В страната на мореплавателите

Португалия ме е привличала от малък. Помня Хулия от “Синьо лято”, която бе португалка. Помня българските футболисти, които играеха в Португалия- Стойчо Младенов, Илия Войнов, Ивайло Йорданов, и, разбира се, Костадинов и Балъков. Признавам си, че симпатизирам на националния им отбор от Евро 1996 г, когато играха прекрасен футбол, но отпаднаха нелепо на полуфинала.

Идеята да посетя Португалия назря през ноември, когато бях на проект с португалци. Реших, че ми е крайно време да отида там. За това ми помогнаха и прекрасните пътеписи и фотодневници в “Магеланци”. Възможността се откри лесно- през април 2017 стартираха полети Вроцлав-Лисабон на “Райънеър”. Оставаше само да подбера подходящи цени. Понеже връщането бе скъпо, реших да си купя билети Фаро-Айндховен и Айндховен-Вроцлав. Билетите ми излязоха около 150 лв, като си купих и 2 места до прозореца.

Докато планирах пътуването си, се отказах от посещаване на Порто. Имах само 3 цели дни в Португалия, а нямаше смисъл да губя време да ходя до Порто (3 часа с влак), и оттам до Фаро (6 ч с влак или 1 ч със самолет, но полетът е много късен, а на следващия ден трябваше да стана в 4 ч.). Реших да оставя Порто за следващия път. Отказах се и от замъка Синтра.

Планът бе следният:

събота- пристигане (вечерта)

неделя- посещение на Алфама и центъра на Лисабон

понеделник- посещение на квартала Белем и на панорманата площадка Сао Педро

вторник- пътуване и престой във Фаро

сряда- излитане от Фаро

Пътуването от Вроцлав трая около 3.30 ч. Самолетът бе почти изцяло пълен, като имаше малко португалци. Още при кацането видях, че Лисабон е разположен на хълмове. Между другото, ако искате да видите Лисабон от високо, не разчитайте на полет до Лисабон. Само излитащите от Лисабон самолети минават над града, като най-добре е да имате място отдясно до прозореца.

Летището на Лисабон е голямо, но човек се ориентира лесно. Още тогава обаче забелязах, че в Португалия знаците не са така изобилни и ясни, както в Германия например. Добре е човек да внимава повече и да се озърта.

Метро станцията се намира до самата сграда, като в станцията има билетомати. Карта за 24 часа струва 6.15 евро, а такава с една линия на ферибота- 9.15. Имайте предвид, че се заплаща еднократно още 50 цента за издаването на картата. Самата карта е хартиена, но има баркод, който трябва да се валидира при влизане във всяко метро, както и в превозните средства.

Моята квартира беше на няколко станции с метрото, така че не пътувах дълго. Първите ми впечатления от Лисабон бяха хората: от една страна, има много африканци; от друга, влакът на метрото беше почти претъпкан, и въпреки това стоящите до вратата не даваха път на слизащите. Стояха и си гледаха телефоните, вместо да дадат път. Забелязах това още няколко пъти, явно не е било случайност. Африканците (най-вече от Ангола и Мозамбик) са много интересни- добре облечени, държат се възпитано. Изглежда, че са много добре интегрирани в Португалия. Португалия със сигурност поддържа добри отношения с бившите си колонии, както изглежда.

Вървейки под разцъфтелите липи и по белите плочки, с които целият Лисабон е застлан (там няма такова нещо като обикновен тротоар), достигнах до квартирата си, която бях резервирал през AIRBNB. Оказа се, че там има и други туристи. Заговорих се с домакина си за португалския език, за който вече бях малко подготвен. След това, което той ми обясни, се почувствах напълно неспособен да изговарям дори елементарни фрази. В португалския много звуци се четат по-различно от това, което виждаме: “o” почти винаги се чете “у”, а “s” почти винаги е “ш” (освен в началото). Така думата desculpe (“извинете”- когато питате някого за нещо или минавате покрай него) се произнася “дешкулп”. Думи, завършващи на -em, -om, -am се четат с носовка на края (съгласната не се изговаря). И така, Bom dia (добро утро/ден до 12 ч на обед) се произнася “боу- носовка- диа”. Думата sim (“да”) се произнася “си”. Ако кажете “сим” на някой продавач, той няма да ви разбере! Наставките -te, -de се произнасят без последната гласна. Например Oriente е “ориент”. По време на престоя си в Португалия се опитвах да използвам само най-важните фрази, но и това не бе лесно, защото често ги... забравях.

Говорейки за квартирата си, трябва да отбележа, че много от сградите в широкия център са стари кооперации с дървени стълбища, без асансьор. Много е шумно, когато някой слиза или се качва по стълбите. Вратите са тежки и имах проблем с отключването им- както на входната врата, така и на тази на апартамента. Един път дори се наложи човек отвън да ми помогне да си отключа!

И така, дойде време за гафове- които много си харесвам, защото така запомням добре всяко мое пътешествие Неделя започна с опит за влизане в метрото. Поставям си картата на екранчето- нищо! Поставям я пак 3-4 пъти- нищо! Оглеждам се- няма служител, който да ми помогне (защото е неделя). Накрая решавам, че явно картата ми по някаква причина е изгубила валидност и си купувам нова (логично, нали). Хващам я и слагам точно там, където трябва- има си специално място за това и то не е екранчето! Вчера го направих успешно на летището, но сега забравих как се прави... И останах с 6.50 евро по-малко.

На излизане от метрото трябва да направиш същата процедура с картата, иначе не можеш да излезеш (мерки срещу гратисчии). Насочих се към началната спирка на “туристическия трамвай”- номер 28, който всички сме виждали на снимките от Лисабон. Имах късмет- бе рано сутринта и нямаше много хора, така че лесно намерих място. Имах и друг “бонус”- прозорците бяха отворени и всичко навън се виждаше отлично! На снимката се вижда друг трамвай, вече със затворени прозорци.

Трамваят преминава през живописния квартал Алфама и продължава към централната част на Лисабон, чак до базиликата Ещрела. Идеята ми бе да сляза на църквата Санта Лусия, от която се открива хубава гледка към града. Трамваят обаче не спираше! Пропусна една спирка, втора, трета... Какво става? Бях шокиран, докато един французин не натисна червеното копче над един от прозорците. Трябва да натиснеш бутона, за да покажеш, че искаш да слезеш! Но това не бе написано никъде. Слязох с облекчение, повървях малко и достигнах красивата катедрала на Лисабон.

След нея се насочих към Санта Лусия и се качих на панорамната площадка. Като цяло, тази площадка не е така интересна. Другата, която се намира до нея-Порташ до Сол- е далеч по-интересна. Оттам виждаш голяма част от река Тежу, както и мостът Вашку да Гама, най-дългият в Европа. Прекрасно се вижда част от Алфама. Малко по-нагоре по хълма се намира и замъкът, до който реших да не ходя, защото бях започнал да се изморявам от катерене нагоре.

Следващата цел бе красивият площад Праса до комерсио (търговски площад). До него може да се стигне с трамвай 28 ( в посока Ещрела), както и с метро. Направих второто- най-близката станция до площада е Baixa-Chiado. Тя е разположена в Байша, районът на луксозните магазини. Лисабончани (или лисабонци? Някой знае ли как е правилно?) идват тук на шопинг. Наблизо е асансьорът Санта Жуста, построен в стила на Айфел.

Асансьорът може да се ползва безплатно от притежателите на дневна карта за градски транспорт, също както още два фуникуляра в града. Той води посетителите си на висока панорамна площадка, от която, според снимките, се открива изглед към целия град. На около 1 километър, по брега на река Тежу е разположен Търговският площад със статуя на португалски крал от 18 век, както и с огромна триумфална арка, посветена на император Август.

Тук има много туристи, които се снимат на фона на реката или арката. Мирисът на тиня е много силен. Оттук се вижда добре другият мост на Лисабон- “25 април”, както и статуята на Христос на отсрещния бряг.

Бях изморен и реших да се прибера следобед в квартирата. Може би климатът не ми понасяше, но чувствах силна умора и главоболие. По едно време влажността бе около 95 %! Тук често вали и хората си носят чадъри. Но това, което е най-неприятно е честата смяна на времето- в един миг небето е облачно, след това слънцето се подава. Тъкмо си съблечеш якето, и облаците отново надвисват. Често духа вятър, който не е студен, но също е неприятен.

Понеделник бе посветен на района Белем, до който може да се достигне с трамвай 15, както и с различни автобуси. Трамвай 15 е също в туристически стил- малък е и има само 30 места (заедно с правостоящите). Беше претъпкан още на първата спирка. Минава по протежението на река Тежу, като най-интересните гледки са парламентът (вижда се отдалеч) и президентският дворец (от трамвая се виждат гвардейците). Районът Белем е красив, има много зеленина. Тук има много резиденции и стари сгради. Манастирът Жеронимуш е построен през 15-16 век в Мануелински стил.

Вътрешният му двор е много красив, но така и не го видях, защото се оказа, че в понеделник... е затворено. Тук е подписан Лисабонският договор, важна стъпка от развитието на ЕС. На около 300 метра от него се намира огромният Паметник на откривателите, посветен на ранните мореплаватели начело с принц Енрикеш.

Колкото и да е странно, Вашку да Гама и Магелан (Магеляо, по рождение португалец) не са представени тук (или поне не ги видях). Паметникът не е разположен случайно тук- наблизо е кулата Белем, един от символите на самата Португалия.

Оттук са тръгвали едни от най-великите морски експедиции в историята, като например пътешествието на Вашку да Гама, достигнал Индия, заобикаляйки Африка. Кулата Белем впечатлява с архитектурата си, но това, което я прави вдъновяваща е историята зад нея. Спирайки за един час тук, съзерцавайки реката, вливаща се в океана в далечината, можеш да си представиш всички тези велики герои (и да не забравяме- брутални колонизатори) и начинът, по който са ги изпращали и посрещали. Пред паметника на откривателите има хубава карта на света, показваща докъде са стигнали португалците и кога.

За много хора е изненадващо да разберат, че някога Португалия е мерила сили с Испания и на практика това са били двете големи европейски сили. Португалци стигат първи (от всички европейци) по море до Калкута, Макао, Тимор, Малайзия, и дори до Япония. Знае се, че те “откриват” (колко смешно звучи) Бразилия, а една от експедициите им достига Северна Америка. Португалия има славна история, с която хората неслучайно се гордеят, дори и днес този народ да е силно подценяван.

Следващите ми две спирки са по-екзотични: Ещадио Луж (стадионът на Бенфика) и панорамната площадка Сао Педро. До Луж се стига с метро (синя линия). И отново имах проблем с означенията- над метро станцията има огромен мол, от който не е ясно как се стига до стадиона. Между двете има много натоварен булевард, над който има надлез.

Надлезът обаче не води до стадиона! Наложи се да се върна обратно в метро станцията, където в целия лабиринт от тунели търсех правилния път. Така и не го открих и се отказах, насочвайки се отново към центъра.

За да отидете до площадката Сао Педро, трябва да слезете на метро Рестаурадориш (възстановителите на независимостта на Португалия през 17 век). Там ще видите веднага баира и фуникуляра.

Баирът е само 240 м, но е изключително стръмен. Направих глупостта да не се кача на фуникуляра (който е безплатен за притежатели на карти) и много съжалявах. Пътят нагоре е ужасен, така че не си струва човек да се прави на катерач точно тук и да си развали доброто настроение. Гледката от хълма е прекрасна- вижда се целият хълм Алфама, както и голяма част от Лисабон.

Мястото е подходящо за панорамни снимки (и за профилни Фейсбук снимки). Но когато си изморен, как да се насладиш на гледката?

На слизане минах през площад Росио, който е много красив. Има колона на крал Педро IV. Наблизо се намира и гарата, от която тръгват влаковете до Синтра.

Това беше сбогуването ми с Лисабон. На следващия ден рано отпътувах от гара Ориент към Фаро (произнася се Фару). Бях си купил билет за експреса, който струваше само 10 евро 20 дни преди пътуването. Влакът е удобен, но пътуването бе неприятно.

По целия път влакът се движеше със 180 км/час, като доста често се тресеше и имах чувството, че може да дерайлира. Не знам дали това е от самите релси или от хълмистия терен, но не препоръчвам пътуването с такъв влак в Португалия на хора, които имат проблем със завои. Иначе влакът бе пълен с туристи, отиващи към Средиземно море. Много от тях слязоха на Албуферия-Ферейра. Тази гара не е в самия курорт, който е може би на 15 км от нея. Влакът не минава през Албуферия! Ако искате да отидете дотам, трябва да слезете на тази гара и да хванете автобус.

Фаро е малко градче, разположено край няколко лагуни.

Самото Средиземно море е на няколко километра от града. Прекрасният климат веднага ми се отрази- топло време, но не горещо; лек бриз; нито един облак на небето. И самолети, прелитащи на 200-300 метра над града! Нямаше много туристи, което е нормално за месеца. Като цяло имаше много германци и британци (за разлика от Лисабон, където французите са най-много). Центърът е малък и се обхожда бързо. Интересни са часовниковата кула (с гнездо на щъркели),

Старият град, катедралата, както и самите лагуни. От един кей тръгват корабчета, отиващи към близките острови, които имат статут на резервати. Билет до най-близкия остров струва само 5 евро в една посока.

Е, беше време да се настаня в квартирата си, която бе изключително мизерна. Стори ми се, че видях дори хлебарки. В крайна сметка само трябваше да преспя тази нощ. Но беше време за нов гаф- все пак трябва да е интересно Моят домакин работи на летището и ми каза, че утре ще хване същия автобус, който и аз. Останах с впечатлението, че ще отидем заедно до автогарата, откъдето ще хванем автобуса до летището. Първият автобус е в 5 ч, а билетът струва 2.25 евро. Оказа се, че грешно съм го разбрал. Когато станах на другата сутрин, домакинът ми вече бе заминал. Мислех, че си е в стаята и го чаках, но не се появи. Имах само още 10 мин до тръгването на автобуса, а пътят до автогарата беше точно 10 минути! Проряза ме мисълта, че не съм го разбрал правилно и изскочих навън. Стигнах прекалено късно на автогарата, която бе призрачно пуста. Надявах се да хвана такси, но никъде нямаше спряло! За щастие едно такси премина покрай мен и го спрях. Стигнах само за 7 минути до летището, което ми струваше 11 евро. Е, пак се разминах с по-сериозен проблем. Успях да си хвана полета навреме- въпреки ремонта, който правят на летището, няма големи опашки. Трябвало да го завършат през пролетта, но сега май-май ще го продължат до другото лято... Беше време за полета до Айндховен. Сбогувах се с Фаро, гледайки го отвисоко (градчето в средата на снимката).

Тази първа среща с Португалия бе странна. За човек, свикнал да живее в Германия и Полша този начин на живот е много, ама много различен. Навсякъде очаквах да видя знаци и точни указания, които често липсваха. Но това, което ме учуди приятно, бе възпитанието и учтивостта на португалците. Не го бях очаквал от един южен народ. Вярно е, че някои млади не се държаха добре. Но като цяло имах добри впечатления- никой не се бута в теб; никой не ти крещи за щяло и нещяло; винаги си казват “извинете”. Лисабон безспорно е много шумен, стресиращ град (все пак там живеят 2.7 млн души!). И въпреки това хората не изглеждат напрегнати. Стресът е само за този, който още не познава страната и града, за този, който не е свикнал с местните обичаи.

Но Португалия не е само Лисабон. Следващата ми цел са Порто, Брага и може би Галисия (Сантяго и Ла Коруня). Интересно колко по-различни са тези места от Лисабон, и каква е тази Португалия, която ще видя там?