АНДОРА – ЗА МЕН – НИЩО ОСОБЕНО, НО ТРЯБВАШЕ ДА Я ВИДЯ

ФРЕНСКИ И ИСПАНСКИ ПРИНЦ СЕ ИЗДЪРЖАТ ОТ БЮДЖЕТА НА ЕДНИ ОТ НАЙ-БОГАТИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ

     Преди едно пътуване с група приятели, колеги и туристически следовници, вземам самостоятелно един полет до Барселона, прекарвам 5 дни в Андора и изчаквам останалите, за да продължим из Северна Испания и Португалия  по моя програма.

   Името на държавицата Андора, притисната между Франция и Испания,  отдавна ме привлича. Особено,  когато някой ми споменеше, че е пътувал по някаква магистрала из Южна Европа в Пиринеите над нея и я видял отвисоко. Осигурявам си нощувки в хотел почти в центъра на столицата Андора ла Веля и стърча с часове в ступор на съответния барселонски летищен терминал, до 5 минути преди 20 ч, когато трябва да отпътувам  за там с автобус. Нито автогара има наблизо, нито табела за спирка… Едно затворено гише. Няма кого да попитам наистина тук ли трябва да чакам.
   Точно 2 мин. преди 20 ч  пристига голям, напълно празен автобус. Качвам се, тръгваме моментално и си заплитаме езиците с шофьора, който, за щастие, говори някакъв френски език. Питам го сама ли ще пътувам до Андора?  Отговаря, че в Барселона ще спре на автогара и ще вземе още пътници. Там и аз слизам, за да ми издадат хартиен билет, защото бях купила моя он-лайн.
   От автогарата тръгваме общо 7 пътника. По разписание трябва към 22,30 ч /май/ да пристигнем в андорската столица. Шофьорът влиза в ролята и на екскурзовод. Обяснява къде пресичаме Барселона, колко ще пътуваме и откъде ще минем. Но, уморена от дългия си ден на трансфера  от единия край до другия на България, до Испания, че сега и по-нататък,  неусетно заспивам. В един момент се събуждам. Автобусът стои на едно място, навсякъде е тъмно, останалите пътници – навън. Мен ме оставили да си сънувам блажено. Часът – 0,30. Слизам и понеже в началото бях чула, че на седалката зад мен две жени говорят нещо като руски език/оказаха се от Литва или Латвия, не помня/, ги питам къде сме и какво става.
   Автобусът се развалил. Спрял на някаква малка, крайпътна, затворена бензиностанция. Стоим в нощта и чакаме от следващия курс Барселона- Андора ла Веля да да ни вземат и ни превозят до столицата. Това става към 2 ч след полунощ и в 3 ч аз вече съм на андорската затворена автогара. Всички си хващат пътя, шофьорът си тръгва с автобуса и …тé ти, булка, Спасовден…
   Бях проучила внимателно накъде е хотелът ми, за който виждах в Гугъл карти, че е на пешеходно разстояние от тази автогара. Тръгвам, но виждам две разклонения. Кое точно е за моя хотел? Жива душа няма наоколо, коли не минават…Избирам напосоки единия път и поемам по него. /После се оказва, че правилен е другият./ След доста време в неизвестното виждам все пак автомобил с хора в него. Спрели на улицата, двама млади тъкмо приближават лица за целувка, когато аз цъфвам до прозореца. Младежите го отварят, изслушват моите обяснения в кой хотел отивам, пущат навигацията и ме откарват до там/на една крачка разстояние/.
   Настанявам се и веднага в леглото. В един момент чувам в просъница, че телефонът ми звъни. Разтърквам полузалепнали  клепачи  и едва прочитам на екранчето познато име на човек, за който съм абсолютно сигурна, че никога няма да ми позвъни след полунощ. Позачудена, отговарям механично, отсреща се чува някакво пращене и  пукане, но никой не говори. Още по-удивена, изчаквам малко, затварям телефона и се трупясвам отново.  Чак като се връщам в България разбирам, че това странно нощно позвъняване и, че няколкото дни, в  които не съм изключила мобилните данни, ми  струват 68 лв телефонни услуги, защото не ми е щукнало, че Андора е в Европа, но не и в ЕС.
    В следващите дни обикалям неспирно столицата Андора ла Веля. Градът е малък и  накъдето и да тръгна, все стигам краищата му. В някои от тях са извисени голи скали, в други –  пищно озеленени такива. Записала съм си, че тук има няколко забележителни обекти за посещение, които се оказват…на улицата на моя хотел -или съвсем близо до него. След като ги овършавам методично,  бродя без посока насам-натам.  В един градски район на всяка улица се сблъсквам с вход на МОЛ. Влизам, за да минава времето, не толкова да плакна очи, после излизам от друг вход на съседна паралелна улица. След това при обиколките ми пак попадам на вход на МОЛ, пак влизам, и пак излизам … от друг вход на друга улица, на която вече съм била. Такива са обичайните ми маршрути: от вход на вход, все в едни и същи МОЛ-ове, или в безмитния магазин на Барселонското летище, което е летището и на Андора, от където разни хора купуват предимно бутилки с твърд алкохол, или в единствената по-впечатляваща с външния си вид сграда, която се засилих да разглеждам, а тя се оказа….СПА център…
