Лисабон - из земите на Магелан

По стечение на обстоятелствата планирането на пътуването до най-отдалечената държава на континентална Европа започна почти година по-рано, когато, в първите часове след обявяването от Уиз на линията до Лисабон, се сдобих с билети по 40 лв. за началото на май. Датите и чаосвете претърпяха промяна по-късно, в резултат на което се очакваше да акостираме на брега на Атлантика на 22 май.

Ден 1. Пилотът обяви, че полетът ще бъде 4:15 часа. Никаква аванта нямаше, летяхме си 4:12 часа. Маршрутът беше почти до бреговете на Африка, над Рим, под Сардиния и чак над Ибиса отново видяхме суша.

Апартаменчето беше на 150-200 метра от Росио, по едни стръмни улички нагоре. Собственикът закъсня с около 30 минути, което вкара малко нерви в иначе изпълненото с големи очаквания пътуване. Накрая дойде, настанихме се и газ по улиците на Лисабон. Времето беше по-хладно от очакваното и от прогнозата 3 дни преди пътуването. Росио, през Руа Аугста до Праса до Комерсио. Дръпнахме няколко тигела из околните улички на Баиша и там някъде се паркирахме да напълним стомасите. За съжаление още от първата вечер започнаха не толкова приятните изживявания със сметките, когато се опитаха да ни включат нещо, което не бяхме поръчали. След като им обърнахме внимание, се оправдаха с компютъра и прочие глупости.

Ден 2. Белем

От Праса до Комерсио хванахме трамвая 15 до Белем. Пътуването е около 30 минути. 150 метра преди кулата има един павилион, от който могат да се купят билети за кулата. Павиолионът остава малко встрани и 95% от хората не го забелязват. На самата кула има доста по-голяма опашка за билети. Ние обаче я прескочихме.

В един момент отгоре бяхме сами, а пред нас - широката порта към Атлантика.

Стълбището нагоре е тясно и за улеснение има светофар за качване и за слизане.

След Белем, поехме леко по брега да открием Паметника на откривателите.

От там се насочихме към Жеронимуш. Тук опашката напомняше лето 1990. За щастие и тук системата е малко "врата у поле". В съседство в манастира се намира Археологическият музей, където също могат да се купят билети и така да се прескочи километричната опашка.

В Жеронимуш думите са недостатъчни и излишни:

Страничната порта на църквата е зашеметяваща. Вътре се намира гробницата на Вашку да Гама.

След Жеронимуш се оказа, че препоръчаното тук място LX Factory е наблизо и се насочихме директно натам. Готино, различно, само че аз бях останал с впечатление, че е по-голямо. Точно над него минава мостът "25 април".

Предполагам, че вечер е доста по-оживено и живописно. На нас обаче плановете ни бяха други.

Този юнак стоеше под арката на Праса до Комерсио. Направи ми впечатление, че за разлика от други градове, в Лисабон уличните артисти са изключително малко и не особено изобретателни.

А ето я и самата арка. Може да се качи горе човек, ама ние нещо го пропуснахме.

От там се насочихме към спирката на трамвай 28. Познхме я по ... километричната опашка. Понеже през 1990-те съм си взел чакането на опашки за този и за следващия живот, прецених, че ако се качим на 12 ще се возим на същия модел трамвай, но на малко по-кратък маршрут, който не минава през квартала Граса. В крайна сметка и двата отиваха до мястото, към което се бяхме насочили.

Замъкът "Сан Жоржи"

Самият замък не е кой знае какво, но се откриват гледки от високо към града и залива.

Спуснахме се леко из уличките на Алфама, покрай катедралата Се и то взе, че се оказа, че било станало време за позициониране на маса.

Тази катедрала не може да се хвали с помпозността на други видни представители на готическата архитектура. Тя обаче е интересна с това, че по дължина е крива.

Докато се  мотахме в търсене на някое място за кулинарен хедонизъм, се озовахме през асансьора "Санта Жуста". Е това беше голямо разочарование. Пак имаше опашщка и се прекарахме да чакаме, щото отначало тръгна бързо, а после се оказа, че уж включеното в дневната карта безплатно ползване на асансьора не е напълно вярно. Качването до последната платформа, която беше 3 метра по-висока, се заплащаше допълнително.

Това са останки от друга готическа катедрала, чийто покрив се е разрушил по време на голямото земетресение орез 1755 г. Същата вечер вътре имаше някакъв концерт. Предполагам, че мястото е доста удачно за подобни прояви.

Денят завърши отлично на риба и бутилка превъзходно португалско вино.

Ден 3. Е тук вече небето се продъни. Цял ден ни валя такъв дъжд, че .... не знам. Променихме плановете и тръгнахме към Океанариума, както още 150 000 души на същия ден. Преди тръгването бях чел тук, че не бил чак толкова голям и т.н. Не съм бил в други големи и не мога да преценя. Мисля, че е изключително добре направен и оразмерен, с места за почивка вътре. А бе, ако е много голям, човек може да се измори на половината и да му писне.

