Половин месец в централна Португалия - море, излети и вкусна храна - Иберийски полуостров

Едно от хубавите неща в Германия е графикът на ваканциите - особено в Бавария, според мен е перфектен. На всеки 6 седмици има ваканция.

Само след два дни излизаме в лятната ваканция, която е само 6 седмици, на фона на българската, обаче за мен е идеална точно толкова, защото после през октомври ще имаме пак една седмица почивка.

През юни е т.нар. Pfingstferein, когато стотици се отправят накъде ли не. И ние така - този път към централна Португалия. Отдавна точех ножове, зъби и всякакви стрели.

Иначе в тази страна щеше да и не е за трети път - трети като за щастие, както някой някога беше казал. И си беше така - винаги бяхме на точното място в точното време. Нещо повече - буквално ни чакаха, за да започнат!

Сега като се замисля да го бях планувала като ПР нямаше да ми се случи.

Първото ни познанство с тази страна беше на един 1-януари в Алгарве и неговите красоти около Фаро.

Второто по случайност или не, беше като изпращахме старата и посрещахме новата година с най-пищната заря в света, казват местните - тази на остров Мадейра. Набюдавахме я от огромен кораб от океана, а пак на първо число от чисто новата 2024 се впуснахме от ранно утро да опознаваме родното място на Роналдо.

Него не го видяхме тогава, макар че оказа се е бил със семейството си, но пък го срещнахме пак същата година в Дортмунд на стадиона, когато на Европейското се изправиха един срещу друг Турция и Португалия. И ние бяхме част от португалската агитка. Макар и със закъснение навярно ще разкажа за тази история.

Но да се върнем към нашата юнска ваканция - 7-22 юни.

Пътувахме с Луфтханза от Мюнхен. Билетите ми се сториха скъпички, (почти 1600 евро за трима?! имали сме, дали сме, пътуваме в натоварен месец с още милиони от държавата Немция), но пък с кола щеше да ни трябва месец. Не е като Тоскана, която ей я де е - има-няма 800 км, на която се "посветихме" миналата юнска ваканция.

Още януари запазих апартамент между Порто и Лисабон - точно по средата. Градът е популярен за сърфистите - Фигейра да Фош (Figueira da Foz).

Популярно място за сърфистите, в което съвременно и старо се преплитат.

Изключително бюджетно - 840 евро за 14 нощувки. Първата нощувка ни “изгоря”, тъй като полетът беше късен и останахме в Порто (там кацнахме). Пак там нощувахме беше и финалната 15-та нощувка, за да ни бъде удобно за летището.

Предимствата на Фигейра да Фош - спокойно, добри цени, удобно като локация за повечето места, които ми бяха в листата (намира се точно по средата между Порто и Лисабон)

Недостатък - макар апартаментът да беше на първа линия до океана всеки ден си беше една малка тренировка от 2 км. на отиване и връщане. Добре е да се знае, че в тази част нямаше (вероятно, защото не беше започнал сезонът), зони с чадъри или шезлонги. Купихме един чадър, защото дори и на 24 си припича сериозно и си изгаряш бързо като пиле на грил. И си припомних колко е чаровно това - да копаеш дупка, за да забиеш чадъра, а той да литне нанякъде из плажа и ти да го гониж... да лежиш на пясъка, заровил лакят или пръсти…, да чуваш само песента на вълните и пригласянето на чайките - без излишна врява и шумотевица... някак се върнах в несебърските ми ваканции през 80-те и 90-те. Много ми хареса с една-единствената забележка - на някои малки заливчета няма тоалетни.

Иначе цените на кафетериите по и до плажа (не са много, но ги има) са същите като навсякъде - толкова нормални, че чак подозрителни! Не слагат надценки тия хора - не им пука за печалбата! На нашето заливче - няма музика, макар едно кафене да работеше непрестанно. Тихо и уединено! Не е за всеки вкус, осъзнавам!

Океанската вода. Много хора ми казваха, че в централна Португалия като цяло целогодишно е студена и не става. Аз съм Тома неверни, а и все пак имаме известна закалка от баварските езера. Първите дни (първият ни плаж беше на 8 юни), беше наистина ледена - като да идва от фризера. След това обаче някак се затопли и сутрините (при прилив) беше добре, но следобедите понякога пак ставаше доста студена (при отливите). Били сме на океана и в Мароко, но там беше доста по-топла, макар да беше през май.

