Азорски острови и Лисабон

    Беше пролетта на 2017 , лежерно си седяхме с половинката ми на масата и си допивахме чашите с вино, когато аз ни в клин ни в ръкав бързичко и изстрелях : "Догодина ще скокнем до Азорските острови". Тя леко се усмихна и типично в нейн стил ми отговори "Дай боже ".Иди да я разбереш вярва ли ми,не вярва ли ми, навита ли е, не е ли навита. Е аз в моя пък си стил ще го тълкувам както ми хреса  Започвам старателно да чета всичко което има за Азорите и планирането започва с пълна сила.След като се върнахме от почивка с децата в Италия в началото на Септември, аз гордо заявих , че съм готов с плана за Азорските острови. Жена ми не вярващо ме попита : "Ти сериозен ли си", е как бре "Аз по-сериозен не съм бил никога "  . Вече разбрала , че отиването на Азорите е неизбежно като изгрева на слънцето, половинката започна да се настройва за пътуването. Първоначалния ни план беше да отидем с децата Юни или Юли, но после преценихме , че те може би няма да издържат полетите до там. Та окончателно решихме - ние пътуваме сами до там в началото на годината, а Юни месец с децата отиваме с кемпер на море в Италия,а като бонус Септември ще ги заведем в Париж. Готово, плана е избистрен, сега остава да се купят билетите и да се уточни датата. След много ровене и изпилване на цените, намерих билети отиване и връщане през Ryanair за скромната цена от 191 евро, датите бяха 25.01.2018 - 02.02.2018. Ноооо на жената и хрумна , че ще е по-добре да сме там за моя рожден ден (12.02) , дооообре съгласих се. Много ровех и дебнех цени за този период, но под 500 евро нищо не излизаше, реших че ще чакам някоя промоция. Речено сторено, "черния петък" ми помогна ,намерих билети за 320 евро и естествено без да се замисляме ги купихме. Програмата се получи леко тежка, но нали сме без децата , така че ще го издържим тежкия преход.

   И така на 07.02 летяхме в 6:40 за Рим, а там имахме престой почти 9 часа, по предварителен план трябваше да се поразходим с жената и да хапнем пица и сладолед в самия град. Да ама не ( по Петко Бочаров ) , времето не беше благосклонно с нас , дъжд и гръмотевици ни оставиха да се гърчим по неудобните седалки на Чиампино цеееееели 9 часа.  Това обаче не помрачи настроението ни , ние бяхме с приповдигнато такова, пред нас все пак предстоеше мечтания Сан Мигел, дано времето там да е благосклонно към нас. Е накрая стана 16:55 и полетяхме към Лисабон.

Там бяхме в 19ч. местно време и имахме 2 часа и половина престой, който ни бяха достатачни за вечеря и прехвърляне от Т1 към Т2. С нетърпение и лека умора най-накрая бяхме на борда на самолета за последния полет.Пристигнахме по разписание в 22:55, обадихме се на хазаина Жоао , той ни очакваше в апартамента в който щяхме да отседнем следващите 6 дни. Хванахме си такси,тъй като бяхме наели кола от следващия ден ( 08.02 ) .След тежкия път най-накрая легнахме на огромната спалня и заспахме светкавично. В Понта Делгада беше полунощ, но в София е 3 часа. Идеално се получи си мислехме ние, влязохме в часовата разлика. Отново обаче греда, каква я мислихме каква стана - в 6:00 местно време и двамата с Надя бяхме на крак, а навън още беше тъмно, но ние и двамата бяхме наспали се и нямаше връщане назад към леглото. Решихме, че след като половинката си изпие кафето ще излезем да се поразходим до океана . Имахме уговорка с Жоао да дойде в 9:30 да ни вземе от апартамента и да ни закара до аерогарата да си вземем колата.

      И така ДЕН ПЪРВИ започна. Взехме една нова Фиеста и отпрашихме към Sete Cidades , от аерогарата до там бяха 26 км. На път за там минахме и покрай изоставения хотел Monte Palace.

    Малко зловещо изглежда

       И самия кратер и езерото в него, наистина много красиво!

Вече бяхме леко огладняли и решихме да слезем долу до селцето и да хапнем нещо, намерихме някакво ресторантче, което по-скоро наподобяваше на закусвалня, но не си харесахме нищо. Добре че до него имаше една малка бакалийка, та от там си купихме някакви неща да залъжем глада. Решихме да разгледаме селцето и тогава да се отправим към следващата ни спирка за деня.

       Ето малко и от една огромна къща с двор в селото.

От тук вече тръгнахме към следващата ни точка Ponta da Ferraria. Това място се намира в западната част на острова и е известно с естествената си лагуна. Интересното там е , че под скалите извира минерална вода, която е доста гореща,а вълните на океана се смесват с нея и я охлаждат , което прави това място доста приятно, особено когато няма прилив. Осми февруари се оказа доста слънчев и приятен ден, слънцето напичаше, а навън температурата стигна 20 градуса, ние предвидливо си бяхме взели бански и кърпи за плаж ( в апартамента имаше доста кърпи, цветните бяха за плаж, така каза Жоао  ). Всичко беше добре , ама нито джапанки имахме, нито аква обувки, там беше една огромна скала, а ние и двамата трудно ходим върху камъни. Жалко ! Решихме че вечерта ще отидем до мола, който е на 500 метра от апартамента и ще си купим от там и в някой от следващите дни ще дойдем да се потопим тук.

    Ето как изглежда

 Обаче сърце юнашко не трае, на мен ми се къпе, добре че 200 метра по-нагоре беше Spa of Ferraria, имаше басейн пълен с минерална вода, която беше скромните 60 градуса, та за това я разреждаха с вода от океана, но цвета и беше странен. Платихме с жената по 6€ вход и влязохме да поразпуснем 

       Ето го и самия басейн

Вече наближаваше 16ч. , а ние за днес бяхме предвидили още едно място за посещение, а именно Boca do Inferno , от там бяхме чели, че се открива прекрасна гледка към четирите езера, които бяха наоколо,знаехме че е нависоко и затова преценихме, че ще си вземем якетата от багажника. Паркирахме колата на паркинг до пътя и от там трябваше да походим малко пеша, е на беше много малко почти километър, а ние вече бяхме уморени. Заслужаваше си обаче ходенето , гледката която се откриваше от горе наистина беше впечатляваща.Слава богу и времето беше благоразположено и ясно. 

  След като изпълнихме всичко за деня, което си бяхме поставили като цел, отидохме до Parque Atlantico ( местния мол) , да си вземем продукти за хладилника и разбира се бутилка Porto Tawny. Прибрахме се в апартамента, Надя приготви прекрасна прясна паста за вечеря, след което изпихме по две чаши вино с малко шоколад и естествено един прекрасен местен ананас. И какво следва ? Ама как какво, по един душ и чупка в кръста , две салта и половина с ауербах директно се озовахме на голямата спалня 

   ДЕН ВТОРИ , будим се , поглеждаме навън ииииииииии... отново е тъмно, 6 часа сутринта е, а ние сме бодри и свежи. Нищо ще помързелуваме малко в леглото, ще поровим в интернет пространството и тогава ще станем. Минаваме през стандартните процедури - тоалети,бани,мани, закуска, кафе за половинката и готови за атака. Днес сме решили първо да отидем до Cha Gorreana ( единствената чаена плантация в Европа ). Мятаме се на Ford-а и за половин час сме там, точно на 33км. от нашия апартамент е. Прекрасно място което функционира от 1883 година, та до ден днешен.

