Две седмици и един полуостров – Португалия и Испания, октомври 2021. Пътепис за не особено ориентирани туристи 

Дългите и упорити дерзания често биват възнаградени. Моите бяха. Намерих безкрайно евтини билети на Wizzair , изчаках ден със специална промоция, и независимо че доста архаичният ми компютър изобщо не одобряваше, с приятелска помощ се сдобихме с билети за полети  София–Лисабон и Барселона –Варна за две седмици в края на октомври. С включена флексибъл опция!

Живеем в Балчик и полетите от София никак не са ни по душа, но Ryanair предлагаха чудесно бюджетно решение,  а така и успяхме да си осигурим един бонус -преди обедна разходка из София.

Остана да се организира тамошната логистика, което предвид напредващия у нас Ковид, беше доста рисково. Настаняване ползваме почти винаги в апартаменти на AirBNB. Много хора дават възможност за безплатно анулиране до два дни преди настаняването, което беше за нас точно толкова важно, колкото и добрата локация. Избрах три апартамента – Лисабон с четири нощувки, Мадрид с пет и Барселона с три. Изборът на придвижването от  Лисабон до Мадрид беше малко по-труден. Доста четох за така наречения влак/хотел и доста се изкуших да купя билети, но цената на двойните кабини и осемте часа път някак не ме очароваха. А Easyjet предложиха чудесно решение – дневен полет за супер изгодна цена. А и при тях безплатно се променяли и датите, и имената на пътниците- изобщо превозвач мечта! Остана да организирам придвижването от Мадрид до Барселона, но тъй като ние сме абсолютни фенове на скоростните влакове, решихме тези билети да купим в последния момент на място.

Голямо тревожене се тревожих заради този ужасен Ковид  докато излетяхме за София. Всеки ден се качваха бройките на заболелите, на починалите, цветовете на картата потъмняваха, но ние имахме все пак късмет- зелена  Европа все още ни приемаше без задължителна карантина.

Ден първи :

И така , с две ранички с по няколко дрешки се отправихме за топлия край на Европа.

Зелените сертификати и задължителните PLF ни отвориха вратите на Летището на Лисабон.  С моя нещастен английски успях без проблеми да купя билети за метрото и бързо бързо стигнахме до станция Rossio, която е в абсолютно централна част, идеална за хора, които искат всичко до себе си на пешеходно разстояние. Апартаментчето ни се намираше на 100м от там. Настаниха ни по телефона. Ключа намерихме под изтривалката.Трябва да спомена, че в тази част на града сградите са мнооого стари. Реновирани са, чисти, удобни, но нямат асансьори, а стълбищата са доста по-напрегнати от тези, с които сме свикнали. Нашият трети жилищен етаж се оказа четвърти. Доста ни позадъхваше първите няколко пъти. И другото доста важно е, че в този район никой не живее. Тук се настаняват хиляди туристи и ако търсите тишина, не е тук. Хвърлихме раниците и ние се включихме към тълпите веселящи се хора.

Разполагахме с три пълни дни в Лисабон.

Ден втори:

С  трамвай № 15, който спира на метри от нас, отидохме да разглеждаме крайбрежието. Билетчета, с усилията на разноезичните пътници да успеем да намерим изхода от португалското меню, си купихме от автомат в трамвая. Някои се отказаха да се борят с него, но не го препоръчвам, защото на връщане в трамвая се качи контрольор. Линията минава под моста “25-ти април”, еднозначно копие на Голдън гейт. Грандиозно съоръжение, за каквото ние скоро няма и да си мечтаем. Слизането на спирка Белем не е правилното( препоръчително за туристите с по-ограничено време е да слязат на следващата спирка), но ние всички се изсипахме на нея. Така обаче видяхме чудо невиждано по нашите ширини – бих го нарекла пасарелка, но за нея е използван бетон за един средно голям Mол и е разположено на терен с доста впечатляващ размер. Прекрасно съоръжение, което прехвърля пешеходците над крайречния булевард. Преминахме през чудесен парк и излязохме на крайбрежната алея. Реката беше в отлив, но вече се чувстваше промяната в посоката й. Много бяхме впечатлени от Паметника на откритията (не на откривателите). Продължихме до Кулата Torre de Belem. Беше временно затворена, така че я разгледахме само отвън. Насладихме се на релаксиращата атмосфера с музиката на уличните музиканти, поседяхме на стълбите, изчакахме покачването на нивото на водата. Интересно за мен беше да видя как немалка Натовска подводница си плува нагоре по течението на реката, спокойно разминавайки се с туристически корабчета и със съдовете на регулярния градски транспорт. Поехме към манастира Mosteiro dos Jeronimos, преминавайки край много впечатляващата сграда на Aрхеологическия музей. Манастирът трябва да се разгледа. В църквата се намира и гробът на един национален герой – Вашко да Гама.                  

