Моят експресен път до Сантяго

Здравейте, скъпи магеланци-временно домоседи!
Сега имам повече време и като си подреждам личните записки и архиви, реших, че е време да ви разкажа за моето камино до Сантяго, което имах щастието да извървя през пролетта на далечната вече 2012 година. Макар и само малка част от него да извървях, 112 км, беше страхотно и в бъдеще ще го направя целият, със сигурност.
Любопитното е, че въпреки липсата на предварителна физическа подготовка, нямах никаква мускулна треска и не ме боляха коленете, но имах доста пришки и целите ходила ме боляха, което ми помогна да се усетя, че съм подценил въпроса с удобните обувки.

Пътят
Реших да тръгна по класическия френски път или по-скоро по последната част от него от Сария до Сантяго де Компостела. За да се получи сертификат на поклоник трябва да се изминат минимум 100 км пеш или на кон, или 200 км с велосипед. Аз реших да ходя пеш и да направя малко повече от минимума км.
Тръгнах от Мадрид с автобус на 30 март в 23:00 по маршрут Мадрид-Луго (Madrid-Lugo) като идеята беше сутринта да пристигна в 5 в Луго и в 6:45 да хвана друг автобус за Сария (Sarria), на около 112 км от Сантяго де Компостела (Santiago de Compostela) и в около 9 сутринта тръгна по каминото. Но, пътуването ми започна с лек инцидент. Автобусът, в който пътувах спира в Луго в 5 и след това в около 6:10 спира на 70-80 км на север в град Ферол (Ferrol), родното място на Франко между другото. Типично в мой стил, четвъртък вечерта реших да се позанимавам с един превод, легнах в 4 сутринта и станах в 7 в петък. В резултат на това, петък вечерта бях доста уморен и така добре съм заспал в автобуса, че се събудих точно, когато автобусът паркираше на автогарата във Ферол. „Хм странно,” казах аз на момчето, което седеше до мен. „Вече минава 6, а още не сме в Луго. Кога ще минем Луго?” „Но, ние минахме Луго!” ми каза той. „Ще го минем?” обърнах аз глаголът в бъдеще време с надежда в гласа. „Не, минахме го,” спрегна глагола той обратно в минало време с усмивка. Всички слязоха и аз казах на шофьора, че съм заспал и съм пропуснал спирката, а той ми каза, че са обявили Луго и по микрофона. Аз се извиних и добавих, че вината е напълно моя. А, във Ферол имаше някакъв местен празник и самата автогара беше затворена. Шофьорът ми предложи да ме закара до Виялба (Villaba) или Вилалба (Vilalba) на галисийски, което е по средата на пътя между Луго и Ферол и то безплатно. Озовах се във Виялба в 7 сутринта и се оказа, че първият автобус за Луго е в 9:40, защото е събота. В Луго чаках само 10 минути за автобус за Сария и в 11:15 бях в Сария най-после. Билетите от Виялба до Луго и от Луго до Сария не бяха скъпи, около три евро и нещо всеки. Слава Богу, това се оказа последният ми инцидент по пътя. Аз си запазих положителната нагласа през цялото време де, просто го приех като част от приключението. Не е като да се съм се загубил в Кандахар все пак.
Реших да импровизирам и по пътя да реша дали ще го направя за 4 или 5 дни, според това как се чувствам. Оказа се, че повече от 25 км на ден ми идват много и затова в крайна сметка извървях Ел камино за 5 дни или 98 часа. Тръгнах в 11:30 в събота и бях в Катедралата на Сантяго де Компостела в 13:30 в сряда. Първият ден вървях от Сария до Портомарин (Portomarin), около 22 км. Там нощувах и на втория ден вървях от Портомарин до Палас де Рей (Palas de Rei), 24 км. Tрети ден: Палас де Рей – Рибадисо до Байшо (Ribadiso do Baixo), 25 км. Само на 2 км по-нагоре беше Арсуа (Arzua), целта на повечето поклонници, но просто реших, че тези 2 км по още един баир ми идват в повече. Четвъртият ден, други 25 км от Рибадисо до Педросо (Pedrouzo). И последен пети ден: Педросо – Сантяго де Компостела, 16-17 км. Друго интересно е, че пътят е толкова добре маркиран с жълти стрелки, че дори аз не се загубих. Добре де, само веднъж се замотах на 4-ия ден, защото изгубих жълтата стрелка по шосето и един рецепционист ми обясни, че трябва да се върна на около 200 м назад, за да намеря пътя пак.

А, самият път е много живописен! Много рядко се пресичат магистрали и шосета. В повечето случаи се върви по тесни горски пътеки, полета и китни малки селца, с прекрасни каменни и тухлени къщи, мостове над малки рекички, дворове с кокошки и пасящи овце и крави по околните ливади. Xората са обикновено възрастни жители, които много напомнят българските баби и дядовци по селата.

Багаж
Колкото по-малко багаж, толкова по-добре. Аз лично тръгнах с една раница, с 6-7 кг багаж. Бельо, чорапи, 3 тениски, 2 чифта панталони, телефон и други такива дребни неща, плюс разбира се еднолитрова бутилка вода, 2 шоколада и два пакета печени бадеми. В хостелите по пътя перях с шампоан и така всеки ден имах чисти дрехи и чорапи. Направо се чудех на хора с по 50-литрови раници и повече как успяват да минат такива разстояния. Много важно е да имате карта на пътя с населените места и хостелите по пътя, за да планирате евентуално къде може да спрете, както разбира се и документ за самоидентификация и поклонническия ви паспорт, т.нар креденсиал (credencial), в който ви слагат печат от всеки бар или хостел, през който минавате да хапнете, спите или почивате, като доказателство, че минавате пътя пеша. Но, да си носи човек целият гардероб ми се струва неразумно. Много по-добре е вместо много дрехи да си сложите мехлем, крем за рани и разни други такива неща за лекуване на пришки. Аз трябваше да търся аптека на четвъртия ден, защото не бях помислил много по този въпрос. И разбира се, удобни обувки.

Типичен ден
Като изключим първият ден, когато започнах да вървя в 11:30, стигнах Портомарин в 17:30 и намерих къде да спя едва в 18:30, другите дни протичаха по следния начин. Ставане в около 7-7:15. Тръгване в 8:00, почивки за по 10 минути през час-два, обяд в около 2-2:30 в някой крайпътен ресторант, пристигане в хостел (алберге на испански – albergue) в 15-15:30, душ, почивка, мотаене малко из околоността, вечеря в 19:30 и лягане в 23:00 и разбира се, общуване с други поклонници.

Храна и спане
Храната в Галисия е супер! И цените са доста прилични, почти български. Можете да хапнете обяд или вечеря, с меню на деня, което включва супа/салата, основно ястие, десерт и бутилка вино за 8,50-10 евро. А, ако решите да си сготвите може и по-евтино да ви излезе. Ако не обичате морски дарове, можете да хапвате месо и зеленчуци, но аз обожавам морската кухня, особено калмарите и октоподите, а Галисия е известна в цяла Испания с ястия като октопод по галисийски (pulpo a la gallega) или както му казват в Галисия – pulpo a freira. Така че за мен това поклонение до Сантяго освен духовна страна си имаше и солидно кулинарно значение. Общо взето обядвах и вечерях само морска кухня през цялото време.

Спането е в туристически спални, т.нар hostels/albergues. Има субсидирани общински хостели по 5 евро на човек, но аз предпочитах частните, които макар и двойно по-скъпи, 10 евро на вечер осигуряват по-добри условия, по-чисти са, по-малко хора има и т.н. Намирах ги по препоръки на испанци онлайн, които са правили Ел Камино или просто когато видя място, което на мен ми харесва. За мен беше важно и да е близко до Ел камино, за да не се мотая сутрин като муха без глава по тъмните мъгливи улици на някое село. През пролетта няма много хора и не беше проблем да се намери място по което и да е време на деня, стига разбира се да е преди 23:00, когато всички затварят врати. В Портомарин спах в O Mirador, чудесен хостел с добър ресторант, в Палас де Рей спах в Meson de Benito, също много добър хостел, a на третия ден се озовах в чуден хостел в Рибадисо – Los Caminantes, където спах сам в стая за 20 души. Това е, защото повечето поклонници следват гидовете, където пише, че трябва да се спи в съседното село Арсуа на този етап от поклонението и те вкупом отминават Лос Каминантес и това е чудесно, защото имах на разположение доста прострастранство само за 10 евро. Силно ви препоръчвам този хостел. Всъщност, като цяло нямах проблеми с намирането на спане, освен първият ден, защото в Портомарин имаше някаква студентска конференция и всички хостели бяха пълни, но дори и там след около 45 минути търсене намерих място в четвъртия хостел. На четвъртия ден спах в Porta de Santiago в Педросо, който се оказа другият ми любим хостел по пътя заедно с Лос Каминантес. Изключително чисто място, а отсреща в един малък ресторант ми сервираха за вечеря най-вкусният октопод със скариди, чесън, подправки и зехтин, сервиран в топло гювече с дебели филии селски хляб и студена галисийска бира. Единствено в Сантяго де Компостела, понеже бях доста уморен влязох в първия хостел по пътя след Катедралата, бивша семинария El Seminario menor. Самата сграда е много красива и ви препоръчвам да я видите отвън, но условията вътре са отвратителни. Струва 12 евро, а срещу това получих легло номер 3055 на третия етаж в огромно казармено помещение с мръсен под, баня без топла вода и тоалетна без тоалетна хартия.

Времето
Аз си носех дъждобран за всеки случай, защото всички ми казват колко дъждовна е Галисия, но аз лично случих на разкошно време. Първите три дни беше слънчево и 22-23 градуса. Последните два дни беше облачно и температурите паднаха до 10-11 градуса, но не валя дъжд и беше чудесно за вървене. Едва на последния ден, когато си тръгвах и отидох да видя град Ла Коруня (La Coruña или А Coruña на галисийски), столицата на Галисия видях за първи път галисийски дъжд.

Езици
По самия път могат да се чуят доста езици, особено английски, немски, френски, португалски и италиански, но испанският определено доминира. Местните хора по пятя на Сантяго често говорят по между си на галисийски, но всички знаят и испански и ще ви отговорят на испански ако ги попитате нещо. Самият галисийски, galego или гайего (gallego) на испански за мен лично е португалски език с испански акцент. Ако говорите испански, галисийският не е кой знае колко трудно да го разбирате, особено писмено. Но, разбира се, аз уважавам правото на местните да си наричат диалекта както искат.

Хората
Основната цел на това мое поклонение до Сантяго беше да помисля за много неща, за целите ми в живота, за настоящето, бъдещето, за духовността и вярата... Затова много често предпочитах да вървя сам, да се наслаждавам на околния пейзаж и да се концентрирам върху собствените си мисли и поне 2/3 от времето бях сам. А, нямаше и толкова много хора по пътя, може би 150-220 души, пръснати по пътеката. Но, разбира се, всеки ден намирах време и да общувам с различни интересни хора и да чуя техните истории, защото това е също важна част от Пътя и част от безценния опит по Пътя към Сантяго. Първият ден се запознах с Хосе Луис, архитект от Сарагоса, работещ в Кадис, който върви по пътя с жена си и дъщеря си с чисто спортна рекреативна цел. С радост си поупражни и английският с мен, като разбра, че съм български канадец от Мадрид. А, вечерта вечерях с две немски студентки, Франциска и Ина от Щутгарт. Това бяха първите истински швабки, с които се запознавам. Както знаете точно жителите на Щутгарт са оригиналните шваби. Те също минаваха Ел камино за удоволствие. На втория ден се запознах с Валентин от Ла Манча, който е направил обет да направи Пътя и се надява Бог да му помогне да си намери работа, както и с една корейска студентка атеистка, за която Ел камино е едно спортно предизвикателство и начин да се запознае с повече хора и да си практикува испанския. На третия ден се запознах с едно мило японско семейство на средна възраст от Токио, Нобу и Емико, които много ми се зарадваха, че съм българин и си поговорихме за Котоошу Кацунори. Освен това се запознах с една чудесна група от Кастиля-Ла Манча. Особено с двама от тях Марсиано и Лусия успях да си поговоря доста, защото на четвъртия ден също вярвяхме заедно около 3 часа. Марсиано има чудесно чувство за хумор. Представи ми се като Марсиано (марсианец на испански), но не от Марс, а от Земята. Преживял е катастрофа, след която 8 месеца не е могъл да ходи, 4 години е бил на физиотерапия и вече 8 години носи една пластмасова подпора за врата си. Това му е помогнало да преосмисли живота си и да разбере, че истинското щастие не е в бизнеса и парите, а в семейството и сега се е посветил изцяло на семейството си и е дал обет да направо Ел камино. Лусия е била безработна и е дала обет намери ли постоянна работа да извърви Ел камино. Преди две години са я наели като учителка по испански на постоянен договор и сега решава да си изпълни обета. А, на четвъртия ден срещнах и един баск с невероятен дух, Оскар от Билбао, на 59 години, в невероятна спортна форма. Той е минал Ел камино от Ронсевайес (Roncesvalles) в Пиренеите, повече от 700 км пеш! За 27 дни само! В определени дни е минавал и по 48 км. Попитах го защо го прави и той ми отговори така: „Има една стара песен, за да бъде човек щастлив му трябват здраве, любов и пари. Аз съм здрав, имам прекрасна съпруга и дъщеря, както и добра работа и пари не ми липсват. Затова единственото, което ми остава е да благодаря на Бог за всичко, което имам и Ел камино е начинът да го направя за мен.” Баска мъдрост!
На последния ден срещанх по пътя Лиз, американска учителка по английски от Сан Диего и вървяхме с нея до Сантяго. Също като мен тя беше тръгнала сама по Пътя на Сантяго с цел да помисли върху живота като цяло.

Най-после в Сантяго!
В около 12:15 сряда, най-после пристигнах в Сантяго!!! Бях много щастлив, но краката ме боляха ужасно и оставих калифорнийката да продължи сама, защото аз трябваше да намаля темпото малко. Вървях от 8 без почивка. В 13:20 си взех и la Compostela, сертификат на латински за успешно завършеното поклонение, а в 13:30 най-после бях в Катедралата на Сантяго!!! Много съм щастлив, че успях да го направя и че стигнах до отговорите, които търсех по Ел Камино. Това се оказа едно страхотно преживяване и се надявам един ден да се върна пак по Пътя на Сантяго. Този път от началото на пътя в Ронсесвайес или Сен Жан и не сам, а с цялото семейство. На всички вас пожелавам един ден да изминете Ел Камино и да открите по Пътя, това, което търсите! ¡Buen camino!