Транспорт

Аз не обичам да се местя и винаги избирам едно място за “базов лагер” и оттам правим дневни разходки и излети, както казват в Германия.

Използвахме автобуси, болт и юбер - винаги сравнявахме цените и винаги имаше разлика в офертите - от няколко евро до по-сериозни суми от порядъка на 20-30 евро за по-далечни разстояния. Не съм ги ползвала на други места, освен в Германия - тук си струват ако са повече хора, иначе не бих казала, че е евтино, но на фона на таксита определено е в пъти по-добре.

Ако сте повече хора, например семейство, понякога с автобус дори може да излезе по-скъпо. Така например до Авейро с автобус беше няколко евро по-скъпо, отколкото с юбер на връщане, удобството е ясно.

Наехме кола за ден, с която посетихме Синтра. Беше безумно евтина - нещо от порядъка на 15 евро. Подлъгахме се да си вземем пълна застраховка - и се качи на нещо от порядъка на 40 евро. Оказва се обаче, че юбер е като “наемател” и всъщност колата беше на Herz. Оттам ни продадоха още една застраховка за около 40 евро, с която ни гарантираха, че ако нещо стане всичко ще се покрие, без да ни стопират пари по сметката и да ни ангажират с каквото и да било. Задържаха капаро от около 120 евро, което след седмица отблокираха, както ми бяха казали. Препоръчвам с две ръце, но без застраховката от юбер - по-добре само една от компанията, със сигурност е по-икономично.

Магистралите - няма такъв рай. В Германия, а и не само - в Австрия, във Франция, в Италия, са перманетни и километрични задръствания, а тук е както беше някога в България - спокойствие, тук-там някоя кола. Дали излиза по-скъпо с кола - не мисля, защото нашата беше малка и супер икономична и като сметна парите, които ни струваха билетите когато посетихме Лисабон и с кола до Синтра - може би дори е по-евтино. Недостатък - намиране на паркомясто, Синтра е еднопосочна и трябва да въртиш кръгчета. По-късно видях, че на гарата има паркинг и оттам шатъли, не си бях написала добре домашното за този град-резерват. Както се казва полезно за следващия път.

Гарите - впечатлена съм! Чисти, изключително добре организирани, подредени, с работещи тоалетни (в Бавария все по-често попадам на места, на които тоалетните просто са затворени). Шофьорите - само вратовръзките им липсват - спретнати и вдъхващи респект, автобусите - нови и комфортни, с интернет. На всяка гара има бариера и се допускат само автобуси. Има указателни табели къде може да се чака за болт и юбер, както и за такси или посрещачи. Най-голямото закъснение беше от 5-6 мин. Супер стройна организация и като добавим, че те возят - можеш да подремнеш, можеш да наблюдаваш гледките навън, да четеш... наистина си струва.

Имах голямо желание да пробваме и железницата, но така и не се отдаде възможност, но видях влаковете - приличаха на тези в България - старички, изрисувани с графити отвън.

И така по ред:

Фигейра да Фош - позиционирахме се за 14 нощувки в един малък апартамент. Излизаш и пред теб се изправя безкрайна плажна ивица, широка променада, на места с прекрасно възстановени старинни къщи, на места с такива, които напомнят на Ботев и Мария Луиза в София. Малки, спретнати ресторантчета, в които да се наслади човек на вкусна храна, поднесена с отношение, сякаш сте на гости на близки приятели. Много добро вино на цени, които още по-приятно те изненадват. Количеството е пак като да сте на гости, а не на ресторант.

Градът никак не е малък щом ни се налагаше да вземаме юбер и болт, с огромни зелени площи и паркове, с много места за спорт - от футбол и баскетбол до тенис. И децата тренираха непрекъснато обяснява защо Португалия се е заявила сериозно във футбола.

В кварталите е също зелен оазис - като джунгла от калии, бугенвилии и всякакви красиви храсти и цветя. На места има удивителни старинни имоти, които незнайно защо са изоставени.

Плажната ивица

Тя е различна от тази в Алгарве - равно е, няма скали в тази част, плажът е наравно с "първото ниво" на града, а след това следват стълби до второ и още до трето... и хълмчета разни...

...ситно бял пясък и безкрай! Тюркоазени води и пак безкрай!

