Див и силно култивиран, дълбоко свързан с традициите и все пак "подправен" със съвременни акценти - регионът на север от Порто и нашата най-северна точка в обиколката ни открива две Перли в Португалия - Брага и Гимараеш, наричани още съкровищницата на северния регион. В Гимараеш е създадена Португалия през XII в., а двата в града се съчетават историята, църквата, кулинарията и щипка съвременна самоувереност. Защо - останете за да видите
Брага стартираме с една забележителност на хълм, ок. 6 км източно от града - Бом Джезуз, сам по себе си забележителност, колкото цял град.....
И така, след много завои, разногласия с GPS-a и трудни разминавания с туристически рейсове се оказваме пред тази сграда....
.... и започваме да питаме поред всеки португалец къде е Манастирът Бом Джезус, нищо че всеки ни казва - това е Бом Джезус. Ние търсим много стълби и не вярваме, че местните разбират добре английски...
...разбира се накрая се убеждаваме, че английският на португалците е не по-лош от нашия и съзираме дългоочакваните стълби.....
преди това решаваме да влезем в скромния Бом Джезус, преди да.....
.......ами да поемем по стълбите надолу, и после пак по тях - нагоре (колата ни беше горе). Температурата е 28 градуса, в 15 ч. следобед. Тук трябва да отбележим, че сериозните поклонници правят изкачването на колене...
Всъщност, изкачването (пеша, не на колене) не е толкова трудно, колкото изглежда, и човек има шанс да види параклисите и алегоричните фонтани, които украсяват всяко ниво от стълбището към Манастира Бом Джезус
Пред портите на град Брага
Катедралата (Sе), разположена на Росиу да Се, пешеходна, слънчева зона, изпъстрена с множество кафенета и заведения
Напускаме Брага през една от забележителностите с голямо значение за града - Porta Nova - арката от XVIII в., която някога е отбелязвала входа на града
След по-малко от час път сме в Гимараеш - мястото, където е създадена Португалия през XII в., и който град с рядката си архитектурна хармония е включен в списъка на световното културно наследство.
Симпатичният площад Ларго да Оливейра
Само един скок през привлекателна пешеходна аркада и се озоваваме на площад Сантяго, около който се намират старите зали на Градския съвет, а отсреща е църквата "Носа сеньора да Оливейра"
В далечината е музеят "Алберто Сампайо".
На снимката - единият от петте останали от първоначално изградените седем броя издигнати през 1772 г. параклиси, а в този се намират т.нар. "изваяни фигури на страстите"
Друга голяма забележителност е Дворецът на херцозите в Браганса (в Гимараеш), укрепен дворец с тухлени похлупаци на комините
Почти разрушен до основи през XVI век, когато кралският двор се премества оттук, той е възстановен през 30-те години на XX в. в оригиналния си вид от XV в.
Параклисът "Сан Мигел до Кащело" - говори се, че е бил покръстен от Алфонсо Енрикеш (първият крал и основател на Португалия)
С красиво украсени с азулежу отвън сгради напускаме Гимараеш, за да поемем към Коимбра, където отново ни очаква българска следа, и не само....
Третият по големина град и първа столица на Португалия. Днес, един студентски град с най-елитните университети в Португалия, а правнучката на Цар Асен II е единствената жена, погребана в тази катедрала в Коимбра, която има символно значение за португалската държавност. Саркофагът й е украсен с двуглави орли, а скулптурата й е сред най-изучаваните паметници на португалското готическо изкуство.
Всичко за българската следа в Коимбра - сме научили от този форум и ни беше интересно да го проследим сами....
Започваме с Новата катедрала (Se Nova), разположена в непосредствена близост до Университета
А ето ни в двора на Университета, пред портите на Старата Библиотека
Студентите празнуват преди да излязат в сесия с ритуално хвърляне на черните си наметала и изгаряне на жълтите панделки, за да да се отбележи тежкия месец на учене, и като оправдание за тежките гуляи, предшестващи усиленото учене
Параклисът Св. Михаил, достъпен през юридическия факултет
Стените са частично покрити с азулежу (характерните португалски плочки), но най-значим е този орган с неговия резбован и изрусиван с китайски мотиви корпус. Защо китайски мотиви - не ме питайте, историята мълчи.....
Влизаме в Старата Библиотека... Колко да е стара? Ами, скоро е навършила половин хилядолетие...
Леко изнервени след Св. Франциск в Порто, и освен нас маса други гости от белия свят, вадят телефони и снимат, явно бидейки на принципа, че 9 евро вход, забрана за снимаме и 3 евро картичка е несъвместимо..
Книгите са зад сериозни прегради.... ...а до някои от тях се стига със стълба....30 хиляди тома древна литература се съхранява в Старата библиотека и 5 хиляди ръкописа.....
Прекосяваме моста и сме от другата страна на Коимбра - в долния град
Стигаме до Старата Катедрала в Коимбра, където е саркофагът на Доня Ватаца Ласкарис - правнучка на Цар Асен II
Ватаца е придворна дама на светата кралица Исабел Арагонска и пристига в Португалия през 1282 г., когато Исабел се омъжва за крал Динис. Впоследствие е педагог и политически съветник на дъщеря им Констанс, която пък става кралица на Кастилия.
Последните десетилетия от живота си Ватаца прекарва в Португалия, където създава свой малък двор в долината на Урике. В Синиш е издигната чешма-мемориал на мястото на църква, построена от нея под името Nossa Senhora das Salvas. Сега там е църквата на Васко да Гама, построена именно върху Ватацината църква с леко променено име: Nossa Senhora das Salas
Погребана е в Коимбра, където в последните години от живота си споделя компанията на кралица Исабел. Двете благородни дами живеят в покоите на кралицата в Стария манастир на Бедните Клариси /женски францискански орден/. Умират в една и съща година - 1336 г. Ватаца избира да бъде погребана в Старата катедрала в Коимбра. Света Исабел е погребана в Стария манастир на Кларисите, а след канонизирането й е преместена в Новия манастир на Кларисите. И двата манастира са от другата страна на реката Мондугу - срещу Медината /стария град/. Старият манастир е музей, а в новия ще се натъкнете на нечувано богатство - като за светица...
За тези, на които тази история ще се стори любопитна, Ватаца Ласкарис е една от дъщерите на Евдокия Ласкарина Асенина - дъщеря на Елена Асенина и Теодор II Ласкарис и внучка на Иван Асен II и унгарската му съпруга Анна-Мария Арпад. Евдокия е сестра на царица Ирина, чието изображение познаваме добре от стенописите в Боянската църква.
Евдокия е омъжена във Вентимиля, децата й са родени там. Впоследствие тя заминава с момичетата си в Арагон и оттам започва историята на Ватаца Ласкарис, която тръгва 13-14 годишна като другарка и придворна дама на кралица Исабел
Ето ни отново в долния град на Коимбра, където се намира църквата на Светия крътс, основана през 1130 г., вътре се пазят грониците на първите двама португалски крале - Алфону Енрикеш и Саншу I
Взимаме си довиждане с Коимбра, за да потеглим на юг, мястото за което непрекъснато е питат - кога ще покажеш снимките от плажовете и скалите......, ами предстои: )
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега