ЗНАЕТЕ ЛИ ЗАЩО ЕВРОПА НЕ СИ ПЪХА НОСА В АМЕРИКАНСКИТЕ РАБОТИ?
Защото Кабо да Рока е много далече от тях
Битува мнението, че Христофор Колумб е открил Америка. Знае се обаче ,че викингите са го направили векове преди него. Има противоречиви мнения, че не за испанската, а за португалската корона е работил Колумб през 1492 г., опвайки платна за първата си експедиция на запад в Атлантическия океан. Съществуват какви ли не версии за това. Една от тях е, че Португалия и Испания са в начеваща конкуренция по отношение завладяването на нови земи. Тъй като най-голяма е необходимостта да се достигне до Индия заради доставката на скъпоценни екзотични подправки, контролирана до голяма степен от Венецианската република, португалците изпращат разузнавателни експедиции на юг да търсят морски път към митичната територия.
През 1488 г неочаквано корабите им стигат до най-южната част на Африка, заобикалят я покрай непознатия им нос Добра надежда и предполагат, че щом има население толкова на юг, ще има друг населен свят и в непознатите за европейците води на изток. Те очакват да достигнат до екзотичните плантации и подозират, че от тук минава кратък морски път до Индия.
Налага им се да пазят в тайна своето откритие и предположенията си, за да спечелят време за подготовка на морска експедиция в тази посока. Затова не подкрепят и не финансират предложението на Колумб да тръгне към Индия през Атлантическия океан. А напротив, правят всичко възможно да го тласнат с проекта му в обятията на испанската корона. Целта е да заблудят испанците, че сушата след Азорските острови, на която неминуемо ще се натъкне Колумб на запад и за чието съществуване португалците вече знаят, е именно Индия. Докато заблудата се изясни, вече подготвена, Португалия се добира до Индия през 1497-ма година.
Но се предполага, че междувременно португалският крал се издължил на авантюриста Колумб за участието му в „играта”, защото се твърди, че едни недостигащи за испанската му експедиция големи пари са с недоказан произход… Пък дон Колумб или успешно се преструвал пред испанските си благодетели на „учуден” от „откривателството” си, или пък наистина сам си е вярвал, че е достигнал именно „Западните Индии”…Само че с индианци, а не с индийци.
И така, испанци и португалци, французи, англичани и нидерландци започват усилено да поевропейчват континента Америка, след неговото откриване. Новите територии бързо се превръщат в техни колонии. И след като 2-3 века интензивно източват несметни девствени богатства от тук, колонизаторите си навличат гнева на обезправеното местно население. В Северна Америка започват войни за независимост, а в Южна и Централна Америка протичат мирни, но безапелационни колониални раздели.
Безвъзвратно свършва времето, когато Европа си вре грубо „носа” в американските работи. Обаче една от обособилите се нови национални държави в Северна Америка- САЩ, започва – и непрекъснато ускорява - обратния процес. Добила бързо огромна икономическа и военна мощ, тя поема ролята на световен хегемон и на световен жандарм. Кажи-речи, вече им е като спорт на Щатите да се намесват по-малко или повече във вътрешните работи на която си искат държава и в Европа, и по целия свят. „Благовидните” поводи да се подвизават идеологически, политически или с военни доктрини на чужди територии, според тях, са: веднъж за преразпределение на „баницата” в Европа след Втората световна война, втори път – да „сложат намордник” на Германия и на Япония след нея, трети път – да не допуснат друг, освен тях, да се разпорежда със световния ред, четвърти - уж да осуетят хаоса и да бъдат „гарант” за новосъздадени/разбира се, по американски образ и подобие/ демокрации, че и да отстояват „жизненоважните си интереси” на хиляди мили от тяхната собствена държава/напр. осигурявайки си евтин близкоизточен петрол, докато ревниво пазят своите лични запаси/ и т.н., и т.н…
В последното столетие този процес наистина толкова набъбна и струва неимоверно скъпо на американското общество, че в САЩ вече се появиха призиви от разумни местни политици рязко да се ограничи скъпоценният безпардонен хегемонизъм. Но, за съжаление, и до днес не би...
