Обиколка около света с яхта. Част 7.

След като отплавахме от Каляри, случихме на доста силно време. Вятъра минаваше 30 възела, попътно. Плавахме само на геноа и скоростта ни се движеше около 7-9 възела. Най-после, чисто плаване, без двигател, а и с новите акумулатори, не се налагаше да го стартираме през нощта. Неприятно е силното клатене, но всичко друго беше перфектно.

Вятъра ни отнасяше към Балеарските острови, но решихме да не спираме, освен при необходимост. Тъкмо ги наближавахме, когато се случи инцидент. След края на нощната ми вахта се събудих от силен шум, а и малко подскочих май. Чух някакво суетене от Любо и капитана, излизам да видя какво става и се оказа, че по пода на каюткомпанията се плиска вода, лаптопа ми беше на пода и потопен, капитана прибираше разни намокрени неща от навигационната маса. При измиването на яхтата в Каляри, капитанът е оставил прозореца над навигационната маса, за да се проветряло, но в последствие, не го е затворил. Щетите към онзи момент - лаптоп, един от соларните контролери, инвертор, CD-MP3, AIS-a и VHF радиото не работеха нормално. Любо също беше с отворени прозорци, та и неговия лаптоп и мобилен телефон + намокрен матрак и възглавница, които изсъхнаха след седмица поне. Някои от нещата тръгнаха след време, но не работиха съвсем нормално. Инвертора не се включваше всеки път, индикацията не му светеше, на AIS-a, USB комуникацията спря да работи. Капитан Ром отказа да поеме каквато и да е вина, аз съм си бил виновен, трябвало в края на вахтата ми да мина и затворя всичко, той не бил слизал долу (да, да, само през половин час отиваше до хладилника за нова бира), това ми било за урок и т.н. А аз си бях доста бесен.

С понижено настроение се насочихме към най-близкия от Балеарските острови - Менорка. Много приятно и спокойно място, нямаше тълпи от туристи. Останахме за 4 дни, като капитана не се прибра последните два дни на яхтата. Дойде, време да потегляме, звъня му, казва, че идвал след малко, а него го няма. Любо искаше да тръгнем без него като оставим багажа му в марината. Аз се двоумях, но реших да изчакаме все пак. Най-накрая пристигна, мъртво пиян, като дори не можеше да ходи, а падаше по земята. Обясняваше, че купил 6 бутилки вино, но изпил само 4, защото някой му откраднал 2 бутилки, а после имал спречкване с някакъв сводник и други подобни глупости. Трябваше сами с Любо да се оправяме с потеглянето и платната после, но въпреки силния вятър, нямахме проблеми. Капитан Ром, започна да се освестява чак следобяд.

Снимки от Менорка:

 
Плаването до следващата ни спирка премина безпроблемно, като изключим един скъсан ремък на двигателя. Покрай испанския бряг, най-после се хвана риба. Любо и капитана, бяха много радостни и според мен попрекалиха, хванаха към 15-16 риби - тон и дорада. Аз им казах да спрат, защото няма какво да правим такива количества. 

Следващата ни спирка - Аквадулче или Агуадулче, не знам кое е по-правилно,  е поредното пристанище, където капитана бил прекарал две години. Беше разочарован, защото го нямало хипарския дух, а и имаше забрана за продажба на алкохол след 22:00. Наложи се да останем за седмица в изчакване на подходящо време. През цялото време, Любо даваше зор да потегляме, но и двамата с капитана бяхме против да се плава при силен насрещен вятър. А и цената на марината от 36 евро ми се стори приемлива. Не съм убеден, че в близост до Малага и Марбея, ще се намери нещо евтино. Капитан Ром, изчезна отново за няколко дни, започна да ми изпраща някакви заплашителни имейли, че съм му дължал още пари. Уговорката ни била за 20 дни, а вече са минали повече от 30 и съм му дължал по 100 евро на ден. Нямахме подобни условия, а и аз си бях все още ядосан от щетите, които ми нанесе по електрониката. Като се появи после, се направи на ударен за имейлите. Тръгнахме един ден по-рано, отколкото ми се искаше, заради постоянното мърморене на Любо. По прогноза се очертаваше по-силно време около Гибралтар, но 30-35 възела, попътни, не ме плашеха.

