Между Аликанте и Валенсия

Планиране

Това пътеписче се появява след дълги колебания. От една страна за последните екскурзии/почивки все пиша по нещо, от друга страна за Испания, в частност Валенсия и Аликанте има доста информация в мрежата. Все пак реших да споделя част от емоциите и впечатленията си – дано да са полезни на някой.
И така:
Планиране.
Първо вилата – в последните години предпочитанията ни са да почиваме във вила, с всички удобства, включително и басейн, по възможност, отдалечена от околния свят, така че никой да не ни обезпокоява с приказки, шум, смях, дори и … погледи
Колебаех се между Италия и Испания. Избрах Испания, може би все още под влиянието на Португалия, където бяхме миналата година.
Вила къде, къде – еми ето тук - Monte Pego (нещо като вилна зона на селцето Pego) – между Аликанте и Валенсия.











Сега - самолетните билети. Първоначалната идея беше да кацнем и/или литнем в/от Мадрид и да си го припомним този красив град, но после се отказахме – тази година, като че ли повече ни се почиваше, и по-малко обикаляше.
Само да вметна, че вече бях „магеланец“ и всички „хватки“ с Rumbo/ Jetcost/Bravofly ми бяха теоретично ясни. След доста търсене, се „натресох“ на „супер“ промоцията на Bulgaria Air – два билета на цената на един. И така имах и билети София-Аликанте-София.
Rent-a-car-a. Избрах Goldcar. 2 причини – испанска компания, бях ползвал услугите им в Малта.
Задължителните неща бяха осигурени. Оставаше ресърча в кой град, какво има за посещение, коя забележителност да включим в програмата, коя не.
Очертаваше се една спокойна, лежерна почивка с малко екскурзии до Аликанте, Валенсия и нещо измежду тях. Да, но само се очертаваше, не беше сигурно и „опасенията“ ми скоро се потвърдиха. Синовете ни приеха поканата да гостуват за 1-2-3 и повече дни във вилата и … въртележката започна.
Първо билети Амстердам-Аликанте/Валенсия-Амстердам, ама за различни дати, щото всеки с различни ангажименти. Слава богу, всички заедно взеха обратния полет до Амстердам. Три комплекта билети (на двете дечица (28 и 31 годишни) и на … е, сещате се)
То се видя…, първата седмица няма да се лежи на шезлонг край басейн или на плаж. Ама пък, дечицата ще са около нас. Ако оставим иронията настрана – супер, бяхме много щастливи с жена ми. Това ще е време без никакви допълнителни ангажименти – само ние и децата – цялото семейство - идеално!

Полет - и то какъв!

И така, полета е късно вечерта, за моя изненада от Т1 , все едно с някоя ниско тарифна компания. Изненадите не спряха. Докато чакаме boarding-a преваля 2-3 минутен дъжд, и о, чудеса, нашето летище улови всички капки и ги изсипа вътре, точно пред изхода за нашия гейт. Невероятна конструкция, бих казал невероятен покрив, ама няма да го кажа, щом тече, значи не е покрив!


В този момент се сетих за любимите ми спасителни жилетки в самолетите. За тяхната полезност даже изказвах съмнения, тука, във форума, но бързо бях убеден, че има случаи, в които са спасявали човешки животи. Сега и на мен можеха да ми влязат в употреба. С тях по лесно щях да се добера до автобуса за самолета. Докато снимах този български шедьовър покрай мен премина екипажа на самолета. Тъй като предимно т.е. изцяло гледам стюардесите ...не видях веднага пилота. А и той си беше трудно забележим – 1.20 м висок, … е добре де, … максимум 1.5 м. Ами сега, как ще достига всички тия копчета и ръчки в пилотската кабина с късите си ръчички. А и краката му ще висят от пилотския стол и няма да може и педалите да натиска (самолетите имат ли педали!?). Примирени със съдбата си, преджапахме локвата и се натъпкахме в автобуса. Виждаха се два самолета на Bulgaria Air. Автобуса подмина първия (истинския) самолет и спря пред втория, един такъв мъничък, видя ми се, колкото един автобус – Абе, несериозна работа. И сега ми светна … тоя ниския пилот, затова е толкова дребен, за да може да се побере в пилотската кабинка на това самолетче. Е, картинката ми се подреди. Малко се поуспокоих. Този самолет имаше нещо като бизнес класа – общо 4 седалки, отделени със завеса, и веднага след тях, още две седалки с голямо пространство за краката на пътниците. На нас ни бяха дали тези места. Това се дължи на ЦКБ Клуб картите, които имаме. Най-после нещо положително и за Bulgaria Air. Обикновено заспивам преди да излетим и се събуждам т.е. жена ми ме събужда, след като сме кацнали, но сега не можех да мигна. Това, пилотчето, как ли ще се справи, а и дори той да е ОК, тоя „автобус“ ще литне ли или само ще се засилваме по пистата. Да видим… да де, ама преди това изгледах за пореден път шоуто с коланите и жилетките. Сигурен съм, че ако се организира международно състезание за изваждане, разпакетиране, слагане и надуване на жилетката ще съм в първата десетка – другите, докато още я нахлузват, аз вече ще си свиркам със свирката й.
Хм, всички съмнения за излитането бяха необосновани. След няколко минути се реехме във въздуха, плавно, плавно и се наслаждавахме на прекрасния залез.
Да не мислите, че изненадите с полета свършиха. Ето последната:
По едно време, нали съм любопитен, надникнах през завесите и опа-а, ето това се виждаше:



Високо вдигнати крака на … стюардеса. Спи си момичето … през работно време. Бях раздвоен. Ама как може тая стюардеса да ми спи по време на полета. Но мъжът в мен надделя и преодоля това раздвоение за неповече от няколко секунди, затраях си, снимах и зачаках при някоя турболенция полата и да се свлече по-надолу, точно докъдето трябва. Дали се свлече, … как мислите. Или щом няма друга снимка – отговора е ясен.
Кацане в Аликанте посред нощ. Взимане на колата под наем. Бях букнал не най-малкия, а следващия по големина клас кола. Дадоха ми една баничарка – Пежо Партнер. Не, че много ми пукаше, ама от първо малко се засегнах – някаква полутоварна кола. После, обаче, бях благодарен, предвид къде и колко я юрках тая кола. Само да вметна – това сигурно е най-сниманата кола през последните месеци. Само ауспуха отвътре не снимах - преди месец се бях напатил в Италия. На картинката в протокола не остана част, която да оставих без забележка.

Прдимно за Валенсия

Първи ден на вилата – неделя. За съжаление не можах много да и се насладя – само до обяд. Трябваше да посрещнем първата пратка Амстердамци – малкия син летеше привечер до Валенсия. Решихме с жена ми да съчетаем посрещането с няколко часа разходки/разглеждане във Валенсия.
Да, Валенсия е очарователен град. Знаех предварително за коритото на река Турия и неговото преобразяване в чудесен парк по замисъла на арх. Сантяго Калатрава (Santiago Calatrava) и все пак се изненадах. Толкова различни места има в този дълъг парк, на практика, минаващ през целия град. Кафенета, детски и спортни площадки, кътчета за отдих, различни дървета, сенки, пейки, стари мостове, шадравани, фонтани, просто езерца. Много красиво.











Няма ли някой умник в столична община – даже не е необходимо да е много умен – просто да вземе copy/paste на това решение върху Перловската вада/канал… Явно няма!

Старата част на Валенсия е прелестна. Не може да не отбележим катедралата - Catedral de Valencia. В нея има един параклис - "Капия дел Санто Калид" или "Параклисът на Светия граал". Счита се (с много неизвестни, условности), че тази чаша, изработена от розов ахат е Светия Граал. Пренесена е преди 600 години от един манастир в Испания, където била пазена дотогава. Папа Йоан-Павел II посещава катедралата и казва, че чашата е "следа от пребиваването на Христос на земята“. Учените твърдят, че съдът е изработен през I в. пр. Хр в близкия Изток. Както е известно, на Тайната вечеря Христос взел чашата (може би тази) и казал: "Пийте, това е моята кръв, кръвта на Новия завет..." По-късно в същата чаша Йосиф Аритматейски, след като свалил Христос от кръста, събрал кръвта от раните му. Тази чаша нарекли "Светия Граал".
Площадът, непосредствено до катедралата - Plaça de la Reina със симпатичните кафенета и сладоледи. Сега-а…, аз като експерт в областта трябва да кажа – нито испанското еспресо, нито испанските сладоледи са сравними с италианските, но все пак, стараят се хората.
Пазарът (Mercado Central) – доста голям, с всякакви магазинчета
Копринената борса – красива сграда, колони и двор, замислена е като величествен център на търговията
Музея на керамиката - Palacio del Marqués de Dos Aguas (Ceramics Museum)
Torres de Serranos (Ancient Town Gate) – в миналото един от входовете на града.
Сградата на общината (кметството) и площада пред него
Гарата - от вътре е също много красива

El Castell de Guadalest

Дойде време за часът на кацане и ние хванахме пътя за летището.
Синът пристигна с една раница горе-долу колкото него - биеше го в колената, а той не е никак нисък. Какво толкова носи? … Отг.: Оборудване за скално катерене. …Разбира се, знаехме, че 2-3 дни от 6-те които ще бъде с нас ще ги посвети на любимото си хоби/спорт/мания, ама не си представях, че това ще е съпроводено с толкова голямо количество оборудване. То не бяха въжета, колани, пардон седалки, обувки за катерене (приличат на цвички, ама били „еспадрили за катерене“), карабинери, майони, торбички с магнезий и … две каски. Едната за girlfriend-ката , която щяхме да посрещаме след няколко дни. Обратно във вилата и запознаване с програмата за следващия ден. Трябваше да го закараме в някакво село/град, Cocentaina, на 50-60 км от вилата. Там ще се чакал с един на неговия акъл – испанец и заедно щели да отидат на някакви скали, да катерят там целия ден, та и на другия ден и ние привечер да си го вземем пак от това село. И щели да спят … в спални чували, … там, около скалите. Не го разбирам това, ама нали той се кефи – това е важното, а и целия по-следващ ден (сряда) ще бъде с нас. Супер. ОК. Действаме.
Пътят за това селце е доста живописен – непрекъснато се редуват портокалови горички/градини, маслини, череши и две, три автентични испански селца. След като го оставихме да си се катери, ние с жена ми решихме да видим El Castell de Guadalest. Само на 30-на километра, а и в Интернет изглежда много красиво. Да, наистина е така. Селцето е спокойно, с малки, тесни улички, а от най-високата му част се открива впечатляваща гледка към язовира в ниското.








Втората половина на деня и целия следващ ден (вторник) ги прескачам, тъй като преминаха предимно на шезлонги около басейна и пазаруване за вечерното барбекю, което щеше да бъде генерална репетиция на основното, когато всички (двамата ни сина, проекто-снахата и ние ) ще сме заедно.

Аликанте

Сряда:
Днес посрещаме другия син – по-големия. За разнообразие от Аликанте. Така, че около обяд газ към Аликанте – да разгледаме каквото може от града за няколко часа и после на летището. Аликанте също е много красив, има свое очарование. С тази крепост на върха на хълма, от където се вижда цялото крайбрежие, града, плажа, пристанището,.... Не се минавайте да се катерите по стълби. Само за 3 евро може да се вземе асансьор – бързо, удобно, прохладно. Този асансьор ме впечатли. С това, че испанците са изкопали хълма – първо хоризонтално до основата на асансьора и после нагоре – почти до върха на хълма.













Кварталчето - Santa Creu определено си струва. Намира се непосредствено под крепостта и започва от кръстовището, разделящо плажа от крайбрежната алея с мозайките и палмите. Улички, украсени с цвета, саксии, врати, прозорци и балкончета в ярки цветове. Макар че казват, че бил бивш мавритански квартал, на мен ми приличаше по скоро на гръцки, а може би си е типично средиземноморски.




















Не мога да не отбележа крайбрежната алея. Носи и се славата, че била една от най-красивите по Средиземноморието. Ами, така си е. Наистина – красота, с тези палми и мозайки. А на моменти, като се заплеснеш някъде, и пак погледнеш към вълнистите мозайки ти се струва, че самата алея е на вълни.





Фрегатата – реплика на един от най-големите бойни кораби за времето си. Но както често се случва с най-големите (справка: Титаник) – съдбата му била кратка. Ударен лошо в битка с англичаните, пленен и толкова с неговата бойна слава.


Размерите му наистина са впечатляващи, особено отвътре. Всъщност отвътре няма почти нищо, което да си заслужава да се види. Няколко пластмасови сценки (явно показващи какво е било типичното за живота на кораба – едната: лекари режат крака на матрос, другата: ядат и пият в захлас.)





Впечатляваха се само рускините, които са способни на фотосесии на всякакви места. Като казах рускини, да си дойдем на една от любимите ми теми – руснака-турист. Тук (Аликанте, Валенсия) ги има в изобилие и то в типичния си техен вариант.
Пример: Седим си на крайбрежната алея и кротко и лежерно си ближем сладоледа и изведнъж някаква врява. Приближава група руснаци и едната рускиня си бие детето. Е, ние сме от балканския полуостров – не се впечатлихме особено. Макар, че имаше около нас хора, дето гледаха ужасено и започнаха да се отдръпват и да се прилепват към палмите. Детенцето, борейки се живота си, за миг се откъсна от ръцете на майката-рускиня и драсна да бяга, ама в срещуположната на техния път, посока. Майката (малко тромава) се опита да го настигне и като не успя метна немалката си чанта по него. Добре, че не го уцели. Гледката наблюдаваха и двама испански полицаи. Дали, защото блокираха, дали вече са се нагледали на руски изпълнения, но не направиха нищо.
Всъщност, като се замисля, толкова неща мога да разкажа за руските туристи по света, че ако ги издам в едно томче … О‘Хенри с неговите „Кратки разкази“, ще ми диша праха.
Да, … руснаците са и тук. Има цели билбордове на руски – Къде, как да си купят „новости“. Всеки ресторант, имащ меню на повече от един език е включил и руския, …мъка, мъка ви казвам.
А, още един пример:
Летим за София, Единия багаж ми се виждаше малко по-тежичък (нали и на магазините сме отдали дължимото) и реших да го премеря. Обикновено това може да стане на свободните check-in гишета, ама тука те бяха загасени. Отивам и питам на едно работещо, с най малко хора, и девойката вика – разбира се, давайте багажа. Отивам за куфара и като се връщам, осъзнавам че гишето обслужва руски полет и аз, докато се моткам, се е появил един зачервен руснак, който се разправя нещо. Оказа се, че руските полети се обслужват от двама души на всяко едно check-in гише. Едната девойка си е стандартния персонал, другата е някаква рускиня, която превежда разговора между пасажерите и обслужващия персонал. Къде го има това – специални преводачи за две, три думи – ticket, luggage, check-in. Еee, трябвало си било, … тоя богатир пътувал само с ръчен багаж. Ама го сложил в две раници, едната огромна. И като му разправят на роден руски, че така не може, той започна да им вади от багажа си неща и да ги убеждава колко са му необходимо присъщи – тая книга и тая сапунерка и тия гащи, абе вие без фотоапарат и лаптоп ли искате да дойда в Испания. Такива ми ти работи. Аз нали ви казах – О‘Хенри пасти да яде.
Отплеснах се – край, затварям руската тема. Знам, че ми е мания, обещавам, ще се лекувам .

Пак за Аликанте

Връщам се на Аликанте – в следващите дни го „доразгледахме“ като отдадохме дължимото и на парка Parque de Canalejas с огромните дървета-фикуси. Впечатляващи, макар, че ние сме виждали и на други места (сещам се за Севиля).




Тия фикуси са същия модел като този на майка ми. Върнаха ме в детството, голяма част от което прекарах под един такъв в хола на наште. Още си е там и за 30 години не е мръднал – в саксия, почти до тавана. Колко време ще му трябва да стане като тези в парка Canalejas Ако майка ми ме ядоса – ще заменя нейния хилав фикус с някой от тези (да види как се гледат цветя) , ама пък къде ще живее баща ми тогава.
Успяхме и да хапнем в Аликанте – морски неща – калмари, паеля с морски дарове … и сангрия.
Сангрията ме подсети, да споделя за едно питие - Tinto de verano. В свободен превод – червено вино за лятото. То се продава като безалкохолните – в пласмасови бутилки, но е само с 4 градуса алкохол, колкото бозата, точно като за мен. Като се сложат лед, портокали, лимони и други плодове и става като сангрията, но градусите са наполовина. Много приятно!
Посрещнахме и големия син – той, скромен, само с ръчен багаж и отделно завързана, … неизменната каска за катерене. Явно малкия беше довлякъл всички въжета, железа, куки, магнезии и там каквото още трябва за катеренето.

Предимно за Chulilla и малко, пак за Валенсия

Следващия ден – четвъртък. Синковците са си планирали катерене, така че нямам думата. Меткаме се на колата и този път направо на скалите. Нали малкия вече е бил там. Поснимахме как се борят с тия отвесни камънаци. Жена ми, най-после малко се поуспокои – всъщност този спорт е относително сигурен. Има достатъчно неща за подсигуряване. Като ни се схванаха вратовете да гледаме все нагоре, ги оставихме да си се катерят сами и ние слязохме до селцето – Castalla. Нищо особено, типично испанско, тихо, безлюдно. Толкова тихо и пусто, че между 2 и 5 едвам намерихме къде да пием по едно кафе.







Вечерта решихме да хапнем в Дения - близко до вилата градче. Тук е момента да кажа, че в целия този район от Валенсия до Аликанте има много българи. Дения не правеше изключение. На съседната маса бяха българи, единия от келнерите също. Като разбра, че сме почиващи от България, извика управителя, също българин, да ни разкаже за тънкостите в менюто.
Петък – да не мислите, че само сме си почивали. Как така, та това беше един от най-важните дни – посрещаме приятелката на малкия. Макар че е немкиня, а и аз имам доста високи критерии - тя всъщност е доста приятна. Посрещнахме я и хайде пак в Аликанте – този път рано сутринта, вече в пълен комплект. Видяхме и плажа – типичен градски плаж, добре поддържан, голям, но все пак с доста хора. Обяд, сладоледи, кафета. Тук опитах гаспачо – тяхната доматена супа. Ей, тя била супер. Защо съм я бил пропуснал в Севиля миналата година, или преди това в Барселона и Мадрид. Чиста загуба. В топлите дни върши чудесна работа – това си е техния таратор.
В следващите дни почти всеки обяд хапвах по една супа (купа). Гаспачото се продава във всичките им супермаркети, в едни картонени кутии, като при нас натуралните сокове и прясното мляко. А, да не забравя, най-популярните им супери са Mercadona. Но имат и Lidl, Aldi и др.
Привечер се прибрахме във вилата. С жена ми предварително се бяхме подготвили за предстоящото барбекю. Предимно морски неща – калмари, скариди, риба (мерлуза) и зеленчуци. С това газово барбекю нещата стават доста бързо. Бързо се и изядоха. Прекрасна вечер.

Събота – Къде? Е, че то е лесно за отгатване. Ще се катерим т.е. някои ще се катерят, а други ще шофират до точката на катерене и обратно.
Този път малкия син се беше постарал - намерил място, малко след Валенсия, Chulilla. Много живописно градче. Да не скучаем с майка му. Ние да се разхождаме и снимаме това красиво място и околните скали, докато те катерят. Съобразително е детето, мисли и за нас.















Сега, като преглеждах снимките и се сетих за тия - колоездачите. Има и „по-гламави“ от моите катерачи. Колоездачите ги срещахме много пъти, въртят тия педали в най-големия пек, по нанагорнища, сами, на групи, умора нямат.





Към 2-3 часа в най-голямата жега децата се накатериха, съответно се натоварихме и хайде към Валенсия. Разходки, кафета, сладоледи, кой каквото иска – по групи по интереси. Всеки имаше различни предпочитания. Ние с жена ми искахме да видим Ciutat de les Arts i les Ciències (Градът на изкуствата и науките) За него има доста инфо, но все пак да спомена: Проекта е на същия архитект, дето е превърнал коритото на реката в красив парк - Сантяго Калатрава. Всъщност това е комплекс от няколко сгради с футуристичен дизайн.Имаше някакъв концерт на местна рок група, спукаха ми тъпанчетата. Аквариумът е най-големия в Европа и определено си струва да се посети. Ние го пропуснахме – били сме в аквариуми в Лондон, Барселона, Дубай. Цените за посещение не са ниски. Може би си струва билета, даващ право за посещение на всички обекти в продължение на 2 дни. Който се интересува – комплекса си има сайт, всичко е обяснено. http://cac.es/en/home.html















Привечер се събрахме заедно за вечеря в едно много приятно заведение на някакъв площад с фонтанче. Ето го фонтанчето:



Пак паели, сангрии.





Да спомена за паелята валесиана. Тя е със заешко и пилешко и е типична за района на Валенсия, както и за паелята с фиде/юфка вместо ориз, характерна за района между Валенсия и Аликанте – Дениа, Гандиа, … Всъщност, думата паеля, произлиза от езика Валесиано т.е. от този район на Испания.

Приятна последна вечер заедно. Приятелката на сина ми ни направи комплимент – нашия ресторанта (на мен и жена ми) т.е. барбекюто от предишната вечер бил най-добрия в района. Не е лошо да те похвалят. Късно през нощта всички бяха доставени във вилата.
Неделя – шматкане, кафе, сладоледи и фрешове около басейна. Tочно така си представях цялата изминала седмица, ама … само си я представях. Тия, моите синове, умора нямат. Дай им да катерят скали, чукари, било голям кеф. … Айде, моля ти се… В късния следобед натоварихме цялото снаряжение за катеренето и всички към летището на Валенсия. Вече никакви навигатори не биха нужни. Пътищата до Валенсия и Аликанте ми бяха толкова познати, колкото Цариградско шосе. Литнаха мамините обратно за Амстердам и ние с жена ми … можехме да се отдадем на заслужена почивка цялата следваща седмица във вилата, около басейна. Бяхме разгледали "всичко" в радиус около 200 км и се очертаваше любимата ми почивка – напълно пасивната. … Но нещо не ни беше съвсем на кеф - децата ги нямаше.
Успокоявах се с това, че и без друго нямаше да издържа още една седмица да се правя на шерпа-шофьор и още 2000 км да извъртя, … но все пак ми беше празно и малко тъпо. Изминалата седмицата беше супер кратка, неописуемо интензивна и изморителна и в същото време една от най-щастливите ни през последните години.

