Първи стъпки в капитанството и "оцеляване" на яхта

Обичаме да пътуваме и го правим при всеки удобен случай. Има един аспект от пътуванията, обаче, от който аз стремително бягам като от група китайски туристи пред забележителност 😉 А именно – пътуването по вода. Имам солидни доказателства, базирани на безкраен списък с мрачен бекграунд зад гърба си, че това не е за мен - от двудневен ферибот до Тунис, през скоростна лодка в Малта, та до еднодневна обиколка с лодка в Бали. Общото между всички тях е вълнението. Буквално. Но не и положително 🙂 Морска болест...

И както често се случва, животът си прави майтапи, та мъжът ми в последната година „лепна“ ново хоби  - пътувания с яхти. Всичко вървеше добре, пътуваше за по седмица, а аз търпеливо чаках да премине интересът му. И така до момента, в който ми съобщи, че ще кара курсове за капитан. Това означаваше сериозни намерения за хоби, изцяло изключващо ме (а и касаещо ваканциите ни). Затова и „логичната“ реакция, която последва, бе: „Изкараш ли книжка - развод“.

Та, ето ме 2 месеца по-късно – пиша тези редове от кокпита на Bavaria 46 Cruiser, а той е капитан 🙂

Държа си детска близалка против гадене и слушам „увлекателните“ разкази на собственика, който ни предава яхтата, как тъкмо една от лодките му се разбила в скалите заради лошото време. Какви „светли“ переспективи чертае съзнанието ми за следващата седмица – гадене, корабокрушенство (а разбира се, нямам и увереност, че плувам по-успешно от яйце, пуснато в тенджера), а за разкош – за мъжа ми това е първо плаване като сертифициран капитан. В компанията имаме още един капитан, за който е второ самостоятелно плаване. Времето е лошо, с вятър 6 по Бофорт. Е, нека се качваме на яхтата и това обещаващо потъване, пътуване де, да започва 🙂

Из корабния дневник - яхтени прозрения:

1.     Пространствена терапия: Мислиш си, че жилището ти е тясно? Опитай да живееш с още 7 човека в 20 кв.м.

2.     Лечение на компютърна зависимост: Просто забравят да сложат кабел за зареждане на електричество в яхтата ти.

3.     Фактология: Във вода газиш, „некъпан“ ходиш.

4.     Терминология: „Кранец“ не е смешна производна форма на „кран“.

5.     От романтизъм към прагматизъм: „Остави се на течението“, но с ветроустойчиво яке. Особено ако „течението“ е през месец май.

Подготовката:

Както никога досега, тръгвам напълно неподготвена - дори не зная планирания маршрут. Моята подготовка се изчерпва с 6-часов рисърч с ключови думи „морска болест“. Накратко - възможните решения варират от медитация и положително мислене до сериозна фармация. Избирам детски близалки против гадене и хомеопатия. Като междувременно кроя планове да потърся спасение в хотел попътно, когато бедстването ми започне 🙂

Дрехи/багаж:

Наивно приемам, че яхта = плаж, слънце и жега. То си е така де, но не съвсем в началото на месец май и когато си в конфликт с късмета си. Та, багажът се състои от завидно разнообразие от летни дрехи (повечето остават недокоснати). И деликатни единични по-топли добавки за всеки случай. Добре, че беше графата „за всеки случай“ 😊 Много полезно се оказа и ветроустойчивото ми яке, което гордо съм притежавала, без да зная, че е яхтено. Мисля, че дори при напълно хубаво време би било задължителна добавка, защото при плаване вятърът е неизбежен.

Развенчани заблуди при пътуване с яхта:

1.     На яхта не можеш да четеш книга, ще ти стане лошо.

Да, ако четеш по време на плаване, много вероятно е да ти прилошее. Но на пристанищата обикновено вълнението е слабо и няма никаква пречка да четеш, играеш карти или настолни игри.

2.     Няма как да избегнеш морската болест.

Спасението е индивидуално, но това, което сработи при нас, бяха близалки с джиндифил ако усетим дискомфорт. Пиехме и кока-кола, разредена с вода. И най-важно, може би, се оказа да не плаваме на празен стомах. А по време на пътуване – солети, крекери, дъвки. Трудно е да кажа кое ни помогна най-вече, а може и да е комплексен резултат. Факт е, че след всички предварителни притеснения, през последните дни прекарвахме време успешно дори в кают-компанията (на закрито) по време на силни вълнения. Първият път, когато опитах това „приключение“, се почувствах като в психо филм с движещи се стени и предмети, а към края на пътуването си пийвахме и релаксвахме спокойно вътре. Явно вестибуларът се адаптира и привиква (към хубавото) 😉

3.     Морска болест можеш да имаш само във водата.

Много изненадващо беше да установим, че на лодката се чувстваме добре, а когато слезем вечер за хапване или разходка, всичко започва да ни се клати. Чувството не е жестоко драматично, по-скоро ни беше забавно, но и бързахме да си се върнем в „свои води“ на лодката 🙂

4.     Не мога да съжителствам с много хора в толкова малко затворено пространство.

Наистина до голяма степен липсва лично пространство, но нещата не са така екстремни 🙂 По време на плаване можеш да си на кокпита сред компания, на носа на лодката сам, да полежиш в предната част на лодката. Вечерите в общия случай се акостира на пристанище и можеш да се разходиш или пък да почетеш в каютата си. При всички положения – не си слепен с останалите хора и можеш да откриеш своето лично пространство ако почувстваш такава нужда. Преди пътуването лично аз имах подобни притеснения, но от дистанцията на времето със сигурност мога да кажа, че не съм почувствала проблем в тази насока.

5.     Не мога да работя/ползвам компютър от яхта.

Една добра предпоставка за това е да не са забравили да сложат кабел в лодката 🙂 При нас се случи така и се лишихме от ползване на 220V. За щастие, бях подготвена с два компютъра (трябваше и да работя по време на пътуването) и успях да ползвам единя със зареждане през USB и 12V. Подобно на четенето на книги – на пристанище е напълно окей да ползваш компютър от яхтата, а за по-прецизни дейности (като дизайни в моя случай), можеш да стъпиш и на твърда земя. Обикновено на пристанищата има невероятно приятни кафенета и ресторантчета в непосредствена близост.

(на пристанище в Сивота)

(на пристанище в Итака с "вкъщи" на заден фон)

6.     В яхтата няма място.

Преди заминаването се чудех какъв и колко багаж е възможно да взема със себе си. Истината е, че всяко местенце в лодката е оптимизирано. Разбира се, няма да е редно да вземеш и кухненските шкафове от дома си, но за „нормален“ багаж се намира предостатъчно място.

7.     Топлата вода е достатъчна за 8 човека.

Който ви го каже, залейте го със студен душ 😉 Реално топлата вода стига за 2-3 човека максимум и то при изключително пестеливо и дозирано ползване. Така и не разбрах докрай причината, може и да е заради липсващия кабел 🙂 В крайна сметка решения се намират – например банята в Сивота е на 2 крачки (буквално) от кея. При много горещо време предполагам водата съвсем няма да е казус, тъй като може да се ползва и хладка вода.

Пътуването/плаването:

Трябва да вземем яхтата си от пристанище на Лефкада. Решаваме да разделим пътя, като преминем по-голямата част и нощуваме в Мецово. То се оказва страхотно планинско местенце – изключително оживено, подредено и красиво (и с най-якото сирене). Даде ни истински рестарт и заряд за предстоящите вълнения.

На следващата сутрин минаваме още около 200км. и по обяд вече уреждаме документите на яхтата. Колебаем се дали да направим застраховка на депозита. Предлага се услуга, подобна на тази при колите под наем, с разликата, че сумата е доста по-висока. В крайна сметка се отказваме, но за щастие не се и стига до нужда от нея.

Пристанището в Лефкада ми се струва на пръв поглед неприветливо, разположено е точно на пътя и постоянно край лодките сновят автомобили. Разбира се, това си има и предимства – можеш да паркираш колата си до яхтата и да натовариш спокойно цялото имущество, което си понесъл. Качването на лодката става посредством „трап“ или казано просто - една тясна дъска.

Първото ми впечатление е, че е абсурдно балансирането по тази силно наклонена дъскичка, висящата във въздуха - все пак нямам циркови заложби - но доста бързо свиквам с новата си своебразна „врата“ към твърдата земя 🙂 Но не е и за подценяване - на едно от пристанищата почерпен комшия по лодка си цопна във водата от дъската. Мога да си представя, че не е най-удобното място да паднеш... ("канализацията" на лодките се оттича в морето). Но предвид, че друга "комшийка" пък доброволно скочи да се изкъпе на същото място... хора всякакви 😉 

Налага се да останем първата вечер в Лефкада заради лошо време. В крайна сметка това се оказва не така лошо стечение на обстоятелствата, защото ми дава време да привикна с клатенето на лодката, с начина на живот в яхта, с подреждането на багажа и евакуирането му при плаване.

На следващия ден започва и същинското ни плаване. Време е да се освободим от очакванията си, от страховете си и просто да се пуснем по течението. В нещо ново и различно. Защото животът на яхта е коренно различен от качването на лодка за няколко часа. Животът на яхта е мирис на море, опити да хванеш вятъра, усещане за вълни под краката ти и безкрай пред очите ти. Животът на яхта е свобода и солено щастие.

Е, и терминология 🙂 Вече съм заредена със завиден нов речников състав, включващ понятия като кранец, грот, генуа, поворот (който незнайно защо упорито прекръствам на оверлог 😉 ) овърщак, вант путенс и други ей такива нормални, разговорни думички от ежедневието на обикновения човек (в морето) 🙃

Пристанището в Сивота ми допада доста повече от това на Лефкада. Това е добра новина, тъй като се оказваме закотвени за две вечери заради лошо време. Който е казал, че „няма нищо по-хубаво от лошото време“ със сигурност не е бил на яхта в този момент 😉 Това е в кръга на шегата. Времето е такова, каквото е, и всяко бързане или опит за контрол е безсмислен. И не само метеорологичното време. Затова избираме да се наслаждаваме на момента, на безвремието в един далечен залив, на безкрайния залез над хълмчетата, на съвършенната симфония от дъжда над леглата ни... и на октопода в малката семейна таверна край кея 🐙

Наистина нямаме жесток късмет с времето, няма да успеем да изпълним плана си за Закинтос (капитаните все пак са имали план, за разлика от мен), но се усещаме по-свързани от всякога с живота сред вълни – такъв, какъвто е в действителност и в цялата си цветна палитра от закачливо слънце и пролетен дъжд, силен вятър и нежно докосване на бриз, мека топлина и прохладна нощ. Живот, който струва ми се не можеш да усетиш цялостно при идеални условия и време. Ние сме една малка прашинка от света, но имаме много – свобода, вятър в косите и едно море. И това ни стига 🌊

💡Tip: за пристанището в Сивота - на един от кейовете се заплаща 20 евро за престой с неограничено ползване на вода и ток (и wifi, но него си го има навсякъде, не само на кея). Има и друг кей, който е безплатен, като препоръка за акостиращите там е да хапнат в заведението на собственика. До заведението има и бани, които могат да се ползват безплатно ако си "отседнал" на кея им.

(гледка от заведението към кея)

През следващите дни времето е с нас и правим дълги целодневни плавания. Понякога просто се движим без посока, друг път – в обратна. Важно е движението, важни са картините, които се сменят край нас, поклащайки се закачливо. А ние ги преследваме неуморно и не искаме да изпуснем нито миг от тази игра 🙂

💡Tip: пристанището в Итака е безплатно (а морските дарове... няма да казвам, опитайте сами 🙂 )

💡Tip: пристанището във Фискардо  – доколкото разбирам, често няма свободни места и е добре, когато се пътува към него, да се предвижда време за резервен план и пътуване към съседно пристанище. И при нас се случи така, разбира се 🙂 

Последната вечер прекарваме отново на пристанището в Лефкада (изисква се по договор, за да се извършат проверките и огледа от водолаз на лодката). Дни по-късно сме на същото място, пристанището до улицата, но ние вече не сме същите. А времето отразява безпогрешно всичките ни емоции – седмица по-рано прекрачихме неуверено за пръв път дъската под надвисналите черни облаци, с много задръжки и съмнения. Днес стоим отново на същото място, под жарките лъчи на слънцето, събрали цялото море в очите си. И едно е сигурно – не ни се тръгва... и искаме да запечатаме този момент и това чувство 🙂 

Последният следобед правим тренировки за привикване към твърда земя. Красивите водопади Нидри се оказват добър избор за целта 🙂 

Последно утро на „водното“ легло и е време за път. Изпраща ни слънце с обещание за скорошни морски приключения 🌞

💡Tip: По пътя от Лефкада към България, можете да посетите Гревена – градът на гъбите. През островите на кръговите движения от гъби, магазините с гъбени сувенири и подправки, та до ресторанта, в който опитахме наденица и туршия от гъби – ами... всичко е гъбено 🙂    

Като за финал или нова переспектива

За мен пътуването с яхта беше излизане от зоната ми на комфорт, впускане в една „битка“ със себе си с предначертан край. И се радвам, че обърнах резултата и си дадох една нова переспектива. Че моят капитан ми я даде 🙂 Чувствата на страх, неувереност и притеснение се замениха с едно безкрайно удовлетворение, че счупих оковите на една рамка, която си бях поставила – че не мога да пътувам по вода. И с това пред мен се откри широк хоризонт на един непознат начин на пътуване, различен от всички досега. И ми харесва. Харесва ми да усещам безкрая с очите си, харесва ми солената прегръдка на вятъра, харесва ми мократа свобода, харесва ми звукът на вълните да живее в мен.

А сега накъде? Пускаме се по течението и нямаме търпение да разберем накъде ще ни отведе вятъра...  Загубени сред вълни, вятър и слънце. Нужно ни е много малко... и едно море. И ще бъде прекрасно 🙂