IMG_E5306.JPG.36c2f654c4c77b8723db4ac92c1aa8ef.JPG

Такава палатка можеше да са наеме за 2 седмици на цена от 150 евро във Фигейра да Фош. Добър вариант заради вятърът, който понякога е наистина много палав

От нашия апартамент се разходихме в един по-скоро облачен предиобед. Повървяхме около 5 км до “завоя”, а след него тя продължаваше. Има пейки, има чешми. В околностите даже има водапади - не остана време за тях. Трябваше ни още една седмица.

IMG_E2907.JPG.1d97fe4b9dcead40f12fe094f8b77286.JPG

стара крепостна стена с гледка към океана, вляво беше малко заливче, което ни стана любимо. А в самата крепост имаше ресторант с невероятно меню

IMG_4294.JPG.d69ca1ec9486cab071713b55f397d417.JPG

нещо като местно плато - крилца, местни хрупкави сирена, разядки - изключителна вкусотия, Фигейра да Фош и ресторантът в крепостта

IMG_4328.JPG.d81d1e951709ee2c71cfd28fc924c22e.JPG

португалците обичат безкрайно кучета - всеки втори разхождаше четироного, но тази чешма ме впечатли искрено - на три нива - за животни, за деца и за възрастни

IMG_4351.JPG.bde6f5d7d71dadba930293e2d25165f9.JPG

IMG_4475.JPG.8e82b761cac8cb1872959f4631a0fc09.JPG

IMG_4381.JPG.f17648ffc8f78ca41e43a5be3f80957c.JPG

нашето заливче

IMG_5424.JPG.184bad1cb473a1ccdd6efc43dcc50474.JPG

глад за сладко в късни доби - в сладкарницата в 23 вечерта имаше такава опашка като да са пуснали банани в показния, за тези, които помнят старите времена

IMG_5627.JPG.d3d4c5d73146e0ec1eda27dd1280364d.JPG

до нашето заливче имаше един терен, на който бяха изградени шатри, а в тях вечер имаше нещо като фестивал - музика на открито, португалски групи, с определени менюта, а местните се събираха - големи компании и се забавляваха

IMG_5633.JPG.ffd3d6e1682712a0c7acfb775bd42322.JPG

потопихме се и в тази атмосфера с местни музикални групи

Фигейра да Фош, 21 юни

Какво друго посетихме:

Авейро + Коста нова (раираните къщи)

Авейро е изключително автентично място с пъстри лодки моигейра (ако правилно съм запомнила), приличащи на гондоли, които изпълват реката. Старият град е от онези със собствен дух, интересна архитектура - тук-там прекрасно възстановена, с така известните плочки алежу, тук-там се набива на очи някой скелет, който е изрисуван с графити, а покрива му е превзет от дива растителност.

Малки ресторантчета, капанчета, бутичета, сладкарнички. Чаровно място. Разположен е от двете части на реката. Ние започнахме от най-горната точка и стигнахме “докрая” където гондолите обръщат посоката.

Навсякъде се предлага Бакаляо - осолена риба треска, която се изнася в големи количества за Норвегия и Скандинавия.

Авейро е на лагуна и около него са солници, а в миналото това е била най-важната дейност, която е носила огромни приходи, както е известно.

С болт отскочихме до Коста нова - струва си определено. Много различно място - дива плажна ивица, природа и архитектура различни по мое мнение и много впечатляващи. По принцип когато търсех къде да избера да се нощува бях харесала именно Коста нова, но съответно цените бяха двойни. И са много по-високи винаги.

Caldas da Rainha - на това градче едва ли щяхме да отделим време ако не беше да се прехвърляме. До там пътувахме с автобус, а от автогарата взехме кола до Обидош, който е на около 10 км. Понеже пресякохме града и ми се стори приятен, когато се връщахме решихме да се разходим. Попаднахме на някакъв фестивал (по случай националния празник на страната) в една централна уличка до гарата, с чадъри, цветни пейки, музика, коктейли. Обещаваше да е интересно вечерта, но ние бяхме “вързани” с разписанието на автобуса, така че пропуснахме.

Обидош Obidos - вижда се прекрасно и от магистралата, особено вечер като е осветено. С онзи неподправен чар и атмосфера. Бели къщи с жълти и сини детайли. На един малък хълм с чудни гледки. Обядвахме заек в един керамичен съд, напомнящ нашите гювечета, но голям и отворен.

Градчето се стягаше за някакъв фестивал и на крепостта се изграждаха декори. Пихме така известния ликьор в чаши от шоколад. Беше като някой с онова копче да ни е преселил в друг, отминал свят. Имаше туристи, но не и онези тълпи, които напрягат. Имаше атмосфера. Имаше дух. Имаше нещо специално, което ти оставя онзи траен послевкус.

