Португалия

Първоначална подготовка, Лисабон, Cabo da Roca, Синтра, Обидош – Óbidos

Когато реших следващата ни почивка/екскурзия да е Португалия, не бях чувал много за нея. Разбира се, знаех къде се намира и, че би трябвало да е нещо като Испания, ама не чак толкова скъпо и, може би, не чак толкова хубава.
Е, сега някои от първоначалните ми представи са коренно променени. Португалия е впечатляваща, със собствен, незабравим чар, красива, спокойна, идеална за екскурзии и още повече за почивка. Единствения минус (за който тя не е виновна ) – малко ни е далече на нас от България.
И така да почвам поред – първо за приготовленията преди да кацнем и после ден по ден и така 19 пъти.

Първоначална подготовка:
Планът ми беше (както винаги в последните няколко години) да съчетая екскурзия и почивка.
След кратко проучване и ровене в Интернет, предимно два-три големи туристически сайта, между които и www.tripadvizor.com , се спрях на следните градове/забележителности:
Лисабон, Cabo da Roca, Синтра, Обидош, Баталиа, Фатима, Коимбра, Порто, Nazare, Тавира, (един ден до Севиля - Испания), Евора.
Не бяхме точно фиксирани с броя на дните, искахме да са около 20, като за мен беше важно 14 дена от тези 20 да са пасивна почивка т.е. вода (море, басейн), чадър и шезлонг.
При тези условия оставаха само 5-6 дена за изброените места за посещение – малко амбициозно, нали!? Но имахме два солидни аргумента – да отидем на другия край на Европа и да не видим това, което ни се иска, а и все пак - в оставащите 14 дена ще реанимирам.
След кратко обсъждане, жена ми резолира плана положително – „За изпълнение“.
Вече можех да пристъпвам към същинската предварителна организация. Тя започна няколко месеца преди самото пътуване.

Първо – самолетни билети.
Тук, не знам дали ще съм на някого от полза, но ние избрахме да атакуваме през Холандия. Имаме си наша причина за това. Ако някой реши да постъпи като нас – би могъл да разшири екскурзията с Амстердам … и какво ли още не от красивата Нидерландия.
Спрях се на полети на Ryanair от Айндховен до Лисабон и обратно. Има и до Порто и Фаро.
Второ – кола под наем.
Използвах този сайт: www.portugal-auto-rentals.com – беше най-евтино и същевременно без отрицателни отзиви за rent-a-car компанията. В последствие се оказа, че докато пристигнем в Португалия въпросната компания била купена от Sixt, така че за малко пари ползвахме Sixt.
Трето - програма по дни, от където „излязоха“ преспиванията (хотелите). По-надолу съм дал линк за всеки от хотелите, от където съм го букнал – но навсякъде съм гледал да се побера в 25-40 Евро на вечер за двойна стая.
Четвърто – но едно от най-важните неща – къде ще лежа 14 дни? Избрах две вили за по седем дена. И двете с всички удобства, уединени, с басейн – само за мен и жена ми. Е,е-е-е какво повече да иска човек.
И така:

Ден 1:
Кацане в Лисабон около 18:00. Според уговорката – Sixt ни чакаха на изхода и с едно микробусче ни откараха до техния офис в района на летището. Формалностите по попълването на документите отнеха 15 – 20 мин и след извиненията на Sixt, че не могат да ми предложат точно този модел кола, дето съм я искал ( Ситроен С1 с две врати) ни качиха на ново (на няколко месеца), последен модел Рено Клио с 4 врати (така и не разбрах дали работят задните) със собствена навигационна система, даже и на български език. Е, кво сега, няма да правим проблем. Зададохме координатите на хотела и газ.
Ето линка за хотела:
https://www.booking.com/hotel/pt/hotelvipdiplomatico.bg.html?aid=304142;sid=fc6c00585b25098c8275e75c594c08f2;dcid=2
Ако първото впечатление за нещо е вярно, то тогава хич не трябваше да стигаме до хотела, а да се върнем на летището и да си вземем първия полет за обратно. Попаднахме в кошмарно задръстване – 5 км. за 1 час и 10 мин. Ужас! Изнервени и закъсняващи, около 8:00 вечерта паркирахме пред хотела. Имах неочаквана екстра – хотела ни предложи да паркираме колата на паркинг (free of charge), като това изрично беше посочено в резервацията, че не е възможно. Леко освежаване в стаята и около 9:00 бяхме готови за разузнавателна разходка и вечеря. Една туристическа карта от рецепцията, заграждане на мястото на хотела върху картата и напред към един от най-колоритните квартали на Лисабон – Байро Алто. Тесни, пешеходни улички, кръчмите буквално са една до друга, напряко на улиците опънати знамена, гирлянди,украшения и … пране. Много живописно. Имахме си и цел – една от най-старите фадо къщи – Таско до Чико (Taska do Chico) Знаехме улица и номер, но всъщност лесно я открихме – единствено там имаше струпани хора на улицата пред вратата. Толкова е малка, че не побира всички желаещи да чуят фадо изпълнителите – позяпахме на вратата 2-3 мин. И се освободи една маса т.е. половин маса (2 места). Седнахме да се насладим на музиката. На мен още не ми беше минало изнервянето от идиотското задръстване, та бях зверски гладен. Германците на нашата маса пиеха по една бира, но ние си поръчахме един известен португалски специалитет (забравих му името) Това е една наденица, която се поднася в глинен съд, приличащ на лодка, пали се огън (предполагам спирт) в съда и наденицата се изпича пред теб. Супер! “Мачтата” на лодката изчезна за отрицателно време. Най-после съм добре. След няколко изпълнения на различни фадо музиканти станахме и продължихме разходката по страхотните улички на Байро Алто. Плащането на сметката беше интересно. Отивам на бара, ако чакаш някой да дойде да ти вземе поръчка или да ти сервира – забрави. Та на бара искам сметката, а девойката ми вика - ОК, ама сметка на какво. (комунизъм в действие – това което са ми го набивали в главата едно време, сега го видях на практика. Доверие, квото искаш, квото можеш – това плащаш) Наложи се да обяснявам какво сме си поръчали за пиене и ядене. Изобщо, кръчмичката беше доста странна, непретенциозна, със свой собствен чар и с най-великите Фадо изпълнения на живо.