Не се плаща вход, има не малък паркинг отпред, можеш да влезеш вътре и да разгледаш самата фабрика, да пиеш чай на корем, да се поразходиш из плантация. Има и малко магазинче, ние си купихме доста чай от там, за подаръци на роднини и приятели.

 След като разгледахме се отправихме към Фурнаш. Там искахме да пристигнем преди 12 часа, защото знаехме, че точно тогава вадят прочутото козидо, което се готви в дупки под земята на естествена топлина около шест часа. Карайки натам, леко объркахме пътя, но за мен това си е стандартно, аз където и да ходя, ако не объркам поне веднъж пътя, няма да съм аз и се чувствам дискомфортно  На път за Fumarolas da Lagoa das Furnas ( мястото с дупките за готвене ), минахме и покрай обърнатата къща, която бяхме виждали по разни снимки из материалите който четох за Сан Мигел, нямаше как да не спра за снимка.

 И тук вече заваля дъжд. Дъждът който така ни притесняваше, да не развали почивката ни. Бях чел, че тук времето е доста променливо и често вали дъжд, а Февруари не бил доста препоръчителен месец за посещение. Обаче както казваше Мичмана, култовото "Господ е българин", това беше единствения момент в който ни валя дъжд за всичките пет дни, през които обикаляхме острова. Дори може да се каже, че не вали, а по-скоро ръми и всичко това продължи не повече от час. Та толкова с дъжда. В 11:50 бяхме на бариерата, имаше такса за тази атракция, тя беше скромните 0,50 €. Паркирахме на един огромен паркинг, на който за наше учудване имаше доста автомобили и 5-6 автобуса и тръгнахме да видим къде се готви аджеба това козидо.

 Имаше доста дупки с табелки на които бяха написани имената на ресторантите и телефони за резервации. Понеже предварително бяхме решили, че ще опитаме това прочуто местно ястие, но не знаехме в кой ресторант точно да отседнем, на помощ дойде небезисвестния TripAdvisor. Tony's Restaurant избрахме, звъннахме да запазим места и тръгнахме натам, намерихме го на една тясна уличка, на която с мъка успях да паркирам. Ресторанта леко ми наподобяваше на царската конюшня в парка Врана, но това не беше проблем. Настаниха ни на една маса за двама човека, ресторанта беше пълен на половина, но 15 минути след като ние дойдохме, вече нямаше свободно място. Добре , че си запазихме места по телефона. На масата имаше две чинийки с някакви сирена, разядка и едно панерче с няколко вида хляб, изглежда все едно е комплимент от заведението, но не е, аз предварително бях чел, че тези екстри се плащат. Извикахме сервитьорката да си поръчаме козидо и да и кажем да остави само чинийката с домашно сирене и хляба, другите две неща да си ги прибере. Мислехме да полеем с вино, но аз все пак шофирах, така че поръчахме сангрия.

Честно казано имах големи очаквания към този специалитет, не беше нещо което да остави незабравим вкус и впечатления, но беше вкусно все пак. Хапнахме, но не можахме да изядем всичко, порцията за двама човека беше огромна както се вижда от снимката. Не беше скъпо, за всичко това платихме 37€. Вече сити, а и дъжда беше спрял, ние преценихме, че ще отидем до Poca da Dona Belja. Топлите басейни във Furnas, паркинга не беше голям, но за сметка на това беше пълен и нямаше нито едно свободно място. Реших, че ще паркирам като Бай Ганьо, по средата и напряко, така че да мога да не запуша никой и всички спокойно да излязат. Взехме от багажника плажната чанта със цветните кърпи и си купихме билети за вход, те бяха по 4€. Преоблякохме се в съблекалните и се отпрявихме към басейните с минерална топла вода. А тя освен че беше много топла ( 38 грасуса ) се оказа и доста кафеникава, това е от прекалено голямото съдаржание на желязо във самата вода, което се отаяваше по стените и камъните от страни на басейните. Ето сега разбрах, защо Жоао ни каза че белите кърпи са за вкъщи, а цветните за плаж.

 Направихме само 2 снимки, а от тях не се вижда колко прекрасно е това място, но улисани и размазани от удоволствие в топлите води съвсем забравихме да снимаме. След като прекарахме почти 2 часа тук, решихме, че е време да отидем до парка Terra Nostra. На паркинга се оказа, че и другите са прихванали от моето спиране и имаше още десетина коли паркирали като нас  . До парка нямаше паркинг, но на една тясна уличка колите се бяха паркирали във върволица и аз се шмугнах там между две от тях. В парка се оказа, че има входна такса - 8,50€, ние с Надя единодушно решихме, че не ни се дават 17 европейчета и още по единодушно преценихме , че имаме време да отидем до най-източния град на острова - Nordeste. Той беше в плановете ни, за някой от следващите дни, но часа беше около три следобяд, google maps показа, че до там има 35 километра и ние отпрашихме в тази посока. Там искахме да видим фара Lighthouse Arnel. Стигнахме за около половин час до там и лесно намерихме фара. Оказа се че трябва да спуснем един наклон 55% с колата, Надя каза, че тази няма да я бъде и ще слезем пеш до долу. Дооообре така да бъде, спуснахме се, а там явно беше такова място дето се завихряха ветровете и духаше ужасно, но това не ни попречи да стигнем до фара.

 Направихме по някой кадър и тръгнахме да качваме нагоре, голямо изпитание беше, натоварихме доволно краката, но стигнахме до Фиестата. Сега със сигурност можеше да се каже, че сме доста изморени. Време беше да се прибираме към апартамента в Понта Делгада. Навигацията ни показваше да минем по северната страна на острова, но тъй като ние бяхме дошли от там, решихме, че сега ще се приберем по южната. Да по-бавно се стигаше от юг, но надали повече щяхме да идваме толкова на изток, така че от тук ще минем за да разгледаме до колкото можем от прозорците на колата. Този път се оказа с не добро качество и много завои, но за сметка на това беше много живописен и красив. Въобще не съжалихме, че минахме от тук, дори гледайки местата около пътя, ни осени идеята да си направим пикник на някое от многото обособени и красиви за това място.

