Фуншал, о-в Мадейра, Португалия

Първият пътепис, който ще напиша за този форум, типично в мой стил, ще бъде свързан с Португалия. Тук обаче, реших да изневеря на любимият ми град – Лисабон, и ще ви заведа на една малко по-далечна разходка, до другата дъщеря на Португалия, а именно – остров Мадейра, известен като островът на вечната пролет.

И така, в един хубав ден, както се разхождах из Лисабон, случайно видях реклама на новото разписание на ТАР-Portugal  до Фуншал, столицата на о-в Мадейра. Прибирайки се, щракнах страницата на ТАР и изненадата беше доста приятна в ценово отношение. Нямаше какво да се мисли много – билетите ги резервирах бързо и бяха платени. Заедно с тях, на чек-ин гишето, ме чакаше и моята карта „Виктория“ на ТАР-Portugal за често-летящи създания.

Най-интересното беше, че на островът на вечната пролет, попаднах не кога да е, а точно на 22 март, т.е. на Първа пролет. Тук, най-нескромно заявявам, че на този ден приемам подаръци, поради това, че имам рожден ден. И така – първото ми стъпване на мадейренската пролетна земя беше на първа пролет, на моят си рожден ден.

Полетите на TAP-Portugal до Мадейра, се осъществяват на отиване към острова от терминалът за домашни/вътрешни полети, а на връщане, в Лисабон всички кацат така, че да излязат през общия Терминал 1 на летище Портела.

По спомен:

- Лисабон - Фуншал с ТАР Portugal - Airbus A319
- Фуншал - Лисабон с ТАР Portugal - Airbus A321

За ТАР, за летищата в Лисабон и това във Фуншал, накратко ще споделя следното:

Чисти самолети, много къси колани. На единия от полетите стюардът минаваше и закопчаваше коланите, т.к. половината от пасажерите трябваше да гълтат коремите. Не съм от слабите, но не съм и от дебелите, едвам го закопчах. Храната се раздава на гейта в кутии. За ранния и вечерния полет, храната включваше - сутринта - кисело мляко в малка бутилка, бисквита, кексче, пакетирана вода в кутийка. На вечерния полет - сок в картонена кутийка със сламка, голяма сладка, малък туикс, вода в кутийка.

Тук искам да спомена, че точно по това време, ТАР стартираха кампанията с "Отворени обятия", т.е. всеки е добре дошъл на техния борд. И когато се качвахме в самолетите, вътре от екраните вървеше този клип, с приятна португалска музика:

Летище Портела - разделено е на две - Терминал 1 за интернационални и Терминал 2 - за вътрешни, вкл. и до португалските острови полети. Това има значение за излитането, но при кацането, всички напускат летището през Терминал 1. Терминал 2, така е направен, че не може да се снима, не се виждат самолетите. До самолета те извозва автобус.
Летище Мадейра - чисто, приятно, с невероятен изглед към океана, с тераса за спотинг-фенове, която е достъпна и за всички излитащи пътници. Летището е далече от града, и такситата взимат около 30 Е, за разлика от това в Лисабон, при което цената е около 10 - 15 Е, вкл. и държавната летищна такса за таксита от 2.40 Е. Затова в Мадейра може да вземете Аеробуса до Фуншал за 7 Е двупосочен билет или 5 Е еднопосочен, или да изчакате на другата спирка междуградските линии от Машику до Фуншал през летището на цената от 2.80 Е в едната посока. Разбира се, излизайки от летището е удобно да наемете и кола под наем на приемлива цена. Да спомена само, че в Мадейра, от самолетите се слиза на самото летище и притичваш до изходите и входовете към гейтовете на летището, без да те извозват, и докато те духат другите самолети. Екзотично е!

Ако сте с наета кола, помнете, че правилата за шофиране са доста строги и всяко нарушение се санкционира с трицифрена сума в евро. Трябва да знаете, че по-удобна е малката кола, предвид терена на самия остров, въпреки това, че е изпълнен с виадукти, мостове и шосетата са перфектни, на повечето места ще ви направи впечатление, че е тясно и две коли трудно се разминават, а понякога това става само на няколко сантиметра един от друг. Често, когато се зададе автобусът, тези от насрещното движение така отбиват в страни, че се държат на ръба на гумите, а понякога се налага да дават и на заден ход, т.к. автобусите са с предимство. За да стигнете до Фуншал, се налага да попътувате малко, но си заслужава гледката. Екзотиката е ненадмината.

Самият Фуншал е приказно място, както и самата Мадейра с нейните ботанически градини, климат, мадейренско вино, специалните мадейренски къщи и възможност за забавления. Тук не трябва да пропускате поне 5 неща – да опитате океанската кухня, обилно полята с мадейренско вино, което е отлежавало няколко години и вадено на всеки 12 месеца да се темперира навън до 40 градуса и връщано обратно. Трябва да се повозите на лифта, който обикаля острова, трябва да посетите ботаническите градини, трябва да се качите на тобоганите – онези дървени талиги, които те спускат по стръмните улици на острова, при това управлявани от специално обучени водачи /разбира се, ако ви стиска/.

Колкото до плажовете, на остров Мадейра са почти изкуствени всичките, т.к. това е вулканичен остров, който няма много пясък. За сметка на това, обаче, до самата Мадейра може да отскочите със самолет за десетина минути до „малката Мадейра“, или това е о-в Порту Санту. Този остров, обикновено зимата се залива от океана в по-голямата му част, но пролетта, лятото и есента е обсипан със златист ситен пясък.

И така, стига приказки – ето малко снимки:

Тук полетът е над Атлантическия океан, в далечината обаче, успях да снимам летището на т.нар. "малка Мадейра", или остров Порту Санту:

Тук вече сме над Мадейра с нейните прословути мостове, виадукти, акведукти /които напояват ботаническите градини/, тунели:

Вече на летището:

А тук ето още снимки от самата Мадейра и Фуншал: