Камино де Сантяго или Пътят на самопознанието

Нашето Камино беше замислено през миналата (2022г) година от Жоро, който между другото подхвърля често идейки за екскурзии , морски пътешествия с яхта или почивки.След това Мариянка уточни датите, които обхващаха период от две седмици и включваха католическия Великден,а след това и нашия, Православен Великден.Не трябва да ме убеждават за някое приключение много, много. Планирането на една екскурзия за мен е голямо удоволствие. Трябваше да се купят билети за полети от София до Мадрид и обратно, както и един от Сантяго де Компостела до Мадрид, защото бяхме решили да си отделим и един ден в Мадрид. Отделно на отиване от Мадрид билет за автобус до Леон. Нашия маршрут включваше следните градчета(селца): Leon - Hospital de Órbigo – Astorga - Rabanal del Camino – Ponferrada - Villafranca – Fonfría – Sarria – Portomarín – Arzúa - O Pedrouzo - Santiago de Compostela. След като уточнихме маршрута, купихме самолетните билети, билет за автобус до Леон, откъдето щяхме да започнем пешеходния тур и запазихме подходящи места за нощувки. Местата, на които нощувахме в повечето случаи бяха самостоятелни апартаменти, три пъти спахме в албергета ,но не общински, а частни. Имаше и няколко дни в хотели или хостели. Първите три дни бяхме с целия багаж на гърбовете си, а след това ползвахме транспорт за раниците, за който плащахме между четири и пет евро на отсечка,но пък това прави много приятен пътя, особено когато се натрупа умора. Препоръчвам обувките да са широки, удобни, не непременно туристически и поне с един номер по-големи от обувките, които носите обикновено. Носете си и всякакви лепенки, които облекчават мускулите, ставите или пък досадните мазоли. Цялото планирано пътешествие, включващо изброените по-горе неща за петнадесет дена ни излезе 1500 лв. За транспорта на раниците дадохме около 40 евро. Хранехме се в ресторанти,а понякога и в апартаментите,като си пазарувахме от супермаркетите, но храната излиза горе-долу на същите пари. По целия път има дневни менюта за пилигрими,които включват първо, второ, трето и половин бутилка вино, като менюто се предлага в няколко варианта и е на цена от 12.50-15 евро. Направо приказка. Любима напитка ни стана café con leche, което пихме на цени от 1-1.5 евро, поднесено винаги с някакво кексче , шоколадче или бонбон. Прясно изцедените сокове от портокал (zumo de naranja )имат невероятен вкус и сладост, та в този смисъл ги препоръчвам също. Но да започна със самия Френски Път. За техническата част от този експеримент се бях погрижила, но нищо не бях чела за духовната страна. От обща култура поназнайвах някои неща, имам и познати, които са правили по няколко пъти Камино от различни места.Знаех само,че вървим по стъпките на Светия Яков.Но когато човек е вече по Пътят, съзнава колко богато наследство са оставили големите империи в Западна Европа. Но да започна със самото приключение. На бърза ръка избрахме маршрута, купихме самолетните билети, билет за автобус до Леон, откъдето щяхме да започнем пешеходния тур и запазихме подходящи места за нощувки. Разбира се не мина без критични ситуации. Освен,че тръгнах много болна (в неделя ми свалиха абоката от ръката, през който ми вливаха лекарствата, а в понеделник бях на път, самолетът от София за Мадрид закъсня, ние изпуснахме и автобуса до Леон, презаверихме билетите, но пристигнахме доста късно в Леон или доста рано в сутрешните часове. Пълна програма ! Поспахме до към 08:00 ч. и бяхме готови за Пътят. Да,но за да тръгнем по Камино, трябваше да се сдобием с паспорти, които да подпечатваме по Пътя . Въз основа на тези печати, които трябва да са поне по един от населено място, се издават компостелите в Сантяго. А компостела се нарича документа (нещо като свидетелство), който се издава на всички пилигрими, извървели минимум 100 км пеша или 200 км с велосипед.Ние си бяхме поставили за цел за извървим около 320 км от Френския (класически) път. И така, ако някога решите да направите Камино и началната ви точка е Леон, да знаете, че паспортите се издават от Alda Pilgrim León.Ние го открихме с помощта на един цивилен полицай, който прояви завидна упоритост да открие албергето. Благодарихме на полицая за помощта, грабнахме паспорта с поставен първи печат и поехме по Пътя. В нета прочетохме,че паспортите били без пари,но на нас ни струваха по 2 евро на човек. Първо разгледахме Леон и неговия стар град. Известен още като Barrio Húmedo, тук намерихме повечето от основните забележителности на града. Първата ни спирка беше Plaza Mayor. Този живописен площад някога е бил известен като Plaza Pan, което се превежда като „Площад за хляб“, тъй като тук е имало много пекарни. Днес в неговите арки с колонада има голям брой кафенета и магазини. Площадът е заобиколен от редица сгради от 17-ти век, включително кметството в западната му част. И ако дойдете тук в сряда или събота, можете да стигнете до местния хранителен пазар. След това можете да продължите разглеждането на стария град, като се разходите по тесните улички, като Calle Ancha, която води до катедралата. Катедралата (León Cathedral), най-важната забележителност на Леон. Построена във френски готически стил, кулата и се вижда от почти всеки ъгъл на града. Цветните витражи украсяват стените на катедралата, а по-голямата част от сградата е построена през 13 век, но някои части са добавени по-късно. Базиликата „Свети Исидор“ (Basílica de San Isidoro) е много по-стара от катедралата. Тази удивителна романска сграда е основана през 1063 г. от Фернандо I и Доня Санча. Базиликата включва Кралския пантеон, Ориенталския и библейския музей и университетската библиотека. Посетителите могат да се насладят на цветните фрески вътре в сградата или да вечерят под древните манастири, тъй като част от сградата на университета е превърната в луксозен хотел. На Palacio de los Guzmanes се намира Дворецът Лос Гузманес и се полюбувахме на ренесансовата му фасада, проектирана от архитект Rodrigo Gil de Hontañón. Основан през 16 век, дворецът първоначално е бил построен като дом на семейство Гузман. Днес в него се помещава централата на правителството на Леон. Преди да пресечем река Bernesga и да излезем извън пределите на Леон разгледахме внушителната сграда на манастир „Свети Марко“ (Convento de San Marcos). Основана през 1541 г., тя се откроява със скулптурния си екстериор от тънки колони и сложни медальони. В него има църква, археологически музей и женски манастир, в който сега се помещава петзвезден хотел. Поръчана от католическия крал Фердинанд, тя е един от най-красивите примери за ренесансова архитектура в Испания. И така поехме по моста Сан Маркос (Puente de San Marcos),пресякохме парк Кеведо (Parque De Quevedo)и постепенно излязохме от града. За днешния ден си бяхме определили около 30 км преход, но само в Леон бяхме навъртяли седем километра. Пътят ни водеше все около натоварени шосета и никак не беше приятен, но криво-ляво се справихме ,с много почивки за “café con leche”-кафе с мляко и с по някоя Torrija(нещо като пържена филийка).На едно място си поръчахме и лимонади,жълтите бяха горе-долу добре,но тази, която ми поднесе бармана си беше чиста проба червено , сладко вино. След като опитах от тяхната лимонада, направих гримаса, което предизвика истинско задоволство и кеф по лицата на посетителите в бара .Смяха се много,а ние се мръщехме. Пристигнахме в Albergue La Encina, което се намираше в следващото място за нощувка Hospital de Órbigo. В това градче основните забележителности са стара църква, красив римски мост и Музей на шоколада. Едвам направихме една обиколка и се прибрахме за вечеря. За пилигримите има дневни менюта за обяд и вечеря. Те са на стойност около 12-13 евро и включват три ястия, плюс половин бутилка вино.Навсякъде в Испания храната е много вкусна и много евтина.Хапнахме и пребити като кучета легнахме и много бързо беше настъпил следващия ден. Сутринта тръгнахме от Hospital de Orbigo и след двадесет километров преход пристигнахме в Astorga.След вчерашният преход от 37 км, днешния си беше релаксиращ. По Пътят за пръв път попаднахме на покровител на пилигримите - предлагаше много вкусни плодове, сирена, мляко, шоколадчета, ядки и др. Срещу скромна сума, кой колкото прецени, хапнахме диня, огромни сочни сливи, ядки, сирене и шоколад. Няколко думи за Асторга и какво видяхме ние. „Великолепният град“ (urbs magnifica) е наречен от Плиний Стари.Градът, който дължи името си на римската колония Астурика Августа и сега е известен като Асторга в провинция Леон. Тук живее народ, много различен от испанците. През римско време градът е смятан за най-големия център на християнството в западна Испания, а модерният епископски дворец е построен от Антонио Гауди. Поклонническият път Камино де Сантяго минава през града от почти хиляда години. Но всичко по реда си. Асторга, столицата на Марагетерия в провинция Леон, стои повече от две хиляди години на важен кръстопът от буквално каменни пътища и богато украсени исторически пътеки , които са оставили своя артистичен и гастрономически отпечатък тук. Жителите на Асторга твърдят, че именно в техния град е създаден първият шоколад по тяхна собствена рецепта. Те са съвсем различни от испанците - етнически близки до германските народи,дошли на Пиринейския полуостров с варварските племена, приели исляма по време на халифата, като все още носят дрехи с елементи от арабските носии. За визитна картичка на града се смята главният площад “Едуардо де Кастро”, където се намират известната La Catedral de Santa María de Astorga и епископският дворец, построен от Антонио Гауди. Катедралата, разположена до руините на древни римски стени, е пример за нео-готически стил, който е модерен до средата на 15 век, когато започва строителството. Дотогава на нейнито място е стоял римски храм, след това малък романски храм, разрушен през 13 век. През 1471 г. започва мащабното строителство на катедралата в късен готически стил, което завършва през 18 век в бароков стил и именно тази причудлива смесица създава уникалния облик на един от най-впечатляващите храмове в Испания. Епископският дворец, който между другото никога не е бил използван по предназначение, е построен от Антонио Гауди. През 1889 г. Легендарния архитект получава поръчка да построи къща за епископа на Асторга, негов земляк и стар познат. Гауди работи по проекта за двореца едновременно с известните си проекти в Барселона. През 1893 г. епископът умира и Гауди е отстранен от работа, така че сградата е завършена по по-прост и скромен начин под ръководството на друг майстор. Невероятният интериор в тази сграда от сив гранит, с витражи и керамични мозайки обаче, запазва замисъла на майстора. В допълнение към централния площад, Astorga има много други атракции. Например от римско време, руините на градските стени, Големите и Малките бани, Aedos Augusti - храм, посветен на императора, фрагменти от древна канализационна система, Domus - частна къща с възхитителна мозайка, изобразяваща мечка и птици и други интересни предмети от живота на древната цивилизация. Друга атракция на града е кметството, красива сграда от 17-ти век в бароков стил с камбанария, която бие часовете на времето, от което се ръководят жителите на града. Освен това тук посетихме частта от поклонническия път на Св. Яков, белязана в пределите на града с манастири и стари църкви. Най-популярните музеи в града са Римският музей и Музеят на шоколада - друга визитна картичка на Асторга. Разбира се, подпечатихме паспортите си в La Catedral de Santa María de Astorga. На сутринта поехме по Пътя, който ни заведе до красиво, каменно, почти обезлюдено в миналото село, Рабанал дел Камино. Разположено на 20 километра от Асторга, Рабанал дел Камино е планинско селце, в подножието на планината Ел Телено и е задължителна спирка по Пътят към Сантяго де Компостела. Има препратки за съществуването на селото, датиращи от осми век, но чак през единадесети и дванадесети век, придобива историческо значение като част от Пътят. През 1120 г. Рабанал дел Камино се счита за края на етап IX от пътя, а на 7 септември 1169 г., крал Фернандо II и съпругата му Урака нощуват тук, когато правят своя поклоннически поход. В Рабанал дел Камино има няколко интересни сгради, които разгледахме. Параклис на Бендито Кристо де ла Вера Круз:култова сграда, датираща от 18-ти век, с изображение на разпънатия Христос . Параклисът на Сан Хосе:също от XVIII, той е малък, но е увенчан от много красив бароков олтар. Къщата на четирите ъгъла: намира се на Calle Real и е къщата, в която крал Фелипе II е прекарал нощта, когато е направил поклонение в Сантяго (оттук и „истинското“ име на улицата). Църква Nuestra Señora de la Asunción , църква от 12-ти век, обявена за обект на културното наследство и един от малкото останали храмове на леонския селски романски стил. В нея присъствахме на меса точно на Велики четвъртък. Следваше един от дългите преходи до Понферада. Тук вече се предадохме и оставихме раниците да ни ги прекарат с транспорт, а ние бяхме само с една малка обща раничка.