Коимбра - най-близката точка до Фигейра. Средновековната столица на Португалия, старинен университетски град, по който се спускаш и изкачваш. На “върха” е университетът, разположен в някогашния средновековен дворец - най-старият в страната (1290 г.) и един от най-старите в Европа. Естествено в листата на ЮНЕСКО не само заради камбаните, които регулират академичния живот още от 16 в., а и заради науката и историята - дал е много и навярно ще дава още. Историческият център датира от мавритански времена - калдъръмени алеи, малки улички, които отвеждат до "горния град" или до "долния град", до различни декори и епохи. До малки занаятчийски работилници с прекрасни сувенири. Ние бяхме истински късметлии и попаднахме на някакъв автентичен ритуал край катедралата. Просто се спуснахме от университета по калдъръма надолу и се оказахме там - на сцената на събитието. Буквално ме чакаха да пристигна и започнаха с програмата - танци, в които участваха три поколения. Пееха и танцуваха, танцуваха и пееха. А през това време от другата страна на катедралата заприиждаха гости - стилно облечени. Дамите с красиви рокли и всяка с шал на раменете (най-практичното облекло в Португалия) и мъжете в костюми. Стилни и красиви. Очертаваше се сватба. Булката пристигна не в някаква модрена лимузина, а в Käfer. Е, не бръмбар естествено, а прословутата марка на народа WV, natürlich.

Други деца репетираха за някакъв финален концерт на китарите и електрическото пиано.

А ние, ние просто бяхме част от декора на едно малко семейно ресторантче, в което за първи път в Португалия опитахме полу-сурови скариди с портокали - блюдо очевидно добре познато за гълъбите, които се опитваха да ни превземат чиниите.

Коимбра е артистичен град с множество "сцени" и различни декори. Прекрасна гледка към неговата старинна част се открива от търговския център от другата страна на реката. Ако имаше възможност със сиурност бих му "посветила" поне уикенд и съм сигурна, че пак щеше да остане още неизследвана територия.

Лисабон - този път беше просто една опознавателна обиколка из централната част и в Стария град, където е замъкът. Лисабон е невероятен като наследство, но недостатъкът на всяка столица е лудницата. А може би в това пък се крие неговият чар. Контрастен е! Чаршията по земята, музикантите на всяка крачка, електроколите във всякакви разновидности - от ретро до спортни. Лисабон си има своя специфичен облик и дори и това, което боде очите, пак ти харесва. Макар че имам книжка от 30 години и съм на волана от ден първи със стотици хиляди км, освен това съм била с кола във всяка държава в централна, западна, източна и по-малко в южна Европа, при това по няколко пъти, включително и с обратно движение като Лондон, има няколко места, на които не бих шофирала - Лисабон, Порто и Истанбул. Не ме питайте защо - стори ми се просто твърде стресов трафикът.

Скитахме се напред-назад в централната част и изведнъж се оказахме пред катедралата Св. Антонио - предстоеше да изнесат фигурата и се бяха събрали както местни, така и туристи. За този светец научих когато посетихме преди време Падуа и тамошната красива базилика, която носи неговото име и в която се пазят неговите мощи. Св. Антоний или Антонио, е роден в Лисабон, но умира в Падуа. Получава още като дете богословска и философска подготовка. През 1219 е ръкопоолжен за свещеник в Коимбра. След това се присъединява към франсиканския орден и заминава за Мароко. Корабът обаче претърпевя корабокрушение и той се оказва край водите на Италия. Приема това за знак Свише и остава в Падуа докрая на дните си. Покровител на бедните и болните, на сираците - Св. Антоний е символ на милосърдието.

Синтра & Кашкай

До Синтра стигнахме с кола под наем - малка азиатска сапуниерка, супер удобна, но този природен резерват е най-добре да се обикаля пеша. След две обиколки (улиците тук са тесни и има места, които са еднопосочни), намерихме един “двор” в “джунглата”, на който паркирахме. Оказа се мини-хотел с ресторант, а домакините предлагаха и превоз до замъка Пена. Офертата включваше - безплатен паркинг ако обядваме при тях. И не защото ни излезе по-изгодно, а защото наистина се оказа вкусно това, което хапнахме, го препоръчвам.

В края на деня се отбихме за разходка и до Кашкай - поредното изключително симпатично и автентично градче на брега на океана.

Всъщност всяко място в Португалия, което видяхме има свой облик и атмосфера и нито едно от тях не си прилича с другото. За разлика от Бавария, която също е красива, но в един момент имаш усещането, че всичко си прилича като да си на едно и също място.

Последната вечер - беше петък и беше обичайно по-пълно. До плажа имаше изградени нещо като сцена и палатки. Предишните вечери така и не стигнахме до тук - оказа се нещо като летен фестивал. Португалска съвременна музика, а местните пееха с групите. Палатки, а в тях нещо като Октоберфест - пейки и маси, на които хората похапваха, пееха, вечеряха и се веселяха. Вход безплатен. За децата имаше отделни забавления.

Порто - това беше градът-домакин, който ни посрещна и който ни изпрати. Оттам започна нашата ваканция, там и завърши. Нощният живот е невероятен, атмосферата е много приятна, обаче дневно Порто е просто магия. Нагоре-надолу, улички като лабиринти, старинен трамвай, кафетерии и малки ресторантчета с отбрани вина и специалитети. И неговият Стар град е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Още в полунощ с таксито от летището към гарата ни хареса безкрайно много. Толкова жив, толкова с настроение, че не ти се иска вечерта да свършва. Спонтанно и в последната минута на пристигане наехме някакъв тип хостел в централната част. Оказа се къща на 300 години. Бяхме в крилото с "екстри" - самостоятелни баня и тоалетна. На пешеходно разстояние от редица градски забележителности като Glockenturm Torre dos Clérigos in Port

Тогава не успях обаче да се запозная с Рибейра - това е мястото, което кара всички да танцуват, да летят и да трептят на друга честота. До там обикновено се стига по удивителния и впечатляващ мост Понте - дълъг 380 м. и висок 60 м. на неговото второ ниво се движи железницата. Впрочем Португалия ме впечатли с тези съоръжения още първият път. Страната е като урок за строителните инженери - толкова много съоръжения, които свързват единия и другия бряг.

Последната вечер също нощувахме в централната част, в прекрасно просторно студио на метри от повечето градски забележителности като Ilgreja dos Carmelitas Descalcos.

Край реката е като да си попаднал във филм на Джеймс Бонд - подскачат водни скутери, гондоли, пъстри лодки, корабчета - а целият този спектакъл може да се наблюдава от хълма, където се намира Palacio da Bolsa & Mercado da Beira Rio.

Графитите и тук са на ниво галерия и изкуство. Обиколката с историческия трамвай - като онзи в Лисабон, също си заслужава. Нагоре-надолу, и пак нагоре- и пак надолу. Това е Порто. Това май са и повечето места в Португалия. Хълм, равнина, хълм. Да имаш крака само да те водят и душа, която да ти казва накъде. Дори и сега, когато пиша, пред мен изплуват всички места - като в онези стари ленти - щрак и се появява следващата картинка.

Порто наистина има удивителен дух.

Опитахме разни гурме неща за обяд в едно малко ресторантче. Пихме коктейли край реката. После се върнахме за вечеря в един приказен ресторант, в който в кухнята се оказа, че работи българка. Беше и приключила смяната и не успяхме да се запознаем, но колегата й, беше добре запознат с България.

И понеже на мен пазарът не ми стигна (бях си набелязала някои неща, но за мой късмет всички бяха затворени) в края на деня се отправихме към търсене на някакъв търговски център. Имало защо - той се оказа на улицата, по която се провежда шествието за Sao Joao - изключително пищно със стотици участници в костюми.

Какво ме впечатли в тази страна?

Природата е ясна - дива и запазена. Архитектурата - специфична, на места съхранена, на други в очакване.

Хората. Съзнавам, че когато си турист си в състояние да не сваляш розовите очила и да виждаш всичко през онази красива бленда и че ако живееш повече от 5 години там ще ти изплуват 101 причини да теглиш една нашенска, но хората наистина са различни.

На много места просто те питат - как си, наред с поздрава добър ден или добър вечер. Португалците ми се сториха лежерни натури - не бързат, не се юркат, говорят по между си, спокойни, усмихнати, някак естествено, а не със служебна усмивка "тип за шефа". Независимо дали има опашка на някой щанд и чакат много хора или няма никой, те просто си говорят по между си.

Вкусна и прясна храна, на много разумни цени. Както за обяд, така и за вечеря - автентични и запазени рецепти. Така например в един ресторант във Фигейра ядох шишчета от скариди, гарнирани със сготвено зеле с трохи. Навярно някаква тяхна рецепта. В Лисабон ядох огромна порция октопод с картофи само за 25 евро. В Синтра хапнахме превъзходна паста. В Кашкай открихме стара сладкарница с превъзходни десерти. Във Фигейра ни сервираха невероятни бургери с антипасти, поднесени по изключителен начин. Пак там открихме чуден ресторант, в който телешкото се носи на загрята плоча и човек си го допича сам. В друго място пък имаше огромни плата - на два-три "етажа" от морски дарове. Пробвахме "перседес" - прилича на кокоши крака, а всъщност се оказа скъпо ракообразно, на което в Испания цената по някои пазари достига 200 евро за кг.

За 15 дни попаднахме само на едно място за обяд, което не ни допадна и то защото персоналът изглеждаха като ученици - сервираха основното преди салатата, а супата за десерт. Бяха наистина много неадекватни, но пък мили и цените бяха като за стол.

Във всеки град имаше имаше много добри места с много високо качество, а сметката накрая винаги беше приятна изненада. Ние живеем в Мюнхен - един доста скъп град, в който половинка бутилка вода отдавна е 5 евро, а в Португалия бяхме впечатлени, че бутилка вода от 1.5 литра, не половинка, рядко в ресторант струва повече от 1.50 евро. За цените на виното - още по-приятна изненада с изключително качество. Чаша вино пак в Мюнхен е минимум 6-7 евро в ресторанти, в Португалия рядко надхвърляше 3.50 и то за двойно количество. Ще кажете, че страната е винопроизводител, Германия да не би да не е - долините на Мозел и Рейн отдавна са на винената карта, но тук стандартът е друг и надценките навсякъде са не 100, а около 300-400 %.

И като добавиш природа, гледки, история, какво повече да искаш?!

Юни се оказа изключително благодатен на събития в Португалия - националният празник на страната, Св. Антонио, Sao Joao, мотосъстезание край Атлантическия бряг, маратон - всеки ден все едно бяхме някакви важни особи и някой се грижеше за нашия календар с интересни предложения.

Централна Португалия

Две седмици са перфектни за лятна ваканция. Аз не съм от хората, които само да се излежават на плажа - трябва да има движение, по възможност много - колкото повече, толкова повече. Но и по някое време имам нужда от бутон пауза, за да си починат сетивата. И мисля, че тази ваканция успя да постигне точно този баланс и комбинация.

AWIV6503.JPG.08a2f7958c3519e2b030a13218faf837.JPG

някъде в последните минути преди да кажем чао на Лисабон

Наред с всичко най-приятно ми беше когато, говорейки с местните разбирах, че знаят за България. Повече за Ивайло Йорданов и за Емо Костадинов, отколкото за Балъков. Но нямаше някой, който да не знае къде е България. Някак ти става приятно от това, ласкаеше ни по един особен начин, защото всички произнасяха името на страната ни с абсолютно уважение.

Къде ще се върнем?

Почти навсякъде!

Задължително ще направим посещение на Порто и ще комбинираме с винената долина и Брага.

Задължително пак ще включим и Синтра с нощуване в някое автентично студио. Estoril е в плановете за следващия път, както и Sines, Lagos и разни други малки, но китни места в тази част на страната.

Кашкай почти привечер, когато слънцето все още е високо и хората са по плажа

До университета в Коимбра е библиотеката и това е терасата с чудна гледка

Обидош - от онези бело-сини селца

Обидош е като декори за фотосесия

тази къща бе най-сниманата, направо "битки" се водеха за едната снимка

и този трон е в Обидош

танцувам с вятъра във Фигейра да Фош и неговото "второ" ниво, над плажа, на което са повечето ресторанти и малки бутици

циклама - тематично в Авейро

ето ги тези плавателни съдове, които приличат на гондоли, но се наричат моисейра

Коста Нова е това - или "раираните" къщи - така ги кръстих аз

плажът край Коста Нова, до Авейро са само 7-8 км

в старата част на Авейро е много пъстро

във Фигейра да Фош в опознаване на вътрешната част

и така попадаме на една разкошна къща, потънала в бугенвилии и хортензии

Станцията на влаковете на площад Росио в Лисабон

университетът в Коимбра

и пак там - най-старото учебно заведение в Португалия

из Стария град на Коимбра и неговите засукани артистични улички

Обидош и неговите цветни контрасти

Caldas da Raihna

Порто - нямам търпение да се върнем

в мексикански стил, а лежанката за плажа закупих от Алди във Фигейра да Фош и се събра в куфара дори

