ПОРТУГАЛИЯ - ПЪРВА ЧАСТ: от Лисабон до Порто

За Португалия мога да споделям и пиша хиляди страници, вероятно томове.

Всички знаете колко информация има само тук, във фотодневника, която касае най-вече маршрути, билети, градски транспорт, цени, магистрални такси, рентакар в Португалия: http://magelanci.com/topic/6187-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB-%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D0%B9/page-7#entry151453

В този пътепис, ще се опитам да не съм толкова подробен, обещавам. За всякаква информация съм а разположение.

Започвам с планирането: малко окъсняхме, по традиция, с резервациите за самолет. Докато преглеждах скайскенер и всякакви други лоукост оферти, пресмятах багажи (12 дни бяха, все пак е трудно само с по една раница), то не остана изгоден полет. Тъкмо по това време (краят на април 2016) България еър възстанови полетите към Лисабон - всеки четвъртък, от полунощ до към 5 сутринта, на приличната цена от 1300 лв. за двама души. Не само че датите не ни устройваха (да, бяха точно 12 дни, не повече, но и не по-малко), но и бяхме предвидили да тръгнем 7 дни преди старта на директните полети. Така е, който има дете (и куче) ме разбира, а който чака второ - съвсем ).

В крайна сметка, спряхме се на полет до Франкфурт с престой от ок. 5 часа, а в Лисабон кацахме в 15 ч. местно време, което беше супер. На връщане отново имахме 5 часа във Франкфурт и прибиране в София около 20.00ч, което също беше повече от поносимо. Нямаше нискотарифен полет, следователно, нямаше сериозни ограничения в багажа, и същият заминаваше директно към Лисабон. Поради това Франкфурт беше наш за няколко часа. Дали се възползвахме? И още как! Благодарение на форума бяха разучил какво можем да видим в града, какъв транспорт ни трябва от летището до центъра, цени на билети и места, откъдето да ги купим.

На отиване времето беше... не особено хубаво, но това не ни попречи (3 градуса, на връщане обаче - 20 градуса). Снимките са комбинирани - както от престоя на отиване, така и от престоя на връщане.

Ритъмът на Франкфурт е много приятен. За пръв път стъпвах в Германия, и впечатленията са ми повече от добри!

Блестящи небостъргачи, Централната банка и скъпи ресторанти, но Франкфурт не е само това-)))

Дълго преди да стане град през 794 г. Франкфурт е бил търговски център. Още от XII в. търговци от цяла Европа са привличани от солидния пазар на града. Крал Фредерик I е коронован във Франкфурт през 1152 г. и неговото завещание въздига града пред Германия и света.

На снимката, ако не се лъжа е 200-метровата кула Майн. Има опция да се изкачи - не се възползвахме.

Бомбардировките през 1944 г. разрушават 80% от града. През следващите десетилетия Франкфурт е изграден наново, но реконструкцията на площад Рьомерберг (Römerberg) не е завършена до 1983 г.

Отвъд този симпатичен мост, окичен с хиляди катинари за любов се намира къщата на Гьоте, поради липсва на време (и двата пъти ни чакаше самолет) не успяхме да я видим

Качихме кулата на катедралата

Най-старият район на града, Алдщад (Aldstadt), има сгради, издигнати в периоди, вариращи от Средновековието до към XVIII в. Тук е и прочутият площад Рьомерберг

На път за Лисабон

Летището на Лисабон е свързано с метрото, чиято спирка пък беше близо до хостела ни, който беше на добра локация. Само да вдишаш глътка въздух от Лисабон и сякаш те обзема магията на града, на предстоящото очакване. Пулсът е очарователен - гостоприемен, подканящ, уютен и красив.

Първата снимка е от намиращия се близо до хостела ни булевард на свободата (liberdade). Навремето това е било "стъргалото", когато всички са излизали на разходка да покажат одеждите си, да бъдат забелязвани и да за забелязват: )

Централна гара Лисабон - Rossio, намира се в центъра на центъра на Лисабон, и ако това ви звучи непрактично, то нека е ясно - всички влакове минават под тунел за изход от столицата, няма гара Подуяне, няма гара Искър и тецове наоколо

Първото от няколкото произведения на учениците на Айфел - елеваторът Санта Жуста в Лисабон, който ви изкарва направо в друг квартал - убедете се сами на следващата снимка....

