ПЕЛИОН - зеленото гръцко бижу

Пелион е перфектното място да угодиш на тази прищявка - да се „изгубиш“ сред гъсти гори, да бродиш по тайни пътеки, да се окажеш на малък плаж, достъпен само пеша.

Искам обаче и да ви запозная с два човешки образа - на Елени и Ламброс.

Защото посещението на места винаги е свързано със запомнящи се човеци.

Елени е пенсиониран юрист от Атина, но намира мир именно на Пелион, в една от четирите (може и да са повече) махали на Цагарада. 

Ламброс е като навит на пружина кипърец със северно африкански корени, който има гръцки ресторант в Америка. Но за срещата с двамата малко по-късно.

Та впечатлена от информацията за най-зелената част на Гърция, си набелязах  Пелион за кратко море-планина. И понеже не шофирам - хоп на нощното рейсче от София до Волос и оттам - как дойде. Естествено следваше стандартно закъснение на Фликсбус и пропусната връзка с един от двата за деня автобуси до източното крайбрежие на полуострова. В крайна сметка късният следобед бе увенчан с успешен пристан до крайната цел - прелестна къща с името Faros, близо до един от най-инстаграмските Пелионски плажове - Милопотамос. От спирката на автобуса до къщата си имаше едно час и половина ходене и бе регистрирано първото затриване в едни шубраци заради изпробването на опцията  щорткът. Тогава започна да става ясно що за релеф и що за растителност има тоя Пелион.

Още пъти ще казвам тук, че вътрешността на Пелион е истинска джунгла. Полуостровът не е голям по площ, но е висок - връх Пурянос Ставрос (Πουριανός Σταυρός) е 1624 м н.в. Причина за буйната растителност е голямата влажност - количеството валежи надвишават стандарта за Гърция, както и факта, че планината започва остро от Егейско море, което създава интересна климатична зона. Разбира се липсата на големи градове и урбанизация води до по-малко замърсяване, много от красивите плажове са отдалечени от населени места, туристите не са много и природата е запазена, а на места дори девствена. Маркирани туристически пътеки почти няма, та ако целта ти е “да се изгубиш” сред природата, няма много да се затрудниш. 

Къщата Faros я препоръчвам горещо - осъществих си мечтата за морско убежище в което пътеката от къщата слиза на частно море. В добавка - огромната маслинова градина с разхвърляни шезлонги под тежката сянка, възможността да си откъснеш портокал от терасата на стаята, нереално вкусната домашно сготвена храна…

Броденето из горите и плажовете наоколо даде възможността за посещение на най-доброто в района. Хубавото да си бегач е, че можеш да достигнеш места, които с превозно средство не можеш, както и възможността да видиш повече за единица време. Е, аз като пътувам сама или с приятели, често експлорвам с бягане. Този път беше на 35+ градуса горещина, но пък си струваше. 

Ако не беше това бягане в жегата, нямаше да я има и срещата с Елени  - юристката от началото на разказа. 

Денят или дните хикс, заради които пиша всичко това са си едни няколко обикновени на пръв поглед дни на Пелион, но с толкова емоция и заряд!

Денят започва с почти случайното достигане на велик плаж Факистра, който си слагам някъде най-горе в листата за впечатляващи плажове. Последва Дамухари - селце-бижу, което са избрали за някакви сцени от филма “Мамма мия” и оттам рязко нагоре първоначално през запазен каменен път (такава е била в миналото връзката между селата) преминал в не особено обособени пътечки, една от които случайно заведе до Елени. 

Може да звучи префърцунено, обаче беше приказно и нереално - както си бягаш - гладен, с ограничен запас вода на адска жега и изведнъж се озоваваш на магическо място (така го нарече и Елени, такова беше и усещането). Площадче с огромен дъб, до изоставена църква, с малко заведение, което работи само вечер, има малко посетители и е винен бар. Елени тъкмо бе изпекла фокача - уникално парещо вкусна. Каза, че се връща на това място, защото там се чувства умиротворена, разказа за огромния дъб, под чиято сянка се запознахме - как неговите клони също са уникални, защото не растат нагоре като на нормалните дъбове, а са сведени надолу. Тук просто ще сложа линк към това място. Идете да го усетите. “Anapodo platani”  https://maps.app.goo.gl/Lj1xbuKjk2zHQrPM8.

Самото село Цагарада е една от емблемите на полуостров Пелион. Всъщност даже местните не могат да кажат кое точно е Цагарада, тъй като селището представлява сбор от разхвърляни махали, всичките сред буйна растителност. Всяка част  представлява своеобразен балкон към източното крайбрежие, има собствен площад с чешма и църква. По-близките до пътя части на Цагарада са по турист френдли - с кокетни ресторантчета и магазинчета за сувенири. 

Имаше още много - пътеки, водещи до никъде в джунглата, диви плажове, изоставени каменни къщи, обрасло училище, площади с огромни дървета, чешми в нищото като архитектурни шедьоври и зелено, зелено…

А, за Ламброс. Ламброс просто се появи като поръчан, след като единственият за деня автобус на път за вкъщи не просто не спря на спирката в Цагарада, а дори не намали. 

Но и за там има историйка. Както вече споменах, от мястото за нощувка на Милопотамос до най-близката автобусна спирка е има-няма час и половина път пеша, в случая, само нагоре до Цагарада. Обособено нещо, което да показва, че там е автобусна спирка няма, но има барче с примамливо ледена бира. На въпрос към съдържателката къде е спирката на автобуса, отговорът бе: “Тук” с посочени стълбите на входа на кафенето. Бирата бе добра, автобусът както споменах не спря, но пък веднага след това спря Ламброс. А той пък не спря да жестикулира, яде, пее, говори, псува, кара в насрещното…докато взимаше завоите в тесния криволичещ път в планината. Беше като сцена от истински филм това шофиране, а и самият Ламброс.

Полуостров Пелион за мен е бижу,  колкото близо до България, толкова и далеч от българо-румънската инвазия на Катерини, Кавала и Халкидики…

Описвам си само местата, на които съм изпитвала силна емоция - Пелион определено бе такова място, без да го превъзнасям. Просто аз така го усетих - диво, ненапудрено, автентично, емоционално и красиво съчетание на море и планина.

Но посетих твърде малко от него, за да ми останат места за следващи пъти. Със сигурност!

Къщата: https://www.booking.com/Share-6SKlYht

Плаж Факистра: https://g.co/kgs/mvzdqab