А Европа все така си остава индиферентна по отношение на техните работи…Тя не си и помисля да си пъха носа за каквото и да е в САЩ, защото…той, носът, де, е отдалечен на огромно разстояние от тях. Този нос „виси” над Атлантическия океан и се казва Кабо да Рока. Разположен е на португалска земя, а през 1979 г е обявен за най-западната точка не само на нашия стар континент, но и на географското образувание, наречено Евразия. Името му се превежда като „Скален нос” и ако застанеш на тази скала обърнат на запад, получаваш усещането, че много далеч напред вече няма нищо. Опиталите това твърдят, че океанът до хоризонта се заобля по контурите на планетата и създава илюзията за свършекът на света.
Но заради Колумбовата западна ориентация/за нея сърбите здраво го "благославят" по тяхному след американските бомбардировки над Сърбия по време на конфликта й с Косово / ние вече знаем, че срещу Португалия се намират Съединените американски щати. Ето защо един португалски продавач на бързи закуски преди време поставя на скалата фургон с рекламния надпис: ”Най-добрият хот-дог преди да стигнете Ню Йорк”…
Кабо да Рока се издига на 143 м над вълните на необятния Атлантически океан. Преди години, заради около 40-километровата му близост до португалската столицата, всички са го наричали Лисабонския нос. От Ню Йорк го делят около 3185 морски мили. Въздушната връзка между тези две точки е около 5420 км.
На издадената в океана открита скала няма нищо друго, освен един червено-бял морски фар, каменен паметник, информационен туристически център със сувенирен щанд, пощенска кутия. Когато няма световни пандемии,тук отваря врати и заведение, в което може да се пийне кафе или да се хапне нещо. Нищо друго не е нужно, защото тълпите туристи от цял свят се задържат на носа половин-един час, подгонени от никога нестихващите бурни ветрове. Това време им стига да се насладят на безкрайния простор, да се фотографират пред паметника, да изпратят картичка на свои близки с пощенското клеймо на Кабо да Рока и по желание да получат сертификат, че са посетили „ръба на Европа”.
Фарът е второ поколение. Първият е поставен през 1772 г и е един от най-старите в Португалия. През 1842 г му е направена реконструкция. А през 1982 г е електрифициран и съоръжен с мощен 3000-ватов прожектор, чийто светлинен сигнал се забелязва от 46 километра в океана. Съоръжението е високо 22 метра, но изпраща своя сигнал до корабите, издигнато на 165 м над водата. Все още то се обслужва от цял екип специалисти, макар почти всички португалски фарове вече да са автоматични.
Каменният паметник е изграден в духа на традицията, с която през вековете португалските първопроходци са маркирали завоюваните от тях нови територии. Представлява висока, здрава пресечена пирамида, завършваща с латински кръст. В подножието й е поставена плоча с координатите на Кабо да рока и стиха „Това е мястото, където свършва Земята и започва морската шир!”, написан от най-добрия португалски поет – Луиш Камоеш. Между тези надписи е изобразен държавният герб на Португалия.
Наоколо целогодишно избуява странно за португалската флора растение, което явно не се спира пред бурните ветрове и оцелява върху солената почва. Нарича се ледена трева и зеленината му прави приятен цялостния изглед на обветрената скала.Любители на силните усещания се изкушават да напускат наблюдателните площадки, преодоляват поставените прегради и се спускат към подножието на стръмния бряг. Рисковано начинание. Долу непрекъснато с грохот се разбиват мощните вълни на океана и една погрешна стъпка може да коства не само нараняване, а и човешки живот. Не случайно наричат това място Вратата към ада или с по-симпатичното определение Дяволското гърло.
Край
Фарът
Паметникът
Плочата с координатите на мястото
Ето, така завършва Европа на запад
Разумните туристи не напускат наблюдателните площадки
По-добре е да гледаш от високо
Слизащите до водата, се натъкват на тези остри камънаци
Само ледената трева оцелява на обветрената и заливана от океанските вълни скала
За своята 75 годишнина организацията Ротари в Синтра е поставила паметен знак на Кабо да Рока през 1980 г
Безбрежната шир на Атлантическия океан. От тук, до ...края на света!
Кабо да Рока е на крачка от градчето Азоя. Тук има хотелчета и къщи за гости за онзи, който не иска бързо да остави Скалния нос зад гърба си
Препоръчани коментари
Няма текущи коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега