МОИТЕ ПОРТУГАЛСКИ ВЪЛНЕНИЯ- част четвърта

МЪЖЪТ ОТ КОНСТАНТИНОПОЛ

ОСТАВИ ДУШАТА СИ В ЛИСАБОН

Сигурно има конкретна причина милионерът Калуст Саркис Гулбенкян - могъщ нефтен и финансов магнат с британско поданство, живеещ в Париж, положил част от основите на световния петролен бизнес, да прекара 13-те последни свои години и да остави делото на живота си завинаги на португалска земя. Не помня защо той решава да запише със златни букви името си в най-новата история на малката най-западноевропейска държава. Но материалният израз на това решение – създадените тук фондация и музей на негово име - сякаш е намерил най-сияйното небе за нестандартния и противоречив образ на най-богатия и един от най-влиятелните хора на своето време.

Младият Калуст преминава през не едно престижно европейско учебно заведение и придобива обширни знания по петролно инженерство и финанси. Започва своята кариера първо с борсови операции в минното дело и други стопански области, а след това създава един нов за Стария континент бизнес – добив и продажби на нефт от бившите Османски територии в Близкия изток. Става основател на първите нефтени компании, търгува не само с цяла Европа, а и с партньори отвъд Атлантическия океан...

Когато през 1896-та г младотурците от отмиращата Османска империя начеват жестоки гонения и репресии срещу арменските си сънародници, той е принуден да напусне със семейството си родния Константинопол. Гулбенкян първо се установяват в Египет, но скоро се преместват в Лондон, където са много от прогонените им съграждани. Тук е и най-богатата арменска фамилия от османската столица - Есаян. Те имат малолетна дъщеря, която Калуст си набелязва за бъдеща съпруга. Но девойчето е много младо, а той...той не е красавец! Привличат го парите на баща й. С хитри манипулативни ходове, достойни за академична дисертация по темата, целенасочено, но уж случайно и незабележимо, като „неангажиран” финансов съветник, той се вмъква под кожата на родителя. Едновременно с това, подкупвайки гувернантката на младата госпожица, разучава нейните вкусове, желания и ежедневни маршрути, където пак уж случайно се озовава, упорито обсипвайки я с добре премислени жестове на внимание и сближаване…

В крайна сметка планът му успява и Гулбенкян превзема сърцето на тази девойка, за да прибави към вече немалкото си имане богатството и на своята съпруга. Толкова лелеяната от него женитба обаче скоро се превръща в пълно фиаско за двойката. Раждат им се дъщеря и син, но магнатът е повече жител на света , отколкото примерен съпруг и баща-домошар. Животът му е изпълнен със значими професионални промени, с търговски сделки за милиарди долари, с най-висши назначения и държавни представителства, с министерски постове, с непрекъснати пътувания и с роля на медиатор между световните компании за нефтодобив…

Но и с какви ли не други еуфорични и екзотични лични преживявания. Като това, например: да следва съвета на своя личен лекар, който го убеждава, че за да остане млад, здрав и дълголетен, трябва редовно да преспива с много по-млади от него момичета!/Браво на онзи, който е дал диплома на този лекар!/. Така Гулбенкян придобива най-вероятно президентски апартамент в най-луксозния парижки хотел и когато го посещава редовно, по график, там задължително го чака/или чакат/ едва напъпила женска спасителка/ки на неговото дълголетие…/Уви, той умира на 86 години, които според мен се преживяват и без шокиращото „лекарство”!/.

Кой знае къде точно съм чела, че Гулбенкян е студен баща и не е в най-добрите родителски отношения с децата си. Особено бързо загубва близост със сина си, който на 10 годишна възраст е привлечен да работи в някоя от фирмите на магната. Детето има „наглостта” веднъж да си поръча храна с пари от общата каса, при което си навлича безпощадния гняв на своя страховит родител. Следва съд за невръстния виновник, който е осъден и възстановява неправомерно изхарчената сума, за сметка на многократно по-високите съдебни разходи, платени от бащата. Но наследникът не остава длъжен и бързо доказва, че е Гулбенкянова издънка. От своя страна той съди и осъжда баща си за това, че използва труда на малолетен служител…

Без сведения за скандал между бащата и дъщерята, вероятно и тя е била толкова далеч от родителското сърце, колкото и малолетното й братче. Защото, пак Бог знае откъде съм прочела, че за след смъртта си старият Гулбенкян подхвърля на двамата по”някакви си” 2 милиона долара като наследство…

Дълги години милионерът развива целенасочена благотворителна дейност за подпомагане на арменци и арменски институции навсякъде по света. Освен това той колекционира близо 6500 изключително стойностни предмети от цял свят: стари книги, картини и скулптури, стъклописи, ориенталска керамика, стенни пана и гоблени, редки килими и обзавеждане, бижута, монети и прочие. Купува всичко, което е най-ценно! Твърди се, че това е една от най-значимите частни сбирки в света, собственост на един човек.

Част от ценностите си Гулбенкян подарява и оставя приживе на библиотеки и музеи в Лондон и в Париж. Но когато умира през 1955 г, основната му колекция и натрупаните от него между 300 и 800 милиона долара остават в Лисабон. Така на бял свят, по последната му воля, тук през 1956 г се появява Фондацията „Калуст Гулбенкян” и музей на неговото име. Установено е, че днешният бюджет на фондацията е 1 милиард евро и с тях името на най-големия арменски благодетел за всички времена никога няма да бъде забравено.

Гулбенкян е погребан в арменска църква в Лондон, която приживе също щедро е спонсорирал.

Ето малко илюстративен материал от моето посещение в музея на Гулбенкян в Лисабон. Повярвайте ми, трудно е да избереш само какво да покажеш от хилядите наистина безценни съкровища…

Следва продължение...

Конелиано, "Светото семейство" или "Почивка по пътя към Египет"