няма шега, по този мост се озовавате на съседен хълм в Лисабон, или иначе казано - от квартал Байша (търговските улици) отивате в Шиадо (кварталът на изкуството)

Археоложкият музей

Гледки от елеватора Санта Жуста

Триумфалната арка в Лисабон - Целият площад е с лице към река Тежу, а интересното е, че това е било кралски дворец до 1755 година, когато двореца се мести в Белем.

Историята е твърде интересна: последния ден в офиса, принтирайки всички карти (метро, кратки разходки и пр.), забравям да принтирам точно картата с упътване от центъра до ресторанта.

След като два месеца ме спмаваха по мейл разни португалски съобщения и реклами, от ресторанта, около 19 ч. получавам sms, ако няма да ходим да канселираме резервацията поради големия интерес. Без колебания я канселирахме, изобщо в този първи ден не знаехме как ще се оправим в Лисабон. Оказа се, че на sms-a хората са си написали точния адрес, случайно го поставих в навигацията на телефона ми, която по принцип много не работи без интернет, но някак си на картата успяхме да се ориентираме (offline), и правейки си вечерна разходка точно в 21 ч. (часът на отменената резервацията) се появяваме на портите на въпросното заведение. Посрещат ни много любезно и ме питат за име, казвам - Станимир, ооо, отговорят те, но защо канселирахте резервацията преди 2 часа?! Обясняваме им, те се смеят на съвпаденията и веднага ни намират маса. За пръв път ще слушаме фадо, ще ядем риба годфиш (ако разберете каква е – да ми кажете, вкусна е) и октопод, който тук именно беше в консерва…….и най-безсрамно ни сервираха на масата: )))). Фадото е по-тъжна и меланхолична музика от испанското фламенко.

Манастирът Йеронимус в действителност е върхово постижение на португалската архитектура. Той е решен изцяло в местния, популярен през 15 век, Мануелински стил, кръстен на името на крал Мануел I.

Монументът на откривателите. Оттук са тръгнали колонизаторите не само на Бразилия, но и на Мозамбик и Индия. Да, разбира се - и Васко да Гама

Ето и самият мост, копие на моста в Сан Франциско, кръстен Васко да Гама

Торре де Белем или иначе казано кулата, която преди земетресението през 1775 г. се е намирала доста по-навътре в океанеа и служила за наблюдателница - осигурявала е идеален изглед към четирите посоки в окена

Трамвай 28 разбира се, за вечерна разходка из квартала Байро Алто....

Театърът в Шиадо, изморени и към хостела, на другия ден поемаме към Синтра, близко градче до Лисабон

Нататък продължаваме със Синтра, след проучване си направихме еднодневна екскурзия до този приказен град

Първата забележителност - крепостта на Маврите, останки (и то какви) от нашествието на маврите в Испания и Португалия

Дворецът Пеня отблизо - малко известен факт е, че тук също има българска следа - прачичо на Симеон II, български цар, управляващ чрез Регентски съвет, поради непълнолетие, и в близкото минало прайм министър, е построил този луд, цветен и луксозен дворец: )

Спалнята на Фердинанд Кобургот (пра-чичо на Симоен) е била наистина луксозна

Стигаме до Националния дворец, който се намира в центъра на Синтра. През Х век на това място бил построен дворец от маврите, който служел за тяхна лятна резиденция. Днешният облик на двореца е от ХIV век, когато крал Жоао І извършва цялостна реконструкция. Вътре се намира една от най-богатите колекции от мавритански плочки в света

Националният дворец е облицован с азулежу - богатство на Португалия

И може би, най-пренебрегваният дворец в Синтра - Монсерат! Разбира се, Кинта де Регалейра е друго уникално място в Синтра, което не успяхме да видим, но във фоторазказа съм описал как може да се видят всички пет забележителности в Синтра за един ден.

Следва отново Лисабон и замъкът в Алфама - Свети Георги, разположен на един от седемте хълма в града

Кристо рей, е построен, както пише във всички пътеводители - като нагла имитация на статуята в Рио, в Бразилия; обърнат към Лисабон, той пази столицата от нови земетресения...

Може (а и е препоръчително) да се качите до върха )

Паркът на нациите, построен заради експо '98, гордо се вее и BG флаг На път сме за някогашния най-голям океанариум, откъде няма да ви досаждаме с много снимки ))

В дъното на снимката - най-дългият мост в Европа - Васку да Гама

Обидуш, Фатима & Баталя

На път за Порто, денят минава не само в броене на километрите по магистралата, а и през 3 отбивки, 3 завоя, отвели ни до 3 легендарни и емблематични за Португалия места.

И този път, макар и косвено ще открием допирни точки и с България - в една история за 3 овчарчета, която стъпва на тънката линия между легендата и действителността. История за трите пророчества на Фатима, последното от които е оповестено от Папа Йоан Павел II само преди 15 години!

Истина или легенда - преценете сами, а сега ни следвайте )

Село Обидуш е първата отбивка по пътя - реално представлява един мавритански замък, от който са останали основно стените, и който е бил построен от Дом Динис I за неговата съпруга.... (а днес мъжете подаряват порше и силикон, градация!)

Селото може да се обиколи по два начина - по стените на останките от замъка.....или по неговите малки и тесни улички, където може да пиете черешов ликьор, който днес сипват срещу 1 едно евро в шоколадови чашки. По био-еко от това здраве му кажи - изпиваш питието, изяждаш си амбалажа.

Влизаме в едно от може би най-интересните места в Португалия - Фатима. На снимката - паметник на Трите овчарчета...

През 1915 г., точно на 13 май, легендата разказва, че Св. Богородица се явява на 3 овчарчета от Фатима, като им казва, че в периода до 13 октомври ще им разкрие 3 пророчества..... ("Пророчествата на Фатима"). Видението дава на децата 3 писма с предсказания за събития, които ще се случат през идните години, включително им обяснява, че само едно от тях ще доживее до дълбока старост (така и става, Лусия умира през 2005 г.)...Всяко едно от получените писма е трябвало да се отвори в конкретна година. По това време обаче Португалия не е религиозна страна и никой не взима сериозно тези събития.

Едва през 1935 г .от Ватикана дават нареждане на Лусия (оцелялото овчарче) да разкрие пророчествата.... Лусия пише писмо до Ватикана с условие, третото Пророчество да не се разкрива преди 1967 година...При отварянето на първите две писма става ясно, че Дева Мария е разкрила на пастирчетата пророчества за ключови събития на ХХ век. Сред тях са краят на Първата световна война, началото на Втората световна война. Те били описани с невероятна точност.За третото пророчество обаче Ватиканът мълчи повече от 3 десетилетия.... Едва през 2001 г. Папа Йоан Павел II разкрива третото пророчество, но към съдържанието на което обществеността остава скептична, а то гласи: "Видях град с руини и нови сгради, и облечен в бяло епископ, който пада мъртъв на земята, застрелян с оръжие от войник."

Както знаете, точно на 13.05.1981 г. е извършен опит за покушение срещу Папа Йона Павел II, в който дълго е търсена българската следа. На 13.05.1981 г папата пада на сред площада във Ватикана, прострелян от куршум (както се оказва не от българин, а от турчин, който по-късно признава, че го е направил в името на Фатима, каквото и да значи това). Папата обаче остава жив. Твърди се, че е защото се е навел да целуне кръстът на Фатима (предходната снимка), окачен на врата на поклонничка на площада и това го е спасило, тъй като куршумът не го е пронизал смъртоносно ...Друга история пък твърди, че на срещата между Рейгън и Горбачов в края на студената война е присъствал и папата, който разкрил, че ако нещата не се подобрят светът го чака Антихристът и третата световна война. Дали папата е бил на тази среща, след която студената война приключва или не......факт е обаче, че до днес площадът във Фатима събира повече поклонници от Ватикана (говори се за 1 милион души), а папа Йоан Павел II е бил 3 пъти във Фатима, включително и преди смъртта на Лусия (2005 г.) - третото овчарче. Не случайно папата, който обичаше България, има паметник на този площад, а днес свещите които се палят там са с размерите на лопати...., преди гасенето им избухват пламъци до тавана

И до днес, всеки ден, може да се видят поклонници, които извървяват пътя до храма на колене....

След Фатима се пренасяме в една късноготическа фантазия в Баталя - Манастирът.

Шедьовър не само на готическото изкуство, но и на мануелинския стил, манастирът е построен за 145 г., символизира възходът на португалската експанзия и началото на португалската империя в края на XIV век...

Действително е красиво, мануелински стил означавало комбинацията от сложна декорация с морски мотиви, аз не знаех, наистина.

Тази почетна стража охранява гробът на незнайния войн в Манастира в Баталя, като стражата стои винаги и се сменя на определено време (като пред президентството ни)

В родината на корка се правят всевъзможни неща - всичко, което виждате е от корк и това е модерно там. Чанти, обувки, ботуши дори, дамски накити, картички, магнити, включително и детски принадлежности, шапки, а жената в магазина твърдеше, че дори са водоустойчиви.

След всичко това, и малко преди да се озовем в Порто, се намираме на една от най-широките (1 км) плажни ивици, тази във Фугейра да Фош. Уви, небето проплаква ( и как няма), поради което бързаме за Порто - и не съжалихме! Очаквайте ни и ще разберете защо

ПОРТО

Порто - вторият по големина град след Лисабон, но не можем с лека ръка да му отредим и второ място по красота. Може би най-сериозният конкурент на Лисабон, все още се чудим кой от двата града...., ще се убедите сами ))

Градът е с много сериозна денивелация - трябват ви яки обувки и ентусиазъм за ходене. Вярно е, че португалците ядат много, амма много сладко, но с тези баири - това е нормално, дава енергия, която пък бързо се изгаря ). Порто се пресича от река Доуро, върху която са изградени 6 моста. Безспорно - най-забележителният е Дом Луиш I, построен, подобно на Санта Жуста елеватора в Лисабон, от ученик на Густав Айфел.

Две църкви (катедралата и Сан Франциск) се издигат грандиозно над града, а в в една от тях не се отслужват литургии вече близо 5 века, ще ви направим свидетели на причината....

Портвайнът, също гордост на Порто и региона, е сладко, ликьорно вино, което не допада особено на първа глътка, но … с броя на глътките и с броя на гледките ...., ами виното ще започне да ви харесва дори!

След Фатима и Баталя се озоваваме в късния следобед в Порто, а докато се настаним си става направо привечер. Първото, което виждаме (и на следващата снимка) е часовниковата кула на града.

Извървяваме близо 2 км почти "отвесно надолу", за да стигнем до Моста (не ни се и мисли за изкачването по обратния път)

Това е ЖП гарата Сан Бенту

Площадът на Свободата, където е и кметството. Пред конната статуя на Дон Педру IV, в началото на квартал Рибейро, пулсът на Порто се усеща най-добре. Това място е основният обществен кръстопът в града, където пътищата на бизнесмените се пресичат с тези на просяците....

Сан Бенту - ЖП гарата в Порто, забележете на следващите снимки изумителните азулежу, които красят гарата.

Спираме се за миг пред Катедралата (Se, тук всички катедрали са Se, дуомо на италиански), влизаме и вътре....за да се насладим на този позлатен олтар, това разбира се е нищо в сравнение с Изобилието, което ни очаква в другата църква - Сан Франциск.

Кварталът Фош на брега на Доуро, а в близост е Мостът (Дом Луиш I), срещу тези шарени сгради се намират винарните на Порто, където се дегустира и продава портвайн. За да се изкачим и минем пеша по Моста е необходимо да вземем този фуникуляр, а гледките от Моста са внушителни... За да слезете от моста от другата страна е добре да вземете лифта

Отново се връщаме към Рибейро, този път по пешеходната (ниска) част на моста и се озоваваме пред кафенетата във Фош, сред които кипи живот, и денем, и нощем.

Ето ни на прага на съвсем обикновената на външен вид църква Св. Франциск. Въпросът е, че сякаш Катедралата не е била достатъчна, та е налице и още една барокова забележителност, и която забележителност вътре изцяло е покрита с позлатена дърворезба - от входа, през олтара до изхода, всичко е злато. Именно това пищно, златно излишество така шокира духовенството, че от завършването на църквата през XVI век до ден-днешен богослужения не се извършват.Тъй като в църквата е забранено да се снима (?!) си позволихме да "откраднем" Втората снимка от гугъл, въпреки че тя дава твърде бедна представа за лукса в църквата.

Глътка въздух из улиците на Порто и кафенетата пред реката...

Друга уникална църква, инкрустирана с азулежу отвън - Igreja dos Carmelitas

С малко повече от глътка портвайн и една панорамна снимка казваме довиждане на Порто, за да се отправим още по на север - към Брага и Гимараеш - в следващата част на пътеписа!