Пропуснах да отбележа, че отпред също имаше опашка за билети. Могат да се вземат и онлайн, което печели време, а има и автомати, на които опашката е по-малка и върви по-бързо. След океанариума се качихме на лифта и направихме малка разходка из Парка на нациите. Мястото е приятно, но времето все още не беше. На едно място има пилони със знамена на всички държави по света.

След като се върхнахме в града, слязохме на Авенида да Либердаде, за да отидем към парка "Едуардо VII". Там обаче пак ни заваля средносилен дъжд и се отказвахме.

На път ни беше фуникулярът Глория, който бил най-старият. Стигнахме до него, за да разберем, че не работи. В този момент дъждът се усили и решихме, че е по-добре да се приберем за малко - така и така бяхме почти до апартамента. За щастие, след около половин час дъждът спря, даже се проясни и се запътихме към друг фуникуляр, Бика.

Продължихме айляк из Байро Алто, където определено имаше какво да се види:

Ден 4. Синтра!

Гара Росио беше на 300 м. от апартамента ни. Билетите се купуват от автомат и неудобното е, че всяка карта Viva Viagem трябва да се зарежда отделно, което забавя процедурата доста и изпуснахме първия влак. Влаковете обаче са през 20 минути и така или иначе не се чака много.

В Синтра се качихме при една мацка с електрически тук-тук. За 15 евро на човек ни качи до Пена. В последствие това се оказва изключително добър ход. Автобусът 435 (май) върви бавно, изчаква, пътят, макар и еднопосочен, пак е тесен и движението е много бавно. Ние се шмугвахме къде ли не и бяхме много бързо горе.

Естествено, на входа на Пена пак имаше огромна опашка. Билетите обаче ги взехме онлайн, на място, през телефона и с показване на бар кода, се минава за секунди.

Вътре в Пена - пак опашка. Там обаче измъкване нямаше, опашката се вие из всички стаи, мястото е тясно и трудно можеш да изпревариш някой бавен пред теб.

Изглед към следващата спирка - Мавърския замък.

От Пена до Мавърския се достига за 10-15 минути пеша.

Мавърският ми хареса много повече - по-спокойно, няма я блъсканицата от Пена.

Вътре в Мавърския има знаци за кратък път към центъра на Синтра, стога се за около 25 минути спускане. По принцип, бях предвидил Регалейра, но заради натрупаното закъснение през деня, се наложи да го пропуснем.

От Синтра хванахме автобус 417 за Кашкаиш, за да се топнем в океана

Тази шарка явно е характерна за Португалия

Кашкаиш

Росио, Лисабон

Магазините на Бенфика:

И на Спортинг:

Ден 5: Обидуш, Кабо да Рока и плажа Гинчо

На последния ден взехме кола под наем и се насочихме към Обидуш. Мястото е очарователно и си заслужава на 100%.

Старата част е опасана от крепостна стена, по която човек може да се разходи.

В Обидуш най-сетне уцелихме топло време. В Лисабон беше духаше постоянно, което е нормално за град край вода, но и беше чувствително по-хладно.

След прилично хапване в местна кръчма, поехме обратно на юг към Кабо да рока, където за всеобща изненада, също беше топло. Макар и от 130-140 височина, човек може да усети силата на вълните на Атлантическия океан:

Фарът:

Остана ни последната спирка, сърфисткият плаж с готиното име Гинчо. Как да не отиде човек. Там също бях решил да нагазя във водата, но заради закъснението през деня успяхме само да спрем и да го видим от началото на пясъка:

След като се разделихме с Гинчо, вече ни остана само да върнем колата в хотел Мундиал. Обаче ... заради купищата ремонти в Лисабон и пропусната заради един автобус бензиностанция на влизане в града, стана весело. Тръгвам към някоя бензиностанция, къде навигацията лъже, къде ремонт, и не може да стигнем до нея. А времето си тече ли тече. С 300 зора, 5 минути преди края на работното време паркирахме кабриолетчето Мини Купър пред офиса на Авис. За съжаление времето позволи съвсем малко да караме със свален покрив, ама здраве да е.

"Некои съображения". Лисабон е приятна дестинация за уикенд. За повече дни трябва задължително да се комбинира с излизане от града. Същинският град не е голям, отстъпва, в някои отношения значително, на еквивалентни градове в Испания или Италия. Не е някакъв красив град, който да те грабне с архитектура. Малко разпилян, по южняшки хаотичен, което има своя чар, тук със стара сграда, до нея с нова. В покрайнините има само блокове. Ако нямах такива очаквания, може би щях да направя една нощувка в северна посока, например Коимбра.

Един любопитен факт - докато оглеждах на Google maps района на нашия апартамент, видях, че през една улица има джамия. Когато бяхме там, никъде не видях джамия или нещо, което да дава такива индикации. Една вечер, когато се прибирахме, видяхме, че в едно помещение хора се молеха. Любопитното беше, че в останалото време това помещение беше ... магазин за хранителни стоки, вода, прах за пране и т.н. В горната част на Росио има малко субекти с по-тъмна кожа, но са напълно безобидни, по-скоро се мотат там, щото вечер има нещо като социална кухня. На пръв поглед е стряскащо, но нищо повече.