В Испания - толкова близо до рая...

Този пътепис няма да бъде разказ за това как се организира едно пътуване. Всеки от вас тук знае какво означава резервирането на стаи, купуването на самолетни билети, търсенето на вътрешен транспорт за придвижване в една страна и проучването на пътя до забележителностите... ровенето в карти и схеми на градски транспорт, разглеждането на маршрути... Това е тривиалната страна на всяко пътуване, без която обаче нищо не би било успешно, приятно и безпроблемно. И все пак аз няма да пиша за това.

Ще напиша за емоцията, наречена Испания. За нейната топлина и дружелюбност, за нейната красота и предизвикателства, за невероятните хора и невероятната архитектура, за забележителностите и усмивките, за удобството да се придвижваш на нейната територия, за лекотата да откриваш катедрали, ресторанти, улици, палми, море, олеандри и слънце... Защото това е Испания – съчетание от история, природа, колорит, несъмнена и заслужена гордост, прекрасна инфраструктура, позитивни и общителни хора, слънчево небе, невероятна храна и питиета, още по-невероятни гледки.....

Испания живее в мен от много години..... от времето, когато бях на 20 и прочетох Хемингуей ... а после разгледах картата на тази изумителна страна.... и разбрах, че трябва да видя огненото слънце на Андалусия, приказната красота на Алхамбра, величието на Саграда Фамилия, съвършеното достойноство на Мадрид... Че трябва да разбера какво означава темперамент, страст и умение да живееш така, както искаш и както сърцето ти подсказва. Че щастието е в пристигането... но и в пътуването до крайната дестинация. Че човек е пътешественик по душа, а откривателството е неговото призвание. Че Испания е сърцето и душата на цялата латино-култура, без която светът нямаше да е това, което е днес. Че там е роден усетът да бъдеш свободен, щастлив, в мир със себе си, в хармония с това, което те заобикаля, изпълнен с красивото чувство на удовлетвореност от всички онези дребни неща (las cosas pequeñas), които всъщност правят животът прекрасен

Барселона - перлата в короната...

Можете да кацнете в която и да е точка от Испания (това зависи от личните ви финанси и предпочитания – ако изберете нискотарифните компании, ще имате по-ограничен избор на дестинация). Ние избрахме Барселона. Когато казвам „ние”, се налага да вмъкна още нещо в този пътепис – но го намирам за безкрайно важно, затова ще го споделя с вас. И то е – изберете правилно своя спътник. Намерете човека, който споделя вашите интереси, вашите емоции, вашата любов към това място, отношението ви към пътуването. Потърсете еднаквото чувство към вървенето пеша с километри, към ахването пред катедрали и площади или седенето на плажа с поглед, вперен в безкрайната синя хармония на морето, към вечерните забавления и храната. Това ще ви осигури пълноценно време, прекарано в опознаване на култура, природа, прекрасни човешки творения... без досада, без нетърпение или съжаления... с благодарност, чувство за неизмерима близост и удоволствие...

И все пак – избрахме да кацнем в Барселона. За втори път. Заради уникалността на този град. Заради неговата космополитност и толерантност. Заради простора на неговите булеварди. Заради прекрасната организация на транспорта му и връзките с всяка (пожелана) точка от града и страната. И, разбира се, заради несъмнената му красота. Ел Прат е едновременно огромно и добре организирано летище. Нискотарифните компании (летяхме с Wizz Air) кацат на Терминал 2. От там придвижването до сърцето на каталунската столица, площад Испания, е с Аеробус, чиято цена не е малка (почти 6 Евро на човек в посока), но пък е много бърз, удобен и на малък интервал – не повече от 5-6 мнути. Разбира се, можете да слезете на площад Каталуния, ако е по-близо до вашия хотел. За Терминал 2 ви е необходим автобус А2, а за Терминал 1 – А1. Можете да ги хванете от площадите Испания и Каталуния, както и от някои междинни спирки. Пешеходни пътеки свързват области A, B и C на Терминал 2. Ако без да искате се окажете на грешния терминал, безплатен летищен автобус свързва Терминалите 1 и 2. Трансферът между двата терминала е в рамките на 10 минути. Нашият съвет – избирайте хотели около тези два площада – това ще ви улесни в прехода летище-Барселона и ще ви осигури безпроблемни връзки към всички градски забележителности – или пеша, или с метро/автобус. Също така проучете внимателно линиите на метрото, за да сте сигурни и да не губите време в придвижването из града, защото това е най-бързият и ефективен транспорт.

И така – в Барселона за втори път... Не е същото като първия... Няма го онзи неистов възторг от видяното, няма го желанието да видиш веднага всичко и сега... емоциите са по-канализирани и по-чисти. Но възхищението от града, любовта към него, безкрайното щастие да му се наслаждаваш, са все същите... Първият път видяхме страшно много за 5-6 дни (препоръчваме ви всичко!) - величествената Саграда Фамилия, хълма Монтжуик и прекрасното шоу на фонтаните, плажа Барселонета, парка Цитадела с Триумфалната Арка, вълнуващия и тайнствен Бари Готик – исторически център на стария град, квартала Ешампле, в който бяхме отседнали, екзотичния Равал, Двореца на каталунската музика (не го пропускайте – преживяването е спиращо дъха),

прословутата Ла Рамбла, пазара Ла Бокерия,

парка Гюел, произведенията на Гауди, статуята на Колумб, парка Тибидабо с величествената статуя на Христос и онази гледка към града, която сякаш ви казва – всичко си струва, за да видите това..., олимпийското пристанище, .... и разбира се – Пасейч де Грасия – улица-съвършенство, улица-настроение, улица-красота (спрете се пред La Pedrera - там няма ъгли, само вълни, безкрайност и естетическа наслада от меките земни цветове и полета на въображението)...

Всъщност, спирайте се на всяка крачка по тази улица, която наистина не бива да свършва... поседнете... просто гледайте и отпивайте от аромата на града, глътка по глътка, с наслада и опиянение...

В Барселона опитайте колкото може повече – вино, чорисо, сангрия, паеля, тортийя... слънце и дъх на море, кафе с мляко и топъл кроасан...

Този път бяхме само за три дни. Безкрайно малко за град с такива мащаби...

Видяхме града от върха на статута на Колумб – панорамната гледка е едновременно вълнуваща, величествена и безкрайно разнообразна, зависи накъде ще погледнеш...

Видяхме любимите си места – площадите Испания и Каталуния.

Ако искате да напазарувате красиви неща за подаръци за своите близки – посетете търговския център El Corte Ingles на Plaça de Catalunya (внимание – затворен е в неделя, а в другите дни работи до 21,30). Ако сте уморени от дългия преход по Гран Виа (Gran Via de las Cortes Catalanas) – най-дългата улица в Испания – седнете в кафе Zurich на Plaça de Catalunya, но навън, за да се полюбувате на гледката към площада, на Ла Рамбла и неспирния поток от хора, съставляващ характера на този пъстър, космополитен град.

Отново застанахме в подножието на Саграда Фамилия... Макар и все още незавършена, това е сграда-изящество и стълба към необятното... можеш да я гледаш толкова много пъти, и все не е достатъчно.

Отидохме за вечеря в ресторанта, който харесахме от първия път: La Lola De Las Arenas на площад Испания, на покрива на МОЛ Аренас – заради храната, виното и гледката... всичко си струваше. Любезен персонал, прекрасно розе, изящна атмосфера...

Олимпийското пристанище бе нашият пристан през деня, където можехме да съчетаем спокойствие, хармония и наслада от усещането за безвремие.

За Барселона може да се пише още и още... тя може да се преживява още и още... не знам колко пъти е необходимо да се види.... всеки път ще е различно, ще е вълнуващо, ще е вдъхновяващо... Барселона е Испания, можете да сте сигурни в това (въпреки твърдението на много хора, че това е всичко друго, но не и Испания). Ако сте любители на латино-ритмите и латино-танците – посетете клуб Antilla – ще танцувате с настроение до ранните часове на утрешния ден (http://www.antillasalsa.com/newlife/index_spanish.html). Или Salsa Club Bcn – това е прекрасен клуб на брега на морето, където в летните вечери ще усетите страстта на южните ритми, съчетани с вкуса на превъзходни коктейли... Но и през октомври усещането за una noche, tan caliente e все така истинско и вълнуващо. Можете да отидете до там с метрото (и да се върнете до 2,00 ч. през нощта) само на цената на един билет (2,15 Евро).... В по-късните часове ще трябва да използвате такси Все пак проверете разписанието – то е различно за делничните дни и за края на седмицата. И още – как да напуснете Барселона, ако не сте видели магията на фонтаните на хълма Монтжуик... това е феерия от звуци и цветове, които се преливат в падащата нощ и докато звездите изгряват над вас върху небето, тъмно и гладко като кадифе, можете да забравите къде сте... Помислих си, че това не може да е вода – приличаше на цветна мъгла, на дим, който извира от дълбините на фонтаните, прелива се във всички нюанси на дъгата, танцува с музиката и се разпръсква и бавно, с нежелание изчезва в небето... Мога да ви уверя, че и два пъти не е достатъчно – ако сте в този приказен град, не пропускайте шоуто (тук е разписанието му - http://irbarcelona.com/actividades-atracciones-barcelona/fuente-magica-de-montjuic/)

И така – Барселона е.... Барселона. Тя е различна. Не само заради уникалната си архитектура, заради присъствието на шедьоврите на Гауди, заради безбройните музеи, галерии, катедрали, заради приказните площади и необятните булеварди, заради неповторимата си атмосфера, заради плажа и соления дъх на Средиземно море. Тя е различна заради хората, които я обитават. Това е град, който избира своите жители – по настроението им, по отворената им душа, по усмивката, по жаждата им за живот. И ги приютява в сърцето си. Барселона е съвременният Вавилон – стълпотворение от хора, култури, езици, цветове. Хора – усмихнати, позитивни, толерантни, готови във всеки миг да помогнат и да дадат съвет. Щастливи, че говориш малко от техния език, че бродиш с възторг из улиците на техния град...

Просто я посетете... Не само веднъж.

Жарката красота на Севийя

А сега накъде? След Барселона е време за топлината на юга...

Ако сте решили да видите още от Испания и да вкусите от нейната жарка красота... значи е време да се отправите на юг. В разгара на есента посоката е ясна – Андалусия. Това е сърцето на Испания, огнената красота на испанския темперамент, фламенко и тапас, сангрия и слънце, прекрасна архитектура и топли, усмихнати хора. Когато лятото продължава 7-8 месеца, а зимните температури рядко падат под 10 градуса, топлината е съхранена трайно в емоциите и сърцата на хората. От Барселона се тръгва трудно, но невероятният октомврийски изгрев ни посрещна на летището и ни даде онова възторжено настроение, което не ни напусна до кацането в Севийя.

Полетът с РайънЕър бе бърз и безпроблемен. Само двадесет минути с автобус делят летището от центъра на града, автобусите тръгват често, а опашката от чакащи, говорещи на всички европейски езици, ни подсказа колко посещаван е градът.

Трудно мога да определя Севийя с една дума. Ще опитам с три – красота, изящество, топлина. Красотата е в тесните улички на стария град, в малките площади, в сградите, предимно в бяло и меко жълто, надвиснали над тротоари, толкова тесни, че трудно по тях минава и един човек, дори с елегантни размери .

Изяществото е във величествената катедрала с извисяващата се над всичко Хиралда, в съвършенството на площад Испания, във фонтаните, в емоцията на танцьорите на фламенко, преживяващи дълбоко в сърцето си всеки звук и всяко движение от танца.

Топлината на Севийя е в нейните хора – в усмивките, в настроението им, в разговорите им с познати и непознати (като нас), в искреността им, в непосредственото им поведение и в желанието им да се чувстват живи всеки миг от денонощието. Мисля, че в Севийя се крие значима част от историческата памет и духовната същност на Испания.

Няма да ви казвам какво да видите в града – всеки пътеводител ще направи това съвсем успешно и компетентно. Само ще ви дам два съвета – първо, възползвайте се от безплатните турове, организирани за туристи и подкрепени от tripadvisor (информацията е тук - http://www.panchotours.com/tours-seville/tour/seville-free-tour). Провеждат се на испански и английски език, групите са пъстри и интересни (хора от Канада до Калифорния, от Северна Ирландия до Сицилия... бяхме единствените българи), а водачите – позитивни, енергични, усмихнати и знаещи млади хора. В рамките на 2-3 часа ще видите и чуете неща, които по-трудно ще откриете сами. Спестеното време ще инвестирате в нещо друго, а самата разходка е изключително приятна и познавателна. И второ – посетете фламенко-шоу. Ние се насладихме на това, което предлага Музеят на фламенкото. Струва си всеки цент от 24-те Евро, каквато е цената на билета за възрастни (деца и студенти ползват отстъпки). Включва цената на билета за музея и за самото шоу, което се провежда по три пъти всяка вечер, без почивен ден (http://www.flamencotickets.com/museo-del-baile-flamenco-seville). Музеят, честно казано, не ни впечатли толкова. Ще видите постери и картини, зала с мултимедия, има и магазин, където можете да си купите сувенири, символизиращи този страстен символ на Испания – фламенкото. Танцьорите обаче изпълниха с такава сила на чувствата всяко движение и всеки жест в танца, че бе трудно да откъсеш поглед от тях.... дори за миг. Залата бе пълна, не разбрах как мина повече от час. Танцът фламенко е страст, драма, борба, желание и копнеж... Той отразява онази същност на испанската душа, в която надделява стремежът да се чувстваш свободен, независим и жив. Но думите са слаби – трябва да се види.

И не пропускайте вечер да хапвате тапас – онези привлекателни малки порции сирена, чорисо, домати, маслини, пикантни зеленчуци с малки хлебчета, така вкусни и изкушаващи, придружени с чаша вино или сангрия. А бутовете с шунка висят точно над главите ви... И шумните, забавни и откровени компании навън създават великолепното настроение за вечерта. Ще откриете тапас-баровете в преплитащите се улички на стария град, но не си тръгвайте преситени – може да ви се прииска да поседнете на още едно място . А и тук вечерта свършва достатъчно късно...

Гранада-приказка от Хиляда и една нощ...

От Севийя потеглихме към Гранада. Всъщност връщането ни бе с полет от Аликанте до София, но преценихме, че преходът от 10-11 часа през нощта ще ни лиши от сили и настроение да усетим и преживеем Аликанте пълноценно. А и как да не видиш Гранада... Автобусите на АЛСА (ALSA) са бързи и комфортни (да уточня – пак с тях пътувахме и от Гранада до Аликанте – 6 часа и половина, цените не са ниски, но пътуването е толкова комфортно и красиво...)

И така – тръгнахме в 12 на обяд от Севиля и само след 2,5 часа бяхме в Гранада. Използвахме хостел в центъра на града (както и навсякъде другаде, това е най-доброто решение, защото спестява време за придвижване до основните забележителности). Безупречната инфраструктура на Испания ви позволява да се чувствате уверени и да се придвижвате с лекота навсякъде, даже да виждате нещо за пръв път или да не сте съвсем подготвени за евентуалните маршрути, посоки или номера на автобусите.

Гранада ... със спокойната си белота в полите на Сиера Невада, чиито върхове са покрити през октомври с белоснежни шапки, градът се простира с изумително изящество в късния следобед, огряван от меката топлина на слънцето. Всъщност на 17-ти октомври Гранада ни посрещна с 31-градусова жега... невероятно усещане за безгрижие и лято, макар и астрономически далеч отвъд него. За миг градът ми заприлича на декор от приказките на Шехерезада... една невероятна архитектурна еклектика, в която се съчетават арабските творения с еврейска и християнска архитектура. Един следобед и една вечер съвсем не е това, което е нужно, за да се насладите на Гранада в пълния й блясък. Но е достатъчно, за да усетите духа й. Катедралата на Гранада е прекрасна и впечталяваща с размерите и изящната си фасада.

Поседнете на стълбите пред нея, любувайте се на потока от хора, които пресичат площада, влезте в малките тесни улички, където ще откриете онези дребни сувенири, които после ще топлят спомените ви в дългите зимни вечери. А после се изкачете по хълма нагоре, за да видите залеза, покриващ с позлата двореца Алхамбра. Нямахме време да го посетим и разгледаме отвътре (още една причина да видим отново Гранада ). Но гледката от отсрещния хълм бе неизразима ... нещо, което грабва погледа ви и отнася въображението ви в далечни земи. Когато последните слънчеви лъчи докоснат стените на двореца, ви се струва че слънцето заживява в тях, миг преди да потъне в оранжевия блясък в края на своя дневен път.

Късната вечер в Гранада предлага ярки и чисти улици, оживление, тапас, вино, усмихнати хора, шумна глъчка на различни езици... Истинска наслада за наситената с емоции душа на пътешественика.

Аликанте - Средиземноморски полъх... и палми

От Гранада за Аликанте отпътувахме на следната сутрин в 10,00ч. Разбира се след café con leche и запасени със сандвичи и вода за 6,5-часовия преход до средиземноморския град. Пътешествието е красиво и изключително познавателно – виждаш много от Испания, откриваш нейната южна природа, погледът се рее над маслинови горички, внушителни върхове, скали с различни оттенъци, изправени сред зелени долини и борови гори. Няма да разказвам за пътната инфраструктура на страната. Отидете и направете сравнение... за да разберете къде сме ние. За нас, хората живеещи на брега на Черно море, пътуването от и до София, за да прелетим до която и да е точка на Европа, е тежко изпитание както за тялото, така и за духа .... много повече от всеки преход на територята на тази многократно по-голяма страна. А Аликанте (често ще срещнете и името му на каталунски: Alacant) – това е един невероятен средиземноморски град, достатъчно голям, за да се загубите в негоJ ... и достатъчно красив, за да ви се иска да останете повече. Може би най-невероятна е неговата крайбрежна алея, обградена с редици от палми, полюшвани от вечерния бриз, хибискуси с ярки цветове - обляна от златисто-оранжевата светлина на залеза и покрита с плочи, имитиращи вълни, оцветени в топли земни цветове... Температурата бе 26-27 градуса в късния октомврийски следобед. На плажа и в морето все още имаше хора. Толкова простор и свежест излъчва градът... толкова усет за юга, за неговата топлина, хармония и близост до чистия пясък и синьо-зелените проблясъци на Средиземноморието...

Аликанте е около 330 -хиляден град с широки, чисти и блестящи под кадифеното небе на вечерта булеварди, с много магазини (ако сте почитатели на шопинга), с любезни и дружелюбни обитатели, а транспортът до летището в ранната утрин бе изключително точен (линия С6 Alicante-Aerodromо изминава разстоянието от центъра до летището, приблизително 11 км, за около 15 мин). Успяхме да се насладим само на гледките край морето, на плажа и алеите, на бляскавите булеварди в меката вечерна топлина... затова си обещахме да дойдем отново. Обещание, което дава насъщната храна на пътешественика...

Можехме и да пропуснем полета... беше огромно изкушение. Но човек трябва да се връща у дома, да преосмисля усещанията си, да преживява спомените си, да планира своите следващи пътувания... Да осъзнава какво е видял и колко е получил от поредното пътешествие.

Затова кацнахме в София по обяд... при температури, с 15 градуса по-ниски, под мрачно, ръмящо и унило октомврийско небе. Но с Испания в сърцето и душата...