Пътуване от о. Лимнос до о.Елафонисос 2 част

 Тъй като прочетох няколко пътеписа по други сайтове , с които пътешествениците разказват за археологическите места на Пелопонес , аз няма да разказвам за тях. По принцип такава информация има много  и едва ли ще успея да кажа нещо ново. Моето желание е да Ви разкажа за нашето пътешествие, такова каквото го преживяхме .И така продължавам нататък. Датата от календара вече е  09.09 . На полуостров Пелион останахме  за 2 нощувки , време абсолютно недостатъчно да се види пълната му красота . Някой ден ще се върнем на него. Някой беше написал , че  това е мястото където планината целува морето  и това е вярно . Високи хълмове покрити със зелени гори се спускат стръмно надолу,  точно до морската вода и в заливчетата са се скрили малки плажчета с бели камъчета.  Едно от тези плажчета беше близо до нас и успяхме да се насладим на красивата гледка. От едно магазинче  в Агиос Йоанис купихме пътна карта на Гърция и седейки на плажа взехме да мечтаем за ново пътешествие. Нещо още по синьо , по диво  и екзотично. И започна да се ражда идеята  да отидем  до остров Елафонисос. Доста откачено, като се има предвид на какво разстояние сме от него. Само на около 630 км. Пък после трябва и да се върнем  обратно до София , като изминем още  около 1114км. Ама като гледаш тези снимки в нета , едни сини води и едни пясъци леле красота. Все пак решаваме да тръгнем. Ставаме рано сутринта, по едно мляко с нес и газ хващаме магистралата за Атина. Отсечката  по магистралата от Волос до Атина  е много скучна за пътуване. Една и съща картина се редува постоянно бензиностанция после отбивка за почивка, пунк с WC и  пак и пак  и така до края. На всичкото отгоре непрекъснати табели “внимание радар”  и трябва да внимаваш със скоростта, че в Гърция глобите са “мани мани”. В един момент си мислиш боже няма край този път кога ще стигнем най сетне.  То хората са казали път време няма важното е да стигнеш и  ето, че Атина взе да се показва , видя се и морето за наше най голямо щастие . Ако не сте пътували по тази магистрала в посока Коринтски канал с намерение да отидете в Пелопонес трябва да внимавате да не пропуснете отбивката  при Елефстина защото иначе ще влезете в Атина и после е по трудно за излизане от града. Движението е голямо.  По точно след Солун тръгвате по Е 75 посока Атина .  Преди  да стигнете града се отбивате в дясно за Е 94    в посока към  Коринт .Ако  пътувате по магистралата обаче  няма да можете да видите Коринтския канал. Ще профучите през моста без да усетите че е под Вас.Трябва  да  излезете от магистралата и да го пресечете като използвате стария път. Не се наемам да обяснявам как става , може би най добре е да се ползва навигация .Съоръжението   заслужава  да се види. Ето и снимки: Мъжът ми казва, че това малкото нещо  което плува пред големия круизен кораб всъщност го тегли, ама на мен ми се струва невероятно. Докато гледахме отгоре хората от кораба бяха излезли на палубата и махаха за поздрав. Беше много приятно изживяване. Имаше и двойки които си направиха селфи на фона на гледката. Полюбувахме се малко и хайде пак в колата , че път ни чака.   Следващата отсечка от пътя беше по приятна. Магистралата минава през планините, въздухът е по свеж не като на предишния очастък . Там се чувствахме като върху скара. Забравих да спомена .че таксите по магистралата са си перо в бюджета . Отиване и връщане около 90 евро, а може и повече ако се стигне до Каламата , където е крайната точка . Всички такси и пунктове за плащане могат да се видят на сайта на vinetki.eu. Ние се отбихме при Спарта , продължихме към Виглафия и малко след нея пристигнахме на  пристанището , от където тръгват фериботите за остров Елафонисос . По разписание  през половин час. Цената на билетите за 1 кола и двама човека около 14 евро . Време на пътуване15 минути.   Пътуват от 7,30  часа сутринта до  23 часа вечерта. Много удобно. Ето това се вижда от ферито докато пътува , пък Вие преценете в колко часа да се качите:

Нещо да кажете за цвета на водата.?Острова е малък и се обикаля за около час със спиране за разглеждане на някои места . Настанихме се в студио в градчето Като  Ниси , май така се изписва  за 50 евро на нощ през букинг.  Тихо  и спокойно  място сякаш времето е спряло.  Прекрасно студио с тераса към морето , а на терасата мека мебел. Вечер не ти се прибира , седиш с питие в ръката а над теб звездното небе , Голямата мечка и всичко това озвучено от лекия шум на морските вълни. Ох размечтах се отново. Не знам дали ще се върнем пак там , но определено имам желание. Единственото неудобство е че е много далече. А сега за плажа Симос ...... ееййййй много е хубаво там, но вижте сами

Как съм се нахилила само. Ако се вгледате внимателно на снимката там където се плискат вълничките цвета на пясъка е розов. Това се дължи на много дребни ракообразни с червен цвят. Морето ги подхвърля насам натам и се получават розови цветове при отдръпване на вълничките. Пясъкът е ситен  и мек , като брашно . Май си получихме екзотиката. Ето го и шофьора , който геройски се справи с разстоянието.

Плажът Симос е от типа  плажове  дето морето е отсам и оттам . Последната снимка е така да  се каже оттам т. е от другата страна , която е по камениста , но и на нея има пясъчни участъци. Като  цяло малко по зле от тази част,  която е  на първите снимки. Има чадъри и шезлонги до края на месец септември на цена 10 евро за чадър и два шезлонга. Предлага се и сервиз от близкото капанче - по нашенски. Гръцка салата, сандвичи, кафе напитки и др. неща описани подробно върху меню на дървена табела точно до чадърите. Персонала говори поносим английски  както почти навсякъде в Гърция . След като се настанихме на шезлонгите и си “затворихме устите” от възклицания поръчахме кафе  и салати. Пристига “сервитьора” с поръчката и за наше най голямо очудване пита: Вие българи ли ли сте?  - на чист български език . Разговорихме се и се оказа че момчето е от Стара Загора и вече трета  година под ред работи на този плаж за 50 евро на ден. Окончателно се обедих , че сме се разпръснали по цяла Европа. Беше много приятно, но човека беше на работа и ни остави да се излежаваме , а той продължи с разнасянето  на поръчки.

Бяхме планирали да останем 2 дни, но не ни се тръгваше и останахме още един. Не че после ни се тръгваше ,ама няма как. Има и още едно хубаво плажче на острова - ето го Малко по каменисто, но с прекрасен син цвят на водата. Намира се по пътя за Симос от лявата страна на пътя . Вижда се от самия път. На четвъртия ден от пребиваването ни събираме багажа и тръгваме обратно. Качваме се на ферито и с носталгия обръщаме глави назад. Има поверие че като си тръгваш от някъде трябва да погледнеш назад,  за да се върнеш пак някой ден там. Е може пък и да стане? От  този край на Пелопонес има два начина да стигнеш до  магистрала А 1 . Единият е да ползваш магистралата   Е 65 и да пътуваш по трасето Спарта, Триполи Коринт и т. н, другия е да пресечеш планината в посока Леонидио и да вървиш по брега като се отклониш някъде при Нафтплио за да се  качиш  на магистралата. Ние избрахме втория вариант  за да  можем  да се насладим за последно на морски гледки. Пътят през планината си го биваше. При изкачването горе долу добре, свикнали сме с планински гръцки пътища. Но слизането .........  Пътя се вие по перваза на една дълбока пропаст . Истинско изпитание за нервите на шофьора. Иначе асфалтът е перфектен. Да се чуди човек как се поддържат пътища  по такива стръмни терени. Но сигурно и за това си има техника. Пълни с адреналин пристигаме в полите на Леонидио. От там все покрай брега.  Пред очите ни се редят невероятни гледки на заливи с прозрачна синя вода, плажове с малки бели камъчета и плуващи яхти. Очарователно нали?

Горещо препоръчвам този маршрут . Вярно, че е екстремен , но удоволствието е неописуемо. По пътя за дома направихме преспиване в градчето Каравомилос. Нищо особено просто беше на средата на пътя. На сутринта продължихме. Някъде около Солун толкова ми стана мъчно, че взех да броя останалите евра в протмонето и да ме налитат безумни идеи да отскочим до Каливес градче някъде между Касандра и Ситония , малко преди Геракини . Бяхме ходили там май месец в Елеонас Хаус , малко хотелче с прекрасна градина и студиа с гледка към морето. Мъжът ми ме погледна странно , но не му трябваха големи кандарми за да тръгне в тази посока. Репликата изречена от мен “ .... това ще е последно за тази година ....” наклони везните “ и така още два дена слънце и море. Плажът на Калитеа на полуостров Касандра е много хубав. Само да не си там в сезона, защото е много натъпкано с хора. А събота и неделя е направо ад. Но през май и края на септември изглежда такаснимките ми  не са много добри и са само от единия край . В същност плажа е по голям има и заведение за хранене  и  паркинг. Прибрахме се е  у дома на 16.09  и  това вече е края  на нашето дълго пътуване. Дано не съм ви отегчила . Сега докато пиша навън  е мрачно и вали , но спомените от пътуването са още  живи и дъждът не може да развали настроението ми .  Чао летни дни ще чакаме следващата година.