„Кипър – съвети и особености.“
Решението ни да посетим о. Кипър се оформи съвсем спонтанно. На 12 февруари, установихме че Wizz Air са пуснали изключително евтини двупосочни билети до Ларнака на цена от 160 лв. Нямаше как да пропуснем този благоприятен шанс за посещение на средиземноморския остров.
По това време бях на х. Безбог в Пирин. Още на следващия ден слязох до Добринище, където се оказа, че клона на ДСК е едно обикновено стайче в сградата на кметството. Напълно нормално за България служителката попълни формуляра за превода до Wizz погрешно и резервацията ни бе под въпрос. След няколко проведени разговора с Wizz Air и 4-дневно тегаво чакане се оказа, че в крайна сметка пътуването ни ще се състои.
Насочихме се към запазване на хотел през www.booking.com и кола под наем през www.rentalcars.com. Поради периода, в който щяхме да пребиваваме на острова (28 март – 4 април) цените бяха изключително приемливи. Запазихме апартамент в Sun Hall Apartments Ларнака, с директен изглед към люлеещите се от пролетния вятър крайбрежни палми и Средиземно море. Гледката наистина бе красива:
Цената за 7 нощувки бе 525 лв.
Въпреки, че отседнахме в Ларнака, където кацаше и самолета ни, основната ни цел бе Северен Кипър в лицето най- вече на Фамагуста (Газимагуша) и Кирения (Гирне). За съжаление въпреки дългото търсене в „нета“ и лични разговори с познати не успях да намеря изчерпателна информация за Северен Кипър. Всеки говореше с недомлъвки какво бил чул или прочел, но ясна информация за забележителностите и особеностите на тази непризната република нямаше. В крайна сметка резонния въпрос за изпроводяк бе „Ама защо всъщност ви трябва да ходите в Северен Кипър?“
Историите за трудното влизане в северната част бяха пословични, а според слуховете колите под наем се спирали от военните още преди граничната зона. В резултат на това бяхме останали с впечатление, че Северене Кипър е някакво много изостанало място, малко по- развито от Косово и Албания, най- много на равнището на Босна.
Притесненията ни допълнително се засилиха при вземането на колата под наем в Ларнака, където ни накараха да подпишем изрична писмена декларация, че носим цялата отговорност за щети по колата ако ходим в Северната част и ако недай си боже закъсаме няма кой да ни дойде на помощ.
Колата, която взехме беше малко бензиново Renault Clio от Hertz. Предпочетохме да платим само „чистата“ цена от 130 лв. за 8 дни, като към нея ни добавиха и летищна такса от 20 евро.
Този път не заплатихме нито т.нар. „франшиза“ (изключване на самоучастие при инцидент), нито пълна застраховка - така или иначе нямаше да важи в северната част. Удържаха ни традиционния депозит при вземане на кола под наем, който този път бе 850 евро. Предадоха ни „Клиото“ с пълен резервоар и ни удържаха 85 евро за гориво, като ни обясниха, че ще ни ги възстановят, но само ако върнем автомобила с пълен резервоар т.е. опция „full to full”. Личния ми съвет е да заредите колата преди връщането й, защото в противен случай губите около 20 евро.
Движението и в двете части на Кипър е ляво т.е. обратно. Колите под наем са с червени номера, за да могат местните да ги разпознават и да ги пазят. „Ренталкарите“ са навсякъде, като на места дори има табели, припомнящи на водачите на автомобили, че трябва да карат в лявата лента. Важно е да знаете, че в Кипър не са от най- работливите, поради което бензиностанции, работещи след 19:00 часа просто няма или поне аз не видях. Това може да създаде доста трудности при зареждането, защото всичко става чрез дебитни и кредитни карти. Препоръчвам зареждането с дебитна карта, защото при използване на кредитна в някои държави се удържа много по- голяма сума от зареденото. Въпреки, че след няколко дни сумата се възстановява, повярвайте, първоначалния шок от получен SMS, че от кредитната ви карта са удържани 130 евро, при заредени 30 не е малък.
Освен това за движение в Кипър не се изисква нито винетка, нито заплащане на „тол такса“ по магистралите. Не трябва да се забравя и факта, че по кипърските магистрали няма бензиностанции. Не че разстоянията между градовете са големи, но човек може да остане неприятно изненадан.
За спокойствието на всички желаещи да отидат в Северен Кипър, искам предварително да подчертая, че мястото е изключително приятно, хората услужливи, а до всеки забележителен обект извън градовете има изградени пътища с подходящи паркинги. Северната част е по- планинска от южната и съответно по- зелена. Понеже пътешествахме между 28 март и 4 април, смея да кажа, че хванахме пика на пролетта на средиземноморския остров. Времето беше приятно и през деня бяхме неизменно по къс ръкав и бермуди. Вечерта обаче връхната дреха бе задължителна. За морето мога да кажа, че бе студено за къпане, освен ако човек не прояви солидна доза ентусиазъм.
Част от допълнителното очарование на Северен Кипър се крие и в по- запазената му самобитност. Докато в южната част, туризмът е завладял всичко и комерсиализацията е навсякъде, в северната все още е останала онази красива връзка с миналото. Освен това най- значителните забележителности на острова са в северната му част, което за всеки пътешественик е от огромно значение. Влизането е безпроблемно, като ви издават 90-дневна виза, която е едно подпечатано хвърчащо листче с трите ви имена. При влизането в северната част с автомобил се заплаща застраховка на колата, която в нашия случай бе 20 евро за 3 дни. Всичко става бързо и безпроблемно.
Като заключение мога да добавя, че ако не отивате в Кипър като обикновен летуващ, а искате да го видите в целия му истински и завършен вид, задължително трябва да посетите северната част.
Много от полезната информация, която си набавих предварително за обектите в Северен Кипър, бе от този сайт: http://welcometonorthcyprus.co.uk
Пътешествието ни продължи 8 дни, като посетихме множество градове и обекти:
1. Фамагуста (Газимагуша):
Пълната със забележителности стара част на Фамагуста:
Изоставеният гръцки квартал, по- известен като "Мъртвият град":
Древният Саламис - един от най-великите градове на древността:
2. Кирения (Гирне):
Старото пристанище:
Крепостта "Свети Иларион", за която се оказа, че има и древна българска връзка:
Макар и отдавна изоставено "Абатство Белапаис", бе забележително красиво:
Разбира се Южен Кипър също не остана неоткрит за нас, като обиколихме Ларнака, Лимасол, Пафос и Агия Напа заедно с прилежащите им райони.
3. Ларнака.
Прекрасната гледка на "Променадната улица":
Старият акведукт със своите 75 арки:
Джамията "Хала Султан Теке" - според някои 3-тото по святост място за мюсюлманите в света.
4. Лимасол.
Модерният яхтен пристан:
Крепостта "Колоси", охранявала целия регион през времето на Средновековието:
"Древният Курион", от където пейзажът спираше дъха:
5. Пафос.
Красивата крайбрежна улица на Пафос:
Невероятната археологическа част, за която трябва да се отделят поне 3 часа:
Уникалните древни гробници, които предоставят възможността на всеки да се превърне в съвременен Индиана Джоунс:
6. Скалата на Афродита.
Скалата, където Афродита е била родена от пръските на разбиващите се морски вълни:
Храмът на Аполон:
Всичко това е само малка част от забележителностите, които видяхме на о. Кипър. В общи линии всеки ден бяхме някъде на път и всеки ден оставахме изумени колко много забележителности има на острова и в колко голяма степен са запазени те. Една от най- характерните особености на обектите е, че се намират, почти изцяло, по крайбрежието на острова. Изключение са само няколко по-значими манастира, които са в планината Тродос, намираща се в южната част.
Що се отнася до цените мога да кажа, че пребиваването в Кипър не е скъпо, но само ако се храните или пазарувате далеч от туристическите части на градовете. Останах с впечатление, че местните си имат свои заведения, ресторанти, кафенца и рядко посещават „капаните“ за туристи. Това не е учудващо с оглед на факта, че разликата в цените е двойна и тройна. В крайна сметка всеки си преценя спрямо предпочитанията и финансовите възможности.
Надявам се тази първа и встъпителна част към целия пътепис да е била интересна и полезна
.„Северен Кипър – Фамагуста и Саламис.“
Фамагуста (Газимагуша).
Може би всички са чували за трагичната съдба на Фамагуста, която след войната от 1974г. е останала в турската зона, принуждавайки целия гръцки квартал да се изсели от най- развитата част на града, а може би и на острова. Над 15 000 души се изселват от домовете си за едно денонощие в резултат, на което възниква т.нар. „Мъртъв град“/„Изоставен град“/ „Изгубен град“, за който се носят само легенди. От водещ курортен град и притегателен център за туристи от цял свят, Фамагуста се превръща в емблема на разделението на една нация. И така в продължение на повече от 40 години.
Още преди да достигнем граничната зона, около нас започнаха да се вият телени ограждения, военни наблюдателни вишки и въоръжени войници. Множество табели предупреждаваха с едри букви, че всякакви снимки са абсолютно забранени. Ръцете ни сърбяха да направим един таен видеоклип, но решихме да не рискуваме.
Бързо преминахме „буферната зона“, контролирана от британските военни и се озовахме на границата. Пунктът, през който пресякохме бе „Декелия“. Ленив турски митничар ни обясни, че за да минем границата трябва да имаме международни паспорти, виза и застраховка за колата. Докато правех 3- дневна застраховка на стойност 20 евро, ни издадоха визите, които бяха малко подпечатано листче хартия, на което пишеше, че имаме право да стоим в Северен Кипър до 90 дни. С една дума влизането в Северен Кипър се оказа изключително безпроблемно. Изпитвах известни притеснения за колата под наем, като се бях настроил да й търся платени паркинги. Оказа се, че и тези допълнителни грижи са били напълно излишни, защото в тази непризната република всичко си беше така, както трябва да бъде във всяка нормална държава.
Влязохме в Стария град на Фамагуста от Северната крепостна порта. Подминахме пристанището, като въобще не знаехме, че се движим към „Мъртвия град“. Скоро обаче го разбрахме. Телените огради и изтърбушените сгради, които стърчаха срещу нас безспорно показваха накъде отиваме.
Подминахме няколко военни пункта, които бяха охранявани от войници с автомати, а зад наредени чували се подаваха дулата на картечници. Още не мога да се начудя какво толкова му пазят на този изоставен град? Нарушихме абсолютната забрана за снимки и направихме няколко в движение през стъклото на колата. Сърцата ни замряха, когато покрай нас профуча бял военен пикап. За щастие се оказа, че е на ООН. Според мен хората вътре ясно видяха, че снимаме, но това не ги разстрои особено. След по малко от километър пътя свърши. Стигнахме пункт, през който пускаха само военни и коли на ООН. За цивилни бе забранено. Паркирахме колата и попитахме едно младо войниче може ли да влезнем отнякъде, защото сме разбрали, че „мъртвия град“ има музейна част. То леко се подсмихна и ни отговори, че влизането е абсолютно забранено, както и снимането също. Разбрахме, че няма да успеем да влезем, затова се приближихме до телените мрежи и започнахме да разглеждаме какво има зад тях. Учтивият до преди няколко секунди войник се засили с твърда походка срещу нас. Държейки автомата си заплашително ми кресна право в лицето „Mister, I told you that it is absolutely forbidden zone!!!”. Определено беше сериозен. Не ни трябваха неприятности, все пак бяхме на почивка. Решихме да се върнем и да потърсим друг вход за „Мъртвия град“. Оказа се, че такъв просто няма и слуховете, затова как можем да видим, едва ли не, изоставеното пране на избягалите са пълна измислица.
За да се утешим все пак „нащракахме“ няколко снимки от далеч:
Недвусмислените надписи, показващи какво се случва на нарушителите:
До известна степен разочаровани от това, че не успяхме да влезнем в „Мъртвия град“ се отправихме към Стария град на Фамагуста, който бе само на хвърлей разстояние. Надявахме се там да заварим по- ведро излъчване от тази изоставена зона, символ на разделение на едно общество, станало жертва на политически игри.
Влезнахме досущ като императори, направо през Главната крепостна порта. Още с влизането си се качихме на крепостната стена и направихме няколко панорамни снимки на стария град. 
Ясно се виждаха три внушителни храма, които задължително трябваше да посетим. Градът е бил изключително богат. Затова говореше и огромния за времето си стар град, скрит зад грандиозните си стени. 
Разглеждайки града, с неговите разхвърляни сгради и люлеещи се палми, се чувствахме сякаш сме попаднали някъде в Северна Африка. 
Лично аз, в качеството си на изключителен любител на Средновековието и крепостните съоръжения останах смаян от внушителните крепостни стени на града. Смея да кажа, че съм посещавал доста крепости. Вървял съм по стените на Дубровник и съм надничал през бойните кули на Каркасон, но това което видях във Фамагуста бе наистина внушително. Общата дължината на бойната стена е почти 4 км., дебелината й в основата си на места е може би 8-10 метра, а височината над 25.
Фактът, че част от стените все още се използват (на пристанището например), говори красноречиво за това съоръжение строено преди 500 години.
Истинските любители на крепостите могат да посетят и т.нар. Ravelin – бойното укрепление, пазещо основният вход на града. Построено е от венецианците и цената е само 2,50 евро. А на най- запалените, препоръчвам да направят и разходка в рова под крепостните стени, където започваш да се чувстваш като мравка. Понеже подобна разходка би отнела близо час е възможно да минете и с автомобил по „черния“ път, който минава точно под крепостните стени. Не знам доколко е позволено цивилни коли да правят подобни обходи, но ясно видях откъде може да се влезе и нямаше никакви бариери или пазачи.
От старините в града най- забележителна безспорно е катедралата „Свети Николай“, понастоящем превърната в джамия с името „Лала Мустафа Паша“.
Катедралата е построена през XIII в. и е била една от най- забележителните сгради на Средиземноморието, като в нея са били короновани кралете на Йерусалим и Армения. Към настоящия момент мюсюлманите просто са построили едно минаре и са я превърнали в джамия. По една или друга причина изключителните арки, колонади и орнаменти на катедралата са оставени да се рушат.
В непосредствена близост до катедралата се намират множество забележителности, като останките от Венецианския дворец и стените на Лузинян (същият този от „Небесно царство“), владял острова по времето на Ричард „Лъвското сърце“. 
В непосредствена близост се намира и живия свидетел на всичко случило се в града за последните 800 години - Вековният чинар от 1299г.
Това дърво е много специално, защото е оцеляло не къде да е, а в центъра на толкова голям и стар град, който е бил опустошаван множество пъти по време на дългата си история.
Специалната ми препоръка е задължително да посетите Гръцката църква „Свети Георги“, която в момента е в руини, но може би точно в това е и най- големият й чар. 
Повечето туристи просто надникнаха през полуразрушеният й вход и продължиха, но ние не се подлъгахме. Горещо ви препоръчвам да влезете вътре и да я разгледате. Освен, че има следи от древни иконописи, според мен там се е водила и престрелка, от която следите си личат и до наши дни.
За любителите на катакомбите, препоръчвам да се поразтърсят из уличките, но да намерят т.нар. „Келтикли бани“ (Keltikli Bath). 
На пръв поглед тези бани не изглеждат особено впечатляващи, но са си жива катакомба. Ако не знаехме предназначението на тази сграда бихме я определили като древна гробница или мавзолей.
Докато правех клипче вътре в баните, срещу мен изскочиха някакви летящи. Така и не разбрах дали бяха гълъби, прилепи или просто таласъми, но ми изкараха акъла. Няма точна информация кой е строил тези бани, но нетипичният им стил преплита венециански и ориенталски мотиви, което им придава специфичен и неподправен стил. Снимки от вътре няма да качвам – направете си сами. Ако смеете да влезете, разбира се !
Като заключение мога да кажа, че старините на Фамагуста са безброй. Не забравяйте и „Мъртвият град“, в който не може да се влезе, но си иска своето като времеви ресурс. Като се има предвид, че с разглеждането на Фамагуста винаги върви и „Древният Саламис“, намиращ се 10-тина километра на север, си пригответе цял ден и по възможност тръгнете по- раничко.
Древният Саламис.
Малко над Фамагуста се намира „Древият Саламис“. В никакъв случай не го пропускайте. До археологически град има изграден път, паркинг и хубав ресторант. Входът за обекта е 9 турски. Може да се плати и с евро, като излиза около 3,50 евро. Обменният курс на място ще ви излезе по- скъп с около левче. Ако искате да спестите някое евро, не че ви съветвам, но е възможно да се влезе и през многобройните дупки в мрежата, която огражда обекта.
Не правете преценка за града по първоначалния изглед. Основната част от археологическите находки се намират в нещо като своеобразна долина. едва, когато навлезете в нея може да си дадете сметка колко голям е бил градът за времето си, на каква площ се е разпростирал и от колко много хора е бил обитаван.
Градът е създаден преди цели 3000г., като постепенно се превръща в средище на античната цивилизация. В най- големия си разцвет Саламис се е равнявал с Атина, Алекснадрия и Антиохия. През VIII в. сл. Хр., обаче Саламис е изоставен, поради безбройните нападения на арабите. Населението се премества във Фамагуста, като превръща града във водещ град на Източното средиземноморие.
Обикаляхме древните останки и само можехме да си представяме що за величие са излъчвали древните колони на величествената агора, огромните за времето си сгради и безбройните редове на амфитеатъра, събиращ над 18 000 души. Направи ни впечатление, че античните статуи и колони бяха доста нови, но това по никакъв начин не правеше обстановката кичозна или пошла. 
Най- впечатляващата част на града е може би древния амфитеатър, побиращ над 18 000 души. Това е най- големият амфитеатър на острова, а акустиката му е повече от впечатляваща. Не се съмнявайте, изпробвахме го!!!
Фалшивите ни трели гръмогласно обиколиха околността, а група унгарски туристи искрено се възхитиха на изпълнението ни и за да не останат по- назад веднага съставиха цял певчески хор. 
След като привършихме с разглеждането на Саламис не ни оставаше нищо друго, освен да се отправим по обратния път. Понеже бяхме ни живи, ни умрели от глад, решихме да спрем във Фамагуста. На влизане в града, близо до университетската част на, видяхме редица заведения. Погледът ни привлече някакво кръчме, което бе „full” от студенти. И понеже Вели упорито си го беше заплюла, а Малкото Алби не ме подкрепи в доводите ми, че просто няма смисъл да чакаме, се наложи се съобразя с желанията им. Може и да почакахме, но поне ядохме много евтино и много вкусно. Особено впечатление ни направи колко много чернокожи студенти имаше в студентския град на Фамагуста. В дадени моменти направо се чувствахме като в Хартум.
Прибирането ни бе напълно безпроблемно. Гръцкият митничар ни попита носим ли някаква стока от Северен Кипър и след отрицателния ни отговор, набързо ни пусна да си ходим.
На следващия ден Северен Кипър отново ни очакваше. Предстоеше ни Кирения (Гирне) със замъка „Св. Иларион“, за който само бяхме чували слухове, че криел някаква древна българска връзка – трагична или положителна – скоро щяхме да разберем …………….
„Северен Кипър – Крепостта Свети Иларион и средновековната българска връзка.“
На следващия ден Северен Кипър отново ни очакваше. Предстоеше ни пътешествие до Кирения (Гирне) и крепостта „Св. Иларион“, за която бяхме чували само откъслечни слухове за древна българска връзка – трагична или положителна – скоро щяхме да разберем …………….
Докато историите за Фамагуста ни бяха познати, Кирения или Гирне не ни говореше нищо. Никога не бяхме чували за това място!!! Вели се чудеше дали няма нещо общо с Киренайка??? Сигурен бях, че няма, но бърза справка с интернет не беше излишна. Оказа се, че Киренайка също е на Средиземно море, но се намира в Северна Африка, главно на територията на днешна Либия.
Защо тогава пресичахме за втори път граничната линия между двете части на Кипър и пътувахме към Кирения?
Сайтът welcometonorthcyprus.co.uk определяше Кирения и околностите й като едно от най-забележителните места в Северен Кипър. От забележителностите се отличаваха крепостите „Св. Иларион“ и „Вуфавенто“, както и изоставеното абатство „Белапаис“. Говореше се, че в самата Кирения също има впечатляваща крепост, но нямахме допълнителна информация. Успокоявахме се, че понякога липсата на иформация е по- добрият вариант, защото видяното става още по- впечатляващо.
