове Кекова и Симена. Това ние не направихме, защото бяхме предвидили 2 нощувки в Олудениз. Ако нещо бих могла да променя в програмата, то щеше да е това - 2 нощувки в Каш с екскурзията, която споменах.
Да си призная от Каш не ни се тръгваше.
29.07 – Каш – Олудениз – 103 км. Пътят е прекрасен. По пътя посетихме Летун и Ксантос. Спряхме се на тях, защото и двата града са под егидата на Юнеско, но честно казано, нищо впечатляващо, входът е съответно 8 и 5 турски лири. Спокойно могат да се пропуснат.
Хотелът в Олудениз http://www.bellevueotel.com/index.html се намира на прекрасно място с прекрасна гледка. Плажът на прословутата синя лагуна не е за нас – вода топла като чай и много народ, но нали е нещо много известно, видяхме го. Спокойно обаче може да се пропусне. Достатъчно е да се види от паршута. Но това което, не трябва да се пропуска, е параглайдингът. На другата сутрин бяхме първи. Усещането е невероятно. Цената е 180 турски лири и 90 за видео, което ти правят по време на полета.
30.07.- След параглайдинга отидохме на разходка с корабче – 30 лири с включен обяд. Обикалят се 6 острова и разходката трае около 6 часа. Тук за първи път опитахме прословутите гюзлеми. Месеха ги и ги печаха в една съпътстваща лодка. Голяма вкусотия. Не беше лоша екскурзията, но отново препоръчвам двете нощувки да се направят в Каш и да се видят подводните градове, а в Олудениз да се лети с параглайдинг.
31.07- Олудениз – Датча – 210 км. – Минахме покрай Мармарис, но не влязахме да го разгледаме, не ни се гледаха големи курорти и градове. Истанбул, Анкара, Коня, Алания и Анталия ни бяха достатъчни.
По пътя спряхме в Далян и пътувахме с лодка по река Даламан. Лодките чакат на пристанището, има организирани екскурзии, има и лодки тип рейс, които обаче чакат да се напълнят и се изпълнява целия маршрут с кални бани и разглеждане на древния град Кунос. Ние обаче искахме да видим само скалните гробници и костенурките Карета-Карета, заради това наехме лодка само за нас двете за 120 турски лири и за около 2 часа успяхме да видим това, което ни интересуваше. Заслужаваше си. Поредното прекрасно преживяване.
ЧАСТ ІV
Полуостров Датча. Целият полуостров е много красив. Нашият пансион се намира в Месодие – едно място забравено от Бога, все едно си на село преди много години. Хазяйката те посреща като личен гост – роднина. http://www.hoppala.com.tr/EN/index.htm. На плажа същите собственици имат ресторант, шезлонги и чадъри, плажът е каменист, необходими са специални обувки за влизане във водата. Повечето туристи са от Германия. Тук се чувстваш много специален гост.
01.08.- на този ден посетихме древният град Книдос, вход 8 турски лири - бил е един от най-важните градове в западната част на Мала Азия. Бих го описала като впечатляващ. Обиколката на целия полуостров си струва. Малки селца, китни къщички, страхотни панорамни гледки. Изобилие от смокини, мед, бадеми, зехтин и разбира се гюзлеми.
02.08 – На път за Бодрум. 210 км. Тук беше най голямата ми грешка. Оказа се, че има ферибот от Датча до Бодрум, който стига за 45 мин. и струва 12 евро, трътва в 09.30 от Датча и в 17.30 от Бодрум в обратната посока. Не бях проверила, нямах информация и пропътувах 210 км. по един не лош, но дълъг и безинтересен път. Препоръчвам на пътуващите по този маршрут да ползват ферибота. Също така да разгледат целия полуостров Датча, както направихме ние.
Бодрум ни грабна веднага. В замъка „Бодрум” има музей на подводната археология – не е това, което се очаква, но пък замъкът е интересен и има прекрасна панорама към четирите крайща на града. Входът е 20 турски лири. След това посетихме мавзолея на цар Мавзол – едно от седемте чудеса на древния свят, от което не е останало почти нищо. Входът е 8 турски лири.
Пансионът ни беше в едно райско кътче, наречено Тургутрейс - Nostalji Pansiyon, от тук се откриват невероятни гледки към близките гръцки и турски острови, за които се предлагат безброй екскурзии. Залезът е впечатляващ. В близост до пансиона се намират типичен турски пазар и много ресторантчета, където се предлага прясна риба, турски специалитети и тъмна бира.
03.08 – 150 км. до Кушадъсъ. Не тръгнахме по краткия път, а отново направихме обиколка на целия полуостров. По пътя спряхме в Дидим – древен чудно красив елински град, в който се намира храмът на Аполон и храмът на Посейдон с изображението на Медуза. Вход - 5 турски лири. Това е място, което трябва да се види.
Следваща спирка – Милет – огромен амфитеатър – вход 5 турски лири. Не разгледахме нищо друго освен амфитеатъра, защото е огромен комплекс и времето ни бе ограничено. Но това за Милет е достатъчно. В близост се намира една доста интересна Джамия със счупено минаре, входът е безплатен и си струва да се разгледа.
Следваща спирка Приене – вход 5 турски лири. Намира се на една огромна височина, запазени са четири колони, останали от храма на Атина и част от античния театър. Заслужава си човек да се изкачи и да го види.
В късния следобяд пристигнахме в хотела в Кушадъсъ http://www.tatliseshotel.com/ , намира се на много удобно място, от което на другия ден тръгнахме за Ефес.
04.08 – Ефес – вход 25 турски лири. Разглежда се спокойно за около 3 часа. Тук се намира най-голямата сбирка от римски руини на изток от средиземноморието. Градът е доста запазен. Входът за покритите големи богаташки къщи е 15 турски лири и се заплаща отделно.
Базиликата и гробницата на Св. Йоан – вход 8 турски лири. Смята се че той е написал евангелието си тук.
В подножието се намира известната джамия Иса Бей – ако разполагате с време не я подминавайте.
Село Сиринче – до него води тесен планински път. Селото е много китно и красиво. Има голям пазар за сувенири, килими, шалове и вино. Многобройни малки ресторантчета, където се предлага от прословутото местно вино и изкусителни турски специалитети. Има две църкви, от които едната е действаща. Селцето е много завладяващо и го препоръчвам горещо на всеки.
В този ден не подминахме и центъра на Кушадъсъ – едно доста приветливо за разходка място.
ЧАСТ V
05.08-06.08 – Кушадъсъ – Чешме – 150км. Чешме в превод означава фонтан. Известен е с минералните си извори. В Чешме пребивават предимно турски курортисти. Разделен е на няколко подселища, свързани помежду си, като главният град е Чешме. В Чешме се намира крепостта, пристанището, старият център, хубава крайбрежна улица и много малки типично турски ресторантчета. Препоръчвам да се опитат прословутите печени сандвичи. Продават се навсякъде. От Чешме тръгват и корабчетата за екскурзии. Вечерно време след 17.00 ч. всички са се върнали и можете да си изберете с кое от тях да пообиколите островите. Екскурзията струва 30 лири с кораб и 50 с платноход, като в цената е включен обяд. Платната на платнохода се вдигат малко за камуфлаж, така че изберете нещо друго.
Алачати - подселище на Чешме, известно с голямото си пристанище, на което има много ресторанти.
Илика – тук се намират минералните извори и много хубави двуетажни кокетни вили и малки хотелчета, хотел Шератон и хубав пясъчен плаж.
Далян – кокетно малко селце с приказно пристанище.
Илдири- прекрасно малко селце.
Препоръчвам за нощувки де се избере Далян, Илдири или стария център на Чешме.
