Барселона - Андалусия - Валенсия (и Гибралтар)

Здравейте всички!

Малко позакъснял, публикувам моя нашия пътепис за Испания през април. Всичко тръгна оттук: http://magelanci.com/topic/3906-%D0%B8%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB/, а благодарение на неоценимата ви помощ и безценни съвети успяхме да преживеем пореднага магия.

И така, да започваме:

Трипът стартира на 20.04 вечерта, с полет на Wizz от София до Барселона и завърши на 01.05 през нощта с обратен плет до София. Всичко 11 нощувки. 4 в Барселона, 1 в Кордова, 2 в Севиля, 1 в Касарес, 1 в Малага, 1 в Гранада и 1 във Валенсия. Успяхме да разгледаме още и Кадиз, Ронда, Гибралтар, Сетенил де ла Бодегас (селото в скалите), Тарагона и други, които ще видите в пътеписа.

Рента кар - VW Polo на 10 хиляди километра, взето на третия ден в Барселона, центъра, върнато на 01.05. на летището от компания Sixt. Без забележки към компанията и/или колата.

Барселона

Пристигайки почти в полунощ, откриваме лесно хотела с рейс от аерогарата и прекачване на метро. Хотелът е прекрасен, разположен буквално срещу метростанцията и теснолинейката за Монжуик. По тъмно успяваме да щракнем бившата арена, сега Мол, част от плаза Еспаня и бегом по леглата. Следващият ден се очертава наситен....

Барселона - ден втори

След чудната закуска в хотела, стартираме с важно събитие - нашата приятелка Ани ни беше осигурила билети за мача Барселона - ПСЖ, четвъртфинал от ШЛ, които трябваше да вземем. Нещата бяха уредени предварително, взехме "на заеам" две клубни карти, срещу 70 евро на човек, и на полувремето ги върнахме, но вече бяхме на стадиона.

Преди мача, който беше в 20.45 местно време, опънахме една 24-километрова разходка из града, така че после да си седим с кеф 2 часа: ))

Започнахме със сангрия по крайбрежието:

Разбира се, минахме през паметника на Колумб (7 евро вход) и пристанището. Твърди се, че оттук Колумб е отплавал, за да открие Америка. Разбира се, във Валенсия твърдят същото, както и всяко друго пристанище по източния бряг.

За да стигнем до местния съни бийч и .... хотел Кубан?!: ))

По-нататък минахме през триумфалната арка, Барио Готик и митичната Ла Рамбла, където ни съблазниха цени от по 1 евро за фрешове, пълни с непознати нам плодове.

Cathedral of Santa Eulalia.

Легендата разказва, че Катедралата е посветена на Еулалия от Барселона. Тя е била млада девица, която според католическите традиции е претърпяла много мъчения по време на римската епоха в Барселона. Една от историите разказва, че тя е заведена гола на обществения площад. В този момент се появил странен сняг, който покрил голото й тяло. Уплашените римляни я затворили във варел, който намушкали с ножове, и който пуснали да се търкаля по улицата. Тялото на светицата се намира в криптата на катедралата

Вече сме пред Кам Ноу, където все още си спомнят с любов за Стоичков.

Барселона - ден трети

Започваме със Саграда Фамилия, в превод "Светото Семейство", от Гауди, разбира се, влизаме в негова територия... 40 години от живота му са посветни на таз сграда, очаква се строежът да бъде завършен до 2030 г., най-рано.

Фасадата на входа се каза фасада на "страстта". Името произлиза от „Страстите Христови“ или с други думи изобразява болката, жертвата и смъртта Му. Ориентацията на фасадата е на запад, така тя приема последните лъчи на залязващото слънце. Чрез мрака и сенките на нощта се засилва символиката на фасадата на "страстта" – тъмната част от живота на Христос.

По-нататък следват Casa la pedrera и Casa Batllo - вход по 18/20 евро.

Последната снимка е от Плаза Каталуня, където, хм, вече валеше дъжд....

Разбира се, чели сте вече от предхдни пътеписи, че правилото и е да видим един град на дневна светлина, отвисоко и на нощна светлина. Тази година добавяме и - и по време на празник )

Завършваме този ден с няколко снимки от Монжуик. Толкова път бихме за лифта (не знаехме, че теснолинейката минава в посдлеза срещу хотела ни), че идея си няма никой разумен гражданин. Затова - и снимки от лифта:

Барселона - ден четвърти, празникът на Розата и Книгата

Последен ден в Барселона, в който следва да си вземем и рентакара. Преди това обаче - парка Гюел. Имайте предвид, че влизането става под бройка и на нас ни се наложи да си запазим билети за следващ ден (по 17 евро на човек), хубаво е, че пътят е лесен с градски транспорт и ескалатори до парка.

Parc Guell е градина с архитектурни елементи, проектирана е от Антонио Гауди и построена в периода 1900 – 1914г. Всички фигури и статуи са направени от малки цветни порцеланови парченца.

Следобед потегляме към Тибидабо. До "покрива на Барселона" се стига с рейс и поредния финикуляр.

Тибидабо предлага богат развлекателен комплекс, хотел за почивка, и разбира се - католически храм "Тemplo Expiatorio de Espana". Ние се качихме именно на тази въртележка...

Останалите следобедни часове и вечерта прекарваме на Плаза Еспаня, Венецианските кули, шоуто на фонтаните...

Венецианските кули, построени от архитект Рамон Ревентос вдъхновен от кулата на площад Сан Марко във Венеция

Разбира се, по пътя към фонтаните и "двореца" има ескалатори. В Барселона има ескалатори почти навсякъде, което е доста удобно.

В МОЛ-Арената на последния етаж видяхме ХЕПИ, собственикът, от България уведоми, че бизнесът му върви добре, предложи и шопска за близо 8 евро. Отказахме, за да снимаме Плаза Еспаня на нощна светлина и от високо

Plaza Real, изключително чаровно място с много вкусна паеля и достъпни цени (пресечка на Ла Рамбла).

Тарагона

На път за Кородова се отбива в Тарагона, за да изпием по едно кафе на Балкона на Средиземно море, така наричат крайбрежния хълм, издигащ се на около 35 метра над водата;

Амфитеатърът е побирал 14 000 души публика, дошли да се наслаждават на гладиаторските битки и е построен близо до морето, за да може арената да се наводнява и да се пресъздават морски сражения. Бързаме, че до Кордова остават над 8 часа път.

Кордова и замъкът Алмодовар дел Рио

Влизаме в Кордова на по светло, но исотрическия център стигаме на нощна светлина. Римски мост, строен през 1-ви век от н.е., част от път Виа Аугуста

Мостът води към към уникалната Джамия-Катлическа катедрала - Мескита. Строена през VIII век, днес, в голямата си част е запазена като джамия, макар да има католически купол и да е християнска църква.За Мескита се влиза се само през една порта – Пуерта дел Пердон.

Византийския император Никифор II Фока е пратил, освен майстори за строежа на Мескитата, и 1600 кг златни кубчета, които са използвани в интериора на джамията за изработка на златни надписи, цитиращи Корана.

Най-характерни са подковообразните арки, символизиращи безкрайността

Крал Карлос I, през 16. век е наредил построяването на олтарна ниша по средата на някогашната джамия.

След като си свършили работата, кралят казал на строителите: „Построихте това, което вие или който и да е друг, би могъл да построи навсякъде. Но успяхте да унищожите нещо, което няма подобие в целия свят.”

Тази кула не беше трудна за качване - само 202 стъпала: )

За довиждане ни изпрати фонтан в новия център на града

Севиля

Arena de Sevilla - виждате камерата вдясно, поддържана от кран, това означава, че в момента се провежда борба с бикове...

Арката на феерията - местен фестивал, празник на града, с който се отбелязва началото на пролетта! Роклите са чудати, а казват - и стрували много скъпо

От мои приятел в Севиля получавах редовна информация, още през месец март, че температурите в града нощно време са около 30 градуса, като това беше скрепено със снимков материал. В края на април беше едва 19 градуса, аномалия някаква.

Колоните на Херкулес (квартал Барио де санта Круз), легендарният основател на Севиля, а Юлий Цезар - действителният. На следващите снимки са Арката към крепостта Макарена - репост, навремето ограждала целия град.

На път към архитектурното чудо от средновековието - катедралата на Севиля и кулата Хиралда се натъкваме на ....архитектурно чудо на модерното изкуство - иначе казано станция на метро, виждате и ескалаторите.

Катедралата на Севиля и кулата Хиралда. Повече от 2 тона злато има в съкровищницата на катедралата, а цели 35 години са необходими за завършването на главния олтар. Хиралда е висока 98 метра.

Севиля от Хиралда:

Дворцов комплекс Алкасар - едно съчетание на мавритански техники и католически символи.Един от най-старите дворци в Европа, използван и днес от краля на Испания е известен не само със своята архитектура, но и с прекрасната си градина.

Следват снимки от Парк "Мария Луиза" и съвременното архитектурно чудо - дворецът в Плаза де Еспаня, Севиля и малко от нощна Севиля:

Завършваме снимка на Университетът на Севиля. Двете нощувки в града минаха неусетно. Поемаме към Касарес, като на път предстоят Гибралтар и още по-интересни места...

Гибралтар

Съвсем за кратко се разделяме от прелестите на Испания и Андалусия, за да видим една педя земя - 6,8 кв.км, по-голямата част от която се състои от Скалата (The Rock, буквално), част от Великобритания, със собствено летище, парламент, правителство и разбира се - национален футболен отбор.

Валутата е гибралтарски паунд, еквивалентен на британския и на него е изобразена Кралицата, но банкнотите са с различен цвят и, вместо „Bank of England“, на тях пише „Government of Gibraltar“. 30 000 души население прави полуострова едно от най-гъстонаселените места на света.

Границата се минава с кола или пеша, опашката е голяма, но проверката - формална.

Малко английска атмосфера, много прекрасни гледки към Африка и още повече маймуни )

Вече сме под короната, а ако храните маймуните и не разполагате с 4 хиляди паунда, рискувате да не си тръгнете толкова скоро от Гибралтар....Върхът на Скалата, известен като The Upper Rock. Най-високата точка се намира на 426 метра. На път за Скалата се открива не само прекрасна гледка към Тарифа (най-южната точка на Европа), но и към Африка

А на входа, още в суверенния магазин ни посрещат по-добрите представители на приматите. Както ще видите на някои снимки Дарвин би закимал утвърдително и одобрително: )))

Една комбинация от най-стария град в Европа - Кадис (с благодарности към Aleksander, че ме посъветва да не пропусна този град, успях да пропусна само Херес), основан от финикийците, логично - един от най-богатите преди, а днес - романтичен (полу)остров, който може да ви плени с малките улички и плажовете, но със запазена история. И още - Ронда, градът кацнал на най-високата скала и Сетенил де лас бодегас - градът, изграден ВЪВ скала

Пласа де Катедрал, за завършването на катедралата са били необходими 116 години.Вътре се намират два финикийски саркофага от V пр.н.е.А в криптата са мощите на велик испански композитор - Мануел де Файа, така ни информира звуковия пътеводител.

Накрая - бреговете на Коста де ла Лус, които са дълги и водят до най-южната точка на Европа - Тарифа.

За посещението на Сетенил и Ронда дължи всичко на форума, по-специално на Тони, която ме посъветва в никакъв случай да не изключвам тези места от пътешествието ми.Няма да крия, че на път за Сетенил буквано горивото щеше да ни свърши....а бяха едни планински масиви, скали, пустош и с гориво за 50 км, на 75 км от целта, о чудо - изникна бензностанция: ))

В Сетенил хората буквално са изградили домовете си в скалите. Гледките са изумителни, а паркирането - още повече. Животът тече бавно, тъй както в българските малки градчета (да речем Сепетвмри, Кула, Грамада, Медковец, пр)

Вътре, в кафенето, на "Главната" : ))

Ронда

Мисия възможна - на път към Ронда!

Пуенте Нуево- думите са излишни, остават само гледките.... Пожелавам на всеки да посети това място, а ние си обещахме да се върнем някой ден за поне една нощувка. Не препоръчваме особено разходката с джипове под моста, тъй като няма да видите нещо кой знае колко различно сред тревата долу. Гледката отгоре е по-добра.

Арената, съдейки по пясъка и отворените трибуни, все още е действаща...

Дворецът Алкасаба, над който величествено се издига замъкът Хибралфаро

"Ключалка"... не като в Рим, но открива достойни гледки...

Вътре в Алкасаба

На път за търговската Маркес де Лариос "срещаме" катедралата Калие Морина Лариос

Музеят на Пикасо

Водата бе маааааааааааааааааааааалкостудена....

Пласа де Конститусион

Градът на тъмно е очарователен!

Гранада и Аламбра - сигурно най-трудният избор на снимки... Тук, много повече от всеки друг албум, снимките преимуществено ще "говорят".

Емирство Гранада съществува от 731 г., но разцъфва след разпада на Кордовския халифат, което съвпада и с отблъскването на арабите и на друг фланг - с помощта на българите, водени от Хан Тервел, при обсадата на Константинопол.

Дворците в Аламбра са ярък израз на мавританска култура, а отсрещния квартал Албайсин сякаш те потапя в .... Мексико, downtown.

Съвсем различен е "новият град" на Гранада с модерните търговски улици......

Всичко се допълва в изящен завършек с гледка от всяка точка на града към заснежените върхове на Сиера Невада, най-южният ски-курорт в Европа.

Дворците на арабските султани са прелестни, изящни и фини, с елегантни колони и арки. Каменни, дървени и гипсови орнаменти като фина дантела се допълват от пъстри керамични плочки и мозайки.

Тук е било убежището и на последния ислямски емир, преди окончателното завземане (reconquista-та) на Испания от католическите крале Фердинанд Арагонски и Исабела Кастилска в края на 15-ти век, през 1492 г. (тъкмо когато Колумб се втурва да открива Новия Свят)

Гледката (Mirador) от San Nikolas към Аламбра и снежната Сиера Невада

Манастирът Сан Херонимо

Университетът на Гранада:

Пласа де Исабел ла Католика

Лампите на Аладин вече сме в квартал Албайсин

Изключителна гледка, не само заради жената на снимката, но и заради двореца Аламбра и Сиера Неведа на заден фон....

Точно такива са огромна част от улиците, което е обяснимо - в жегите сградите правят своеобразен "хладилник", нищо че може да се ръкувате със съседа...

В Гранада гледахме Flamengo на живо:

Вътре в Насридския дворец, най-красивият и пищен арабски дворец

Наречен е "Земен рай" от френския поет Теофил Готие

Изящно резбовани щукови тавани, фризове, геометрични тавани

Градините пред двореца Generalife

Пред католическия дворец на Карл V.Паласио де Карлос V е проектиран от ученик на Микеланджело. Oгромният кръгъл двор олицетворява Световната империя, но някак не се вписва сред останалото арабско съкровище

Казваме ЧАО на Гранада, за да се отправим към последната ни спирка - Валенсия

Пред катедралата Пласа де ла Рейна

Меркадо де колон, емблематична сграда, в която се помещават кафенета и бутици. Твърде скромната закуска от хостела ни беше именно тук. Тръгнахме си с почти празни стомаси, но с хубави снимки: )

Централният пазар, затворен на първи май, датата на която посетихме Валенсия

В пешеходния поход към стария център ни посреща първата от четирите порти на града, към която любезно ни упъти местен костюмар, който не помни Любо Пенев. но веднага се сети за Бербатов (?!)

ЖП гарата

Камбанарията Санта Каталина, която... изкачихме погрешка

Пласа де ла Рейна

Дворец Паласио де Беникарло

Още един поглед към величествената катедрала

В катедралата се съхранява ахатов бокал, за който се твърди, че е използван от Исус Христос

Гледка от кулата на Катедралата - и нея изкачихме

Градът на изкуството и завършваме с една Гинес Паеля