В края на Байро Алто се намира Miradouro de São Pedro de Alcántara. Това е една площадка (градинка) с чудесна панорамна гледка към квартала Алфама и един от 7-те хълма на Лисабон със замъка Св. Георги. Успяхме да се насладим на гледката през нощта, а на следващия ден и през деня. До нея е и един от прословутите им трамвай – асансьори. Емблематични са за Лисабон - трамвай с по две спирки – една първа и една последна или обратното . Много са полезни при тази денивилация на португалската столица.





Ден 2:
Лисабон
Бяхме предвидили само този ден за Лисабон. Съзнавахме, че ще ни е малко, така че около 8 часа сутринта бяхме изскочили от хотела, запасени с вода, карти на Лисабон и кратките ни бележки за забележителностите на Лисабон, които искахме да видим.
Започнахме с прословутия трамвай 28. Но не от първата му спирка - Martim Moniz, а от една от последните му спирки - ESTRELA BASILICA. Видяхме катедралата и докато търсихме спирката на трамвая в правилната посока (всъщност ние бяхме точно на нея) погледите ни се спряха на една от типичните лисабонски сладкарнички (кафенета) на завоя в края на площада. Е-е-е, няма такива сладкиши и най-вече „pasteis de nata“. Тия сладки са божествени – яйце, мляко (яйчен крем) в коричка от тесто,…май, … а бе, не знам точно кво съдържат, но са „страшно“ вкусни.


Еспресото също е върха. Точно като италианското. Много силно, много ароматно и много, много малко – буквално половин глътка. Да се чуди човек как да хване тая микроскопична чашка, дето е и наполовина пълна. Всъщност има разлика с италианското кафе – цената. В Португалия кафето е межди 60 цента и 1 евро. След като се ощастливихме с първата порция сладкиши за деня (в интерес на истината броя им се загуби още в ранните следобедни часове) се метнахме на празния трамвай 28 и потеглихме по известния му маршрут, който на много места в Интернет го сравняват с туристическите hop on – hop off автобуси. Трамвая минава през по-голяма част от забележителностите на Лисабон. По някое време слязохме от старовремското трамвайче за да се отправим към асансьора „Santa Justa“. Асансьорът е построен от един от учениците на Айфел. Изобщо в Португалия Аифел е силно застъпен – моста в Порто също прилича на Айфеловата кула. Както се вижда и тук стилът на Айфел е „железен“.



Ако слезете по средата на асансьора преходът до полуразрушената от земетресението през 1755 църква Кармо е няколко метра. Папа Климент VII опрощавал греховете на всички, които минат през свода на църквата. Поне така твърди надписа на входа. Не пропускаме да се възползваме и малко след 10 часа аз и жена ми, чисто нови, с опростени грехове, не че имахме и преди това, се запътихме към …
Сега се усещам, че съм доста подробен и ако я карам така - това пътеписче ще стане трилогия и никой няма да има нервите да го прочете, камо ли да му е полезно. Така че продължавам по-накратко.
До края на деня успяхме да видим:
- Кулата Белем. Тя е непосредствено преди устието на реката. От там са изпращани и посрещани великите мореплаватели. Вероятно включително и Магелан, но в интерес на истината Магелан остава в историята с последното си плаване, започнало от Севиля, даже краля на Португалия се опитал да го спре. Самата кула е построена в чест на Вашко Да Гама. До кулата е и паметника на откривателите – има ги и двамата - Магелан и Васко де Гама.
- Манастира Жеронимо (Йеронимо) – в непосредствена близост до кулата.





- Замъка св. Георги – на един от високите хълмове на Лисабон – много красива панорама. Вътрешността на крепостта е обособена като парк, даже има няколко кротки, питомни пауна, дето ти се моткат между краката и позират на туристите.
Кварталите Алфама и Baixа – не знам кой ми по-хареса повече - Алфама, Байро Алто, Баиша. … Нямаме излъчен победител.
Площада на търговията (Praça do Comércio) и тяхната триумфална арка. Площада е доста обширен, ако не се лъжа – най-големия в Европа. От него се вижда и моста „25-и април“ – приличал на моста "Голдън гейт“ в Сан Франциско.



Praça do Município



Емблематичното кафене Café a Brasiliera. Легендата гласи, че собственика черпел с по чашка кафе своите клиенти, но това - в началото на 20 век. А, сега, в началото на 21 век нещата не бяха точно така. … но макар и с пари – еспресото беше превъзходно.
В Рим има едно подобно (с подобна слава) кафене – Greco, точно преди „манекенските“ стълби (дето почват от площад „Испания“). Тогава се разочаровах – неудобно, стилът му не ми допадна, неоправдано скъпо, снобарско. Та сега бях нащрек – радвам се, че не се разочаровах - … must see.




Sé de Lisboa – най-голямата катедрала на Лисабон, дали не беше и най-старата. Катедрала Se има във всеки португалски град и това е най-старата или най-голямата или най-централната им катедрала.
Вечеряхме в едно от хилядите симпатични, малки ресторантчета в Байро Алто. И се върнахме в хотела напълно запленени от очарованието на Лисабон.

Ден 3
Cabo da Roca, Синтра (National Palace of Pena – двореца Пена, National Palace of Sintra – Националния (кралския) дворец в Синтра , Замъка на маврите - Moorish Castle, Quinta da Regaleira – вила Регалейра), Обидош – Óbidos

Ставане и без излишно моткане – казахме „чао“ на Лисабон и директно към Cabo da Roca. Това е един нос в Атлантическия океан, който е най-западната точка на Европа. И ние като истински източноевропейци с комплексите, които си носим от комунизма, обезателно трябва да отидем възможно най-назапад. Всъщност, ако оставим шегата настрана, гледката от там е уникална – пред теб е само необятния океан, малко да си отклониш погледа встрани или надолу и дъхът ти отново спира от величествения бряг и океана, който се блъска в него, вълните, пяната – наистина красиво.
Като слязохме от колата на паркинга (на 15 метра от самия нос) бяхме единствените хора. Даже туристи нямаше Никой!. Викам си, да не би да съм се объркал и да съм въвел некакви грешни GPS координати? По принцип, където и да сме ходили – нямаме навика да се губим или пък да объркваме пътя (е, не броим пътуванията в България – понякога си мисля, че табелите в БГ (ако изобщо ги има) нарочно ги слагат на обратно). Бързо се успокоих – пристигна един автобус с японци. Подсмихнахме се с жена ми – често ни се е случвало – избираме си някоя забележителност, която е такава само според нас и японците. Този път причината беше друга – ранния час – около 9-10 сутринта. Почувствахме го по времето – силен, студен, пронизващ вятър и мъгла – като цяло в този ранен час носът е негостоприемен. Личи и по снимките. Но-о, красотата на природата не може да бъде скрита.






Поснимахме 10-15 мин и хайде към Синтра – двореца Пена. Предварително бяхме подготвени (от снимките в Google) за нещо много красиво. Но, … явно недостатъчно. Този дворец е излязъл сякаш от нечии приказен сън. Всъщност, ясен е автора на сънищата – Фердинанд II – крал на Португалия от кралската династия House of Saxe-Coburg and Gotha и чичо на нашия цар Фердинанд. Ето връзката: Фердинанд I – крал на Португалия има четири деца. Двама от синовете му са: Фердинанд II – крал на Португалия и Август (Prince August of Saxe-Coburg and Gotha ). А този Август е баща на нашия цар Фердинанд (много Фердинандовци станаха ). Ето снимки на двореца Пена – всеки може да се убеди че наистина е много красив и много различен, съчетал няколко архитектурни стилове, включително и този на маврите.


 

Следващия ни обект беше Замъка на маврите. Тук си отчетох една малка грешка в предварителната организация. Трябваше първо да видим Замъка на маврите и после двореца Пена, защото пътят е еднопосочен и Замъка на Маврите е преди двореца. Сега се наложи да походим пеша 1 км. наобратно и да отслабна с 23 грама.




След маврите се метнахме на колата и директно на центъра на Синтра, където е кралския дворец. В момента е музей, достъпен за туристи. След кралския дворец преценихме с жена ми, че сме добре с времето и отидохме до Quinta da Regaleira. Това е една голяма вила/къща, може да се каже малък дворец. Строена е от богато семейство, към нея има и чудесна градина/парк. Много е красиво и релаксиращо – струва си да се посети.







След Quinta da Regaleira поехме към крайната ни точка за деня – Обидош.
Ето хотела:
https://www.booking.com/hotel/pt/casa-do-relogio.bg.html?aid=304142;sid=fc6c00585b25098c8275e75c594c08f2;dcid=2
Градът е с много добре запазена стара част, всъщност си е град-музей. Крепостни стени, укрепленията. Интересното е, че и зад стените има къщи, в които и в момента живеят хора. Това на нас ни се видя необичайно и различно. Обидош е много красив. От стените се вижда околността, както и белите къщи с характерни покриви и типичните за Португалия комини. Хотелът, който бяхме резервирали също беше чудесен, непосредствено до стената, с много хубава, просторна веранда/тераса и с гледка към едно малко, сгушено, площадче.



Вечеряхме в интересна кръчма, решена в рицарски стил. Жена ми твърди, че виното било божествено. За храната и виното в Португалия май ще е необходимо отделен материал да се публикува – толкова много неща могат да се кажат. Аз ще се ограничавам само с кратки коментари. Та виното в Португалия е страхотно – и бялото и розето и червеното. Това е мнението на жена ми (аз не пия). Тя е ценител на вината – може да и се вярва. В Обидош опитахме и прословутата им „жинжиня“ - вишновка. Поднася се в шоколадова чашка – изпива се съдържанието , изяжда се чашката – безотпадна технология – 1 евро. Атракция за туристите. Предлага се по уличките – директно пред магазинчетата. Зад нас имаше пак от ония японци, с фотоапаратите, шапките и медицинските маски против грип. Струпаха се веднага да пробват и те вишновката – помислих си, че каквито са дребни, като се спрат още един-два пъти до края на уличката и ще са „готови“, нали нямат и някакъв ензим, дето разгражда алкохола












 

Monastery of Batalha, Fátima, Коимбра, Порто, Назаре, Вила 1, Тавира

Ден 4
Monastery of Batalha, Santuario Fátima (Църквата и площада за преклонение), Коимбра( Catedral de Santa Maria de Coimbra -Църквата Се Веля, Университета на Коимбра, Biblioteca Joanina - библитеката Жоау V, Старата катедрала -Църквата Се Веля, Sé Nova - New Cathedral - Новата катедрала, Кулата Алмедина, Igreja de Santa Cruzе) и Порто – хотела

Мале-е, как сме успели да разгледаме всичко това за един ден? Е сега ще ви кажа.
На сутринта след закуската в хотела и задължителното еспресо се разделяме с Обидош, въздъхваме с лека тъга – едва ли някога пак ще го посетим (ама знае ли човек !) и напред към следващите забележителности на тази красива страна – Португалия.
Манастира Баталия – катедралата е величествена, характерна е с това, че една част от нея е като прерязана с нож – не е достроена и е останала така. Площадът около манастира, паметникът на Джон Първи. Заслужава си да се види, има и приятни кафета, непосредствено до катедралата с идеална гледка към самата нея и площада – по още едно кафе ни идва супер. И сладкишчетата де.



Следващата ни спирка е Фатима. Няма да обременявам с подробности за трите овчарчета, явяването на Дева Мария, предсказанията, съдбите на овчарчетата … Това, което мен ме впечатли е мащаба на площада и семплостта на новата църква, построена след посещението на папа Йоан Павел II. Площада е наистина огромен, а целия се запълвал в дните на поклонение. Картината е неописуема и просто трябва да се преживее. Тогава към "същинското" светилище в редица един след друг по пътеката към олтара се придвижват хора - по колене, привели глави, задължително със свещ в ръка. Вероятно става нещо като в Мека при мюсюлманите.
От страни на площада е обособено място за палена на свещи. Новите технологии и тук са налице. Може да пуснеш някакви монети и светва една диодна лампичка (свещ). Човек може да запали и реална свещ при това, размерите на свещите във Фатима са доста по-различни. Имаше едни много големи и дебели – приличаха на дръжки на лопати. А като се стопи тоя восък и се струпат малко повече свещи на едно място лумваха такива пламъци – като лагерен огън. Църквата, построена по повод посещението на папа Йоан Павел II всъщност е хем църква, хем нещо като конгресен център, доста семпла и изчистена. Входът/изходът и е точно срещу църквата през площада, като погледът минава през паметника на Папата. Всичко е проектирано така, че да въздейства максимално. Фатима е свещено място за нас християните, а архитектурните решения внушават величественост и простота, без грам излишна показност и суета.



След Фатима - Коимбра.
Очарователно градче.







Известно е с това, че там е най-стария университет в Португалия и един от най-старите в Европа от 13-ти век. Библиотеката му - „Joanina“ е от 17 век, според мен е съизмерима само с тази в Дъблин. Това което успяхме да видим от Коимбра съм го изброил по-горе. Целия облик на града се запомня – малки, тесни улички, огромни катедрали – завзели мястото на площадите, така че сега те са се превърнали в малки, спокойни, красиви площадчетата. Вече е излишно да споменавам за кафето и сладкишите – и в това градче оценката е максимална - ове е стандарт – така е в цяла Португалия. В следобедните часове - към Порто.

Порто – настаняване в хотела:
(https://www.expedia.ie/Porto-Hotels-Hotel-Vice-Rei.h5111762.Hotel-Information?hashTag=overview&langid=2057&rfrr=AB.5037.1&rm1=a2&emlcid=PT-ETM-ENSPC-teid63.1969-issu2-testX-lang2057-verX-mcidX-segaX-segbX-segmX-key-paid-date20150315093300-link-wave987039& )
паркиране в подземния паркинг, където хотела си има запазени места, леко освежаване и разходка в старата част на Порто. За Порто бяхме предвидили само следващия предиобяд, така че сега се възползвахме от късните следобедни часове (по-скоро ранните вечерни) и успяхме да видим някои от забележителностите, които си бяхме набелязали предварително. Кристалния дворец (хотелът ни беше до него) Кулата на клириците (Торе душ Клеригуш) – Clerigos tower, красивото кметството със 70 метрова часовникова кула и площада на свободата пред него , църквата Sao Francisco, катедралата Се, квартала Ribeira, започващ от брега на реката, железния мост над реката - построен от поредния ученик на Айфел (наистина прилича на Айфеловата кула), гарата – Sao Bento Station с характерните платна/рисунки от прословутите сини керамични плочки, църквата Igreja do Carmo . Порто (историческия му център) не е голям. За няколко часа всичките изброени забележителности могат да се разгледат, което и направихме в тези 2-3 часа вечерта и до обяд на следващия ден. Опознавателната разходка завърши с идеална вечеря в едно от многобройните ресторантчета, по крайбрежната, отстрани на моста. Всъщност моста свързва два града – Порто и Гаиа – това е градът от другата страна на реката. Осветения мост, отсреща светлините на манастира Serra do Pilar, чудесната морска храна (риба и октопод) – супер завършване на деня, пълен с емоции и впечатления.



















