Андалусия

Ден 1-3

Ще се опитам да опиша пътуването ни, докато спомените ми са още пресни. Мисля, че ще е полезно за всички, които искат да посетят Андалусия.

Планът какво и кога да посетим съставих благодарение на много полезните коментари в темата за Андалусия, както и на един пътеводител на National Geographic. От него взех идеята да посетим района Las Alpujarra в Сиера Невада, който е известен със своите туристически пътеки, високи върхове (първенецът е 3 478 метра) и живописни селца.

Кацнахме без закъснение на летището в Малага, от къдете предварително бяхме резервирали кола от Sixt. Получихме едно сравнително ново Рено клио, дизел, с вградена навигация.

Първо се отправихме към Михас (Mijas Pueblo) – китно бяло селце в хълмовете над Малага, от което се открива красива гледка към Средиземно море.

Самото село е много приятно за разходки, там обядвахме разни тапас, разходихме се и продължихме към Ронда, където щяхме да спим първата вечер.

Ронда е наистина един много красив и романтичен град, който задължително трябва да бъде посетен. Хотелът ни беше на много централно място в новата част на града, където улиците бяха тесни и почти без шансове за паркиране, така че ползвахме паркинга на хотела срещу 10 евро на денонощие.

Ронда е също един от типичните градове с бели къщи, където си заслужава да се поизгубите из малките улички, разходите из стария град, покрай новия мост, но задължително слезте и до стария, по-нисък, мост (част от него се вижда в центъра на първата снимка).

Първата вечер се разходихме около новия голям мост и стария град, както и по търговската улица около хотела ни, която кипеше от живот. През нощта мостът е красиво осветлен.

Вечерята ни (вкусна паеля) беше на фона на един много романтичен залез.

На сутринта се разходихме отново из тесните централни улички, които този път бяха почти напълно празни – Ронда още не се бе събудила. Минахме през новия мост и слязохме към стария, където срещнахме и доста спортуващи двойки. Районът е много зелен и приятен за разходки.

След това се отправихме към Севиля като по пътя минахме през и обядвахме в Сетенил де лас Бодегас (Setenil de las Bodegas) - отново чудно красиво бяло селце, в което част от къщите са в скалите. Ако минавате през района задължително го посетете:

Пътят първите два дни бе най-вече планински и голяма част от него със завои, но въпреки това пътуването бе удоволствие, защото имаше хубави гледки, а движението бе всичко друго, но не и натоварено. Пътищата също бяха без дупки и лесни за каране, само след Setenil навигацията първо ни откара на път, който бе временно затворен заради пропадане на част от него, но лесно и бързо намерихме алтернатива.

Към 16 часа пристигнахме в Севиля. Имахме голям късмет и веднага намерихме свободно място за паркиране срещу хотела ни, който се намираше в самото начало на квартала Триана. Така си спестихме 16-те евро на ден за паркинга на хотела. Настанихме се бързо в хотела и нетърпеливо излязохме да разгледаме Севиля. Първо се спряхме за почивка в едно от кафенете край река Guadalquiver, точно до моста Триана (другото му име е Изабел Втора).

След като се освежихме с кафе и бира минахме през моста в централнатта част на града. Разходихме из квартала Санта Круз, който е известен със своите малки улички, красиви сгради, много магазини и заведения. След около час приятна разходка без определена цел, намерихме един ирландски пъб, в който заедно с много испански футболни фенове гледахме решаващия мач за испанската титла между Атлетико Мадрид и Барселона. Повечето присъстващи бяха за Атлетико, но и имаше и фенове на Барса, всички бяха много емоционални, така че се получи много хубава атмосфера.

След мача вече бе станало осем вечерта, но слънцето още не бе залязло, така че се насочихме към площад Испания (Plaza de España). Това, че видяхме поне десетина младоженци да правят своята сватбена фотосесия именно там, мисля, че говори достатъчно за красотата на този площад, чиято основна сграда в ренесансов стил е във формата на полукръг. В центъра има нещо като река, мостчета, фонтан.

Самият площад се намира до парка Мария Луиза (Maria Luisa), така че там спокойно могат да се прекарат няколко приятни прохладни часа. След като се разходихме за около час из площада и парка, се прибрахме пеш покрай реката и по моста обратно в квартал Триана. Главните улици там са доста оживени вечерно време, има много ресторанти и барове, а най-хубавото за мен бе, че те не са толкова туристически. Седнахме именно в една квартална кръчма за лека вечеря и разхлаждаща бира. И макар персоналът да не говореха английски, упсяхме да се разберем.

Третия ден бе плануван само за Севиля.

Започнахме с двореца в центъра (точно до Катедралата) - Reales Alcázares de Sevilla. Невероятно красив дворец, представител на архитектурния стил мудехар, в чийто градини можех да остана целия ден. Посещението му е задължително за всеки турист.

Времето до между посещението на двореца и отварянето на Катедралата за туристи в 14:30 следобед (само неделите го отварят толкова късно) запълнихме с обяд, разходка из Санта Круз и покрай реката.

Катедралата стигнахме в 15:30 часа и вече имаше голяма опашка, чакахме около 20 минути, но тъй като бе много горещо и нямаш сянки, ми се стори като поне час. Може би е добре да се купят билети предварително, за да се избегне опашката. Иначе катедралата е много красива отвътре, в нея се намира и гроба на Хр. Колумб, а гледката от кулата към нея Гиралда (Giralda) е много красива.

В късния следобед се срещнахме с наш приятел, испанец, който живее и работи в Севиля и бе наш гид за една вечер - разходихме се из неговите любими улички в Санта Круз, а след това седнахме на бира и Tinto de verano (червено вино с фанта, любима лятна напитка на местните) в едно от многото заведения на Alameda de Hércules. Според нашия познат именно това е мястото, където сядат местните, а и цените са много по-прилични от тези в заведенията около катедралата, които малко или много са туристически.

След това вечеряхме тапас в едно от ресторанчетата близо до Alameda de Hércules, минахме да видим Metropol Parasol,  гледахме флеменко в един бар някъде в Санта Круз и се прибрахме много изморени, но и пълни с хубави спомени в хотела след полунощ.

Ден 4-7

На четвъртия ден веднага след закуска тръгнахме за Кордоба, като по пътя бяхме планирали две спирания. Тук може би е време да отбележе, че в Севиля бяхме запазили хотела нарочно без закуска, защото в ревютата пишеше, че наоколо има много кафета, които предлагат типичната местна закуска - cafe con leche (кафе с мляко) и tostada (хлебче, изпечено на тостер, което се сервира по желание с доматен сок, зехтин, сирене или някаква шунка). Така че и в Севиля, а и във всички останали градове след това, закусвахме кафе с мляко и тостада в някое случайно избрано кафе, близо до хотела ни. И не съжалихме и за минута.

От Севиля за Кордоба пътувахме по магистрала, която също бе почти празна (пътувахме между 9 и 14 часа), покрай и посредата на магистралата имаше посадени много красиво разцъфтели цветя, така че пътуването и този път бе много приятно и живописно.

Първата ни спирка бе в Кармона. Градчето има красив стар град, крепост с красива гледка от върха ѝ, но въпреки това, след видяното предните три дни, не успя да ме впечатли. Ако сега мога да правя маршрута ни наново, не бих включила Кармона в пътуването.

Следващата спирка бе един замък на 30-ина км преди Кордоба - Castillo de Almodóvar del Río. До него се стига лесно, колата може да се паркира пред самия замък, ние не знаехме това и паркирахме в подножието на хълма при автобусите, след това се изкачвахме 10 минути в жегата пеш. Кулите и стените на замъка са реставрирани добре и правят пълната обиколка с хубава гледка към долината на реката и заобикалящите полета възможна и приятна. Мисля, че ще е още по-интересен, ако има деца в групата. Ако имате време, минете, но поне за мен този замък не е сред задължителните места, които трябва да се видят в Андалусия.

В Кордоба пристигнахме в ранния следобяд. Хотелът ни бе в самия стар град, където уличките са тесни и паркирането е невъзможно. Имахме големия късмет да намерим място за паркиране на 50 метра от хотела ни (точно където стария град свършваше) и то без да губим време в търсене. Обядвахме и се запътихме към главната ни цел в Кордоба – катедралата-джамия, известна под името Мескита де Кордоба (Mezquita de Córdoba).

Построена по време на маврите като втората по големина джамия за своето време, тя бива превърната в католическа църква след като испанците си възвръщат властта. Днес сградата се използва като катедрала, но само част от ислямските арки и колони са премахнати, така че всеки посетител може да види и усети историята на тази невероятна сграда.

След посещението на Мескита се разходихме из стария град, починахме си в едно от многобройните заведения и продължихме към реката и известния римски мост върху река Гуадалкивир (името идва от арабски и означава “Голямата река“). Вечеряхме в един ресторант с фламенко представление, което определено бе по-лошо от видяното предната вечер в Севиля.

На петият ден по план се насочихме към Гранада, но тъй като не бяхме изморени, а и имахме време, решихме първо да се отбием в Баеза. От Кордоба до Баеза повечето път пак бе магистрален. За мен бе уникално красив заради километри дългите полета с маслинови дървета и от двете страни на магистралата. Безкрайни хълмове, засадени с дървото, станало символ на мира и разбирателството. “Маслиненанта" гледка продължи и по пътя от Баеза за Гранада.

Самата Баеза също ни посрещна с мириз на зехтин. Из целия стар град усещахме силния аромат на маслини, който на мен ми е много приятен, но една жена държеше кърпа пред носа си. Май именно с това запомних градчето. Иначе има и приятен стар град за разхождане, катедрала, на чиято кула може да се качиш, но като цяло и Баеза не попада в моите топ местата за посещение в Андалусия.

В Гранада пристигнахме отново в ранния следобяд. Колата този път паркирахме в паркинга на хотела, който бе много централен и нямаше как да намерим безплатно паркинг място.

Първо отидохме до информациянния туристически център, от който взехме купената онлайн седмица по-рано тридневна Гранада карта, която ни даваше право да посетим и архитектурния комплекс Алхамбра. С тази карта имахме право не безплатни посещения на основните забележителности в Гранада. Използвахме я веднага, за да разгледаме катедралата. След това се насочихме към квартала Albayzín, намиращ се на един хълм. Малки тесни улички, бели сгради с красиви цъфнали цветя, църкви и красиви гледки са това, което привлича туристите да посещават Albayzín отново и отново. Най-красива гледка към Алхамбра и още заснежените върхове на Сиера Невада се открива от църквата Сан Николас.

Втория ни ден в Гранада започна със силен дъжд. Решихме да се опитаме да избягаме от него като посетим Гуадикс (Guadix) – градче на 30 мин път от Гранада, известно със своите къщи-пещери в скалите. Новия град и център на градчето с нищо не ни впечатлиха, изглеждат доста запустели и провинциални, за това пък гледките към къщите-пещери бяха впечатляващи. Има два основни пункта с хубави гледки, които дори са обозначени с табелки - Mirador del Cerro de la Bala и Mirador de La Magdalena.

Там макар и облачно през част от времето, не валя дъжд, така че успяхме да се разходим из квартала с къщи-пещери.

Следобед се върнахме в Гранада и продължихме обиколката ни из централната част на града.

Алхамбра видяхме сутринта на третия ни ден в Гранада. Невероятна архитектура, природа и гледки към Гранада и Сиера Невада. Комплексът е голям, така че отделете поне три часа за разглеждането му. Ние взехме под наем аудио гид срещу 6 евро.

Свършихме разглеждането към 13 часа (а бяхме в комплекса малко преди девет) и се насочихме веднага към следващата ни цел, района Лас Алпухара (Las Alpujarra) в Сиера Невада. В началото пътят бе магистрален, но последните 30 – 40 км планински и с много завои. Карахме бавно и се наслаждавахме на планинските пейзажи. В началото на Лас Алпухара се намираше и нашата цел – селцето Пампанейра (Pampaneira). То е изходния пункт за повечето туристи, има турстически център с информация за туристически пътеки. Ние нямахме време за големи обиколки, само се разходихме из селото и събрахме сили с кафе и сладкиши в едно от многото заведения там – страхотен ресторант с красива гледка от терасата му.

Следващата ни цел бе най-накрая на морския бряг. Бях запазила една нощувка в курортното градче Алмунекар (Almuñécar). Заради много ветровитото време или заради това, че сезонът още не бе почнал, ми се стори доста пусто и не особено привлекателно, а останалите туристи бяха със средна възраст 70 години.

Седмия ден се насочихме към последната ни спирка Малага, от където на следващата сутрин щяхме да се качим на обратния полет. Малага е втория по големина град в Андалусия, има голямо пристанище и поради това е доста по-индустриален град от тези, които вече бяхме посетили. И тук има Алказар (дворец с ислямска архитектура) върху хълм, но след всичко, което бяхме видели предните дни, нито крепостите, нито гледката успяха да ни впечатлят. Остатъка от деня прекарахме на морския бряг, водата бе още студена според моите разбирания за плаж, но слънцето печеще много приятно.

Вечерта се разходихме из много оживените централни улици, пълни със заведения, магазини, усмихнати туристи и местни жители. Май именно тези централни улички ми харесаха най-много в Малага.

В крайна сметка бяхме изминали 1056 км за седем пълни дни, успяхме да видим всички предварително набелязани места – природни, култирни и исторически красоти, да опитаме от вкусната храна и гостоприемство на андалусци и със сигурност ще се върнем пак.

В планирането бях направила една грешка – забравих да взема спортни обувки, а те са много нужни, защото повечете улици, по които се разхождахме бяха калдъръмени и хълмисти. Ако не говорите испански е добре да имете разговорник или поне списък с най-важните думи под ръка, защото дори и в големите градове хората рядко говорят английски език. Но всички са много любезни и гостоприемни, така че ако не с думи, човек винаги може да намери начин да се разбере с жестове и мимики.