на "завоя", след който промендата няма край

единствените скали в периметър 6-7 км

Авейро - прекосихме го от край до край

и това е Авейро

наричат Авейро Португалската Венеция

Пъстрото Авейро - там, от другата страна открихме чудна сладкарница, в която опитахме много местни сладкиши

Фигейра да Фош - докато синът ни си правеше сутрешната тренировка от 8-10 км тичане, ние се разхождахме около него за подкрепа

ето такива изоставени, но изключително красиви фасади има навсякъде с плочки Алежу - запазената португалска марка

и графити - много графити

акценти пред малък бутик

ъглов графит във Фигейра

океанът - понякога толкова тих и спокоен

Фигейра - тази част беше като шахматна дъска - малки, насечени улички

тази червена риба е фантастична, открихме я и в Мюнхен, но само по местните пазари. В магазините за съжаление е много бедно откъм предлагане - четири-пет вида и това е

удивителна керамика, при това на много достъпни цени

електроколите са навсякъде в Португалия - нещо като мини хоп он, изключително удобни и разбира се не замърсяват. Отдавна ми се иска такива да направят и в Пловдив за Стария град

и това е от Фигейра, умишлено публикувам повече снимки, защото мястото не е така популярно като другите

Авейро

артистичното Авейро

по улиците на Caldas da Raihnа

градски фестивал, предполагам, че по повод националния празник на Португалия 10 юни, Caldas da Raihnа

португалски символи

гледките в Обидош

поглед към Обидош от магистралата

заешко с картофи в нещо като гювече

Обидош

университетът в Коимбра

Коимбренски ритуали

пред катедралата в Коимбра - малка сцена на открито с местни танци

и сватба

в "долната" част на Коимбра

Жакаранда е това дърво и го видяхме в пълния му блясък навсякъде в страната. В Лисабон от колата мернах една уличка, на която от двете страни имаше и се образуваше невероятна лилава алея. Нещо като сакурата в Япония и вишните в Бон. Мирише изключително приятно.

Лисабон - контрастен и аристократичен

Статуята на Исус този път е видяхме отдалеч

ето го и негово Величество "Трамваят" - една от атракциите на Лисабон, за която се вият дълги опашки

цветните електроколи тук-тук или авторикша - предпочитан транспорт в цялата страна

признавам - не се наемам да шофирам в Порто и Лисабон - стори ми се голяма лудница, но трябва да призная, че шофьорите са с висока култура - стоиш пред пешеходната пътека и си снимаш нещо или просто блееш, а колата вече е спряла и те чака. Очаквах да е нещо като в Италия - джаста-праста, но всъщност нивото е по-добро дори и от Германия

до асансьора Санта Жуста е този грасив графит

и за асансьора има опашка

замъкът Пена в Синтра

топличко беше много за катерене из замъците в Синтра, но пък имаше и места като в "джунглата" прохладни и с дебели сенки. Синтра освен малко и автентично градче с няколко замъка, е и природен резерват

замъкът Пена е построел от крал Фердинанд II, който е чичо на българския цар Фердинанд

билети за Пена се купуват онлайн или на място от автомати. Всичко е с много добра организация и става бързо

Синтра заслужава минимум един пълен ден, а навярно два още по-добре, за да се усети атмосферата и духа. Най-добре е ако се идва с кола да се остави на паркинга при автобусите и оттам с шатъл. Ние се качихме с тук-тук, защото загубихме повече от час да търсим къде да паркираме. За трима души платихме 75 евро отиване и връщане. Имахме чуден гид, който спираше за снимки и ни разказваше интересни неща за Синтра

до Коимбра отидохме с кола от юбер или болт - нямам спомен вече и на път в движение видяхме това малко селце със старинна крепост. После исках да се върнем, но всъщност така и не остана време

Порто и едно малко ала гурме ресторантче - графитите вътре бяха също впечатляваща

и една мацоранка някъде там из калдъръмите

мостът дом Луис, който свързва двете части на Порто. Между другото още първият път когато пресякохме Испания и влязохме в Португалия в посока Фаро бях впечатлена от мостовете - изключителни съоръжения в цялата страна.