Ден 5

Порто, Назаре и вилата, близо до Тавира
Преди обяд „доразгледахме“ Порто. Този ден ни чакаше доста път – малко над 600 км., а и тръгнахме около обяд. Като си знам ние как пътуваме - колкото и да е пътя все цял ден отива. Например до морето или до Солун. Наши познати и приятели като ни кажат „За 4 часа сме там“. Абе как бе хора – ние като тръгнем сутринта и привечер сме там. Ама аз и жена ми обичаме на спираме, кафета, малко да се поразтъпчем, мен съклет ме хваща, ако седя на едно място повече от час. Сега имахме само едно задължително спиране –
Назаре.
От Лисабон към Порто го пропуснахме нарочно – за да го посетим сега.
Казват, че Назаре е типично рибарско градче, аз бих казал - било е типично рибарско, сега е типично туристическо. Назаре е популярен сред сърфистите. Страхотен плаж – разходихме се за малко по него, топнах си краката в Атлантическия океан, чак на петия ден от престоя ни в Португалия. Това за мен е истински изстрадан, мъчителен подвиг, ама нищо, щях да наваксам в следващите дни. В едно от малките рибни ресторантчета хапнахме риба – нали било рибарско селце. Вкусна работа и преди да потеглим към вилата до Тавира – сещате ли се – задължителните еспресо и сладкишчета.



Пътя до вилата го бях проучил подробно, то не беше гледане в maps.google.com, разучаване на упътванията, които ми пратиха при наемането. Абе мислех си, че съм изцяло подготвен. И-и-и … греда. Не познах последното отклонение, което на навигацията беше всъщност крайна точка на пристигане, подминах го и … сами насред един междуселски път. Човека от сайта , който отговаря за тази вила се оказа една „бойна“ англичанка, свързах се с нея и тя каза, че идва да ни вземе. Да де, ама от къде, … продължих 1-2 км. до първия човек дето мърда, беше в едно кафене на пътя, в нищото. Набрах я по gsm-a и му бутнах слушалката да се разберат. След 10 мин. прилежно конвойрани от англичанката пристигнахме във вилата. За съжаление вече се беше смрачило. Поразхвърляхме багажа и спане.

Ден 6-12
Чак сега, на сутринта успяхме да ахнем. Въпреки, че знаех от сайта и описанието какво представлява вилата – реалността надмина всякакви очаквания. Чистота, всичко необходимо (миялня, печка, абсорбатор, пералня, климатик, барбекю, три спални, просторна всекидневна, телевизор, аудио, абе, каквото се сети човек – имаше го.) Точно пред входната врата: басейна, нещо като беседка, чадъри, шезлонги. След няколко часа като се усвестих разбрах, че под нас на 30 метра има портокалова горичка/градина, отляво мандарини, отдясно авокадо,, а портокаловата горичка е разделена от вилата с лимони (демек - това са техните трънаци). От този ден до края престанах да пия вода – само фреш . Е,ее, размазахме се в следващите 7 дена на тая вила.











В тези дни без да спазвам точната последователност разгледахме Тавира, Santa Luzia, Fuseta, Olhao и Севиля.


Тавира – спокойно, типично Южнопортугалско градче. През него минава някаква река, 1-2 моста – много характерни, красиви, малки, тихи улички, вкусна храна.











Това е поредния португалски специалитет - Naco na Pedra – месо върху камък. Донасят ти един плосък камък, нагорещен до червено, подправки и суровото месо в отделна чиния, … и ти се оправяш нататък.

Фусета, Санта Лусиа, Olhao, Севиля

Фусета – до него ходихме за да вземем една лодка, която да ни разведе из резервата. Показаха ни интересни птици и други животни. Имаше едни раци, с по една огромна щипка. Самата щипка е по-голяма или поне колкото самия рак. И те като ходят на тумби, развяват тия щипки високо вдигнати нагоре. Интересна гледка. А още по-интересното е, че тая щипка им служела само за това – да я веят и да щракат с нея, щото това били мъжките раци и така привличали женските.



Санта Лусиа – Там ходихме, заради плажа Praia do Barril – огромен, хубав плаж. 10 км. дълъг. Ситен пясък. Идеален, известен е и с „гробището“ за котви.







Olhao – До това градче отидохме една сутрин, малко по-рано - около 9 часа. Там е един от най-големите и колоритни пазари за прясна риба. Жена ми обожава риба. Аз я ям, ако няма кости. Но трябва да призная, че по-вкусни и непознати риби не сме яли. Е, за това и аз имам съществен принос – барбекюто го управлявах изцяло аз,. Кралските скаридите, дето приличат на 15-20 сантиметрови оранжеви хлебарки са супер вкусни. Само две минути им трябва на скарата и са готови. Чакайте, сега продължавам … да преглътна.

Всъщност не били кралски скариди, а някакъв вид рак (Alexander беше така любезен да ме информира. Даже ми каза и името на това морско нещо:

Лат.-Nephrops norvegicus
Порт.-Lagostim
Исп.-Cigala
Фр.-Langoustine
Англ.-Norway lobster.

Така че сме яли норвежки омари  10x Alexander. 
 

Севиля


Един от дните – гледахме да не е много слънчево (беше само 39 градуса ) отидохме до Севиля. Пътя е магистрала. (За магистралите в Португалия ще разкажа отделно) До границата с Испания магистралата е платена, и то само по електронен път, в Испания до Севиля – без пари. В испанската част покрай цялата магистрала цъфтеше зокум (Олеандър). Много красиво.



Севиля е страхотен град. Бях искрено очарован, въпреки, че знам какво може да се очаква от Испания, имайки предвид Мадрид и Барселона. За един ден едва ли може да се види много, но все пак основните неща ги видяхме:

• Катедралата – май една от 3-те най-големи в Европа (Св. Петър в Рим и Кьонската в … Кьон). Величествена, с много релефи, скулптори отвън и много богата и пищна отвътре. Имаше половинчасова опашка, но може би защото беше почивен ден.
• Кралския дворец
• Площада Испания – построен за Испано-американско изложение в началото на века (20-и). Те, испанците, нали се чувстват като настойници на почти цяла южна Америка (всъщност има защо). Построили са павилиони на повечето южноамериканските държави. Всичките са с характерна архитектура, забележителни, разположени са покрай един от булевардите им и реката. Но, площада Испания е върха. Красота. Нямам думи. Има и едни много красиви пейки (павилиони), нещо като беседки, по целия полукръг на площада със сцени от историята на Испания. На този площад човек може да изкара цял ден и да не му омръзне. За съжаление ние нямахме това време.
• Metropol Parasol – Съвременен, модернистичен опит за 150 метров дървен покрив над един площад. Просто така, да хвърля сянка. Помислих си, че нашата гара (софийската) ще е много подходяща за нещо подобно. Проектът е на немския архитект Jürgen Mayer-Hermann, да му се ненадяваш на тоя немец – много оригинално хрумване – променило целия облик на това пространство. Страхотно.
• Арената за борба с бикове – всъщност не знам дали още функционира.
• Златната кула – така и викат, защото едно време купола и бил позлатен. Намира се непосредствено до реката.

Фламенко и Фадо музиката си приличат. На нас по ни импонира фламенкото. Фадото е много тъжна,мъка, даже страдание има в тази музика. Явно португалците не са живели леко в предишните векове.

































Портокалите за нищо ги нямат – и в Севиля и в цяла южна Португалия. Е така си гният под дърветата. Всъщност, в Поругалия като стане реколтата не обират всички портокали, а оставят част от тях на дървото и така си стоят цяла зима и пролет. През юни по дърветата имаше зелени портокали (нова реколта) и напълно зрели портокали (миналогодишна реколта). Ние ползвахме миналогодишните.















Така-а-а, неусетно се изтъркаляха тези седем дена. Малко ми се видяха, ама аз това си го знаех предварително. Така, че бях наел друга вила в другия край на Алгарве, просто тоя ден трябваше да се преместим, което отне не повече от два часа.



 

Вила 2, Силвеш, Понте де Пиедаде, Лагос, Пясъчни склуптори в Пера, Евора

Ден 13
Още преди обяд бяхме пред вратата на втората вила. Този път издънки с навигацията не допуснах. Тази вила обаче ни взе дъха, и така не ни го върна до края – цели седем дена. Разлях се от кеф, като нефтено петно в Персийския залив – така се разлях. Пълен релакс, перфектни условия за почивка, красота, панорамна гледка и от басейна и от терасата пред спалнята, чудесна градина, тишина. Нямам повече думи. Ето малко снимки, ама едва ли ще добиете пълно впечатление.



















Ден 14-18
За престоя както в първата вила, така и в тази няма да разказвам, защото пътеписа ще премине в съвсем друг жанр. В най-добрия случай …– soft еротика. Само ще кажа, че когато си бяхме във вилите единствено облекло, което чат-пат използвахме бяха … джапанките.
Е, налагаше се да свърша и някоя тежка работа – да събера 42 съчки за разпалване на барбекюто, да набера портокали, мандарини и лимони, … ох, … и да ги изцедя за фреша, … даже.
Разположението на тази вила ни даде възможност да разгледаме още няколко забележителности:
Силвеш – симпатично градче с характерни червеникави крепостни стени. В Силвеш има и около 300 българи, които работят предимно в строителството. Една от вечерите, бяхме паркирали до Катедралата Се и вечеряхме в едно ресторантче на около 400-500 метра, та като се връщахме към колата се озовахме на една доста тиха уличка, която не бяхме сигурни че ще ни изведе до колата. Решихме да питаме първия срещнат минувач – питам аз (беше един мургав, ама те всички са мургави в Португалия), не ме разбира (пробвам няколко синонима – катедрал, чърч, Se … не става) И изведнъж ми проблясна (измърморих – Търсим църквата), последва широка усмивка – Така кажи бе, бате, … е от тука ще минете. … Еи-и, кво нещо е човек да знае български.











Лагос – В града е бил първия пазар в Европа за роби от Африка. Марината e една от най-големите и добре уредени в Европа. На мен не ми се видя много голяма, но който има яхта ги знае тия работи. Типично градче за Алгарве, отново чудесна кухня, от него взехме лодка за да разгледаме Понте де Пиададе от към морето.










Понте де Пиедаде

Страхотно изживяване, скали, пещери с вход единствено от към морето, отлични плажове, естествени арки, под които минава лодката, хиляди скални образувания, кое от кое по-красиво.
Но само по море не ни беше достатъчно, а пък и лодкаря с тая лодка не ме чака, за да се изкефа по плажовете. Така, че разгледахме всичко това и по суша. На Закинтош има едни подобни скали и пещери „Сините пещери“ – “Blue caves”. Струва ми се, че ако Blue Caves се умножат 10-15 пъти - ще се доближат до Ponte De Piadade. Понякога си мисля, че освен узото … и рекламата – „гърците са го измислили“.





















































Използвахме случай да видим и още един Cabo – Cabo de Sao Vicente.
Изненади нямаше – високи скали, океан, който векове се мъчи да ги разбие. Фар и … разбира се, сериозен вятър.











Пясъчни скулптури в Pera
Интересни. Всяка година темата е различна – тази беше музика, музиканти, филмова музика … Музиканти от различни епохи, държави, стилове. Даже тоя „чвор“ от Южна Корея (Гагмън стайл) го бяха изтипосали.















Ден 19
Последен - Евора
Сутринта, около 10, без изобщо да ни се тръгва, набутахме багажа в колата, погледнахме тъжно назад, към вилата и тръгнахме за Лисабон. Полетът ни беше в късния следобед. Пътя е около 3 часа, така че имахме време – в Португалия беше останало едно единствено градче, дето не бяхме ходили, та към него – Евора. Малко се отклонявахме, ама щом е за нещо дето трябва да се види – ние нямаме проблем.
Да, нито едно градче в Португалия не ни разочарова. Евора също. Голям централен площад, фонтани, малките, специфични балкончета, катедралата, сенчестите кафенета под сградите, опасващи площада.
Църквата "Св. Франциск". Доста странна. Има един параклис в тази църква - Параклисът на костите (Capela dos Ossos), стените са облицовани вместо с мазилка, тапети или рисунки …с кости. Това са костите на 5000 монаси. Надписа на входа „Нашите кости очакват вашите“. Мъдро, няма спор, но смразяващо. Хвърляте в размисъл, … преходността, тленността, суетата, … ама ние все пак сме туристи, дошли да се кефиме, а не да се впускаме в дебрите на философията, и то в по-тъмните и дебри. И тъй като ни е гарантиран само един живот - да пробваме да вземем повечко и от Евора. Отърсваме се от всякакви, неоптимистични мисли и напред към следващата забележителност на града – аквадукта. Преди това се бутнахме в едно заведение, на 10-15 метра в уличката, започваща от долната, лява част на централния площад. – превъзходно, по-вкусна и евтина лазаня не бях ял. После специално проучвах въпроса – да не би прародината на лазанята да не е Италия, а Португалия. Аквадукта - странен наистина, идва от някъде, навлиза в града издигнат на достатъчно високи арки - 15-20, а може би и 30 метра, и постепенно се снижава, снижава и става по-нисък и от човешки ръст. Достига почти до централния площад. На много места сводовете (арките) му са превърнати в магазинчета, работилнички, кафенета, даже и жилища. И тук еспресото и сладкишите са на необходимата висота, жалко, че са ни едни от последните.

















След Евора, Лисабон . Влизането в града е по най-дългия мост в Европа „Вашко де Гама“ - 16 км. Мостът между Копенхаген и Малмьо също е 16 км., но половината е под водата, така че не се брой. „Вашко де Гама“ си е безспорния победител.



Офиса на Sixt до летището, върнахме колата, откараха ни до терминала и … край на незабравимата ни почивка в Португалия.


Супер беше, доста време на шезлонг, плаж или в басейн, толкова доста, че дори и на мен ми беше достатъчно. Десетки градчета, кое от кое по-чаровно, със собствен облик, незабравимо. Красива природа, интересна архитектура (това с облицовката на фасадите на сградите с керамични (фаянсови) плочки, предимно в синята гама – не винаги ми беше по вкуса, но не мога да отрека, че придава характерен, неподражаем, чаровен облик на цяла Португалия), много история (предимно от края на средновековието), мили хора, чудесна храна, тонове отлични впечатления, над 2 200 километра по цяла Португалия, над 3500 снимки, доста минути видео. Идеални 19 дена.

Храна – Чудесна, без забележки, Морска или не – кухнята им е отлична. Във всяко кафене или сладкарничка имат по 5-6 вида сладки (сладкиши) – няма празно, всичките са превъзходни. Даже и в пекарната на Lidl правят няколко вида. А да, и в Португалия има Lidl.
Единствената забележка (не се отнася за мен), португалците не познават вегетарианството.
Ядат и едни охлюви, ама аз влязох в един магазин за охлюви и смърдеше толкова гадно, че през цялото време така и не се престраших да ги опитам. Цените в ресторантите са като в Гърция, с около 10 евро човек може да обядва/вечеря.



