Лисабон - Септември.2010

Лисабон, много е изписано, но каквото и да се каже за този град..малко е, трябва да се изживее.

Всичко започна с една командировка на жена ми до там. Планирахме след като приключат служебните й ангажименти да отида и аз...за капак реших да й поискам ръката там, така че вече имаме емоционална връзка с града до живот 

Решихме да летим с Луфтханза през Мюнхен, а и билетите бяха на поносими цени.

Както и да е на 18.09.2010 стегнах багажа и се запътих към Терминал 2 - сутрешния полет на Луфти за Мюнхен (Airbus A320). Общо взето рутинен полет. Имах 2-3 часа престой на летището и естествено се възползвах от хубава бира и вурст. След това се натоварихме в една А321 за летище Портела(Лисабон). Много приятен полет и за капак кацането беше много несигурно самолетът тупна 2-3 пъти върху пистата преди да се стабилизира. Най-емоционалното ми кацане. Даже за миг ми се стори, че капитанът се зачуди дали да не направи touch&go...

Аирпорт Лисабон е в самия град, така че много бързо се предвижих до хотела, който беше в непосредствена близост до площад Маркеш де Помбал (възлова точка в Лисабон), настаняване и веднага разходки.

Първото нещо което ми се наби в този град беше това:

т.нар. елевадори, нещо като трамваи, които да изкачват хората по многото хълмове (7 май бяха)

много жив и много туристически град, нямах търпение да дам пръстена...това се случи в една сладкарничка. Сълзи, емоции и вече годеници 

това е на площада на "реставраторите", възстановили града след опустошително земетресение, цунами и за капак пожари..

Разхождаме се по брега на река Тежу :

и завършихме с хубава вечеря:

Прибрахме се пеша и направихме няколко вечерни снимки, градът май не заспива..

- това последното е ЖП гара Росио, след малко ще ви разкажа за нея.

Беше изморителен и емоционален ден...героите уморени се прибраха към 23.00 в хотела...

На другия ден бяхме предвидили разходка до Кулата Белем и манастира на Йеронимите, намират се на 10ина км от централната част в западна посока. Отидохме до ЖП гара Каиш до Содре и потеглихме натам.

това е мостът 25 Aприл и паметникът на Кристо Рей отсреща.

От Лисабон са тръгнали голяма част от корабите, направили Великите географски открития, този монумент е в тяхна чест.

има си карта, кой кога до къде е стигнал и какво е открил.

Приятен кей, и рибки.

С това самолетче, са прелетели за пръв път атлантика.

А това е кулата Белем(Белейн), откъдето са тръгвали морските експедиции.

След разходка и обяд пресякохме булеварда и се запътихме към комплекса на Йеронимите.

Посетихме и морския музей, за мен беше невероятно да разглеждам с какви гемийки са обикаляли света, сърцати хора. Много хубав музей.

Разбити от разходка отидохме да опитаме прочутите Лисабонски сладки, Пастейш де Белем.

Продължихме с разходката..

 - музей на енергетиката (топлоенергетик съм по образование   )

Къщите са облицовани с фаянсови плочки отвън.

Лисабон е доста пресечен град.

Следващият ден решиме да си направим екскурзия. Лисабон - Синтра - Кабо да Рока - Кашкайш - Ещорил - Лисабон. Пътува се с влак и автобус.

Пристигаме в Синтра, градчето на някогашните благородници.

Отиваме в двореца на фамилия Кобурггота, построен от дядото на нашия цар Фердинанд.

Около двореца има забележителна ботаническа градина, която странно за мен беше напълно празна. Просто туристите биваха извозвани от входа до двореца и толкоз. Не го изпускайте.

Времето напредна и хванахме автобус до Кабо дъ Рока, най-западната точка на Европа.

Особено е:

Доста ветровито, но много приятно.

Следващият автобус ни закара до Кашкаиш, курортно градче почти на атлантика.

Повървяхме пеша и стигнахме до Ещорил, надвечер хванахме трена и се върнахме в Лисабон, узморителен но, много хубав ден.

Следващата сутрин отделихме време отново на града. Качихме се до крепостта (сейнт Георги..?!?)

утре ще продължа, че ми напредна времето, дано има опция за редакция