така се ходеше съвсем леко, макар вече да се обаждаха някои болежки.Но стигнали веднъж до Понферада останахме очаровани от града. Понферада, административният център на региона Биерсо, е един от основните етапи на Пътя на Свети Яков в провинция Леон. Историческият център на този град се простира в подножието на грандиозния замък, основан от тамплиерите. Първото споменаване на Понферада е свързано с древната римска цитадела. От 11 век поток от поклонници достига до Сантяго де Компостела, благодарение на това тук се появява град Понсе Ферата и дължи името си на изграждането на мост с железни укрепления. През 1178 г. леонският крал Фердинанд II предава селището под опеката на рицарите тамплиери. След като построяват нов замък на мястото на древната римска крепост, тамплиерите се заселват в него и го използват за защита на поклонниците, вървящи по Пътя. Всичко това допринесло за нарастването на населението и довело до развитието на търговията в района. Замъкът се извисява на река Сил, строежа на тази средновековна крепост започва в края на 12 век. Достъпът е от юг чрез подвижен мост над ров. От двете страни на главната фасада има кули, свързани с двойна полукръгла арка. Около големия двор има различни пространства: големият двор, Оръжейната зала, конюшните и разбира се главната кула. В подножието на замъка се простира старата част на града, до която се стига през улица Reloch. Улицата дължи името си на Часовниковата кула, построена през 16 век, по време на управлението на Карл I, над една от портите на древната крепостна стена. До Часовниковата кула се намира манастирът Madres Concepcionistas. Строителството на тази двуетажна сграда от необработен камък е започнато от Франсиско Сампер през 1565 г. Откроява се фасадата, в която има ниша с образа на Непорочното зачатие. Краят на тази улица води до Plaza de la Encina, традиционно място за търговия. На него се издига базиликата де ла Енсина, една от най-известните религиозни сгради в града. Този храм е построен в ренесансов стил през 1573 г., а бароковата му кула е от 1614 г. Вътре, в допълнение към издълбаната фигура на Богородица от Encins, можете да видите няколко retablos, сред които главният олтар, създаден от Матео Флорес през 17 век. От този площад тръгна шествието, което бележи Разпети петък, което за нас беше много интересно, т.к. не бяхме присъствали на подобно нещо.Целия град беше излязъл по улиците и следваше шествието на всички икони със светци, Богородица и Исус Христос.Под тътена на барабаните и духовите оркестри всичко изглеждаше помпозно, разкошно и завладяващо. В Понферада, който е главният град на региона Bierzo, трябва да се опитат основните ястия от регионалната кухня. Сред тях се откроява “botillo” - маринована и пушена свинска наденица, която се сервира с “kachelos” (варени картофи) и зеленчуци. Това ястие трябва да се консумира с вина Bierzo, които са местно производство . На следващия ден Пътят ни доведе до градчето Villafranca. Това е последният важен град в областта Леон, през който минава Пътят на поклонниците към Сантяго де Компостела. Неговото богато монументално наследство и влиянието на поклонниците го превръщат във важен туристически център. Старият му град е обявен за паметник на културата. Главният площад, или Plaza Mayor, сградата на кметството, calle del Agua (Водната улица), арката, с която завършва, именията, едно от които мавританско от 15-ти век, манастирът на Agustinas Recoletas и други дворци, правят Villafranca притегателен център за туристи и поклонници. На входа на града ни посрещна романската църква на Сантяго от 12-ти век. Портата Puerta del Perdón се намира от другата страна на града. Поклонниците, които не можели да стигнат до Сантяго де Компостела, поради заболявания, са получавали благословия тук. Замъкът-дворец на маркизите от Вилафранка е близо до тази църква. Въпреки това, най-доброто място за разглеждане на дворците е Calle del Agua: емблематичните сгради Torquemada, Casa Morisca или родното място на писателя Gil y Carrasco. Други паметници, които си заслужава да бъдат посетени, са, наред с други, готическата църква “Санта Мария”построена от Гил де Хонтаньон, бароковият манастир “Сан Николас ел Реал”, манастирите “Ла Анунциада “ и “Сан Хосе”,основани през 17 век, църквата “Сан Франциско”, която има красив таван. Villafranca ни хареса много, с каменните си сгради, с малките ресторантчета и с хотелчетата, приютили туристи и поклонници ! Вече без багаж се движехме доста бързо, а и уверено.Но все пак почти всеки ден вървяхме по минимум шест часа . На следващия ден се запознахме с интересни хора, влязохме на територията на областта Галисия, посетихме любопитни и мистични места, запалихме свещичка за здраве в древна църква… “Пътят на кралете” или френския път преминава през много митични селища,първото от които и безспорно забулено в тайни,беше O Cebreiro. В О Себрейро времето сякаш е спряло преди много векове. Този град, витаещ в облаците, изглежда абсолютно приказен - каменни къщи, останки от келтски сгради, улици, пълни с поклонници, църквата на Дева Мария от 9 век. Намира се на надморска височина от 1300 метра, така че да стигнем до тук пеша си беше страхотно приключение. Днес е и католическия Великден, та влязохме в църквата “Santa María a Real”. Според преданието през 15 век тук се е случило чудо: превръщането на виното в кръв по време на евхаристия, извършена от духовник, който не е вярвал много в чудеса. Чашата, в която е извършено чудото, днес се пази в храма. Някои дори казват, че тази чаша е чашата от Тайната вечеря и че е донесена тук от рицар- тамплиер, както гласи легендата за Светия Граал. Тази чаша е символ на Галисия и се намира в параклис с изображение на Богородица от 12-ти век. Малкото селце O Cebreiro е супер символично място на главния поклоннически път към Сантяго де Компостела, Camino Francés (Френския път). На върха на O Cebreiro, поглеждайки назад в посока Леон, пилигримите се наслаждават на зашеметяваща панорамна гледка към селата, през които са минали :La Laguna, Cernada, Pereje . Зеленината на дърветата и тревите се смесва с охрата на полетата в зашеметяващ пейзаж. В това малко селце спахме при изключително любезни домакини,а къщата беше истинско каменно бижу, със всички съвременни удобства и лукс.А вечерята беше много вкусна,винцето много пивко. На следващия ден, лед 28 километров преход от Fonfría се озовахме в Sarria. Малко градче, с няколко забележителности, от които църквата “Santa María de Sarria” и замъка Fortaleza de Sarria . Пътят ни водеше през красиви долини, каменни села, омагьосани гори и ни срещна с добри хора.А Жоро непрекъснато мечтеше за café con leche и много почивки. От нашето Камино оставаха под 100 км! Следвайки знаците по Пътя постепенно се приближавахме към целта. Етапът е от Сарриа до Портомартин и е първият преход от последния етап на от френското Камино , приблизително около 21 км. И днешния ден не мина без борба-валеше през целия ден и си беше супер студено и ветровито. Портомарин,е преместен на сегашното си място през 60-те години на миналия век, когато река Миньо е била преградена, за да се построи язовир Белесар (Encoro de Belesar ).Старото село Портомарин, построено през Средновековието, е наводнено. Но удивителното е, че оригиналните сгради на града са запазени. Най-важните са преместени част по част по-нагоре в планината, където „новият“ Портомарин е преустроен. Сред спасените сгради е изглеждащата като крепост романска църква от 12-ти век: San Xoán de Portomarín (църквата на Свети Йоан) и параклисът Свети Петър, Capela de San Pedro. „Новият“ Портомарин отпразнува своята 50-та годишнина през юни 2013 г. Интересно е да се отбележи, че през лятото, когато нивата на водата са ниски, все още е възможно да се видят някои от сградите на старото оригинално село, включително стария му мост. Сега през река Миньо е построен нов мост, който се преминава изключително бавно,тъй като умората вече е твърде голяма. В Портомарин имахме много интересна случка. Бях наела апартамент, в който се влизаше с код на външната врата и още един на самата входна врата на апартамента.Външната врата се отвори,но за вратата на апартамента видях,че паролата е няколко двойки и тъй като не се отвири пробвах няколко единици и „Сезам!“-вратат се отвори. Ние нахълтахме,настанихме се нашироко и бързо се изкъпахме. Аз полегнах блажено в леглото ,но Катя ме попита дали не знам как е Wi-fi на апартамента. Коагто влязох в мейла си – какво да видя: паролата на Wi-fi била няколко единици и имаше подробно описание,е нашия апартамент се намира на втория етаж. Бяхме влезли в чужд апартамент! Бързо се обадих на нашия домакин,а той ми каза,че нямало да е чак такъв проблем да разменим апартаментите,но бил казал,че този на първия етаж имал малка градинка,а хората били с кучета. Леле, като скочихме,че като започна едно събиране на багажа,трескаво започнахме да го качваме на втория етаж,пък бяхме пуснали и пералнята да се изперем( по закона на Мърфи на дълга eco-програма,не че сме много есо,ама нали е аванта ахахах). Та се наложи под ръководството на домакина да изключим пералнята, да си оберем и багажа и да се качим изтощени в нашия си апартамент. Е,тази случка не ни попречи да се разходим из града и да изпием по едно café con leche. На другия ден валеше още от сутринта,къде проливно, къде по-малко, но постоянно и досадно мокрещо. Пристигайки в Palas del Rey се настанихме се в очарователна къщичка, а Сантяго де Компостела се намира само на 67 км. Едно от най-добрите места, които бях наела се намираше именно в това градче и то точно до, може би, една от малкото забележителности на Палас дел Рей- църквата Iglesia de San Salvador de Vilar de Donas.За съжаление не беше отворена за посещения.Друго по-интересно е центъра на града и сградата на Кметството. Следващият ден от Пътят отново беше дъждовен, с освежителен ветрец, но пък за сметка на това беше дълъг-28 км. Между градчетата Palas de Rei и Arzua. Пътят ни лъкатушеше из Галисия и под дъжда си беше почти геройство. Арзуа е малък, галисийски град, тих и спокоен, с калдъръмени улички, каменни мостове и камерни църкви. Гланата църква е Iglesia de Santiago de Arzua. На другия ден валя продължително, с лед това слънцето ни напече безмилостно, но все пак се добрахме до следващата ни цел, за нас предпоследното място, където нощувахме преди Сантяго де Компостела градчето О Педрусо. Първо се настанихме в хостела, който бях избрала, оплаквайки се на служителя от времето ,а той философски заключи: “ Просто един обикновен ден в Галисия! Никога не знаеш кога ще вали и кога слънцето ще заблести!” Разходихме се до града, който е целия осеян с албергета , барове и ресторанти- всичко за удобството натуристите и поклонниците.Тук най-голямата забележителност е църквата Igrexa De Santa Eulalia De Arca, но и тя беше затворена по това време.Прибрахме се в хостела, хапнахме и си легнахме,защото за утрешния ден бяха останали последните ни деветнадесет километра до Сантяго,искахме да си вземем и „компостелите“, а за целта трябваше да тръгнем рано и да изпреварим тълпите. Предварително бях извадила QR-кодове с имената ни, които да покажем в офиса, където издават тези документи. И така на следващия ден станахме в 05:00 ч. и по тъмно( ама по много тъмно )тръгнахме по последната отсечка от нашия поклоннически поход.По пътя спяхме само на едно място да пием кафенце и да закусим,между другото препоръчвам този бар и алберге,той се намира на точни 12 км от катедралата в Сантяго де Компостела. Подкрепени и освежени на един дъх взехме тези дванадесет километра,поспряхме се пред забележителната сграда на Катедралата,но продължихме към офиса на пилигримите, за да си вземем удостоверението,което се нарича“компостела“. За около две минути си взехме „наградата“,беше лесно с извадените по-рано QR-кодове и успокоени седнахме в един бар да отпразнуваме финала на нашето Камино. Сляхме се с останалите пилигрими на площада пред Катедралата, настроението на всички беше радостно и приповдигнато,а всяка група, която пристигаше на площада я приветствахме с много шумни възгласи и ръкопляскания. Много емоционално и зареждащо и най-вече истинско! Поснимахме се и отидохме да се настаним в хостела,който се оказа точно до Катедралата ,в една древна ,каменна сграда.Не беше много удачен избора ми, но имайки предвид умората ни и че беше на „пъпа“ на града се ядваше. Следваше обичайната обиколка на града,намерихме много вкусен и посещаван ресторант,където хапнахме юнашки свински ребърца( ммм,още усещам вкуса им),а след това някои легнаха да си почиват,но аз и Мариянка не знаем що е умора и продължихме с градската разходка. Няколко думи за Сантяго де Компостела Сантяго де Компостела (Santiago de Compostela) е главният град на испанската автономна област Галисия. Историята около възникването му е интересна и до сега държи на пиедестал религиозната значимост на града. Според преданието, след смъртта на свети апостол Яков Зеведеев, ученици му Теодор и Атанасий пренасят мощите му от Йерусалим в Галисия. През 814 г. отшелник Пелагий забелязва чудна светлина да просиява над гората, където е заровен Яков. Дочул за видението, крал Алфонсо II от Астурия се отправя към мястото и нарежда върху Campus Stellae (Compostela) или т.нар. „Поле на звездата“, да се построят храм и манастир. Именно около тях възниква Сантяго де Компостела. През средновековието градът става третото по святост място за християните след Йерусалим и Рим, а към неговата катедрала започват да се стичат потоци от поклонници от всички кътчета на Европа. Ако през 1985 г. в светилището в Сантяго де Компостела са регистрирани общо 690 поклонници, дошли да се помолят, то през 2007 г. техният брой е 144 000. Още с пристигането си те се окичват с мидени черупки като доказателство, че са завършили трудното пътешествие. Днес имитациите на мидени черупки, които се продават по уличните сергии, са свидетелство за процъфтяващата туристическа индустрия – хората се стичат пеша, на велосипеди и дори на кон. През 1987 г. Съветът на Европа определя пътят към Сантяго де Компостела като „път на европейската култура”, а през 1993 г. включва църквата „Св. Яков” и целия град в списъка на обектите от Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Прочутият поклоннически маршрут(Пътят към Сантяго), започващ в Южна Франция, завършва в местната катедрала на Сантяго де Компостела. Векове наред поклонниците докосват централният пиластър с благодарност за благополучното си пристигане, за което свидетелстват безбройните отпечатъци от пръсти. През ХІІ век Папа Каликст установил пълно опрощение за греховете за всички поклонници, пристигнали в Сантяго де Компостела в светата година или юбилейната година на Яков (годината, когато денят на възпоменание на апостола 25 юли се пада в неделя).Тимпанът над портала изобразява Боготворенето на Христос, а от двете му страни са четиримата евангелисти с 24-мата старци според Апокалипсиса. Седящата фигура на Свети Яков е над централният пиластър. Зад него е приведената статуя на Санто дос Крокес, смятана за автопортрет на самият майстор Матео. Има поверие, което повелява, че се дарява мъдрост на този, който удари три пъти главата си в нея. Спиращи дъха барелефни скулптури пресъздават библейски персонажи от Адам и Ева до бичуването на Христос. Несекващият поток от посетители за миг не нарушава ежедневният ритъм в катедралата. Тя си остава действаща с многобройни изповедални и странични параклиси. При големи празници на тавана на купола се окачва ботафумейро – огромна кандилница, което се люлее като махало пред смайващия бароков висок олтар. До катедралата на Сантяго де Компостела се намира Паласио Хелмирес – някогашен епископски дворец, а сега изложбена зала. Възхищение предизвикват и импозантните фасади на Колехио де сан Хермонимо, Пасо Рашой - седалище на правителството на Галисия, и болницата Антигуо Оспитал Реал, основана през XVI век, за да се грижи за болните пилигрими, а по настоящем луксозен държавен хотел. Праса дас Пратериас – площад на гилдията на златарите, и площад Праса да Кинтана – някогашно гробище, основан през XIХ век, за да приюти гроба на Свети Яков, са два прерасни свързани площада, създаващи величествена обстановка в Сантяго де Компостела. В града е издигнат музей на галийския народ и това е някогашният манастир Конвенто де Санто Доминго де Бонавал, чийто зали са разположени около потънала в зеленина галерия. За да разкаже как е възникнало поклонничеството до Сантяго де Компостела пък е построен музеят Перегринасионес, а няколко метра по-надолу след него е църквата Сан Мартин Пинарио. Сантяго де Компостела е не само град, привличащ милиони поклонници от цял свят, но и излъчващ неповторима атмосфера с чудесни стари сгради, величествени рибни ресторанти и криволичещи средновековни улици, превръщащи го в примамлива дестинация за много посетители от цял свят. На следващата сутрин летяхме до Мадрид, откъдето щяхме да следващия ден щяхме да летим до София. След като се повозихме на метрото, за което цената на билетите за 4-ма човека е колкото да се повозим с такси –билетчето струва 7.50 евро на човек,пристигнахме до площад Sol, където се намираше нашия хотел. Т.к. бяхме пристигнали рано,хвърлихме багажа и се разходихме до Катедралата Real Basílica de San Francisco el Grande - внушителна църква в неокласически стил с голям купол с фрески и параклис, изрисуван от Гоя. Разбира се хврълихме поглед и на Кралския дворец, след което обядвахме и Жоро се прибра в хотела,а ние „трите грации“ заминахме да разглеждаме Музея „Прадо“. Сградата Прадо е построена от Хуан де Вилануева за Чарлз III като природонаучен музей. Впоследствие братът на Наполеон, Жозеф, решава, че тук трябва да бъде разположен музей на изкуствата и по времето, когато Прадо отваря врати през 1819 г., по време на управлението на Фердинанд VII, той вече приютява кралската колекция от картини. Няма съмнение, че Прадо е един от най-добрите музеи в света. Излага повече от 9000 произведения на изкуството, сред които творенията на Веласкес, Гоя, Ел Греко, Рафаело, Тициан, Ботичели, Караваджо, Веронезе, Фра Анджелико, Бош, Рубенс, Дюрер, Рембранд и Брьогел. Разбира се за един ден няма как да се разгледа пребогатата колекция от картини, скулптури, важни документи, изобретения и бижута. В детайли се запознах с изложените картини на Рубенс, а след това прочетох интересни факти от живота на великия творец и дипломат,провокирана от чутото от аудио-гайда. В малко музеи по света може да се изпита такова удоволствие! Около сградата на Музея Прадо са разположени множество забележителности,някои от които посетихме. На първо място църквата "San Jerónimo el Real", манастир в миналото, датиращ от 1464 г. Тя е една от най-зрелищните в Мадрид, заради външната си фасада, която се откроява след Реставрацията през последните години. Интериорът и може да ви разочарова, защото е малък храм, акцентите са хорът в елизабетински готически стил и главният параклис, черната резба на Девата от Гуадалупе наистина привлича вниманието . Църквата е построена по заповед на католическите монарси през 1502 г. и през цялата история се е превърнала в място за духовно убежище за различни монарси. Оттогава е претърпяла множество модификации, сегашната сграда е в стил късна готика, единствената в този стил в столицата, с ренесансови влияния от началото на 16 век. Макар да има малко останки от оригиналната сграда, през вековете тя е била реконструирана и реставрирана многократно. Вярно е, че тя пази дълга история, свързана с велики събития в страната. Тук се е състояла клетвата на Фелипе II като принц на Астурия през 1528 г., сватбата на Алфонсо XIII с Виктория Евгения де Батенберг през 1906 г., за която е построено голямото стълбище, или провъзгласяването на Хуан Карлос I за крал на Испания през 1975 г. В близост до църквата са Кралската ботаническа градина, парк Ретиро както и множество музеи, паметници, фонтани и други прекрасни произведения на изкуството. Като вземем предвид,че хотела ни беше разположен точно в центъра на Мадрид, на площад Sol и бяхме заобиколени със страхотни сладкарници, барове и ресторанти, ще кажа само, че тоя Мадрид ме очарова! Последно ще цитирам Мариянка, Катя и Жоро: „Мечтата от години се сбъдна. Едно много красиво, емоционално и зареждащо преживяване по пътя Камино. "Сантяго де Компостело". След Рим, Божи гроб-Израел и последно пътя свети Яков, свещения път изминахме пеша 320 км. от Леон до Сантяго. За мен това беше урок за силата на съзнанието, за контрола на физическата болка, за прекрасната възможност да се порадвам на красивата природа на Испания. Камино е емоция, навлизане навътре в себе си опознаване, освобождаване от страховете и всичко лошо. Горещо препоръчвам на тези от вас, които могат да се откъснат от ежедневните задължения да извървят някой от лъчите на Ел Камино.“ „Прекрасно, по-прекрасно, най-прекрасно, Сбъдната мечта!“ „Нашата цел е постигната!❤️ С благодарност към Бога!☦️ С молба за здраве!🙏🏻“