лансароте

Лансароте

Първото ни пътуване само с ръчен багаж, откакто се появи дребното - същински повод за гордост. Само за 5 нощувки, които прекарахме в едно селце, в което нямаше нищо, нищичко, нито едно магазинче, кафененце, а какво остава за ресторантче - Caleta de Caballo. Апартаментът беше ок, от задната врата директно излизаш до моренцето (ако скочиш от скалата), обаче имаше какво да се желае, например нож в кухнята. Така или иначе там общо-взето се прибирахме само вечер, за да спим, но се наложи все пак да сготвя на детето 1-2-3 пъти и да не обяснявам как се кълца лук и морков с ножче от тирбушон (открих, че всъщност е по-лесно да ги сваря цели и да ги намачкам с вилица). Първия ден стигнахме чак надвечер там, с колата си намерихме ресторантче някъде из съседните села (мисля, че във Фамара), а и магазинче, за да се запасим с мляко и някакъв вид закуска за другия ден (млякото на Лансароте по селата е малко кът и в никакъв случай "прясно", само UHT - веднъж намерих някъде прясно, което се оказа развалено). На другия ден палим колата и айдеее, към El Golfo:

Ама вятър ли брули! Добре че сме свикнали на ветрове. Обаче прави гледката на Los Hervideros доста впечатляваща, с огромни разбиващи се вълни:

 

 

 

 

Почивка на Playa Bermeia, със солено 'езерце' до морето. Има ръждясали табели тук и там, да не се ходи насам-натам, че има кухини, обаче кой слуша (а и ръждата беше в повече). Пообиколих малко, усетих кухините с краката си (кънти здраво, дори като стъпваш леко като газелка) и набързо се върнах до утъпканите пътеки. Дребното е много щастливо - толкова много камъчета за цопкане във водата!

 

 

После се повърнахме към Ел Голфо за залеза, който не беше чак впечатляващ, но ни беше интересно как се променяха всички цветове, като езерцето не беше вече толкова зелено... Има път към него от другата му страна, където свършват загражденията, но тъкмо го правеха и не беше достъпно (имаше си и пъдари).

 

 

 

Отново сесия с мятане на камъни във водата, докато майка му или татко му се катерят като кози по по-големите камънаци...

 

На следващия ден сме си заплюли Мирадор дел Рио и наоколо. Пътят дотам се оказа доста симпатичен, през най-зелената част на острова, даже повторихме последния ден.

 

 

После отидохме за октопод в Орзола, като на първия ресторант чакахме 15 минути изобщо да ни забележат, което не се случи (освен нас имаше още точно 1 маса хора навън), преместихме се вече понамусени, за да разберем, че във втория ни избор няма ток, и за съжаление ще се наложи да се пият 'топли' напитки, но манджа ще ни метнат и в тъмното (печките явно на газ, но в кухнята им нямаше нито един прозорец, както установих по-късно). Храната не беше кой знае какво, като на свещи (второто ни посещение в градчето отидохме на съседния ресторант Punta Fariones и си облизахме пръстите, и октоподът цял и страхотен, и манджите в обедното тристепенно меню много вкусни). След като хапнахме (и пробвахме местната пързалка), се полутахме малко в камънака и трънака наоколо (с подритване на камъчета поради липса на вода в близост) и открихме няколко рибарски колиби:

 

 

 

 

 

После продължихме към Caleton Blanco и Mojon Blanco. Хванахме отлив, водата плитка-плитичка, тюркоазена.

 

 

 

Орзола откъм Caleton Blanco:

 

 

Пусти вятър и под 20 градуса. Не смея да цопна дребното, февруари не е подходящият месец, и миналата година на Тенерифе умряхме от студ по същото време... Но пък камъчета, и вода...