   Андора е държава-джудже с едва 468 кв. км площ и под 80 хиляди жители. Тя е „съкняжество“, което има дуалистично управление /диархия/ на ротационен принцип от страна на Франция и на Испания. Преди векове две фамилии от  двете държави претендират за собственост над минатюрното планинско пространство.  Те се редуват да получават данъците на андорци през година. А данъците са следните: 28 пити кашкавал, седем свински бута, 14 угоени скопени петела и сума, равна на около 90 долара.  През 1278 г между съперниците е подписан протокол за съвместно владение – кондоминимум. От 1993 г обаче Андора има своя конституция и е независимо парламентарно съкняжество. Суверен тук е народът. Той си избира депутатите, премиера и министрите. Но държавни глави все още са френският президент и  епископът на каталунската област Урхел в Испания, които имат определени функции в редица важни дейности, свързани с международните отношения, с вътрешната сигурност, с отбраната, с дипломатическо представителство и съдебно или наказателно сътрудничество. Не могат обаче да спират решенията на местната власт - правителството на Андора. Двамата разполагат с по няколкостотин хиляди евро годишно за работата си. Те носят титлите принцове. Единият е Негово Превъзходителство  Жоан Енрик Вивес-и-Сесилия. Съпринцът е…Негово Превъзходителство Емануил Макрон. Така че, сигурно жената на Макрон също се води принцеса през мандатите му  и явно бившата учителка добре се е ориентирала навремето, когато е създала семейство с бившия си ученик. Какво прозрение, Боже, каква далновидност…      
    Андора ла Веля  не ме грабна  с нищо чак толкова запомнящо се. Арт център –да, интересен е и достатъчно богат. Художествена галерия – е, нека опозная и андорското изобразително изкуство…отгоре-отгоре. Някъде има поне колекция на Анди Уархол и на други световноизвестни художници. Влизане в историческата Каса де Вал – една скромна сграда в стил каталонско селско каменно строителство. Сега е музей, а 300 години - до 2011 г, е била седалище на Генералния консулат /парламента/ - законодателният орган на Андора.  В нея е възстановена пленарна зала с 30 стола. Разположени са до редица маси, на едно ниво. Парламентът  се състои от 28 депутати. Два малко по-големи стола са леко украсени с дърворезба по облегалките. Те са за държавните глави.
   Посещенията в Каса де Вал се извършват на малки групи, с екскурзовод. Беседите са  на езици, които аз  или не съм учила, или не разбирам говоримо с обичайното речево темпо. Снимки вътре са абсолютно забранени и понеже през цялата беседа сме очи в очи с екскурзоводката, не можах даже да си открадна една… В  паметта ми остана само картинка от лоното на неперетенциозния законодателен андорски орган.
   На място прочитам и за няколко забележителни обекти извън столицата. Но обясненията и снимките им в информационните брошурки въобще не ме въодушевяват да ги посетя. Като си представя лъкатушенето на автобуси по тези стръмни планински пътища, за да видя някоя патинирана каменна църква или археологически останки…Чувала бях за Музей на парфюма тук, но такива съм разглеждала и другаде, производственият процес ми е познат и решавам, че колекцията от дъхави течности няма да е по-разнообразна от тази в парижката Séphora, например,  затова и не отивам да посетя и него.
   И така се мотая 5 дни в Андора ла Веля. От скука си престъпвам правилото да не залитам в чужбина  по някакъв шопинг. Купувам си ръчен часовник, който съм виждала в друго пътуване, в друга държава, на по-изгодна цена, но го бях подминала. Андорският се оказва ценно притежание, според часовникаря, който му смени батерията след 3-4 години. И сега блести на ръката ми, все още като нов.
   За да изтрия „вкуса“ от почти ненужното си посещение на Андора, което определям така едва когато то свърши, си тръгвам за Барселона. Докато групата ме настигне, се качвам на  влак и отскачам до Манастира Монсерат. Там забравям за постните си андорски дни, покланям се на Черната Мадона във великолепната църква, разглеждам пребогатия музей и  цял ден се наслаждавам на грандиозните планински  гледки.

   Андора е данъчен рай за бизнеса/единствено тук в Европа няма никакви преки данъчни ставки над 10%/, крупен търговски център  и предпочитан зимен курорт/туризмът осигурява 80 на сто от БВП/. Най-вече заради това държавицата е силно привлекателна за бизнесмени, повечето от които не са местни хора, и за любителите на пазаруването. Тя  е много посещавана от други, изпитващи удоволствието на зимните спортове върху 200-те километра ски писти тук.  Но определено не е моят избор. И все пак си взех петте пари! Видях я… И нея.

Центърът на столицата

Новата сграда на Генералния съвет/парламента/. Тези накацали върху стълбовете фигури може и да са пародия на депутатите, кой знае, но вършат работа - вечер осветяват площада

В тази сграда работи правителството на Андора и в единия й край се помешава университет

"Благородството на времето", скулптура на Салвадор Дали, поставена през 2010 г на площад Ротонда. Тя е част  серия произведения с часовници на ексцентричния художник, които символизират преходността на времето. Не зная дали е оригинал, но видях такава и в  Сидни, Австралия 

Каса де Вал е построена през 1580 г. за частен дом. Става център на политическата власт през 1702 г,  а сега е музей за историята на правителството на Андора и неговата уникална съдебна система. Не знам подробности за тази система, но в Андора няма крадци, няма и адвокати. Тук всичко на всичко работят 5 нотариуси

Скулптурата на ъгъла на Каса де Вал се казва "Стогодишнината от Новата реформация" . Отнася се за периода 1866-1966.  Има я и в градския Арт център

Градинката пред Каса де Вал

На площад Де Вал беше експонирана изложба на открито

Макар и не много стара, изградена в периода 1956-1981 г, църквата "Сан Пере Мартир" е  част от културното наследство на Андора

Поредната забележителност в Андора ла Веля - Кръстът на площад Св. Ана

И следващата забележителност, национален паметнник на културата - възстановка от 1785 г на разрушено от наводнение през 1772 г малко каменно мостче. Забележителното му било, че лявото рамо на моста е по-наклонено от дясното/или беше обратно/ поради разликата в нивото на земята

Най-впечатляващата сграда в града е СПА центърът Калдея,  един от най-големите в Европа, където можете да се насладите на горещи извори, СПА процедури, релаксиращи дейности и други термични развлечения

Из залите на арт центъра Ескалдес-Енгордани

Ескулап

Картина на американския художник Кийт Харинг от поредицата му "Апокалипсис 2"

От същия художник, но поредицата е "Апокалипсис 3"

Пред музея

Краят на всяка улица е края на града

Градът плъзва нагоре в Пиринеите

С малко колорит, в андорската столица преобладават камъни, бетон с естествен цвят и сивота. Не  ми грабнаха сърцето

Типични картинки

Улица. Не зная как слизат и се качват по нея, когато навали дебелия сняг

Хотелът ми

Рядка цветна картинка

И рядък цветен градски акцент

Също градски акцент

Петдесет нюанса сиво...

Вечер на централната улица

Галерията АРТАЛРОК

Тук гостуваше френската скулптурка Лорънс Дженкел/Дженк/

Прочутите й скулптурни бонбони бяха разпръснати по цялата централна улица на Андора ла Веля

Не видях никъде някой да седи нито на голями, нито на малки пейки

Спретнати кошчета за боклук и предвидливо предпазено градско озеленяване

Детска площадка, на която също не видях да играят деца

Заради малката площ на Андора ла Веля - 12 кв.км, на много места движението се регулира кръгово

Всички кръгови пространства са красиво оформени и добре поддържани

Тук се крият кофите за смет

Непосредствено до градската среда е личното стопанство и както се вижда, андорци също копаят и сеят. А населението на тази държава е едно от най-богатите в Европа. Явно това не му  пречи да си вади лично картофите от земята

Черната Мадона в Манастира Монсерат, ако не сте я виждали

Как пък да не го харесаш това място!