Ние бяхме в Алачати – единственото място от цялото пътуване, което не ни беше по вкуса.
И тук направихме същото – не тръгнахме по магистралата, а обиколихме полуострова.
07.08 – 08.08 – Чешме – Фоча- по късно разбрахме, че има ферибот от Карабурун до Фоча, но е в определени дни от седмицата, хубаво е да се провери и да се избегне пътя, който не е особено привлекателен.
Фоча- това е едно магнетично място, което запомняш за цял живот. Настанени бяхме в http://www.iyonpansiyon.com/, артистичен бутиков пансион. Безпогрешен. Фоча не е място за групи, а за индивидуални посещения. Малко градче, приказно заливче, прекрасно пристанище, хубави ресторантчета, плаж. Препоръчвам екскурзия с корабче до близките островчета. Невероятни са. Екскурзията струва 30 лири на човек и включва обяд. Тук на централната крайбрежна улица опитайте обезателно от сладоледа на Исмет Уста, ще го познаете, винаги има опашка. Голям деликатес.
С Фоча, както и с повечето от предходните места се разделихме с нежелание. И пак поехме по обиколния път. Полуостров е все пак – трябва да се види.
09.08. – Фоча – Айвалък 160 км. – По пътя разгледахме Пергамон – вход 25 турски лири. Още един невероятен комплекс.
Византийската Базилика – вход 5 турски лири.
Асклепион – вход 15 лири. Прочутата лечебница на античния свят.
ЧАСТ VI
Айвалък. Хотелът се намира в центъра на града, на пристанището- http://www.ayvalikpalashotel.com/. Някога градът е бил хубав и богат, но след като са напуснали гърците, е западнал, за разлика от околностите, където има много и хубави нови къщи и хотелчета. Интересното тук е хълмът „Трапезата на дявола”, от където се разкрива невероятна панорама и един от най-красивите залези.
Полуостров Кунда – струва си да се посети, има лодки на определени часове, които те отвеждат там. Много рибни ресторанти и прекрасна атмосфера.
10.08.- Айвалък – Ассос – 124 км - достойно място за край на пътешествието. Ассос е древен град, вярно е, че не е останало много от него, но това, което е останало, трябва да се види – вход 8 лири. Тук Аристотел е основал философската си школа.
Бехрамкале – името на селището в подножието на Ассос. Малко селце с къщи от азбест , малки ресторантчета и хотелчета. Прекрасно място.
Искеле – рай, пристанището на Ассос. Състои се от десетина двуетажни каменни сгради, превърнати в хотели, страноприемници и ресторанти, яхтено пристанище и плаж. За седем минути го обхождаш от край до край. Романтично, магнетично, вълшебно. Само за ценители. http://www.assosnazlihanspahotel.com/
11.08 – Ассос – Истанбул – 432 км. През Чанаккале, фериботите са на 30 минути. Минахме през Текирдаг, за да опитаме прословутите кюфченца, не бяхме очаровани, препоръчвам обаче от там да си вземете халва. Жълта халва, правят я в Текирдаг и е много вкусна.
Последна нощувка в Истанбул в хотел Метропол. Време за малко сувенири и прощална вечеря.
12.08 – Истанбул – Чикаго
Истанбул – София - Слънчев бряг.
Изминати километри – от Истанбул до Истанбул – 4 400
От Слънчев бряг до Слънчев бряг през София - 5890
Изразходвано гориво /дизел/ - приблизително 250 литра за около 900 лв. при курс 1 лев за 1 лира.
За нощувки – 695 евро на човек за 22 нощувки.
Балон в Кападокия – 150 евро на човек
Параглайдинг – 270 турски лири на човек
Вход за музеи – приблизително 450 лири на човек в това число „ Дервишка вечер” и турибус в Истанбул на човек
Екскурзии – около 290 лири на човек
Паркинг – приблизително 150 лири
Пътни такси – 70 турски лири.
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега