Парга и Лефкада - Незабравимо

Колко бързо минава времето...  През 2016 беше това наше пътуване до Парга. Уникално малко градче разположено на  Йонийското  крайбрежие на Гърция

Йонийско море е най - дълбокото море в средиземноморския басеин и водите му са с най - уникалния син цвят,който можете да си представите. Там водата е много повече от 50 нюанса синьо. Успяхме да излъжем главата на семейството да се впуснем в това приключение. Той обикновенно е против. За настаняване използвах Букинг и всичко беше повече от прекрасно. Периода на пътуването беше края на септември от 20 до 25  общо 5 нощувки. Тръгнахме от Пловдив на 20 септември много рано сутринта и бяхме решили да пътуваме през Кулата. Направихме една дълга почивка преди границата и се отправихме към Гърция. До Солун пътуването мина ОК после се отправихме по магистралата към Игуменица. Пътя е уникален с много тунели и виадукти, но тогава нямаше къде да се спира. Бяхме предупредени за това. Преди Солун спряхме за кафе и кроасани  и вече се виждахме в Йонийско море. .. Но пътуването вече взе да ни изморява и Съкровището се измори от тези тунели, отказа да даде аз да шофирам  и след Йоанина стана още по тегаво. Тогава нямахме още нет и ползвахме "Here we Go" Децата брояха тунелите. В един момент слязохме от магистралата още 25 километра и Парга. Много бързо се свързах с хотела обясниха ми къде, пристигнахме и се настанихме. Общо пътуването ни отне 9 часа и бяхме минали 800 км. 

Парга е едно уникално градче, което прилича на Амалфи или Соренто в Италия. Амфитеатрално разположено всички къщи имат гледка към морето. 

Брутално красивата планина Епир се врязва в морето със едни стръмни брегове и навсякъде има спиращи дъха гледки.

Това е плаж Волтос, който беше до нашия хотел

Изглед от пристанището на града. Веднага се отправихме към морето за да се потопим и релаксира

ме след дългия път.

Следващия ден използвахме за плаж и разходки из китното градче. Пълно е с пекарни предлагащи капучино, фрапе и страхотни кифли с крем и шоколад. Никога не бях опитвала нещо по вкусно. Повярвайте ми, ходили сме къде ли не ... Рим, Барселона, Валенсия, както  и на други места в Гърция, но по вкусни кроасани с крем не съм яла. Намерихме едно кафене с надпис "The Best view in town"  и ходехме там. 

На втория ден бяхме планували да се разходим из района и по специално да посетим делтата на Ахерон ривър. Това е реката Стикс. По нея си отиват душите на мъртвите в царството на Хадес. Близо до Парга е селото Амудия. Там е делтата на Ахерон . Питах един местен преди да тръгнем и той ми кзаза да не ходим но трудно се разбирахме на английски. В Парга повечето гърци говорят немски. Пътя до Амудия криволичи покрай морето само че е много високо над морето. Виждат се едни стръмни брегове врязали се в безкрайната синя вода. Стигнахме до Амудия. Бяхме планирали да   плажуваме там, ...но. Сякаш попаднахме в призрачно село. Нямаше никой по улиците нито отворени таверни нито хотели, нищо. Там сезона беше свършил за разлика от нашата си Парга. На плажа нямаше нито един човек. Попаднахме на огромен плаж плитка вода с малки вълни и нито един човек. Духаше само един зловещ вятър. Просто ни прониза до мозъка на костите. Потопихме си краката във водата и решихме да се връщаме. Ненадейно срещаме едно семейство сърби с дете и се заговорихме с тях.  Те също бяха разочаровани и ни казаха, че в Амудия сезона е свършил. Иначе плажа е рзкошен, със ситен пясък и много плитък за разлика от всички плажове в района.

Иначе времето беше хубаво, но вятъра беше пронизващ и решихме да се върнем в Парга.

Много ни хареса там решихме да се върнем някой ден... Делтата я видяхме от далеч. Не стигнахме до нея. 

На връщане към Парга се отбихме на Лихнос бийч.  Страхотен плаж също. Това малко китно градче Парга си има 3-4 огромни плажа. Ние се отправихме към Крионери бийч или централния плаж на града. Бяхме гладни, а там има таверни в изобилие, както и много кафенета.

Там шезлонгите и чадърите са платени както на слънчака. Не си длъжен да купуваш нищо  просто даваш 18 евро за чадър с 2 шезлонга и толкоз.

Вятър нямаше и слънцето беше достатъчно и се установихме там.

После посетихме любимото ни кафене с гледка към морето. Ако нещо обичам много това е да гледам морето, независимо през кой сезон. Морето ми дава едно усещане за необятност и спокойствие дори и да е много развълнувано.

Започнахме да правим планове за следващия ден. Планирахме да се разходим до Левкада. Гледахме километрите и пътя. Искахме да посетим Порто Кацики. Много се надявах да се получи. Всичко бях планирала, но съкровището също имаше думата... Трябваше да го убедя. Трябваше да съм убедителна. Е, явно съм се справила добре, защото на другата сутрин потеглихме към Левкада.