Пътят за Кирения (Гирне) минаваше през Никозия - столицата на Кипър. Всеки има свои впечатления, но лично на мен Никозия ни се стори най- невзрачна от всички места, които посетихме. Възможна причина за тези наши впечатления е факта, че й отделихме твърде малко време, а й денят бе национален празник, така че градът бе изпразнен от хора. Може би, най- забележителното при нея е, че демилитаризираната зона минава точно през града и това позволява да се прехвърлиш в Северен Кипър и без помощта на превозно средство.
Ако искате да преминете с кола в Северен Кипър през Никозия, трябва да знаете, че граничният пункт за автомобили е само един. Пресичането на границата бе безпроблемно. Вече знаехме реда, имахме издадени визи и платена застраховка за колата.
Не пропускайте първата ламаринена будка, точно преди обработката на документите. Тя е нещо като своеобразен информационен център и има карти на най- забележителните места в Северен Кипър. За всеки случай взех от всяка карта по една. Вече бяхме оборудвани с карти на Фамагуста (Газимагуша), Кирения (Гирне), Никозия, Гюзелиюрт и Искеле.
Още с преминаването на граничния пункт отбелязахме, че тук липсваше тягостната обстановка на телените ограждения и военните постове, които ни съпътстваха почти неизменно по пътя към Фамагуста.
Това, което истински ни изуми бяха ширналите се на отсрещния хълм огромни знамена на непризнатата Севернокипърска република (бял флаг с червен полумесец) и Република Турция (червен флаг с бял полумесец) – открийте разликите. Знамената са огромни и се виждат още от Никозия, но колкото повече ги приближавахме, толкова повече разбирахме мащаба им.
Дори за неутрални наблюдатели като нас, ширналите се знамена създаваха до някъде тягостна атмосфера, напомняща за стара, дълбока и нелечима вражда. Докато си говорихме за излишността на тази демонстрация и орицателността на ефектите от нея почти стигнахме до Кирения, която бе на не повече от 35 км.
На 10-тина километра преди града ни чакаше кръстовище, което ни постави пред дилема. На запад бе крепостта „Св. Иларион“, а на изток „Вуфавенто“. Беше ясно,че няма да имаме време да посетим и двете, затова свихме към по –известната „Св. Иларион“. Допълнителен стимул бе факта, че „Св. Иларион“ криеше и някаква стара българска следа.
Започнахме стръмно изкачване. Явно заобикалящите ни хълмове бяха пълни с военни гарнизони и полигони, защото табелите, забраняващи снимането отново ни следваха непрестанно. На няколко места видяхме и военни постове, които продължаваха да използват старите бойни кули като наблюдателници. В подножието на крепостта имаше стрелбище, което на снимката се вижда съвсем ясно (голото място в дясната й част).
Малко по- късно чухме и стрелба. Надявахме се, че бяха поредните учения, а не крачка към нова гражданска война.
Крепостта „Св. Иларион“ е крепост от по- особен вид. Кацнала на върха на огромна скала, тя използваше релефа изключително силно в своя полза. Там, където имаше някаква възможност за щурм, бяха издигнати допълнителни стени. На върха на укреплението стърчаха 2 бойни кули, които следяха и бранеха цялата околност.
Ако сте правили класическото Адриатическо пътешествие Будва – Котор – Дубровник, лесно ще се досетите какво представлява „Св. Иларион“. Представете си един по-укрепен и непревземаем Котор.
Може и да е рекламен трик, но се говори, че кулите на крепостта са използвани в множество продукции на Уолт Дисни. Най- известната от тях е „Снежанка и 7-те джуджеата“.
Гледайки тези укрепления сред канарите се опитах да се поставя в ролята на нашественик, който щурмува стърчащите във висините кули???
По пътя си нагоре трябваше да преодолея нечовешки наклон, водейки битка със защитниците, прикрити зад бойните стени.
А ако случайно някак си успеех да се справя и да превзема „Св. Иларион“, което и идея си нямам как е възможно да се случи, щяха да ме очакват още 3 подобни крепости, разположени из подобни непревземаеми висини!
Ширналият се от връхната точка на крепостта пейзаж бе невероятен. Пред нас се бе ширнала безкрайната синева на Средиземно море, а Кирения светеше досущ като напечен от южното слънце бял каменен плаж. Докато се възхищавахме на гледката Малкото Алби припкаше като козле по непристъпните урви. Явно обстановката й се отразяваше много добре, защото умората от прекараното наскоро боледуване беше изчезнала напълно.