Магистрали – Като цяло пътищата им са отлични. Магистралите им са с толл такси. Има два вида тол такси – такива, които може да платиш на гише на магистралата (било с кредитна карта или пък кеш). Има обаче и не малка част от магистралите, където няма будки/гишета, а само указателни табели с цената, която ще трябва да се плати. Плащането ставало в офиси на техните пощи между втория и петия ден от преминаването. Това ми се вижда крайно неудобно и затова предпочетох друг вариант – снабдяваш се с едно устройство, което отчита преминаването на колата по магистрала и когато се връща колата на рен-а-кар компанията - те ти казват колко дължиш и плащаш на тях. Доколкото четох има и други начини – prepaid, който се асоциира с колата и с кредитната ти карта и т.н. За мен най-контролирания начин беше да плащам кеш (за да не ми регистрират кредитната карта) там където това е възможно, а като преминавах през „електронна“ магистрала да се отчита чрез това устройство в колата и да платя на края на рент-а-кар компанията. Но както и да плаща човек – магистралите им са скъпи – по скъпи от тези в Сърбия и Гърция, а и излиза и доста по-скъпо от винетките в Австрия и Унгария. Те, самите португалци, много протестират, тъй като имало области, където няма алтернативни пътища и си принуден да „избереш“ магистрала.
Бензин – достатъчно бензиностанции по пътищата, е, не е като в Гърция, но е далеч по-добре от Германия. Цена – средно европейска – нито евтин, нито скъп.
Плажове – Едни от най-красивити в Европа (Nazare, Praia do Barril, Praia do Beliche, Praia do Barranco, Praia do Camilo, Praia Dona Ana, Praia Pera, Praia …, Praia … praia да искаш в Португалия - десетки по цялото крайбрежие на Алгарве), перфектен пясък, спокойни, с малко хора (то зависи и от сезона), но в никакъв случай не са пренаселени.
Море т.е. Атлантическия океан – е да, водата е идея по-студен от моретата (Средиземно, Мраморно, Йонииско, Черно, …), но аз с тези 1-2-3 градуса по-ниска температура изобщо не бих се съобразявал.
Цени – стана вече дума – абсолютно поносими – според мен едни от най-ниските цени в цяла Европа. Цените на музеите също са приемливи – доста по–ниски от тези в Италия, Испания и Гърция.
Климат – без забележки.
Хора – изключително любезни, отворени към чужденците, процента на говорещите английски е доста над критичния – не е като в Гърция или Турция, например. Търговците не са досадни и нахални, никой не те притеснява по сергиите или в магазините – купи това, купи онова, бих казал – европейска работа, не като в Арабския свят, Турция или дори Гърция и Италия. Туристите в Португалия са предимно англичани, французи, испанци. Разбира се, без японците не може, но ги няма моите „любими“ руснаци. До този момент, където и да съм ходил, съм се натрисал на тях и винаги са успявали в една или друга степен да ме „газират“. Единственото, супер приятно изключение – Португалия.
С какво се запомня Португалия. Общото усещане, което остава е … пълнота, изживяно щастие, блаженство. По-конкретно – слънце, отлични плажове, превъзходна храна (сладкиши, морска кухня, плодове, тапаси), много различна, специфична архитектура (повлияна от арабите) с характерните покриви и най-вече комини, с белите, варосани сгради, аранжирани с жълто-охрави или сини орнаменти, с керамичните плочки, използвани за външна облицовка на сградите – “азулежуш” и … така мога да продължа още десетина страници, но стига толкова … край.

От 15 минути се чудя как да завърша. Какви суперлативи да напиша, какво заключение да измъдря, че да изкажа всичките си отлични впечатления от Португалия. Нищо не ми идва в акъла. Минахме през цяла Португалия на длъж и на шир, а тя не мина през нас, остана … някъде вътре, … в сърцата ни, в душите ни… Чарът и красотата на Португалия ни „зарази“ - сигурен съм, и то неизличимо.

Това е списък на част от забележителности, който ние посетихме, с техните GPS координати:

Cabo da Roca                                                                                         38.780644                                    -9.497794
National Palace of Pena                                                                          38.787903 (38º 47’ 16.45” N)      -9.387597 (9º 23’ 15.35” W)
National Palace of Sintra (historic centre)                                               38.797061                                    -9.390281
Quinta da Regaleira                                                                                 38.796093                                    -9.395715
Moorish Castle (Замъка на маврите)                                                     38.790102 (38º 47’ 24.25” N)      -9.389490 (9º 23’ 21.47” W)
Óbidos, Rua Da Graça, Casa Do Relogio - хотела                                 39.361118                                    -9.155873
Monastery of Batalha                                                                               39.660170                                    -8.824339
Santuario Fátima (Църквата и площада за преклонение)                     39.631654                                   -8.670302

Catedral de Santa Maria de Coimbra (Църквата Се Веля)                     40.208934                                   -8.427445
Sé Nova (New Cathedral) Новата катедрала                                         40.208949                                    -8.424954
Igreja de Santa Cruz, Praça 8 de Maio, 3001-801 Coimbra                     40.211025                                    -8.429306
Portugal dos Pequenitos (Възстановка на старата Коимбра)                40.204909                                   -8.432128
Порто (хотела) Hotel Vice-Rei, Rua Julio Dinis, 779                               41.155613                                   -8.627428
Nazaré, Назаре                                                                                        39.597898                                    -9.071101
Church of Nossa Senhora da Nazaré                                                       39.605768                                    -9.076447
Casa Katerina                                                                                            37.133995                                    -7.727223
Casa Miraudoro                                                                                         37.217797                                    -8.353453
Evora - Praça do Giraldo (Централния площад)                                     38.570940                                    -7.909379
Летище                                                                                                      38.768725                                    -9.128451
Летище – rent-a-car                                                                                  38.784647                                     -9.124274