                               Ето някои снимки правени от колата

 Започна да се свечерява, ние бяхме доста уморени. Разбрахме, че малко агресивно го даваме, за това решихме, че следващите 3 дни ще са доста по-лежерни и хич няма да си даваме зор, а ако остане нещо не видяно, тъкмо ще имаме повод да се върнем отново тук. Без да преувеличавам и двамата се бяхме влюбили в този остров - спокойствието,природта,зеленината и не на последно място любезните и лъчезарни хора на това място! И така докато си говорехме сладко сладко, изведнъж гледам някой ни маха на стоп. Спирам. Гръцко девойче тръгнало към Понта Делгада, ако можем да я вземем. Е що да не може? Бяхме някаде около Lagoa das Furnas, оказа се, че предните 2 вечери е спала на езерото с приятели на палатка и утре трябвало да лети към Лисабон, там била учила. Леко и завидях на тази 20 годишна девойка, че нямахме нейната свобода и безгрижие, но от друга страна всяка възраст си има своите предимства и плюсове. Искаше да я оставим близо до мола, щяла тям да вечеря в заведенията за бързо хранене. Идеално ни дойде и на нас, тъкмо аз щях да се кача до хипермаркета там да взема някакви зеленчуци, да си направим салатка с половинката преди сън. Нещо по-лекичко щяхме да вечеряме тази вечер, че с козидото на обяд бяхме попреяли. Прибрахме се, хапнахме, изкъпахме се и по леглата, де'т се вика . Тъкмо се унасях и изведнъж Надя извика "Дани, така и така се будим рано, искаш ли утре да посрещнем изгрева на слънцето?". Аз братче така се стреснах, че за малко щях да ходя на другия ден да си лея куршум . "Ех, бре жена, изкара ми акъла" - викам и аз, а после и казвам: "Защо пък не? Ако не се оспим, ще посрещнем изгрева!" След което и двамата заспиваме блаженно.

  Ще се оспим, ама друг път, този път сме по-зле, събуждаме се в 5:30, а изгрева сме проверили, че е в 7:27. Позаровихме се малко в нета, после стандартните процедури с баните и маните, Надя изпече по 2 филиики на тостера, който си намазахме с едно тяхно местно сирене, което се оказа невероятно вкусно, ама така и не му запомних името, въпреки, че три пъти купувах такова. Надя, днес пи чай, вместо кафе и така часа е 6:45 и ние сме готови за ДЕН ТРЕТИ.

  Тръгваме по пътя за Sete Cidades, там малко над летището бях забелязъл едно miradouro ( от превод на португалски - гледна точка) дето беше идеално за посрещане на изгрева. Пристигнахме малко след седем, така че ни оставаше единствено да се молим да няма облаци. Миришеше на оборска тор, но това не е дразнещо, напротив, връщаше ме в детските години, когато прекарвах по цяло лято на село при баба и дядо. А миризмата идваше от кравите който буквално бяха навсякъде из целия остров. Местните казваха, че се пада по една крава на глава от населението, но по мое скромно мнение, кравите бяха значително повече от жителите на острова, но това не е чак толкова важно. Ние просто и си чакаме слънцето да се покаже. И то взе, че наистина се показа.

 Идеално, посрешнахме изгрева, сега беше време да видим, какво ще правим, нали вчера си казахме, че от днес ще е лежерно. Ще се приберем в апартамента и там ще го мислим, какви ще ги вършим днес. Сетих се, че хазаина ни  беше казал, че е най-хубавото място на острова е Lagao do Fogo, но там почти винаги било облачно, погледнах през прозореца на хола и днес както и предните два дни, там наистина имаше мноооооого облаци, а времето беше слънчево, температурата беше 18 градуса. Ами тогава ще се ходи на плаж на онова място с естествената лагуна. Бях видял в google maps, че и тук макар и толкова далеч oт континента има китайски магазин. С Надя си помислихме, че там ще си намерим джапанки за по евро-две, които после ще изхвърлим. Е греда, китайчето каза, че сега не било сезон за джапанки и нямало. Ами добре, тогава ще отидем до спортния магазин в мола и от там ще си вземем, дано само и там да не ни контрират, че не е сезона за такива джаджи. Влязохме в магазина и за наше щастие се оказа, че не само има джапанки, но има и аква обувки и още по-голямата изненада има голямо намаление от 70%. Ох, Котьоооо, 2 чифта аква обувки по 5€ и жената си взе джапанки adidas за "колосалните" 1,99€. Да ни пита човек, какво търсихме под вола теле при дръпнатите, ние и без това недолюбваме китайските стоки. Вече с пълно бойно снаражение потеглихме към Ponta da Ferraria. Не след дълго бяхме там, и аз с бодра крачка и приповдигнато настроение закрачих към лагуната. Времето беше прекрасно, печеше жарко слънце, направо идеално за плаж, но не така мислеше океана. Имаше прилив и доста големи вълни, еееееееее не може да сме такива големи каръци. Миналия път океана се беше дръпнал и беше спокоен, а ние нямахме аква обувки, сега имахме, но водата беше доста придошла и беше студена. Жалко!

      Е поне да си направим по една снимка, да палим джапанките и да не се ядосваме.

На обратно към колата, сърце юнашко не трае, казвам и на Надя, че аз валат няма да остана, ще влеза в океана днес. Тръгнахме да търсим плажове по картата, първия който видяхме беше доста близо от мястото което се намирахме и тръгнахме натам. По пътя решихме, че ще се оглеждаме и за място за пикник, да припаля скарта де'т се вика .

 Ето едно такова, ама нещо не ни допадна

  Ето я и количката с която безпроблемно обикаляхме надлъж и нашир.

 И мястото което си избрахме утре за обяд сред природата

 Така за утре сме готови с мястото, ама днес аз още не съм се потопил та дори и за малко в океана. Стигнахме до този плаж който видяхме , на картата. Страшен плаж няма що, аз лично останах потресен

 Аз обаче се заинатявам и казвам, че продължаваме напред, все пак не кой да е, го е казал, а великия мислител Кубрат Пулев - Кобрата . Тръгваме към Praia do Arel de Santa Barbara. Дано тук да имам късмет и да ми върже, мислих си аз. И отново "господ е българин", стигнахме до плажа и това наистина се оказа плаж, ама огроооооооомен пясачен и хубав плаж. Е океана си беше все така бурен, но това нямаше как да ме спре, поне за малко да вляза, въпреки, че Надя беше твърдо против.

Така въпреки, че не се изкъпах както аз точно исках, успях да се потопя във водата та макар и за минутка. Тук океана беше изхвърлил доста дървен материал, което ме подсети, че аз утре все пак с нещо трябва да запаля скарата ( или т.нар. BBQ ), събрахме си съчки ( както пее Икебаната ) и се зачудихме от тук на татък какво следва за деня. Решихме, че тази вечер ще вечеряме навън, но до вечеря имаше достатъчно време. Ще се ходи да се види плантацията с ананасите. И така запътихме се към Pineapples A Arruda. Зададохме целта на навигацията, но тя ни отведе до някаква забранена улица, направих опит да заобиколя по друг път, но все до забранената и затворена улица стигах. Е явно няма да се гледа тази плантация. Здраве да е. Тръгнахме си към апартамента, да се изкъпем и да се понаконтим за ресторанта довечера. За ресторанта имахме препоръка от една позната на Надя, която живееше в Лисабон, но беше омъжена за човек който беше родом именно от Сан Мигел. Ресторанта се казва Restaurante Cais 20. Бяхме предупредени, че той почти всяка вечер е пълен, така че звъннахме и си запазихме места за 18:30 местно време. Оправихме се и тръгнахме към ресторанта, който се оказа на другия край на града, но беше точно на една алея до океана. Хубаво местенце, въпреки че вътре интериора не беше кой знае какво, но беше по-добър като обстановка от "конюшнята" във Furnas. Масата ни беше до един огромен  прозорец и гледката наистина беше фантастична

Надя искаше да опита някоя местна риба на скара, а аз исках да ям телешки стек, бях чел, че тук на острова го правят феноменално. Сервитьорката беше много любезна и лъчезарна, препоръча ни какво да си поръчаме, е такива сервитьори харесвам, а не като ги питаш какво да си поръчаш и почват да вдигат рамене или да ти казват, че всичко от менюто е вкусно, но да не се отклонявам. И така избрахме храната, оставаше само вино да поръчаме. Тук жената ме изненада приятно, оказа се, че била чела за местните вина и попаднала на някаква статия за любимото вино от тези земи, на руския цар Николай. Попитахме нашия човек дали го има и о да, има го.

  Виното беше прекрасно, а храната, за храната не мога да намеря точните думи, явно готвача беше кулинар от високо ниво. Рибата и стека бяха божествени ! След обилното наяждане, нямаше как да минем и без десерт в този така добър ресторант. Естествено и за десерта искахме консултация. Аз поръчах мус от манго, а Надя домашен сладолед с домашни бисквити. Излишно е да казвам колко вкусни бяха, нали ? Обилно преяли и много доволни беше време да платим сметката. След няколко опита, на различни места, тук успяхме да платим с Diners, a сметката също беше изненадващо ниска, само 56€ за всичката тази вкусотия. Браво! Останахме много очаровани и двамата. Очаровани, очаровани, ама доста понатежали от поетите килокалории, преценихме, че така няма как да си легнем и ще се поразходим малко из нощна Ponta Delgada. И ето я и нея:

 А тук жената е в телефонна кабина, която се оказа, че е вид библиотека за книга на заем.

Поразходихме се, храната ни послегна, време е да се оттеглим към покоите си.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ, излишно е да казвам, че се събуждаме по тъмно, но днес сме по-добре, часа е малко преди седем, ставам да погледна през прозореца на спалнята онзи връх дето е Lagoa do Fogo, ами май не е толкова облачно, или всъщност облачно е, ама аз си внушавам и самоуспокоявам, че всичко е наред. Абе ставаме правим стандартните неща както всяка сутрин и решаваме, че ще се ходи там дето са облаците, но преди това трябва да отидем до пазара да си купим рибка за скаричката днес. Палим колата, тътрим се по тесните улички на столицата и накрая стигаме до пазара, паркиране, хм сложна работа, няма места, е има едно пред някакво посолство, ама там май ще е кофти да спра, абе кофти не кофти, аз не съм от тук и съм за малко, а пък и английския не го разбирам, ще се паркирам, мечка страх, мене - не, както казваше баба. Влизме в пазара, пълно е с хора, сергиите са добре заредени, прекрасна работа. До тук добре, но рибата нещо ни се губи. Да не би нещо да не сме разбрли Жоао, когато го питахме от къде да си вземем прясна риба. Леко се притесних, но беше за кратко, рибите бяха в дъното на пазара в едно огромно сепаре ( ако въобще мога така да го нарека ). И тук на това място имаше толкова много риба, че аз направо се схванах и то адски много различни видове. Аз се прехласнах по една змиьорка, но жената каза, че ще си я ям сам, е няма как да стане, ще си вземем две рибки, които двамата да изядем. И хоп, от 10 продавача, никой не знае английски, е нищо и моя не е от добрите, ама аз съм много добър с десетопръстната и морзовата азбука , ще се разберем все някак си. Обаче единия от рибарите извика от някъде негов приятел който поназнайваше и чужди езици. Надя обясни, че искаме 2 "шаранчета" ( аз на всички риби викам така ), различни и подходящи за скара. Човека ни насочи към подходящите риби, но аз настоях да ми каже, той кои би си взел ако е на мое място. Избра две парчета, подаде ги на рибарчето, който за по-малко от 2 минути ги изчисти перфектно. Рибата, която беше уловена само преди няколко часа от океана ни излезе точно 10€, супер, остана само да си купим прясна мащерка и лимон и сме готови. Напазарували всичко необходимо се отправихме към колата, която беше паркирана неправилно, но слава богу нямахме проблем с това. Отидохме до апартамента да оставим рибетата, защото беше твърде рано за обяд, беше едва осем часа. Надя каза, че иска да се проблече, идеално тъкмо аз ще приготвя нещата да са в бойна готовност за обяд.

Показвам се на терасата да погледна нашия връх,  облачен е, а пък времето е хубаво, ами ОК, тръгваме в тази посока пък каквото сабя покаже. Казваме си, че първо ще минем през водопада Salto do Cabrito, който е на някакви си 22км. североизточно от апартамента. По магистралата сме за по-малко от 20 минути до там, обаче пустата навигация ни закара в някакво поле дето никакъв водопад няма, въртяхме напред,назад и нищо. Надя предложи да се откажем, абе как така ще се предаваме? Вчера ананасовата плантация не видяхме, сега водопада ще пропуснем, ааааа не тази няма да я бъде, заинатих се като магаре на мост и лека полека налучкахме правилния път. Стигнахме отново до едно място с доста голям наклон, не беше като онзи на фара 55%, но сигурно е бил поне 45, тук нямаше знак който да обозначава колко е. Този път решихме, че ще се доверим на фордчето и ще го спуснем. Добре че така направихме, защото разстоянието не беше никак малко. Стигнахме най-накрая до заветния водопад, оказа се че нивата на която бяхме преди 15-20 минути е била точно над водопада, но няма как да се спуснем от там. Както и да е, всичко е добре, когато свърши добре! Слязохме от колата и се запътихме към водопада. Тук имаше една много натрапчива миризма, на мен ми миришеше на момина сълза, но жената каза, че е нещо друго, все тая, важното е, че аромата беше много хубав и приятен за сетивата.

 Останахме доволни от това място, малко ни наподобяваше на джунгла и беше някак си много свежо и зелено. Аз реших, че ще се поразходя малко, а Надя каза, че ще ме изчака в колата. Направих няколко снимки за спомен.

 Сега предстоеше тежко изкачване, дано фордчето не прегрее 

Нямахме проблем, бавничко без да бързаме фиестата издрапа някак си на първа предавка. Качили се вече горе поглеждаме пак към върха, но промяна няма. Ей, нямаме късмет с този връх и това си е. Ами ще тръгнем към него, на път за там ни е Caldeira Velha, 6,5 км. ни деляха от там. Стигнахме доста бързо до там, но се оказа че в 10:00 беше доста пренаселено, имаше два малки паркинга които бяха претъпкани. Героя на Алеко Константинов отново се прояви в мен , паркирах на пътя в банкета на едно право място м/у многото завои, които бяха там. На касата за билетите имаше 10-15 човека, наредихме се чинно и ние. Билетите бяха с 2 цени, едната е ако ползваш топлите термални басейни (слагат ти гривна,ако си за тях), а другата е само ако си за разходка. Тук малко спомените ми бледнеят, но мисля че за разходка беше 4€, а за разходка + къпане 8€, леко наизуст ги казвам тези цени. Купихме си билети само да разгледаме, просто преценихме, че нямаме време за плицикане.

Не беше нещо кой знае какво това място, можеше съвсем спокойно да го пропуснем. Излязохме на вън и що да видим, пред и зад нашата кола имаше паркирали още 7-8 коли, ей ще ги научим тея хора на калпазанлък, помислих си аз. И така вече нямаше мърдане, ще се качим към Lagoa do Fogo,а от там ще отидем към Vila Franca do Campo ( бившата столица на острова ). Стигнахме горе и о, чудо, облаците се бяха разкарали и езерото се виждаше прекрасно.

    И изглед в другата посока, северното крайбрежие.

 Доволни, че времето беше отново благосклонно към нас, ние се отправихме надолу към южното крайбрежие. Искахме да видим Ermida de Nossa Senhora da Paz. Слизайки надолу към Vila Franca do Campo, забелязах че имаме само четвърт резервоар гориво и решихме да заредим, след което тръгнахме към Nossa Senhora, по едни доста тесни улички. Имаше невероятно много плантации с бананови дръвчета, а тук бананчетата бяха доста малки и супер вкусни. И така стигнахме до набелязаното място, а там разбрахме, че вече май лекичко огладняваме. Решихме да не се мотаем много - много. Ще разгледаме набързо и газ към вкъщи да си вземем нещата за пикника. Ето и малко снимки

Леко не бяхме съобразили времето и позакъсняхме с обяда. Докато минем през апартамента, после до набелязаното място от вчера и часа беше станал почти два следобяд. Аз запалих скарата

 А Надето, през това време подреди масата

Рибката и зеленчуците се изпекоха бързо, така че не трябваше да чакаме кой знае колко много и да ни къркорят стомасите. Хапнахме и се зачудихме какво ще правим, бяхме малко изморени, но не ни се прибираше толкова рано вкъщи. Ами да отидем тогава да видим Aqueduto do Carvao и след това ще минем да си купим бутилка Porto и ще се приберем в къщи да пийнем по чаша вино и да хапнем от вкусния местен ананас.

ДЕН ПЕТИ е хубав ден. 12 февруари , днес е моят рожден ден, а ние именно заради него сме тук по това време. Решили сме днес да не обикаляме, ще се разходим из столицата, така и така много малко време и отделихме. Първо обаче, ще запазим маса за да полеем моето помъдряване с още една година . Чудим се, дали отново да не запазим в Cais 20, но понеже не обичаме да повтаряме местата, в които сме били, решаваме отново да се доверим на нашия приятел TripAdvisor и избираме Forneria Sao Dinas. Отиваме първо там да си запазим място за довечера и после отскачаме до летището. Там отидохме за да попитаме колко ще ни струва ако върнем колата с 5 часа по-късно от заявеното. По договор трябваше да я върнрм в 17:00 ч., така бяхме решили, заради това, че се предполагаше, че ще пийнем по малко повече за рождения ми ден, но се отказахме, утре полета ни беше доста рано сутринта. На летището лудница, тъкмо кацнали два полета и на гишетата за коли под наем - як калабалък. На нашето гише най- много народ, ние бяхме наели кола от Ilha Verde rent a car. По едно време идва една служителка, да помоли хората да не се редят с багаж на опашката и по възможност да са само по един, а не на тумби по 3-4 човека за една кола. Дойде и при нас, ние и обяснихме за какво сме и тя усмихната ни каза, че ако върнем колата в 22:00 ще ни струва 0€. Перфектно, не се наложи да чакаме много, сега вече можеше да отидем да разгледаме Jardime Jose do Canto и Palacio de Sant'Ana, часа е 9:30, а тези две места които са едно до друго отварят в 10:00, идеално докато отидем до там, докато намерим къде да паркираме, тъкмо ще е дошло времето за отвряне. Придвижихме се нататък и моето притеснение, че паркирането в близост до тези места няма да е лесно се оправда. Всички безплатни места са заети, нищо ще търсим платени. Намерихме, не много далеч от градините в които щяхме да ходим. Обаче с автоматите за плащане беше леко сложно и неразбираемо, а нямаше и хора наблизо да помолим да ни помогнат. Добре , че преди 3 дни, когато ходихме до пощенската станция за да изпратим картичка на наш приятел, една жена ни помогна, та аз криво-ляво бях позапомнил какво се прави, вкарват се първите 2 цифри от номера на колата и тогава ти се отваря процепа в който можеш да пускаш монети. Паркирането там е изключително евтино, 60 евроцента за един час, 15 за 15 мин., т.е. един цент 1 минута. Аз пуснах 1,50€ и се надявах, че за два часа и половина ще разгледаме. Лека греда ударихме на входа, оказа се, че в понеделник резиденцията е затворена за посетители, е поне ботаническата градина работи. Плащаме си по 4€ вход и съвсем спокойно влизаме да я разгледаме. Оказа се едно приятно място което много ни допадна.

Градината не беше голяма и ние я разгледахме за около час време, излязохме и пообиколихме наоколо и после ще отидем да седнем някъде да обядваме.

Заведението което си избрахме да обядваме се казва Bar Praia de Agua d'Alto, намираше се на южното крайбрежие и беше на пясъчен плаж, а пясъчните плажове тук на този остров не бяха в изобилие. Не беше нещо особено, но предполагам, че лятото там е приятно да се обядва и вечеря. Хапнахме котлет от риба меч с гарнитура от сладки картофи и задушени зеленчуци и си поръчахме по една местна бира да я опитаме. Сервитьорчето донесе две бири по 250 ml., аз си помислих, че се подиграва, а то се оказа, че такава си им била разфасофката. Добре, че не сме бираджии с Надето, че иначе трябваше да му кажа да донесе една каса бира и да я сложи под масата . Вече сити, тръгнахме да се поразходим по плажа на океана, купихме си и по един сладолед. Океана днес беше тих и спокоен, но времето беше леко навъсено и облачно. След като си изядохме сладоледите, решихме, че ще направим нов опит да видим ананасовите плантации. Стигнахме до там и отново бяхме пред забранената улица. Кофти тръпка, седяхме в колата и се чудехме какво да правим, доста време си приказвахме и стояхме на едно място. Е няма да се предам, а нали съм и "булгар, булгар", ще се направя на ни лук ял, ни лук мирисал и ще вляза в уличката. Подкарах по нея и стигнах до друга улица без изход, там мернах някакво малко уширение и реших, че тук ще паркирам и ще походим малко пеша. Спрях колата плътно до една стена и тръгнахме с Надя, нагоре по улицата, от двете ни страни високи стени, а зад тях някакви съоражения, които наподобяват на оранжерии. Викам си аз, това няма какво друго да е освен ананаси, да де, ама онова дето съм гледал , че може да се посещава изглеждаше по друг начин. Гледаме един огромен портал, споглеждаме се с Надя и влизаме. Вътре обаче, тези оранжерийки са затворени, оглеждаме се за някой човек или работник да попитаме дали може да погледнем, но няма живо пиле. Ами ще отворим една врата. И хоп що да видим вътре ананасчета, ама те растат почти на земята, а ние си мислехме, че трябва да са на дръвчета. Казвам на Надя да клекне за да я снимам вътре и в това време се появява един чичка, говори на португалски. Добре де, ама ние на този език единствено знаем obrigada,в превод благодаря. Някак си се разбираме, че това е частно имение, а плантацията която е за разглеждане е 500 метра по-нагоре. Извиняваме се ние, а чичака усмихнат, ни прави знаци, че може да направя снимката на Надя и след това да си тръгнем. Гледай какви мили хора бре, това ако беше в България, най-малкото нещо, с което щяхме да се оттървем щяха да бъдат цветисти и сочни псувни. Сега вече разбрали къде е правилното място, ние закрачихме бодро, бодро натам, оказа се, че не е на 500 метра, а дори на малко повече от километър, но все тази, ние обичаме да ходим пеш. Влязохме вътре, няма такса вход за това място. Беше пълно обаче. Доволни бяхме, най-накрая открихме тези плантации, не че са нещо особено, ама като имаш мерак за нещо, а то не ти се получава и се чувстваш леко дискомфортно.