 

И пак за Аликанте

Понеделник. Ставане, кафе и … лежане по шезлонги, по корем, по гръб, на сянка, на слънце, басейн, фреш. Сега, … взимаме предишното изречение, разбъркваме думите в случаен ред и така за вторник, и за сряда … та чак до петък. Тези дни от целия багаж, който носехме – бермуди, фанелки, бански, гащи, сандали, … използвахме само четките си за зъби и по една плажна кърпа за шезлонгите.
Събота – деня на заминаването за София. Времето беше с нас – облачно. Всъщност времето беше с нас през всичките дни от тези две седмици. Не ни предаде дори за час. Беше точно такова, каквото трябва да е за една почивка. Та в събота за първи път беше облачно и обещаваше да превали. Около 10 часа натоварихме багажа и се отправихме към Аликанте. Полета ни е късно вечерта – по точно в полунощ, но ние решихме да прекараме още няколко часа в Аликанте, а и на магазините до този момент не бяхме обърнали необходимото внимание, което задължително трябваше да бъде коригирано. По пътя ни е известния курорт Бенидорм (Benidorm) (испанския Манхатън, Уаоу!) Макар, че знаехме какво ще видим, решихме да се отбием от магистралата и да минем през него. Да, точно според очакванията. Представете си Люлин или Младост, (е, малко по-красиви) опиращи на море. Това е. Да се чуди човек, кой и с какъв акъл иска да почива на такова място. Капна и малко дъжд, та съвсем да ни откаже да се застоим там и хайде към Аликанте.
El Corte Ingles – може би най-големия магазин в Испания. Нещо като Debenhams и Marks & Spenser в Англия, Penneys в Дъблин, C&A в Германия и нашите молове. Ние си го знаем още от времето на комунизма – 1983 г., когато на първия ден от триседмичното ни гостуването в Мадрид, нашите приятели ни вкараха в тоя 6-етажен Кореком и ние си похарчихме всичките 50 долара, с които беше разрешено да се излиза от България тогава. Сега похарчихме … повечко. Обувки, ризи,… за всекиго по нещо. Като казах обувки – според жена ми испанските дамски неофициални обувки/сандали за всекидневно, здраво ходене са едни от най-добрите. Разбира се, като съотношение цена/качество.
Малко преди да тръгнем за летището се натъкнахме на някакъв местен карнавал – Фиеста. Бяха затворили един от големите булеварди, наслагали столове от двете страни на улицата за нагласените баби-испанки, имаше и трибуна. Питах, разпитвах, не успях много да изкопча. Английския не им се удава на повечето испанци, без значение млади или стари. Решихме да почакаме с жена ми. Избрахме си едно ресторантче на 20 метра, за последна вечеря, и тъкмо седнахме … настана оживление, музика,… Станахме и бегом до булеварда. Тази фиеста беше нещо като парад/манифестация на национални носии, нещо такова.





















Аликанте ни изпрати подобаващо.
Ами, … това беше.
Испания си е Испания! Валенсия и Аликанте са красиви градове, струва си да се видят. Валенсия е третия по големина град в Испания, след Мадрид и Барселона. Според нас той е трети и по красота, забележителности, атмосфера.
Изкарахме си страхотно. Прекрасни две седмици. И все пак, ако може да се прави класация на европейските дестинации за почивка, съчетана с малко екскурзии, то за нас безспорен фаворит си остава Португалия. Следвана от Гърция.
Испания и Италия, споделят почетното трето място.


p.s.
Още снимки:
Monte Pego: http://magelanci.com/gallery/album/1007-monte-pego/
Валенсия: http://magelanci.com/gallery/album/1015-валенсия/
Аликанте:  http://magelanci.com/gallery/album/1016-аликанте/
El Castell de Guadalest: http://magelanci.com/gallery/album/1017-el-castell-de-guadalest/
Chulilla:  http://magelanci.com/gallery/album/1018-chulilla/