След лека подкрепа в едно малко ресторантче, влязохме и в Музея към Президентската резиденция Palacio de Belem. Приятно се изненадахме като видяхме копие на единия ритон от нашето Панагюрско съкровище, подарено на Португалия.

Отново борба с автомата за билетчета, обратно под моста и в къщи за кратка почивка. Предимството да си изберем настаняване в центъра, в историческия център, в транспортния център, ни даде прекрасни преживявания по уличките, площадите, крайбрежието на приказния Лисабон. Кулата/ асансьор Santa Justa на ученика на Айфел, арката на площада Placa do Comercio, круизите, гледката към моста, към Статуята на Христос, построена в знак на благодарност, че Португалия е пощадена от ужасите на Втората световна война, двата съседни квартала Байша и Алфама, а за скаридите, като че отгледани във ферма за угояване на патици… не смея да разказвам, че много зле ми се отразява на апетита.

Ден трети:  Синтра.

Гара Ориенте също беше срещу нашата сграда.Само трябваше да заобиколим  Teatro de Maria II и прекрасната й фасада се извиси над нас. Необичайното, ама в този хълмист град, не толкова, се оказа, че коловозите започват от доста високо- директно до върха на поредната планина се качихме с няколко последователни ескалатори. Двупосочни билети за влак  за двама души от касата струваха 10 евро, вместо препоръчаните в статиите , които предварително четох по 10,50 евро на човек. Това го отбелязвам отново в подкрепа на добрата, т.е. централна локация.

В Синтра пристигнахме сравнително рано. Все не бях спокойна до колко ще ми стигне мобилният ми интернет в роуминг, та малко на самоориентиране се пообъркахме с посоките. Когато се излиза от гарата, трябва да се тръгне по перпендикулярната на коловозите улица- надолу, а не на дясно. Така пеша се стига до двореца Palacio Nacional de Sintra. С отстъпка може да се купят комбинирани билети за няколко забележителности, а и после не се налага да се чака на опашки на касите. Ние имахме доста скромна програма – Двореца и Pena Palace. Двореца мога да сравня с доста от по-старите замъци на Европа, но с изключително ценните рисувани плочки  Азулежу. Много силно акцентират върху забраната за снимаме, но … имам по няколко кадъра от залите с лебедите, със свраките и от параклиса с белите гълъби, а в залата със сините азулежу истории по стените, направо се увлякох и си направих доста спомени за да се дивя на ювелирността им и в къщи. Двата, невиждани до сега от нас така наречени комини в кухните, са много интересно решение. Напомниха ми за отвора в купола на Пантеона в Рим. Формата е различна, доста по-издължена, но принципът е същия. От една от терасите в Двореца имахме късмет да видим прелитащите над главите ни няколко тройки аероплани с поне 100 годишна история.  

Пред двореца има спирка откъдето може( задължително е J) да се вземе автобус до замъка Пеня. Струва си да се разгледа, но дори да се задоволите с градините и терасите му, впечатленията ви ще бъдат достатъчно пълни. За нас това беше достатъчно. Слизането пеша за десетина минути , за което някои хора пишат, за мен е абсолютно нереалистично. Взехме си двупосочни билети за общо 12 Евро ( вместо еднодневна карта за по 10 на човек).

Прибрахме се обратно, кратка почивка и отново по улиците. Ама с доста умора в краката, стигнахме само до брега. Ние сме морски хора – все на там ни тегли. И вечерята ни беше морска. Малко по-необичайна, но морска.  Опитахме тези толкова рекламирани консерви от сардини. Оказаха се чудесни.Десертите им , Пастейши с яйчен крем, съдържат канела, с която аз не се погаждам от детските си години, но нали сме двама, единият с удоволствие се жертва за другия J

Ден четвърти: Castelo de Sao Jorge.

Средновековният замък тегнеше над главите ни . Хей там ! Нито да търсиш спирка на прословутия трамвай, нито да вземаш такси, та хайде нагоре. 10 минути с навигацията, но доста натоварваща кардиотренировка в ранни зори – с двата часа разлика и факта, че там деня е доста по-кратък, едва изчаквахме да се поразсъмне и поемахме на вън. Усилията си струваха еднозначно. Утринния хлад и прекрасната панорама, която се разкрива от крепостните стени бяха най-добрата награда . От тук отново видяхме и най-дългия мост „Вашко да Гама”. 17 км!!! Трудно ми е да се въздържа да направя паралел между постиженията на държавите от последните места в Евросъюза. Но мен като инженер изключително ме впечатляват тези грандиозни творения на човека.

 Харесаха ми и археологическите разкопки. Но отново този паралел, за който писах преди малко, леко ме шамароса. Така майсторски са свързани със съвременността! Хилядолетният камък в защитната прегръдка на съвременната стомана! И пак там , в онзи край на отдавна изчезналата Римска империя, ту кръвожадната, ту веселяща се Велика майка на плодородието, Фригийската богиня Кибела, се вози в каляска, теглена от двойка лъвове, а нашата( визирам Храма в Балчик) тъне в сметище. Но стига с паралелите, че не се знае накъде ще ми тръгне пътеписа…

Пътят надолу, към брега разбира се, беше много живописен. Но пък, след кратка почивка на едни суперготини шезлонги,  завърши в невероятно изкушаващ кулинарен пазар . После почивка. После разходка по брега . Какво друго може да се очаква от нас. И на скаридите за вечеря не изневерихме.

Голям проблем се оказа неудържимата инфлация в цената на шотчетата с черешов ликьор – за три дни от 1 на 1,90 евро, при условие, че бутилката в магазина до бара струваше 8 евро. И ние просто си купихме бутилка. И тези толкова прехвалени Пастейши с яйчен крем ги пуснаха в супера на по 19 цента вместо по 1,2 евро от щандовете на сладкарниците. Та и от тях си купихме кутия с 6 бр.

Имах изключително притеснителен проблем с подготовката за полета ни до Мадрид- системата заби и аз не можах да си верифицирам формите за отседналост PLF, но да са живи и здрави приятелите, скоро получих кодовете в пощата си. Голямо благодаря !!! Все някои ми казва да не се тревожа за такива неща,но аз мнооого се тревожа! Скоро наши приятели се оказа, че са си попълнили неправилно формуляра за отседналост и … просто не ги качили на самолета. Наложило се да останат още една нощ в София и за малко да пропуснат и круиза, за който се бяха запътили.

Има хиляди неща, които не видяхме по времето на нашето пътуване, но с колекцията на арменеца Calouste Gulbenkian, който, прочетох някъде, е изкупувал шедьоврите на Ермитажа, на Царското семейство и на руското дворянство,остана за следващото ни посещение в Лисабон. Дано да е по-скоро J

Ден пети – трансграничен.

Отново малка сутрешна разходка … до брега. И после с метрото до летището. Спирката на шатъла към нашия терминал – отсреща. Пристигнахме съвсем на време, документите ни бяха  ОК, багажът- двете ранички, в параметрите, направо безметежен първи полет с Easyjet.

 Всичко беше на ред докато не слязохме на летището в Мадрид. Малко се позабавихме в самолета, и не видях в каква посока тръгнаха хората. Нищо сериозно, но ни струваше повече от половин час да се ориентираме, да се возим по разни подвижни тротоари, ескалатори, да следим жълта табела с надпис SOLA 2,  докато намерим Ковид контрола и излезем, но после пък се оказа неоткриваемо метрото… И за награда отново моите любими автомати за билетчета. Добре, че почти винаги има служители, които помагат на такива като мен. В България ние сме много самостоятелни, но навън сме като скачени. Купихме си Single ticket , пластика, в която се зареждат билети колкото и до където искаме.

Някой , имайки предвид, че всички детайли по нашите пътувания, ги уреждам аз, не беше много се задълбочил в адреса на апартамента, та си мислих, че отиваме към гара Аточа, а аз съм била платила по-централно място. Добре, че в главата ми е останало името на апартамента, който пък хората предвидливо кръстили на името на площада Plaza Tirso de Molina, на който се намира, та като се прикачихме на третия цвят линия на метрото и почнах да следя имената на следващите спирки, се наложи да се изнесем от вагона скорострелно. Излязохме от метрото и Чичко  Гугъл ми каза че сме пристигнали на местоназначението. Чудесно, но ние се оказахме в средата на пазар за цветя. Добре, че хората си бяха публикували снимка на фасадата на сградата, че да я видя между цветята.

Апартаментът се оказа чудесен. Изключително добре обзаведен, модерен и класически, плод на чудесни дизайнерски решения. Сградата, много  стара разбира се, но реновирана и с асансьор! До нашия втори етаж, за компенсация на алпийските ни постижения в Лисабон, се качвахме винаги с него. Беше тъмно, аз бях под доста стрес от цивилизационните изпитанията за екземпляр от нашите географски ширини- летище, метро и объркано направление, та разходката по улиците беше кратко-опознавателна, но веднага ми стана ясно че seafood  диетата продължава. Обещах едно телешко, но само за да съм бяла и добра. Скариди !!!

Ден шести :

Искам от живота всичко и по много. Природата на зодия Лъв, на Дракон по китайските закони и на Слънчоглед по незнам кои си, ме кара , ама не ми дава въздух, докато не постигна каквото съм си наумила. Е, имам списък с музеи, които трябва да видя в живота си и пристигането ми в Мадрид ми даде предпоследния !!!

Никакви волности в програмата – ставане, закуска, чичко Гугъл и Музеят Прадо. Много ме впечатли колекцията. Да гледаме Гоя си беше очаквано, но толкова много италианци, холандци !!! Беше приказно преживяване и за двама ни. Един ден не е достатъчен и за този музей, но планът ми е първо да ги видя всичките и после да повтарям. Е някои Лондонски съм ги виждала и по три пъти, но това е друга любов.

Физическите ни сили не са нещо безкрайно, но по време на нашите пътувания не разбирам как се справяме с телата си. Туризмът, такъв, какъвто ние го правим, все е на ръба на възможното за нас. Но пък формулата винаги сработва – малка почивка и по улицитеJ. Дали да споделя – пак морска храна !!!  

Ден Седми:  

Специален ден в Мадрид. El Rastro de Madrid- пазар на бълхите,на крадците . Непосредствено до нашия апартамент започва районът, в който неделните утрини са събитие. Хиляди търговци, антиквари, собственици изнасят свои стоки и вещи, с които са склонни да се разделят. А искащите да ги придобият прииждат на тълпи. Също хиляди !!! Традиция с история от три-четири века!  От станцията на метрото изригва непрекъснат човешки поток! . По уличките беше пълно с хора, но и с патрулиращи тройки полицаи. Ред и безредие!  С нашето бюджетно пътуване само с раници на гърба не можех да си купя нищо, но ми се приискаха доста дреболийки. Все пак трябва да бъда честна в преценката си- Пазарът на бълхите в Брюксел, много много по-малък, е доста по-интересен от този и от там никога не съм си тръгвала без изключителна находка. Оправданието, че сме само с раници там не може да е аргумент.

Museo Thyssen- Bornemisza, според това, което прочетох, е частен. С влизането си посетителите биват посрещнати от огромните портрети на изпълнените с достойнство монарси, стоейки и в нашите свръхнетрадиционни времена начело на една могъща държава. А само малко по-навътре в залата се запознават с изяществото, с обаятелната предизвикателност на баронесата и барона Thyssen-Bornemisza. Нейният образ е доста по- интригуващ от Величайшата Кралица. Лично мнение, разбира се.  Музеят е разположен на два етажа.  Началото на обиколката е горе. Отново италианци, холандци, Гоя, Малко Пикасо, Малко Дали. На етаж 1 са разположени непонятните за консервативната ми инженерна мисъл, шедьоври на модерното изкуство. Прочетох критики към музея, че не притежава произведения от последните художници, но аз не протестирам. Явно с Баронесета имаме малко близост J (Съвсем малко- аз бих съкратила музея до един етаж )Препоръчвам го на всички интересуващи се от изкуство.

Третият музей, Рейна София, разгледах от каталог, който нашите домакини любезно бяха предоставили на гостите в апартамента . Еднозначно не е моето изкуство. При нашето съвсем ограничено време, решихме да не влизаме в него.

 Не намирам думи да изразя колко ме впечатли сградата, на Caixaforum . Огромен стар колос, стоящ на две доста фини опори, около които тече вода. В единия си край е повдигнат над нивото на улицата около 60 см, но на фасадата има цял липсващ етаж, където се е оформило огромното пространство на една модерна градска пещера. Стената на съседната шест етажна сграда е жива вертикална градина, малкият площад е оформен с раздвижено езеро и пейки.  Ето това не бих пропуснала да видя!

Намирахме се съвсем близо до Гара Аточа. Имахме нужда от билети за еднодневно пътуване до Толедо и за скоростния влак до Барселона. А и искахме да видим от къде ще тръгнем за да не бързаме излишно рано сутринта. Тук каса, там информация, с предложения с огромни разлики, стигнахме до голям билетен център- непосредствено до входа на залата оранжерия, в дясно. Тегли се номер за повикване на каса и се преви избор на език. Много отзивчиви и любезни млади хора. Според пътеводителя на National Geographic, с влак до Толедо се пътува за 70 мин, но ние получихме билети за по 25 мин на посока. Цената няма значениеL, но удоволствието на скоростните влакове е незаменимоJ. Билети за Барселона купихме за по 58 Евро за след два дни. Не посмях да ги купя предварително заради …Ковид. Но прочетох, че при достатъчно добро планиране, може да се намерят билети на Френско Испанската нискотарифна скоростна линия Renfe avlo за по 9 Евро !!!

 И от тук – към кралския парк- Parque del Retiro, който съществува от 17-ти век ! Огромен, прекрасен, оживен и от смеха на играещите деца, и от кряскането на зелените папагали, които са окупирали всяка палма. Имахме късмет,че случайно попаднахме на входа, който води към емблематичните ягодови дръвчета. Поседяхме, порадвахме им се и тръгнахме сред прекрасните алеи. Стигнахме и до езерото с колонадата, издигнати в памет на Филип IV Прекарахме чудесни два часа там. Кафенетата не са задължителни !!! Малко по-скъпички са от обичайните цени за Мадрид, но пък се иска на човека/турист глътка подкрепа, че силите свършват доста бързо при нашето ненаситно любопитство. Полюбувахме се на хилядите, избирани специално да са от най-лакомата порода, шарани,на множеството, което много внимава да не остане недохранена риба или патица, порадвахме се на лодките, премина слънчевата барджа, разгледахме статуите. После попаднахме на представление на цирков артист, който така виртуозно, с невероятната пантомима на недвусмислените си жестове, обясняваше скечовете си и на нас, нищо не разбиращите от изригващия му испански,и ни караше да се заливаме от смях!!! А децата бяха в истински фурор !!! Още много суперлативи за парка мога да напиша, но най-добре е просто да се отдели време за него.

Намирахме се на около два километра от апартамента ни и решихме, че ще се приберем пеша. Умората няма как да надделее над емоцията, с която се възприема Мадрид ! Това е един много впечатляващ космополитен град. Не толкова с размери, с население. Сила, мощ, достолепие се излъчват от всяка сграда, от всеки площад ! Точно такива са били и хората, изградили преди столетия този велик град, създали тази богата държава, завладели половината свят!

И още една препоръка – поспрете се на площада Sevilla!

Ден Осми:

Понамалялата с пътуването ни на изток часовата разлика все още ни тормозеше, та рано рано, по тъмно, поехме за Толедо. Първата изненада с разсъмването беше  реещо се щъркелово ято, както предположих. Потвърди се от огромен графит на щъркел на една от близките сгради. Просто красавците зимуват там. После ми се стори, че прелита ято лястовици. Много красива е сградата на Гара Толедо.  Съхранен е всеки детайл от създаването й. Добавени са, разбира се, съвременните технологични съоръжения, санитарна сграда, които на външен вид са неразличими от старата си посестрима, но и стоманена стилизирана лястовица! Като човек, който е виждал с очите си Бяла лястовица на жицата пред дома си, съм много чувствителна към срещите ми с този птичи вид.

Тръгнахме пеша към старата столица на Испания !

Е, в новите времена не е достатъчно да виждаш до къде искаш да стигнеш, за да стигнеш до там по най-лесния начин. Който пренебрегва чичкото, не разбира, че хората са направили ескалатори към калето. И ние се качихме пеша J.  В любимия ни Балчик се движим само с кола, а в уредена Испания- само на крака. Та, след това откритие, се наложи от рано сутринта да започнем програма по възстановяване на неправомерно изгубените калории в първото работещо толкова рано ( около 10 ч местно време) кафене. Бих казала, че кроасаните на Толедо са по-добри и от френските- когато намериш къде да си ги поръчаш.

Замъкът Алкасар е огромен, недостъпен, плашещ. Тръпки ни побиха стоейки до стените му. Не търсихме начин да влезем в него. Това беше достатъчно съприкосновение. Пообиколихме уличките, полюбувахме са на страхотните мурадоро, които се прокрадваха между сградите, любувахме се с безмерна възхита на шедьоврите, изработени от чисто злато от местната занаятчийска школа. Останах си с няколко снимки на тези уникални чинийки, подноси, ветрила, сувенири, но с фигурка на Кръстоносец се сдобих. Другите– другия път, ама някой път.

 Според информацията в Пътеводителя на National Geographic , катедралата на Толедо не е отворена за туристи в понеделник, но се оказа, че не е така. Та въоръжени със слушалки влезнахме в поредния шедьовър, сътворен от Великата Испанска Църква. Може би не трябва да смесвам усещанията на възхита и ужас в едно, но това е неизбежно. Изабела и Фернандо, Толедо, Мадрид, Колумб,безкрайните възможности на Новия свят, и цената за подкрепата на Църквата, платена от тях чрез одобряване на Светата Инквизиция. В човешката история нищо не е еднозначно положително.Но Катедралата е великолепна, неописуем шедьовър е Transparante където скулптурите , фреските и светлината създават такава живост, та очакваш да усетиш дъха на някой ангел да те погали.  

Разгледахме отвън сградите  Hospital и Museo de Santa Crus, стените, няколко манастира, но за нашата еднодневна програма, това беше достатъчно.

 Остана ни малко време за почивка в Гара Аточа! Не е шега, защото там, където са се случили най-нечовешките атентати, хората са създали една жива тропическа гора. Птици пеят, цветя цъфтят, палми и папрати растат, хора си почиват загърбили ужаса на 2004г.

Ден Девети:

Планирахме един свободен ден за цялото ни пътуване, но как да си почива човек, когато има толкова невидяно още. Избрахме Кралския дворец, катедралата и парка до него. Вътре не се правят снимки , но красотата на кралските покои, колекцията часовници, Тронната зала, Кралския параклис,са неповторими. А през парка надолу се стига до рекатa , която пресича Мадрид. Отново се разходихме до площадите Plaza Mayor и Plaza del Sol, снимахме се със задължителното мече, което похапва ягоди, открихме един маркет с малки щандчета за изключително апетитни тапаси, вино и бира, обиколихме няколко парка и с умора установихме, че времето ни в Мадрид изтича.

Ден Десети :

Багажът за две раници се събира за минути, така че до 11- часа за освобождаване на апартамента, имахме доста свободно време. Използвахме го за кратка разходка, капучино, кроасани.

На скоростен влак с обичайните около 300 км/ч се качихме за пореден път и отново потвърждаваме, че това , според нас, е най-удобния начин за пътуване. Когато е възможно, никога не бихме избрали самолет, независимо от често  по-ниската цена на полетите. Но шатълите до летище, времето преди полет, документи, проверки, ограничения, никак не наклоняват везните в полза на летищата. А да наемем рентакар –в днешна търсеща все по-екологични форми на придвижване Европа, с перфектно организиран обществен транспорт, това върши работа единствено за винени турове по шатата или да се обикалят замъците по Лоара.

За около два часа и половина пристигнахме на централната гара Sants на Барселона.

 Single ticket, който купуваш (пак от автоматите) от различни градове на една държава, се предполага, че дава еднаква, или поне близка по вид услуга. В Барселона това, за разлика от Мадрид, означава да си купиш картонено еднократно еднопосочно билетче. Обаче онези големи консервени кутии не ти обясняват тези малки разлики. Че е еднократно и еднопосочно схванах на време. Но очаквах и тук да ги качват на един носител. Но не ! Машината ми издърпа банкнотата, пусна едно картонче, пусна рестото, взехме си ги и бързо бързо влязох в зоната. Сама ! Трябвало само няколко секунди да изчакаме и машината щяла да пусне още едно картонче. Моят нещастен английски е единствения с който разполагаме, а той образно вече беше в метрото. Суетихме се безпомощно докато служителката на станцията, за която невежеството не беше наказуемо, просто извади от портфейла си един билет и ни го подари! Благодарим Ви, Госпожо !

  Много бързо се добрахме до резервирания ни апартамент, намиращ се на централната улица La Rambla, до дворецът Palau Guell .

Излъчването на Барселона е коренно различно. Свободен бохемски град с целогодишен туризъм, места за забавление, море ! В старите сгради около Колоната на Колумб  Monument a Colom се чувства духа на стария Испански класицизъм, но насреща час по час акустират ферита, круизи, яхти/кораби на световната бохема. Даже уличните музиканти свирят световна музика и някак тя надделява над традиционното Фадо. И навсякъде се предлага изкушаваща храна, лее се вино и бира. За този приветлив град разполагахме само със следващите два дни.

Ден Единадесети :

Ние сме доста освободени в разбиранията си хора. Имаме си мнение по почти всички въпроси, но по доста теми сме абсолютно незнаещи и четем. За Гауди бях чела малко, повече бях гледала филми за творенията му и си знаех , че не е нещо, което ще ме накара да трепна. С 99% сигурност. Ама как да наложа на нашата двучленна група мораториум? А и като си помисля колко хора ще ни се чудят как не сме му отделили време… Хайде на метрото до най-близката спирка. После чичкото каза че за 10 минутки ще се качим до Парка Гюел. Добре, че от всичките улички, водещи нагоре, случайно уцелихме тази с ескалаторите. Паркът е забележителен с различността си. Естетиката на Гауди за мен е скрита. Насладихме се на прекрасната панорама и слязохме до Саграда Фамилия пеша. Просто не открих подходящ транспорт, а и вървяхме само надолу. Наградата ни беше ненадейно да се озовем под огромното творение на човек със собствен свят, оставил едно неразгадано наследство. Не влязохме вътре не само заради липсата на сетива да го усетим, но и заради неприлично скъпите билети за вход. Катедралата има обявен пусков срок, но изграждането й се финансира само от приходи от туризма. Ние не допринесохме за това. По това решение имахме пълен консенсус. Съжалявам. Само да не пропусна в тази връзка да отбележа- в нашата двучленна група има двама дипломирани инженери, както и да се разбира това. След задължителната почивка само морето можеше да овладее хаоса и да върне и подреди мислите в главите ни.

Ден Дванадесети:

Рано рано се разходихме в готическия квартал, после се наредихме на опашката на Аквариума заедно с доста туристи и с множество ученици- цели класове, които провеждат уроците си там. Това се оказа най-големият аквариум, в който съм била и много ме зарадва. Тунелът с дължина 80м и с подвижна пътека е толкова омайващ, че се губи представата за реалност сред хилядите морски обитатели. Музеят разполага с много интерактивни зали, където децата научават без принудата на обичайния образователен процес много за тайните на природата. Много ме впечатлиха два аквариума, в които децата срещу няколко евро хранят със специални биберони малки шаранчета. В единия аквариум е пълно със златни и червени шаранчета. И децата са много. Във втория аквариум живеят черни шаранчета. Самички. Едно малко момиченце пред нас си купи бебешката храна и директно се отправи при черните дребосъци. Искренно му се зарадвах! Чудесен е и начина на представяне на света на пингвините. Виждат се и стрелкащите се под водата, и почиващите си на скалите красавци. Извод:  много по- добре прекарано време за нас.

Продължихме с доста стегната крачка до плажовете на Барселона. Бяхме много близо по права линия, но ни пречеха едни такива извънчерноморски возила, каквито в други марини не бяхме виждали ! Та пообиколихме покрай археологическия музей, през едни прекрасно оформени просторни пространства до морето. Доста хора се къпеха, но ние не бяхме подготвени, така че се понамокрихме до колене. Исках да си намеря мида за спомен, но се наложи да се задоволя само с кръгло камъче. Много красиво мраморно късче, здраво пооблъскано в средиземноморските брегове. После пак се разходихме до площад Placa de Catalunya, пак по La Rambla, разгледахме панаир на местните производители на сирена, хамони, вина,бири, бижута, сувенири. Много хора, концерти, свобода и настроение.

Промъкваше ми се мисъл за следващия ден, за връщането ни в тъмночервената пред локдаунова България. Но фактите са си такива, а и всички ние с бездейстието си, с прекалената си търпимост, сме позволили да се докараме до там.

Прибрахме се със сетни сили, но в просъница ми се стори, че вали. След  двуседмичното слънчево и топло време, на което се радвахме, най-после заваля.

Ден Последен:

Ранното ставане не е проблем никога, когато пътуваме на запад. Събрахме раниците, сувенирите, малкото багаж, който си струваше да върнем у дома и се отправихме към мокрия  Placa de Catalunya . Денонощно, целогодишно  от там на 5 до 20 минути тръгват автобуси Aerobus T1 и  Aerobus T2 съответно  до двата терминала на летището El Prat. Изключително удобство за всички гости на града. Евтино, точно, с две междинни спирки, безалтернативно за всички, отседнали в централна част. Летището е огромно , гейтовете са доста далеч, така че времето на пристигане наистина трябва да е съобразено. А и като се има предвид, че за нашия полет на информационните табла не обявиха номерата за чек ин, а гейта излезе 20 мин преди полета, трябва да се внимава.

Никой за нищо свързано с Ковид не ни проверява. Отивайте си, тъмни балкански субекти и се грижете за себе си там!

Изгубих финалния си ентусиазъм доста бързо.

Летяхме около час и половина в облаци и доста ни разтресе, но после видяхме източния бряг на Италия, Адриатическо море, и родния си Балкан. Варна ни прие. Здраво ни провери, 90 % от пътниците нямаха сертификат, отделиха ги, …

Сега сме у дома, десет дни по-късно. 334 души днес за загубили битката. Аз искам да си нося новите дрехи и да си купя билети за по-далече, за по-дълго…                                                                          

09.11.2021.