¡Hola, España! Oi, Portugal!

Пътеписът е публикуван първо тук: http://travelnotes-rumiana.blogspot.com/

 

31 април 2014, Кълъмбъс – Филаделфия – Барселона

Маршрутът

Измъквам се от работа раничко, оставям Фичо (мойта Honda Fit) на Зеления паркинг до летището. Вали силно. Ще летя за Барселона през Филаделфия. Самолетът ми за Филаделфия има закъснение. Засега – един час. Тъкмо се разполагам в чакалнята и вадя киндъла, когато с крайчеца на ухото си чувам, че обявяват самолет за Филаделфия. Оказва се, че предишният самолет също има голямо закъснение и още не е излетял. Могат ли да ме качат на него? Ами могат, ако нямам чекиран багаж. Нямам. След час и половина сме във Филаделфия. Тук вече вали из ведро, на всичкото отгоре е студено – хората пристигат на летището със съвсем зимни одежди, пфу...

 

1 май 2014, Барселона

...В Барселона обаче грее слънце и животът отново е весел! С Цецето се срещаме до паметника на Колумб и цял ден обикаляме из града. Възтесни улички, внушителни прекрасни църкви, портокали, чудно красиви сгради! Изумителен град!



Plaça de Catalunya, Passeig de Gracia, Café Els 4 Gats с чудни рисунки по стените, Casa Batlló, Casa Amatller с чудните скулптурни миниатюри около входа, La Pedrera, Font de la Granota (чешмичката с момченцето с жабока), скулптурите на Josep Granyer i Giralt по La Rambla de Catalunya – Седящия Бик (El Toro Assegut) и Кокетната Жирафа (La Jirafa Coqueta), Palau de la Música Catalana, катедралата с чудните гаргойли, Basílica dels Sants Màrtirs Just i Pastor... Изумителен град!

Не се бях сещала – уличките са толкоз тесни не случайно – така сградите си пазят сянка и слънцето не може да прониква между тях – получава се нещо като естествен хладилник. Вярно, така е във всички южни страни – в старите градски части уличките все са такива, че можеш да се здрависаш през прозореца с комшиите отсреща.
Вечерта сме на лодката на Жоро – в предградието El Masnou. По традиция се пие шампанско!

2 май 2014, Барселона - Валенсия

Рано сутринта възсядаме черния Seat, който сме взели под наем, и потегляме.

На път за Валенсия избягваме платените магистрали, първо караме по N-340, който е "nacional" – по-бавен, минава през много градчета и села, но пък живописен и интересен, после по А-7 (Autovia del Mediterraneo). Разстоянието е около 380 км. Пристигаме в ранния следобед. Имаме резервация в Sweet Hotel Continental, който е съвсем в центъра на града, до Ayuntamiento-то (кметството). Дълго обикаляме из града - Plaça del Carmen, Barrio del Carmen, Torres de Serranos, Plaça de la Seu, катедралата. Купуваме голяма торба портокали – нали Валенсия е една от столиците на портокалите! Вечерта, след мръкнало и след като сме изяли част от портокалите, продължаваме обиколката из града – посрещаме последния влак на гарата (много красива сграда!).











Сещам се, че някъде в записките ми пишеше, че на покрива на хотела има тераса и късно вечерта се запътвам натам... тъкмо когато момчето от рецепцията я заключва за през нощта... тюх!

3 май 2014, Валенсия – Гранада

Рано сутринта слънцето огрява покривите на съседните сгради. Айде на път!

На излизане от Валенсия минаваме покрай фамозния Ciudad de las Artes y las Ciencias (Град на науката и изкуствата). Много модерна архитектура, безспорно впечатляваща и внушителна, ама... нещо не можа да ме грабне, особено след като се бях нагледала на стари църкви и сгради... сигурно щото и аз остарявам...

Отначало следваме Autovia del Mediterraneo, после отново N-340. Впрочем, независимо от категорията, пътищата са прекрасни! Отначало сме близо до брега, после пътят се отклонява на запад и пейзажът става лунен – сиво-жълтеникави пусти баири. Навлизаме в Андалусия! Минаваме през огроооомни области с маслинови горички. Зад един завой пред нас се провижда висока планина с върхове, покрити със сняг – Сиера Невада.



В ранния следобед сме в Гранада, след почти 500 км. Градът пълзи по гънките на планината. И – ехааа! – не стига, че кривите тесни улички се катерят по стръмни баири, ами и са пълни-препълнени с хора! Попаднали сме в Гранада тъкмо в правилното време – празник – Día de la Cruz, и всичкият народ е по улиците. Буквално разбутвайки пешеходците с колата, успяваме да се доберем до Pensión Suecia, където ще нощуваме. Ако дотук уличките бяха тесни, около пансиона те са направо невъзможни за разминаване. Успяваме все пак да се намъкнем, че даже и да паркираме пред него, и се впускаме в лайфа.





Голяма веселба се вихри из града! Всички дами – от съвсем невръстни момиченца до достолепни баби – са облечени в разкошни дълги рокли с волани и къдрици, с цветя в косите – очакваш всеки момент да се втурнат във вихъра на фламенкото! Големи кръстове, окичени с червени карамфили, са издигнати навсякъде из града (празникът е на Светия Кръст). Весели подпийнали компании пеят и се веселят. Целият град е по улиците!

Катерим се по стръмните улички на El Albaicin – старият мавритански квартал на града, до mirador-а пред църквата San Nicolás, на върха на баира, откъдето се открива чудна гледка към Alhambra – дворецът, крепостта, градините Generalife – всичко е пред нас, на фона на снежната Siera Nevada!



Обратно долу в града фиестата продължава, сеньори и сеньорити разнасят разкошните си рокли.

Съвсем изморени се добираме до Pensión Suecia, едри портокали са нападали около колата!

 

4 май 2014, Гранада – Гибралтар – Тарифа

Днес е денят за Алхамбра! Имаме билети за 9 ч. сутринта, с които сме успели да се снабдим с триста зора. Когато реших да резервирам билети, повече от месец преди пътуването, се оказа, че те са се свършили, вкл. за доста дни напред... Слава богу, някъде из интернет прочетох, че хотелите имали своя система, с която можели да осигуряват билети, та нашите хора от Pensión Suecia успяха да свършат работа.

Рано сутринта се катерим по стръмните улички към двореца. Алхамбра е построен от маврите, тук са обитавали през средновековието владетелите на Емирство Гранада, последната мюсюлманска държава, останала от Кордовския халифат Ал Андалуз (част от Омаядския халифат), създаден след завладяването на Иберийският полуостров от арабите през 712 г. (Апропо, по същото време арабите атакуват Европа и от другия фланг – от изток; при обсадата на Константинопол обаче те са отблъснати с помоща на българите на хан Тервел през 718 г. Няма да оставаме по-назад от македонците, я! ) Тук е било убежището и на последния ислямски емир, преди окончателното завземане (reconquista-та) на Испания от католическите крале Фердинанд Арагонски и Исабела Кастилска в края на 15-ти век, през 1492 г. (тъкмо когато Колумб се втурва да открива Новия Свят). Впоследствие тук е издигнат и дворецът на Карл V. Сравнението между двете архитектури – арабската и католическата – не е в полза на последната, обаче... Дворците на арабските султани са прелестни, изящни и фини, с елегантни колони и арки. Каменни, дървени и гипсови орнаменти като фина дантела се допълват от пъстри керамични плочки и мозайки. В Двора на лъвовете се издига великолепен фонтан, поддържан от дванайсет мраморни лъва. Навсякъде ромоли вода и освежава въздуха. Близо до двореца са прекрасните градини Хенералифе, с изобилие от цветя, фонтани, зеленина и прохлада. Накратко казано, в сравнение с великолепието на дворците на маврите, Чарлз/Карл V може да мине на пасти .
Дълго обикаляме и се дивим.

В ранния следобед се измъкваме по тесните улички на Гранада и се отправяме на юг-югозапад. Целта ни е Гибралтар. Първо поемаме на запад по Autovía А-92 (която води от Гранада към Севиля), после се отклоняваме на юг по А-92М и при Малага се озоваваме отново до брега на морето, на Autovia del Mediterraneo. Нататък пътят ни минава покрай Marbella и небезизвестните курорти на Costa del Sol (Слънчев Бряг - подобието на имената не е случайно!). От пътя се провиждат високи хотели, навалица от туристи и курортисти... not my cup of tea...

В късния следобед пред нас е Гибралтар с прословутия Rock (Скалàта). Времето на пристигане се оказва удачно – предупреждавали са ни, че влизането с кола в Гибралтар е мъка - дъъълго чакане на опашка на граничния пункт (Гибралтар е Британска територия). Това обаче явно не важи за следобедните часове – минаваме практически без да спираме. Следобедното слънце огрява западните плажове и те са пълни с народ. Стигаме до най-южната точка – Europa Point, с фара. Отсреща е Африка, съвсем наблизо!







Ще нощуваме в Тарифа, на петдесетина километра от Гибралтар, в съвсем най-южната точка на Европейския континент (36° северна ширина). Носът Punta de Tarifa на Isla de Las Palomas бележи границата между Средиземно море и Атлантическия океан. Мароко е само на 14 км отсреща. Ама какъв вятър духа, ей – ще ни отвее!







В едно от крайбрежните капанчета виждаме в менюто паейя. Отдавна си мечтая за оригинална испанска паейя ! ...Ама не, късно било, по това време вече не приготвяли паейя, тюх... На пристанището тъкмо е акостирала совалката Танжер-Тарифа (за 35 мин, както пише на корпуса ѝ). Иих, как ни се иска да ѝ се метнем... Наблизо до хотела ни е паметникът на краля на Кастилия Санчо IV Храбреца (Sancho IV El Bravo), освободил и бранил града от арабите по време на Реконкистата. Хотелчето ни е Las Margaritas.

 

5 май 2014, Тарифа – Кадиз – Севиля – Тавира

Днес ни предстои да минем през още две от перлите на Андалусия – Кадиз и Севиля – преди да нахлуем в португалското Алгарве.

Кадиз е наблизо – има-няма стотина километра. От тук са започнали две от пътешествията на Колумб към Новия свят. Старият град е разположен на дълъг тесен полуостров. Прекосяваме го почти до края и спираме на Plaza de San Antonio, с чудната розова едноименна църква. Обикаляме по тесните криволичещи улички, с плътно паркирали една зад друга коли. Забелязваме, че ВСИЧКИ коли, без изключение, са одрани отстрани, с поомачкани ламарини... Е, при тия тесни улички... Излизаме до брега, край плажа La Caleta е пълно с лодки. А катедралата на града е чудесна!







Севиля е на север, на малко повече от 100 км от Кадиз. Преминаваме през областта на los pueblos blancos – белите селца, през маслинови горички – докъдето ти поглед стига, покрай нацъфтели олеандри. По баирите край пътя – навсякъде из страната – често се вижда профилът на внушителен черен бик. В Севиля спираме близо до Златната Кула, на брега на река Гуадалкивир. Започнало е да припича сериозно, а е едва началото на май... какво ли е през август...



Първа спирка, разбира се – Катедралата! Огромна, необятна с поглед, и много внушителна! Най-голямата готическа катедрала в света, със 105 м висока камбанария, с петнайсет огромни порти, великолепна!





По улиците са нацъфтели чудни лилави джакаранди и е пълно с народ. Обикаляме до Ayuntamiento-то (кметството), после покрай приличащия на дворец хотел Alfonso XIII, построен за Световното изложение от 1929 г.; Кралската Тютюнева Фабрика (Real Fábrica de Tabacos), на времето втората най-голяма сграда в Испания, след Кралската резиденция El Escorial, а понастоящем ректорат на Университета на Севиля; театъра на Лопе де Вега, до изумително красивия Площад Испания (Plaza de España). Площад Испания, с фонтаните и великолепните сгради в полукръг наоколо, са строени също за Световното изложение през 1929 г. Понастоящем се използуват основно за правителствени сгради.







Още с пристигането ни в града погледът ми е мернал още една великолепна сграда. Оказва се Палатът Сан Телмо (Palacio de San Telmo) – обиталището на автономното правителство на Андалусия. Построен първоначално като сграда на Университета на Мореплавателите, прекрасен образец на барокова архитектура.
През тунел от лилави джакаранди се измъкваме от града и се отправяме на запад.



Почти не разбираме кога сме минали границата – само голям надпис над пътя "Algarve" и "Bem-vindo" показват, че вече сме в Португалия. Алгарве е най-южната област в Португалия, предизвикваща асоциации главно с плажове и риба!

Съвсем наблизо е градчето Тавира, в което ще нощуваме. Първоначално мислех да търся място за нощуване във Фаро (на за друго, ами "Фаро" звучи някак си... фар... пътешествия... големият кораб минава... едрите звезди над Фамагуста... ), но многознайникът Гугъл каза: "Че какво ще правите във Фаро? Тавира е мястото !" И се оказа прав, гадината! Пристигаме в Тавира късно следобед, когато сенките вече са се издължили. Тавира е на брега на река Gilão, тъкмо преди реката да срещне Атлантическия океан. Хотелчето ни Residencial Marés пък е тъкмо на брега на реката. При устието на реката пък е остров Тавира, за чиито плажове песни се пеят . До там се ходи с лодка (е, остров!). През лятото лодките тръгват току пред хотелчето ни, но понеже още сме извън сезона, трябва да отидем първо до Quatro Águas, на брега, за да вземем лодката. Хващаме последната за деня! Островът Тавира е райско място! Бели безкрайни плажове, цъфнали олеандри и бугенвилии, бели къщички, фар, вълни, залез – какво повече му трябва на човек...





Marisqueria-та (морският ресторант) до Residencial Marés сервира чудна рибка, пък за бялото вино Terras d'Uva хич и да не говорим!

6 май 2014, Тавира – Лагош – Сагреш (Cabo de São Vicente) – Лисабон

Започваме деня с разходка из Тавира. Чудно градче, всичко си има – и Римски мост (който май всъщност бил строен от маврите), и река – Rio Gilão, която тъкмо под моста си сменя името на Rio Séqua, и лодки, лодки, лодки..., и крепост, и часовникова кула, и бели къщи, и калдаръмени улички, и арабски мозайки, и палми, и цветя!





Потегляме на запад, през Алгарве-то. Движим се по тесни шосета, през градчета и селца. Край пътя, на масички, баби продават портокали! Ммм, най-сладките портокали, които някога съм яла! По поляните, край пътя – безброй щъркелови гнезда, с щъркели и малки щъркелчета!



Следваща спирка - Ponta da Piedade, Lagos. Остри червени скали се спускат стръмно надолу, към морето, където се разбиват вълните. Из залива са небрежно разхвърляни навсякъде безброй скали и скалички. Жълти цветя, червени цветя... breathtaking view, както пише из пътеводителите . Спор няма!







Близкото плажче Praia do Camilo, закътано сред скалите, е толкоз прекрасно, че решаваме, че тук е правилното място за първия ни Атлантически плаж. Ммм, малко е хладничка още водата, но на такова вълшебно място си струва!



Пътуваме все така на запад, докато няма повече накъде – Cabo San Vicente. Фарът бележи най-югозападната точка на Португалия. Скалите се спускат от голяма височина отвесно надолу, към вълните на океана.





Оттук поемаме на север към Лисабон. Отначало се движим по малки живописни пътчета, през тунели от кипариси и кедри. В някакъв момент се качваме на магистралата. Изумителна гледка – всички електрически стълбове край пътя са окичени с щъркелови гнезда, барабар с обитателите им! Даже и стълбовете на далекопровода са ощъркелени! Хех!







Първото, което съзираме от Лисабон, са купестите облаци над него, и стърчащата статуята на Исус Христос. По моста '25 Април' (Ponte 25 de Abril) пресичаме река Тежу и сме в града. Хотелът ни Pensão Modelo е съвсем в центъра, до централния площад Rossio, което прави достъпът с кола до него мисия невъзможна (не че не опитахме!). Оставяме колата в близкия подземен паркинг. Докато плащаме за паркинга, пазачът ни посочва две кръшни девойки, минаващи наблизо: "Знаете ли какви са тия? Румънки! Градът е пълен с банди румънски и български джебчии и крадци, пазете се! Ако ви обградят, гледайте да опрете гръб в стената и викайте за помощ!" Леле-мале! Добре, че не попита ние откъде сме – като нищо щеше да почне да си проверява джобовете човекът!









Чичото на рецепцията на Pensão Modelo е безумно словоохотлив и ни засипва с информация за града, забележителностите и пр. Вече е почти мръкнало и тръгваме на вечерна разходка из Лисабон. Още с влизането в Португалия си личи, че държавата е по-бедна, същото личи и в Лисабон... Но пък има атмосфера. Вървим по чудните калдаръмени тротоари с мозайки, по Rua da Prata минаваме покрай асансьора Santa Justa, който качва пешеходците от улиците на "долния град", Baixa, към кварталите по стръмния баир, Bairro Alto; стигаме до големия площад Praça do Comércio и брега на река Тежу. В далечината светят мостът '25 Април' и статуята на Исус на баира. Стари жълти трамвайчета препускат в нощта. Безуспешно се опитваме да стигнем до катедралата. Е, и утре е ден...

7 май 2014, Лисабон – Порто

Рано сутринта посрещаме слънцето край река Тежу и Търговския площад (Praça do Comércio). Катерим се по тесните стръмни улички на стария квартал Alfama. Къщите са като накацали една върху друга. Доста поолющени фасади, но по много от тях личат стари арабски пъстри мозайки. От Miradouro Santa Luzia се открива хубава гледка към реката и корабчетата по нея. Купуваме си карта за един ден и яхваме едно от старите жълти трамвайчета, което като с магия се промъква по същите ужасно тесни и стръмни улички.













После с друго трамвайче, вече по-модерно, се отправяме към Манастира на йеронимитите (Mosteiro dos Jerónimos) и Паметника на Откритията (Padrão dos Descobrimentos) в квартала Белем. Манастирът е великолепен, невероятно красив, в пищно орнаментирания Мануелински (късно-готически) стил, свети бял на сутрешното слънце!







Не по-малко импозантен е и Паметникът на Откритията, като огромен кораб с издути платна на брега на река Тежу. Издигнат по повод на Световното Изложение в Португалия през 1940 г., в чест на първооткривателите от португалската Ера на Откритията , водени от Енрике Мореплавателя, един от пионерите на Великите Географски Открития. Зад него, от двете страни на рампата на кораба, са наредени общо 33 фигури на монарси, изследователи, картографи, художници, учени и мисионери, допринесли за Откритията. Между тях са Васко да Гама, Фернандо Магелан. Възхитителен паметник!





На връщане от Белен – малка засечка! Трамвайчето ни спира и не може да продължи, защото напред по линията е станала авария. Разстоянието до центъра е поне 7-8 км, нямаме време да го ходим пеша, а и слънцето припича... На смесица от европейски езици се опитваме да намерим някакъв друг транспорт... имало някакъв автобус, ама кой номер... Докато разузнаваме, идва спасението – пускат трамвайчетата по някакъв алтернативен маршрут.



Вземаме си сбогом с Лисабон и потегляме на запад. Следваща точка – Cabo da Roca – най-западната точка на Европейския континент, 9°30' на запад от Гринуич, "там, където земята свършва и започва морето" (аqui onde a terra se acaba e o mar comeca – така пише на камъка на носа!). Наистина – на запад – безкрайна синя шир...





Минаваме през Синтра, градчето на летните резиденции на кралете, катерим се по висок баир до двореца Пена – пъстър и вълшебен, като излязал от приказките.



После поемаме по магистралата на север към Порто. До там са към 300 км, пътьом ще минем и през университетския град Коимбра, с много студенти по улиците и запазен старинен акведукт.



Пристигаме в Порто надвечер. Ще нощуваме в Residencial Triunfo. Бабата, която ни приема, не говори ни дума друг език, освен португалски, но някак си успяваме да се разберем, а и стаята е просторна и приятна, след килерчето, в което нощувахме в Лисабон. Obrigada! Хукваме да опознаваме Порто, междувременно се мръква.

Порто е разположен на устието на река Дуро. Спускаме се по стръмните улички към брега на реката. Тук е веселбата! С падането на нощта покрай брега са запалили светлините си много кръчмички и ресторантчета, по реката плават лодки с гирлянди от светлини, на другия бряг са фабриките за небезизвестния портвайн, до нас е внушителният мост Луиш I, и той целият в светлини.

8 май 2014, Порто – Саламанка – Мадрид

На сутринта разбуждаме бабата-хотелиерка, за да ни отключи, и поемаме на изток. Всъщност, първо на юг, за да хванем после магистралата А-25 на изток, към Мадрид. Времето е намусено и мъгливо. Вместо испанските бикове, тук край пътя ни приветстват огромни фигури на португалски петли. Минаваме през планински области и мъглата става съвсем гъста. И тук почти неусетно минаваме границата и сме обратно в Испания (и един час напред – Испания е по средо-европейско време, а Португалия – по Гринуичко).



Спираме в Саламанка. Университетски град, дом на най-стария испански университет (основан в 1134 г.). И тук – прекрасна катедрала, красиви стари сгради, тесни калдаръмени улички и щъркелови гнезда (с щъркели), вкл. на камбанарията на отсрещната църква. Уличен музикант пее с неземен глас. Бутове пушена шунка висят на витрините... Испания! Край пътищата отново ни приветстват черни бикове.









Още 200 км и сме в Мадрид. Нощувката ни е в Hostal Tijcal. Стаичката ни е с размер на малогабаритен асансьор, но пък сме баш на пъпа на Мадрид, и то срещу скромните 37 € (е, и почти още толкоз за паркинг, но май по-добре така, отколкото да прекараме половината време в градския транспорт, при това и със съмнителна финансова изгода).

На една ръка разстояние сме от Plaza Mayor, започваме разходката от там. Художници, фокусници, музиканти, живи статуи, сапунени мехури и какво ли не. Веселба!











По Calle Mayor стигаме до Кралския дворец – внушителна и красива сграда! Отвън дъъълга опашка чака да влезе вътре. Покрай Градините на Сабатини стигаме до Площад Испания, с паметника на Сервантес и известната скулптура на Дон Кихот и Санчо Панса. Дълго чакам да му направя снимка, без на нея да присъства някой навлек. Ей Богу, не го разбирам това – да държиш да си увековечиш муцуната редом с Дон Кихот... Паметникът е чудесен! После по Calle Gran Via, през Plaza del Callao стигаме до площада Puerta del Sol, който се счита за сърцето на Мадрид. Kilómetro Cero – нулевият километър – оттук започват всички пътища! И тук – музиканти, песни-танци, веселба!

По всичките туристически справочници съветват да не ходим на вечеря в 7 ч. – в Испания се вечеря в 10 ч. вечерта. Ние обаче не вземаме от дума и се изтърсваме в близкото ресторантче тъкмо в 7 ч. Копнежът по паейя е станал неудържим! Тук най-сетне ни се урежда въпросът - paella de marisco (паейя с морски твари) – ммм! Вкусно! В комбинация с местно бяло вино – Doña Hilaria!

 

9 май 2014, Мадрид – Сарагоса – Барселона

Рано сутринта продължаваме обиколката по Мадридските улици. Мадридчани тъкмо се събуждат, разхождат кучетата си, водят децата си на училище, метат улиците, тръгват за работа... Около музея Прадо е тихо, под сенките на големите дървета. Дори и в сутрешния час площадът Puerta del Sol е пълен с народ. Plaza Mayor – също.





Сбогуваме се с Мадрид и поемаме по последната – най-дълга – отсечка, към Барселона. Пейзажът е доста пустинен – голи червени баири се редуват с голи бели баири, после раирани червено-бели баири... и вездесъщите фигури на черни бикове край пътя.







Спираме по средата на пътя, в Сарагоса. Кубетата на тукашната прекрасна катедрала – Catedral-Basílica de Nuestra Señora del Pilar, на брега на река Ебро – са облицовани в шарена мозайка и чудно красиви! В дъното на плщада – паметник на Гойя. Улиците на Сарагоса са сенчести и приятни.









Нататък пейзажът става съвсем лунен. Пресичаме Гринуичкия меридиан (мястото му е обозначено на магистралата), на хоризонта се провиждат острите зъбери на планината Монсерат – наближаваме Барселона. Пристигаме вечерта, с около 4000 км зад гърба.

10 май 2014, Барселона

Лежерна закуска, разходка с лодка из залива на Барселона, шампанско с ягоди, риба с бяло вино, вечерна разходка край брега... Няма по-хубаво от среща със стари приятели след много години!

11 май 2014, Барселона – Филаделфия – Кълъмбъс

Е, нататък всичко е ясно, да влиза убитият!



Повече снимки: ТУК