Вече доволни, че посетихме и последното място което искахме да видим, тръгнахме на обратно пеш към колата, не бързахме, просто си крачехме и си говорехме колко много това място ни е пленило с красотата и спокойствието си, едно такова първично без никакъв кич и помпозност. Качихме се на колата и отпрашихме към столицата, трябваше да се купят сувенири и подаръци, най-вече за децата ни, а разбира се и за роднини и приятели. Свършихме и тази работа с удоволствие, вече беше време да се приберем за да се приготвим за тържествената вечеря. Понаконтихме се, на път за ресторанта минахме през близката бензиностанция да напълним резервоара на колата до горе. Паркинга на заведението беше пълен, леко се изненадах. Бяха ни запазили маса на втория етаж точно до прозореца, прекрасно беше с изглед към океана. Заведението беше доста изискано,в сравнение с другите, които посетихме, тук интериора беше различен. И някаде тук приключвам с похвалите. Храната не ни хареса, виното, което ни препоръчаха и него хич го нямаше, а на всичко отгоре сервитьор ни беше някакъв джендър от актуалната "Истанбулска конвенция", според мен беше мъж, а според Надя- жена, може би обаче Надето беше права. Та този ми ти индивид, дори една снимка като хората не можа да ни направи. Както и да е, рожден ден ми е, а пък и нали съм с човека, който обичам, така че няма как да ми се развали настроението. Е децата липсваха и то много, но скоро се прибираме. Приключихме с вечерята, беше време да върнем автомобила, отидохме до летището, там нямаше проблем. Мъжкара на гишето, нещо ме погледна с изумление, защо не сме върнали колата навреме, но след като жената му обясни, че сме се разбрали с негова колежка по-рано през деня, той кимна одобрително, каза че няма щети по колата ( е имах си аз да има, аз шофьор ли съм или на петел предния крак ) и отблокира 800€ . Прибрахме се за последна нощувка в прекрасния апартамент, който бяхме наели за 6 вечери. Наистина, много добро попадение, отлично обзаведен, вътре имаше абсолютно всичко, което ти трябва, хазаина беше благоразположен и отзивчив и не на последно място цената беше адски добра 6х40€ нощувки + 35€ такса почистване или общо 275€, а аз бях резервирал през реферал от booking, та от него ми върнаха 40$. Или като теглим калема 475лв., мисля си че не е зле?

 ДЕН ШЕСТИ, алармата ни събужда в 4:20, ставаме леко омърлушени, не ни се тръгва от тук. Няма как, налага се, обещаваме си, че някой ден пак ще дойдем за по-дълго и тъкмо ще обиколим и останалите острови. Трябва да ставаме, времето напредва, полета е в 6:15, а пък и Лисабон ни зове. Оправяме се набързо, закусваме, грабваме багажа и право на аерогарата. Тъкмо стигнахме и заваля проливен дъжд, да де ама нас това вече не ни интересува, ние изкарахме цели 5 дни и 6 нощи само с едно леко ръмене и то за по-малко от час. Полета продължи 2:15 ч., точно в 9:30 лисабонско време се приземихме, взехме си бързо багажа от лентата и се отправихме към метрото, от там си закупихме карти за три дни за целия градски транспорт по 19,40€ . Сега оставаше да разберем, на коя спирка точно трябва да слезем. Когато избирах хотела, гледах да е близо до метростанция и да е що-годе в центъра на града. Името му е Silk Lisbon. Попитахме един човек и той ни каза, че трябва да слезем на спирка Sao Sebastiao. Така и направихме, озовали се на спирката, там видяхме една съблазнителна пекарна, купихме си някакви закуски като кроасани, вкусни бяха. Хапнахме, сега да открием хотела, пускаме google maps на телефона и се оказва, че сме на 8 мин. пеш. Стигаме до една стара сграда, хотела е тук на втория етаж, звъним на звънеца, отварят ни. Влизаме вътре, леко ми мирише като в манастир, няма асансьор, качваме се по стълбите, те скърцат, май са набор на баба ми. Осенява ме мисълта, че тук съм забил сериозна греда. Стигнахме втория етаж, тук огромна табела със стилен надпис с името на хотела и масивна врата отново със звънец. Отвориха ни, влязохме, приятно е впечатлението на пръв поглед. На рецепцията ни посреща една нахилена и лъчезарна негърка. Казваме и, че имаме резервация, този път е на името на Надя, на нейно име е, за да можем и тук да ползваме реферал от booking за 40$ след резервацията. Сложно малко стана с името Надежда, трудно го разбираше девойчето отсреща, но след като и казваме фамилията, нещата си идват на място. Резервацията ни е за 15ч., а сега е малко преди 11ч. и стаята още не е освободена, но не е проблем да си оставим багажа. Идеално, ние и без това искаме да се разхождаме, а не да стоим в стаята. Ана (така се казваше рецепционистката), беше адски мила и отговори изчерпателно, на всичките ми въпроси които имах аз. Решено е, отиваме в океанариума, а от там вече ще го преценяваме в движение. Връщаме се на познатата спирка San Sebastiao и слизаме на Oriente. Минаваме през някакъв търговски център и се озоваваме близо до океанариума.

Имаше внушителна опашка за билети, но се оказа че има доста каси и върви бързо. Билетите бяха по 15€, но имаше някаква изложба по това време, та ние я включихме и нея, дадохме 36€ за два билета, платихме с Diners, всъщност в Лисабон май навсякъде плащахме с тази карта. Влязохме и бяхме очаровани от това, което беше вътре, сградата е построена от стомана и стъкло и в нея има десетки хиляди морски видове - животни и растения от различни части на света. На нас лично, много ни хареса.

Отне ни два часа да разгледаме това място, излязохме и бяхме пред дилемата, дали да останем в парка на нациите, дали да се качим на лифта или пък да тръгнем на някъде другаде. Знаехме, че три дни са твърде малко за Лисабон и единодушно решихме, скоро ще дойдем тук, но за по-дълго. Така, ще слезем до Белем и после ще отидем до прочутата сладкарница Pasteis de Belem. Хванахме отново метрото, червената линия от Oriente до Alameda, а там се прехвърлихме на зелената линия и слязохме на Cais do Sodre, после дойде ред на трамвая, най-накрая трамвай, йеааа, хванахме №15 и слязохме на спирка Largo da Princesa, това се намира точно пред Mosteiro dos Jeronimos  ( манастира Жеронимуш )

Искаме да отидем до кулата Белем, така че не влизаме в манастира. Минаваме покрай паметника на откритията ( Padrao dos Descobrimentos ), посветен на португалците, взели участие във Великите географски открития през 15-16 век. От тук обикновено са потегляли корабите през онази епоха.

Вече сме пред кулата, тя е построена в началото на XVI-ти век и е имала за цел да пази пристанището на Лисабон от нападения на пирати.

Хайде, време е вече да отидем и до най-старата сладкарница на континента. Вървейки натам, забелязваме една дълга четворна опашка, леле аз на такива не съм се редил от времето на комунизма с купонната система. На снимката не си личи добре колко огромна е опашката, но нас това не ни стресира. Редим се на опашката, която е за вътре, а иначе има друга, която върви доста бързо, но тя е за тези които искат да си вземат за вкъщи. Ние искаме да усетим атмосферата вътре!

 Доста почакахме, но накрая успяхме да се докопаме до една маса, без да се изхвърлям, мисля, че чакахме час време. Заслужаваше си, Pasteis de nata се оказа много, много вкусен десерт, доста бях чел за тази вкусотия. Историята е дълга, но накратко, монасите са измислили рецептата на която основна съставка са жълтъците, а те оставали, защото в средновековието белтъците се използвали за колосване на дрехи и във винопроизводството. Дейността им, обаче чувствително затихнала в началото на 18 век, след Либералната Революция (1820-1826), когато Португалският двор се върнал от изгнаничеството си в Бразилия, отново в Португалия. През 1834г. всички манастири били затворени, а монасите трябвало да ги напуснат. Останали без препитание, те трябвало да измислят нещо, за да се издържат.В началото на 18 век, близо до манастира Джеронимос, имало малка сладкарница, с магазин към нея. Точно там монасите предложили свои сладкиши за продажба. И тъй като те били от енорията на Света Мария от Белей, името на популярните сладкиши станало пастейш де Белей, Pastéis de Belém, на тяхно име била наречена и пекарната, в която били изложени за продажба за първи път. И да, мястото съществува до ден днешен и тук можете да опитате автентичния десерт!

Опитахме тази вкусотия, а часа вече беше 20:00, изморени бяхме, сутринта станахме рано, време беше да отидем да се настаним в хотела. Малко преди девет вече бяхме на рецепцията, там платихме 120€ за две нощувки със закуска и най-накрая си бяхме в стаята, която се оказа изключително комфортна и приятна. Взехме по един душ и заспахме още преди да сме си легнали.

ДЕН СЕДМИ. Спахме до 9:00 почти непробудно. Взехме си сутрешния тоалет и отидохме да закусим. Имаше богат избор от различни видове сирена и колбаси, много плодове и различни видове мюслита, а сладки неща и кроасани имаше в изобилие. Приятно бяхме изненадани, Надето каза, че и кафето било отлично. Добре, вече сме сити, а нямаме план за деня. Надя предлага да отидем до музея "Калусте Гулбенкян", тя точно по това време четеше романа на Жозе Родригеш душ Сантуш - "Милионерът от Лисабон", а в него ставаше въпрос именно за арменския милиардер. Проверяваме на картата и що да видим, ами музея е на 900 метра от нашия хотел, точно 15 мин. и сме пред касата, но ще се наложи да поизчакаме няколко минутки, този музей отваря в 10:00. Купуваме билети по 10€ парчето и сме вътре.  

  Когато петролният магнат умира през 1955 г., той завещава една от най-големите в света частни колекции от произведения на изкуството на Португалия, която става негов дом след Втората световна война. Това е забележителна колекция от над 6000 произведения, събирани през 50 години проницателно и страстно колекциониране. Много от тези великолепни творби са купени от Ермитажа (Санкт Петербург) през 20-те години, когато Съветският съюз се нуждае от валута.

  Горещо го препоръчвам този музей! А сега накъде? Е, как накъде, тръгваме към най-старата книжарница на света. Основана през 1732 г., книжарница „Бертранд” (Bertrand),  е най-старата все още действаща книжарница в света. По време на голямо земетресение в Лисабон през 1755 г. тя е разрушена. През 1773 г. e преместена на мястото, на което се намира и днес. 

Надя беше зашеметена, тя обожава да чете книги и очите и сияаеха, оставих я да се наслаждава на това място колкото си иска. В един момент тя самата се усети, предложи да тръгваме, защото тук можела да откара цял ден. Казахме си, че е време да се качим да се повозим на прочутия трамвай №28. На път за към най-близката спирка, минахме покрай една сладкарничка за пастисчета, казва се Manteigaria, влязохме вътре купихме си по 2 с Надя, поръсихме ги с канела и пудра захар и мммммм оказаха се много вкусни, по-вкусни дори от прочутите pasteis de belem, за нас лично тук бяха най-добрите които сме опитвали, та е така уж по случайност минахме още два пъти от тук.

.

Отидохме на спирката и трамвая дойде почти веднага.

Маршрут 28 е класическият път на лисабонските трамваи. Обслужват го стари електрически мотриси, някога наричани от местните “американос”. Седалките са дървени, прозорците – неподвижни, а от външната страна има дървена скара, на която могат да се возят до двама човека – традиция от времето, когато трамваите са се движели толкова бавно, че хората са слизали и са се качвали в движение.

 Искахме да отидем към Алфама, качихме се ние и тръгнахме. Аз може да не съм с кола, ама пак обърках посоката, тръгнахме в противоположната. Ще направим едно кръгче за спорта и ще се върнем наобратно към правилната. Не ни отне много време, обаче когато стигнахме до същото място от което хванахме трамвая, ватмана ( не беже Женята Минчев  ) се обърна и ни каза да слизаме, имало ремонт по трасето и от тук щял да ни вземе бус към Алфама. Ех, не можахме да се насладим на романтиката в този стар квартал по неговите тясни улички, минавайки с трамвай. Качихме се на бусчето и слязохме за снимки на Miradouro de Santa Luzia.

Преди да отидем до Castelo de S.George, решихме да се поразходим из тесните улички на този стар и величествен квартал.

 Вече сме пред входа на "Сан Жоржи", трябва да си купим билети преди да влезем. Цената за възрастен е 8,50€ , вземаме 2 билета и вече сме вътре.Замъкът “Свети Георги” се намира на върха на един от седемте хълма на Лисабон и заедно с Лисабонската катедрала са основните забележителности в Алфама.

Той напомня на португалци за времето, когато маврите са населявали града. След като успяват да ги изгонят през 1147 г., замъкът започва да се използва за кралска резиденция. Днес в него има археологически музей.

Ето и малко гледки от самия замък

А така изглежда погледнато отдолу, снимката е правена от площадът на търговията 

Залисани в разглеждане, ние забравихме, че е хубаво от време на време човек да обядва, беше 15:30, явно закуската е била добра щом чак сега огладняваме. Ще отидем в един ресторант, препоръчан ни отново от познатата на Надя, казва се Cervejaria Ramiro, близо е до замъка, но ще си хванем трамвай, няма да ходим пеша за да губим време. Ресторанта е доста известен и обикновено там имало опашка за места, кухнята е изцяло от морски дарове. Надя много, много не долюбва такива храни, но ще се жертва. Стигайки там, забелязваме, че е препълнен, но за място преди нас, чакат само 2 групи. Ще изчакаме. 10 минути на крак и опа освободи се една двойна маса за нас. Носят ни менюто, а то е на таблет. Надя решава, че ще яде скариди със сос от чесън, а аз ще си поръчам рапани. Ще си поръчам, ама ако ги оцеля, к'во съм гледал на този таблет не знам, но се обърквам и поръчвам стриди.

Ето ги

Никога до сега не бях опитвал такова чудо, но на масите около нас китайчетата яко ги засмукваха като прахосмукачки. Вкусни са значи, да бе да, вкусни ама друг път, след като изядох първата, едва се сдържах да не направя капитан драйфус. Няма да я бъде тая, викам сервитьора и си поръчвам миди, той си прибра стридите. Мидите са прекрасни, жената каза, че изненадващо за нея и скаридите са много вкусни. Поляхме тези вкусотии с една бутилка много хубаво бяло вино, ааа и някакви хлебчета намазани със чесново масло и подправки си бяхме поръчали. Много добре, за всичко това ( стридите не бяха включени в сметката ), платихме 36€. Сега вече бяхме решили да отидем до големия площад на търговията. То беше започнало да се свечерява, май бяхме сляли обяда с вечерята. Разходихме се до площада и арката до него и след това тръгнахме към Pink Street да пийнем по някое питие. Днес все пак е 14 Февруари, а ние с Надя имаме празник, освен че сме влюбени, това е и датата на която заживяхме заедно преди доста години . Стигнахме до розовата улица която имаше барове от двете страни, но не си харесахме място и решихме, че ще се поразходим до Bairro Alto. Квартала е известен с многото си заведения и шумния нощен живот. Изкачвахме се бавно по стръмните улици и почти не си говорихме, явно умората леко ни е налегнала. С леко понатежали крака, най-накрая се озовахме на територията на този квартал. До тук добре, но часа беше малко преди осем вечерта, прекалено рано е за нощен живот. Много от заведенията още не са отворени, а тези които са го направили са напълно празни. Е не, няма да се прибираме, все пак това ни е последна вечер от това пътешествие, а и нека не забравяме, че е Свети Валентин все пак. 

Ето малко снимки от тези места по които ходихме

Ще се шляем без цел и посока, а ако някъде нещо ни хареса, ще седнем за една наздравица. И така без да искаме минахме покрай, Желязната кула-асансьор “Sanra Justa” – Висока е 45 м. и е построена през 1902 г. от ученик на Айфел.

След това минахме и покрай Teatro Nacional Dona Maria II

И най-накрая, малко зад театъра на една уличка с барове и ресторанти си харесахме ето това

Това дето висеше на витрината, бяха различни видове хамон, а аз го обожавам. Днес без да преувиличавам сигурно бяхме минали почти 20км. пеш. Изморени бяхме, за това си поръчахме сангрия и някакви гивизилъчета за мезе. Седяхме блажено и си говорехме за изминалите дни и преживяното през тях. Беше станало 22 ч., очите ни се затваряха, явно много ни се спеше. Платихме си сметката - 32€ и се отправихме към близката спирка на метрото - синята линия. Restauradores се казваше тя, хванахме влакчето и слязохме на Parque, тази спирка беше на 350 метра от хотела. Междудругото хотела се оказа м/у 4 спирки на метрото - Sao Sebastiao, Parque, Picoas, и Saldanha. Всички те бяха на 5-6 минути пеш от хотела, добро попадение се оказа този Silk Lisboa !

ДЕН ОСМИ. Ставаме рано, закусваме и оправяме багажа. Издаваме стаята около 10:00 ч., но си оставяме багажа в служебната стая на хотела. Ще си го вземем около 16 ч., полета ни до Рим е чак в 19:25. Днес сме решили да отидем до монумента Исус Христос - Santuario Nacional de Cristo Rei , хващаме си метрото от Parque до Baixa-Chiado и от там се прехвърляме на зелената линия за една спирка до Cais do Sodre. Реката Тежу ще я пресечем с лодка, оказа се че нашите карти не важат за тези лодки, купихме си двупосочни билети, те струваха по 3€ на човек. Стигнахме до Алмада, която е от другата страна на реката, автогарата е на 200 метра от терминала на лодките. Трябва да хванем автобус 101, който се оказа, че ходи директно до Cristo Rei, без да спира никъде по пътя. Разстоянието се взема за около 20 мин., слизаме на спирката и се оказа, че тук духа много силен вятър, но това не ни притеснява никак. Статуята е построена 1959г. в знак на благодарност към Бог, че е пощадил Португалия от ужасите на Втората световна война. Тя е висока 28 метра, с/у 5€ може да се качите горе и от там се откриват прекрасни гледки, но нас вятърът ни отказа.

Видяхме и това място и вече беше време да хванем по обратния път. Малко преди 2 следобяд бяхме отново на нашия бряг на реката. Хубаво би било да хапнем преди полета за Рим. Вчера в Амалфи се заговорих с една сръбкиня която беше гид на някаква сръбска група, та тя ни беше препоръчала да опитаме храните в Time Out Market. Той беше доста близо до мястото където бяхме ние, та затова не се замислихме и направо там отидохме. Бързо го намерихме и влязозохме вътре, аз дръпнах здраво "ръчната спирачка", това се оказа някакъв пазар. Добре, че е Надя, която забеляза, че 20 метра по-надолу е това, което ние търсим. Ох, отдъхнах си, мястото се оказа много приятно. Това беше нещо като изнесена кухня, на известни заведения от Лисабон, всичко беше на самообслужване. Харесахме си заведение и поръчахме, аз телешки стек, а Надя някаква много засукана салата. Трудно беше да си намерим места, но седнахме на една масичка близо до щанда на заведението от което поръчахме.

А ето го и заведението от което поръчахме

Не напразно слагам тази снимка, това "The best steak in town" се оказа напълно вярно. Стека беше феноменален, аз си го поръчах medium rare steak, готвача го приготви буквално пред очите ми. Това беше най-вкусното телешко което съм ял, много по-добро от онова което също ми скри шапката в Cais 20 на остров Сан Мигел. Надя каза, че салатата е много добра и ще се опита да я направи като се приберем вкъщи в София. Сега остана само да минем да вземем сувенири и лакомства за децата и да си вземем багажа от хотела.  Донатъпкахме куфара с новозакупените неща и сме готови да атакуваме аерогарата . Маршрута е ясен, знаем как се стига с метрото до там. После си вземаме шатъла от Т1 до Т2 и остава само да стане 19:25 и да излетим за Рим. Седим на една пейка и си ровим в интернет. Надя, ме пита какво правя, а аз и казвам, че търся хотел близо до летището в Чампино. Що се излагаш, казва ми тя, ние трябва да кацнем по разписание в 23:30, докато слезем, докато си вземем багажа ще мине поне час , а полета за София ни е в 8:00, т.е. , ние трябва да сме около седем най-късно на летището. Ще спим на аерогарата отсече половинката. Направо ме шашардиса, не аз го казвам, а тя, бре каква корава жена си имам  

  Е, това беше нашето пътешествие, полетите до Рим и после до София бяха нормални и без закъснение, няма какво да ги описвам . Това е първия ми пътепис (дано, да не е и последния ми де ). Надявам се да съм подпалил на някой чергата и да мине по нашите стъпки. А на тези който съм бил скучен и безинтересен искам да поднеса най-искрените си извинения!