 

Следваща спирка, съвсем наблизо - Mojon Blanco, спиралния плаж. А плажът е "спирален", защото някой е направил огромна спирала от камъни в пясъка:

 

 

 

Благодарение на нея, както и на "гнездата" от камъни, направени с цел да спират вятъра, който твърде често брули там, пясъкът е сравнително мнозинство спрямо свободния камънак, т.е. човек може да върви и без постоянно да гледа в краката си.

 

 

На връщане кривваме по път, ако не се лъжа, lz404, към Teguise, и откриваме край него декори за някои междузвездни войни:

 

 

 

 

Така и не разбрахме какво точно представляват, но вероятно останки от каменна кариера (попаднахме на една българка в едно селце, която се оказа, че работи като гид на Тиманфая, и това беше отговорът според нея, но може би по-скоро камъни за чакъл, много трошливи!). Понакатерихме се, поснимахме се (някои помятаха и камъченца) и към Teguise. Това градче много ни допадна, но за съжаление му отделихме само транзитно време, като и двата пъти, в които имахме възможността да се разхождаме там, ни заваляваше дъжд и съответно приключвахме набързичко:

 

 

 

Ден четвърти, след като още преди време поспрях да съдя камънака за това, че е гол камънак, и реших да откривам красота и в него, се втурнах с любопитство към Тиманфая, да видя и аз какво му е извънземното на тоя пущинак. Кратерите са впечатляващи, наистина, но това, което ужасно ме издразни, беше стъклата на автобусите (може би не на всички, но ние имахме лош късмет, не знам защо трябва да е въпрос на късмет обаче, кой е измислил тази идиотщина ще си остане мистерия за мен), които те извозват по тесните пътченца - тъмнозелени!!! Много променят гледката, много! Което доведе до пълното ми отегчение на третия завой. Което се увеличи с появата на попръскващ дъждец, който допълнително влоши видимостта. Нямах търпение да сляза и да махна зеления филтър на капчици. Не бих препоръчала разходка с автобус на никого и ние също не бихме и си помислили за такава, ако не беше дребното.

 

 

 

После тръгнахме по "наши" си пътченца, покрай Caldera Blanca до океана, по черен път.

 

 

Озовахме се на Playa de la Madera и Mirador del Arco (няма нужда да напомням пак за камъчета + вода), откъдето се оказа, че тръгва пътека по крайбрежието чак до Ел Голфо:

 

 

Накрая завършихме разходката с едно рибарско селце (Tenesar), в което не видяхме жива душа, но пък се насладихме на бурния океан и открихме една "локва" встрани (на Caleton de las Animas), идеална за дребното - с равно дъно и нагрята от слънцето (черни камъни) водичка, с душ от разбиващите се вълни наблизо. Жалко само, че скоро щеше да се стъмни, а и не бяхме подготвени за "плаж" така да се каже...

 

 

(локвата)

 

(душът)

 

Предпоследния ден искахме да видим и нещо на художника (освен Мирадора) и решихме да са Jameos del Agua. Хубаво е, хареса ни, интересни рачета, идиоти  туристи (добре де, не всички).

 

 

А после пак се озовахме в Орзола, тъй като решихме да погледнем и Haria, и съответно да минем пак през живописния път посока Teguise. След хубавото похапване се поразходихме на север от Орзола, към скалите, където видях от селото още, че има паркирани коли, съответно явно плажче, на което не стигат много туристи, само сърфисти. След лутане в камънака най-после го намерихме, но беше разочароващо кафяв и малко мръсен, освен това вече беше в сянката на големите скали и беше и застудяло.

Оттам продължихме към Haria, къщата на художника се оказа позатворила по-рано отколкото пишеше (а може би просто пускат последната група един час преди официалното време за затваряне), но така или иначе вече ни гонеше един черен облак, който изсипа страшен порой минути след като се метнахме на колата. От центъра на градчето се виждаха едни странни шаренки "комини", които ни беше много любопитно какво представляват и здраво обиколихме криволичещите улички, докато успеем да ги намерим:

 

 

Пак не ни стана ясно какво са, явно просто нечие хоби.