Малко снимки от Агуадулче:

 
До Гибралтар плаването мина бепроблемно, като изключим, че за малко щяхме да се забием в един акостирал кораб. С Любо бяхме минали на 6 часови вахти, защото при 4 часа, не остава много време за почивка. Малко след края на моята вахта, се събудих от вълнението, погледнах телефона и видях, че тъкмо ще минаваме покрай Гибралтар, не исках да пропусна да направя снимки. Излязох, Любо нещо не се чустваше добре и капитан Ром беше поел вахтата. Нагласи автопилота да сме по-близо до брега и слезе да си прави чай или нещо такова. Аз си щракам, щракам с фотоапарата, поглеждам напред и виждам, че сме се насочили право към един кораб на котва. Изкрещях на капитана, да идва, коригирахме курса и продължихме. 

След като подминахме Гибралтар, вятъра започна да се усилва, при това над прогнозните 30-35 възела. Изведнъж имаше пориви от по 50 възела, а в последствие си мина 50 възела с пориви стигащи до 70. Само за сведение, ураган 1-а степен е при скорост над 64 възела.  Автопилота, естествено не работеше и капитан Ром беше поел управлението. В едната ръка държеше щурвала, а в другата - бутилка вино. Изпи 2 бутилки вино по време на бурята.  Бирата преди това, не се брои. За умилостивяване на Нептун, той отля малко бира в океана, но аз му казах, че е скръндза и за такава буря си заслужава цяло кенче, та хвърлих едно зад борда. Вълните нарастнаха значително, на око е трудно да се прецени височината, но мисля, че минаваха 5-6 метра. През цялото време бях доста спокоен, само се молех да не се счупи нещо по лодката. Любо доста се притесни, сложи си спасителната жилетка и се затвори в каютата. Аз все пак вярвах на немските инженери и че управлението на руля беше в ръцете на един много опитен ветроходец. В последствие след разговори с други опитни мореплаватели, разбрах, че не е подходил по най-правилният начин, но тогава все още бях в невидение. После капитана си призна, че е имало едни 15 минути в които и той се е уплашил. Не ни трябваше много време, за да решим, че е по-добре да се насочим към испанския бряг, отколкото към африканския. Достигнахме Кадиз, искахме да останем на котва, но нещо не намерихме подходящо място, та се спряхме в първата, попаднала ни марина - Пуерто Америка. Най-после поносима цена - 18 евро на ден, като дори не искат предварително плащане.

 
Любо реши, че е време да се върне в България. Бурята му дойде в повече. Капитан Ром, много се зарадва, както бяха в обтегнати взаимоотношения.  Първоначалната идея беше да останем за няколко дни, които в последствие се оказаха почти 2 месеца. Бях предупреден от приятели, че доставките до Канарите по това време се бавят и по-добре да поръчам в Кадиз нещата, които ми трябват. Поръчах нов соларен контролер, лаптоп, стопери за въжетата (не съм сигурен дали е правилен термина) и MP3 player, но трябваше да чакаме поне 2 седмици. За щастие, Кадиз се оказа приятен град. Харесваше ми атмосферата в старата част, с тесните улички, безбройни заведения, улични музиканти, особено когато нямаше тълпи туристи от круизните кораби.

Малко снимки от Кадиз:

Докато чакахме в марината, успях да се запозная с различни хора, с някои от тях все още поддържаме контакт. Стивън и Шърли - Стивън, инспектор по заварки, работил е по цял свят, а сега имат бизнес с недвижими имоти. Много приятни хора, винаги готови да помогнат, дори без да им поискаш помощ. С тях се засякохме на Карибите, а в момента, лодките ни са в един и същ боутярд в Тринидад. Елза и Рубен, американци. За съжаление с тях не успяхме да се засечем, когато пристигнах на Карибите, те вече се връщаха към САЩ, но продължаваме да се чуваме от време на време. Том и Стив, британци, Том е бил капитан на суперяхти, а Стив - 10 години, рибар в Северно море. Бяха се запътили към Карибите, искаха да купят една стара 100 годишна яхта и да я превърнат в ресторант. Преди това възнамеряваха да се отбият в Южна Америка и да оставят тяхната около 50 футова, стоманобетонна яхта за ремонт. От Карибите им помагаше Жасмин, която според Том е имала вече успех с четири ресторанта, а преди това е работила като готвач на суперяхти. Запознах се и с един много смел мореплавател и добър техник - Георги Моллов. Той също си беше изпатил от капитан Ром. С него се видяхме чак на Канарите и може би без него и ремонта, който направи на двигателя ми, нямаше да тръгна да прекосявам Атлантика.

 
 Малко за Стив и Том, и как се запознахме. Наближаваше рождения ми ден. Чуствах се кофти, че ще трябва да го прекарам с капитан Ром. Вече и мен ме дразнеше и вбесяваше с поведението си. Не правеше нищо друго, освен да се налива по цял ден, беше си разхвърлял багажа от кокпита, през каюткомпанията до освободената от Любо каюта. Будеше се през нощта и си надуваше на телефона някакви подкасти и регати. Съответно ме будеше и мен, примерно в 03:30 сутринта, облекчаваше се през борда, вместо да си ползва тоалетната, оказа се че ми е използвал любимия душ гел, като оставя празните бутилки в шкафчето. Забележките ми, минаваха от едното ухо и излизаха от другото. Обеща ми да подреди всичко за рождения ми ден, нещо което не се случи. Точно ден, преди рожденния ми ден, бях в каютата си и чух, че си говори с някакви хора. Излизам, каза ми че са минали някакви британци, приличили на истински моряци, с добра екипировка, той им казал, че на другия ден има рожденник и ги поканил да празнуваме заедно. Почерпих ги с троянска сливова, имах едни малки бутилчици, които раздавах като сувенири. Том си изпи неговата бутилка на екс и дори искаше още. Оказа се запознат с българската ракия, имал е приятелка, българка. И според него, най-хубавите домати в света са българските. Бързо си допаднахме, големи купонджии и все нещо се случваше с тях, особено ако ги оставя сами с капитан Ром. Още първата вечер, капитан Ром и Стив, ядоха палки от испанската полиция, после пък Tом беше бит от някакви тийнейджъри. Помагаха ми с някои ремонти, докато капитана гледаше отстрани, аз пък помогнах на Том с лаптопа му. Ремонта на техния автопилот се забави и доста често се виждахме и излизахме да вечеряме. В един момент, някой от тях предложи да си разменим флаговете. Аз им дадох българския, а те английския и уелския. Стив е от Уелс. Стив остана до рожденния ден на Том, а след това се върна обратно във Великобритания, а Том щеше да прекосява Атлантика с Жасмин.

И сега как се стигна до изгонването на капитан Ром. Малко преди Стив да си замине, седнахме в едно заведение на по бира. Не помня как се завъртя разговора, но Том започна да обяснява на капитан Ром, че не е никакъв капитан. Изобщо не се грижи за лодката, само пие и лежи по цял ден. Капитан Ром, много се ядоса. Аз подкрепих Том. Тогава гнева на Ром се насочи към мен, започна да разправя, че можело да се случи инцидент и да падна в океана или пък на борда да се появи пакетче кокаин, а той да се обади на полицията. Не му приех много сериозно заплахите, отдадох ги че е вече доста пиян. По някое време, капитан Ром, вбесен си тръгна. Ние останахме да си допием бирите и тръгнахме към марината. Стигаме до моята яхта. Въжетата бяха отвързани, държеше са на само едно, протрито на носа. Стив направи един лъвски скок, качи се на борда и помогна да я вържем, докато Ром си спеше в кокпита с 2 празни бутилки вино, покрай него. Стив побърза да се прибере, на следващия ден ми каза, че ако е останал, щял да пребие Ром. За мен това беше последната капка, казах на капитана да си събира багажа и да се маха. Той почна да иска пари. Нямах толкова кеш в момента, но Том отиде до тяхната яхта и ми донесе 1500 евро. Това е остатъка, който трябваше да платя на Канарите, не бяхме стигнали, но аз исках да се разкара. По неизвестни причини, Ром не взе парите, но и не се махаше. Аз отидох при маринерото и му казах да извика полиция. Полицаите не говореха английски и май се чудиха, какво става. Аз посочих празните бутилки на един от тях, той кимна разбиращо и го отведоха. Повече не му видях очите. Само на сутринта се оказа, че ми е изчезнал велосипеда, а ключа беше в Ром. По-късно разбрах, че това му е нещо като коронен номер. Когато Георги Молов го е изгонил от неговата яхта, Ром е откраднал и неговото колело. В продължение на 2 седмици го каних, да дойде да си прибере останалия багаж, не се появи. Само ми изпращаше заплашителни имейли и искаше някакви безумни обезщетения.

На следващия ден, всички съседи се радваха от заминаването му. Шърли, ме прегърна и каза, че най-после е спокойна за мен, много се е притеснявала как ще плавам с такъв пияница. Аз се чудих дали да не пробвам сам да стигна до Канарите, но реших, че е по-добре да имам екипаж. Най-малкото се плаваше в район със засилен трафик и вахтите щяха да са дълги и изморителни. Имах няколко предложения от професионални шкипери, но цената ми идваше в повече за 6 дневно плаване, около 3000 EUR.  Йордан Русев от Сен Мартен, с когото се познавахме задочно, ме свърза с Георги Моллов. Идеята беше, Георги да дойде до Кадиз, да закараме моята яхта до Канарите, а след това със самолет да се върнем и да прекараме неговата от Франция. За съжаление, не се получи, той изчакваше от месец да се отвори подходящо време, за да прекоси Бискайския залив, не успя да намери място в марината, за да дойде до Кадиз и въпреки неподходящото време го прекоси сам. Викал е мейдей по радиото, но спасителите така и не дошли. Въпреки трудностите, успя благополучно да пристигне на Канарите.

Аз си намерих екипаж, чрез един сайт - испанецът Роже (той се смяташе за каталунец). Стори ми се най-подходящ от всички кандидати. Работи като инженер по поддръжката на туристически катамарани в Ибиза. В марината стана скучно вече. Стивън беше отплавал към Канарите, Стив се върна в Англия, остана Том, но той беше постоянно пиян. Надявах се, че като пристигне Жасмин, ще намали алкохола, но не стана така. Успях да се запозная и с нея. И една вечер, направих май голяма грешка, уж от добри чуства. Бях направил резервация за един Мишлен ресторант. Отидох до тяхната яхта, но само Жасмин се появи, Том отново е бил пиян. В ресторанта, Жасмин ми каза, че иска да се връща, не можела да търпи пиянството му, а аз положих големи усилия да я разубедя и май успях. 

След заминаването ми, на Канарите си чатих още малко с Том и Стив. Един ден, Том написа, че отплава и повече никаква вест. След около месец се чух с Роже и стана дума за тях, а той ми прати статия за заловена яхта с 4.5 тона хашиш, беше тяхната. Сега вече ми се изясни и защо искаха да правят ресторант на Карибите, най-вероятно да се изперат парите от наркотиците. Доста се шокирах, информирах и останалите, които ги познаваха. Елза и Рубен се притесняваха да не сложат яхтата им в някакъв черен списък и да си имат проблеми. Стивън се възмути, но каза, че е подозирал нещо, защото не можело един рибар да разполага с толкова пари и да има яхта, дори и в съдружие. Аз пък не подозирах нищо, изглеждаше ми нормално да могат да се спестят пари при 10 години работа в сурови условия, а и някак си не приличаха на престъпници. 

С Роже ни се наложи да изчакаме повече от седмица, подходящо време, за да потеглим. Не беше съвсем префектно, но реших да не се бавим, и една неделя, отплавахме от Кадиз. Бях леко притеснен, вече аз съм капитана, а и ще се плава в открит океан. Първите няколко часа, имахме перфектни условия, страничен вятър около 12 възела, яхтата на пълни платна правеше 6 и нещо, без големи вълни. За съжаление, не продължи дълго, след това вятъра стана насрещен, с големи вълни. Почти не успях да спя първата нощ от трясъците и подскачането, каютата ми е в предната част. На Роже, също не му понесе, май го хвана и морска болест. В следващите дни, нямахме късмет с времето. Вятъра изчезне, появи се за малко, колкото да вдигнем платната и след 15-20 минути, спре. Но пък си имаше силно вълнение. Роже не успя да спи много, казваше че все едно някой го блъска. Единственото, което му хареса бяха звездите. Вечерта преди да стигнем до Ланзароте, най-после се появи вятър, доста силен, попътен. На Роже му стана лошо и аз трябваше да изнеса цялата нощтна вахта. На следващия ден, се опитахме да влезем в Марина Ланзароте, но поради силния вятър, не успяхме. Аз се мъчих няколко пъти, после и Роже, но не се получи. По-късно вечерта пуснахме котва до Марина Рубикон. На следващия ден, пробвахме да си намерим място в марината, поне за един ден, да си починем, напазаруваме, но нямаше свободни. Използвахме случая докато зареждаме гориво, да отскочим до супермаркета, с разрешение от офиса. Но пък маринерото ни се развика след това. Следобяд, вдигнахме котва и потеглихме за Гран Канария. Имахме отново попътен вятър, но няколко часа преди да пристигнем, на автопилота не му харесаха вълните и започна да изключва. Наложи се да управляваме ръчно до марина Лас Палмас. Там отново нямаше места и трябваше да останем на котва. Само, че аз нямах двигател за дингито. Извадих късмет, че по това време М беше също в Лас Палмас и ни посрещна. Отскочи на бързо до Светльо Димитров и донесе един стар двигател с който Светльо е правил околосветската си обиколка и спаси положението. И така след изминати 2722 морски мили, най-после приключи първата част от моето околосветско плаване.
В следващата част - подготовка за прекосяването на Атлантика, прекосяване и обиколка из Карибите.