Прескочи до съдържание
  • Добре дошли!

    Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме. 

  • Hristo Kolev
    Hristo Kolev

    Азербайджан - там, където Западът среща Изтока

      Описание: Азербайджан - страната на огъня, чая, килимите, място с хилядолетна история и култура, за мен страната, в която срещнах някои от най-уникалните хора и преживях незабравими моменти

    Всичко започна с въпроса ,,Какво знам за Азербайджан?". Тъй като очевидният отговор ,,Нищо." надали щеше да доведе до положителен резултат, трябваше да се поровя из Гугъл, днешния вездесъщ източник на информация за всичко и всички, и да събера сведения за тази все още слабо позната страна по нашите ширини. Месецът беше юни, а поводът - конкурс за есе на Посолството на Азербайджан в България по инициатива на азерското Министерство на младежта и спорта. Наградата звучеше крайно примамливо - пътуване до Страната на огъня (в превод от персийски Azer означава огън) за петимата победители от България с цел опознаване на местната култура, традиции и ...кухня. Два месеца по-късно, някъде между калмарите и сладоледа в един мързелив августовски следобед в Созопол, ме застигна благата вест, че именно моята особа ще бъде част от българската делегация в Азербайджан, която заминава след ...9 дни и че трябва веднага да прекъсна блаженото излежаване на плажа, за да изпратя сканирано копие на паспорта си в посолството...

     

    Казват, че денят се познава от сутринта - е, пътуването се познава от излитането, бих добавил аз. Още от момента, в който българската група се събра в самолета до Истанбул, стана ясно, че ни очаква незабравимо преживяване. Освен мен, в нея бяха включени Емре, мой приятел от олимпиадата по немски, Мария, студентка по медицина в София, Цвети, студентка по стоматология в Пловдив, както и Амру, британски студент по медицина с пакистански произход, също възпитаник на университета в Пловдив. Наличието на толкова медицински лица в групата силно обезсмисляше сключването на иначе уж задължителната здравна застраховка... След неколкочасов престой на ултрамодерното летище в Истанбул се натоварихме на самолета за Баку. Мога само горещо да препоръчам турските авиолинии, по-вкусна храна в самолет не съм ял никога. Иначе Азербайджан ни впечатли още от въздуха, гледката на светлините, кацнали на брега на Каспийско море, беше изумителна. На летището ни очакваше първата изненада - оказа се, че освен в България конкурсът се провежда в още 9 ,,приятелски" държави - Уругвай, САЩ, Литва, Полша, Сърбия, Гърция, Виетнам, Пакистан и Етиопия, като всяка страна беше излъчила свои победители, които щяха да участват в пътуването.

    IMG_20190825_195838.thumb.jpg.59a650151f5e4fa680ff1d02c085dd02.jpg

    Нощно Баку от въздуха

     

    IMG_20190826_083114.thumb.jpg.df0c9e88a1e6b290dcc8beb057954acf.jpg

    Гледката от хотелската стая

     

    Щедрата азерска държава ни беше настанила на възможно най-доброто място - в четиризвездния ,,Harmony Hotel" в сърцето на Белия град на Баку, квартала с небостъргачите и всички други чудновати сгради, само на 5 минути пеша от Каспийско море и красивата крайбрежна алея. Публична тайна е, че Азербайджан дължи благополучието си на нефта и газа, които само в рамките на няколко години са преобразили един типичен съветски град в същински Ню Йорк. За разлика от други забогатели за отрицателно време близкоазиатски страни обаче, около футуристичните сгради в Баку се срещат хилядолетни храмове, дворци и кервансараи, които сякаш са излезли от приказките на 1001 нощи. Градът разполага с наглед непрекосими булеварди, с по пет ленти във всяка посока. Внимание! Пресичането е националният екстремен спорт, защото пешеходните пътеки са изключителна рядкост, а колите се движат със скорост, близка до тази на светлината. Това обаче не впечатлява никого, при 60 ст. за литър гориво всичко и всеки се придвижва с кола, повечето пъти бяхме единствените пешеходци, а на всчики забележителности - единствените туристи. Въпреки че безспорно има какво да покаже, Азербайджан не е сред популярните туристически дестинации. Наред с футуристичните сгради с всякакви форми и размери се усеща и съветското влияние. Всички говорят руски, а за пръв път в живота си станах свидетел на истински култ към личността. Националният герой е Хейдар Алиев, най-успешният президент след обявяване на независимостта от СССР. Излишно е да казвам, че всичко носи неговото име - летището, няколко улици, чисто новият център музей за 250 млн. долара. Неговият лик, както и този на сина му - Илхам Алиев, настоящият президент на страната, са на плакати, постери, табели, тениски, чаши, та дори и калъфи за телефони. Първото място, което посетихме, беше именно гроба на Хейдар Алиев, където да положим цветя и да засвидетелстваме своето уважение към големия лидер...

    IMG_20190826_104308.thumb.jpg.4de5f55bb7394e033b11f80040465bb9.jpg

    Гробът на Хейдар Алиев

     

    Втората спирка за деня беше Алеята на убитите азери при съветската агресия. Азерите са хора със силно чувство за национална принадлежност и тежко понасят всеки опит да бъде накърнен техният суверенитет. Доказателство за това е и конфликтът с Армения, изключително чувствителна тема за всеки местен. Поднесохме карамфили на гробовете на убитите и се отправихме да видим Вечния огън, който гореше на хълма над столицата. Гледката оттам към цялото крайбрежие наистина спира дъха...

    IMG_20190826_110631.thumb.jpg.5a72e8b627881f411927a37e1f0b895f.jpg

    Алеята на убитите азери

     

    IMG_20190826_111121.jpg.fd7fe763bf045ffe323de52a6b720da1.jpg

    Вечният огън

     

    IMG_20190826_112032.thumb.jpg.7ba4880ecb91bde966e440394bb53c50.jpg

    Гледката спира дъха

     

    След тези две забележителности ни остана малко свободно време, в което българската група реши да направи проучвателно посещение на крайбрежието на Каспийско море. Алеята, построена по протежение на брега, е наистина красива, до нея дори не се налага да се тича между колите (има подлези!), но е ...пуста. Няма никакви хора. Абсолютно никакви. Въобще целият Бял град на Баку е като декор от научнофантастичен филм, с огромни булеварди, небостъргачи и свръхмодерни автомобили, но без жива душа. Според Уикипедия в Баку живеят над 2 млн. души, но така и не стана ясно къде точно са те.

    IMG_20190826_131050.thumb.jpg.6f90703d7225846307764eed0275a723.jpg

    Крайбрежната алея

     

    IMG_20190826_132943.thumb.jpg.9ab5e87cc0475f2eb40fc480cc718f46.jpg

    Типичен ,,препълнен" подлез в Белия град

     

    Предстоеше ни първата среща с моето любимо място в Баку - Ичеришехер, или Стария град. Тук за пръв път се сблъскахме с хилядолетната история на Азербайджан, посетихме двореца на шаха и се разходихме из тесните улички на старинната част на града. Тук открих и какво щеше да превърне Баку в най-любимия ми от всички градове, в които съм бил - изумителната смесица между минало и бъдеще, между запад и изток. В един момент над главата ти могат да се извисяват умопомрачителните кули на пламъка, а в следващия да се пазариш с уличен търговец да вземеш три пакетчета чай на цената на две. Търговията тук се основава изключително и само на пазарлък, никъде освен в супермаркетите няма фиксирани цени, като крайният резултат зависи от упорството ти, външния ти вид и познанията ти по руски или турски език (зададеш ли въпрос на английски, почти задължително получаваш двойна цена).

    IMG_20190826_150750.thumb.jpg.6309e085ab1914c791b69c59dcd56463.jpg

    Комбинацията между древно и модерно е на всеки ъгъл

     

    IMG_20190826_151249.thumb.jpg.c131a6f164c28fa2f38d2482f691e3b8.jpg

    Вековни дворци съжителстват с небостъргачи

     

    Въпреки че не е в списъка на най-известни туристически дестинации, а може би точно заради това, Баку е пълно със забележителности, които всеки уважаващ себе си турист трябва да посети - Кулата на девицата в сърцето на Стария град, свръхмодерния музей на килимите (неразделна част от местната култура) и центъра на Хейдар Алиев, хилядолетния зороастриански храм на Атешгах, както и задължително разходка по различните части на крайбрежната алея. Последното го направихме във всички възможни часове на денонощието, усещането е еднакво великолепно по всяко време.

    IMG_20190826_151453.thumb.jpg.8fc226956bb1b742db2d03d1e9a0f04f.jpg

    Двореца на хана

     

    IMG_20190826_152458.thumb.jpg.235c219bfdd574582bcf1fbf1f838846.jpg

     

    IMG_20190826_155901.thumb.jpg.2cfecbab378588a497c83c8ab61f5f0f.jpg

    По уличките на Стария град

     

    Вечерите обикновено завършваха в някой бар, тераса или стая в зависимост от настроението на групата и количеството спиртни напитки на разположение. Вероятно в знак на уважение към съветското наследство в Азербайджан, водката се радваше на всеобща любов, а ние, жадни да опознаем местната култура, нямахме друг избор, освен да се включим. Местната бира също не ни разочарова.

    IMG_20190826_174917.thumb.jpg.be45918534f5fb2d3acfa95ca1af9720.jpg

    Кулата на девицата

     

    IMG_20190826_234340.thumb.jpg.9ab28d445c55534f2a0218e04b5c803d.jpg

    Главната улица на Баку през нощта

     

    IMG_20190827_000046.thumb.jpg.a7435c8180187ea1bd730dca2cc953f1.jpg

     

    Шарената мултинационална компания бе на много високо ниво, групата се сплоти за отрицателно време и страни като Уругвай и Виетнам, доскоро просто места на картата, отдалечени на хиляди километри от България, изведнъж се превърнаха в желани дестинации заради невероятните хора, с които имахме щастието да се запознаем.

    IMG_20190827_110530.thumb.jpg.8eeec10d76b0bfa6e27177a701747da6.jpg

    Музеят на килимите

     

    IMG_20190831_162222.thumb.jpg.769d02e5ee6a980aa1ebcf36b602f79c.jpg

    Центърът ,,Хейдар Алиев"

     

    IMG_20190827_191807.jpg.533bfc20ce9a9853ff132b962359b40d.jpg

    По улиците на Баку

     

    IMG_20190831_111823.thumb.jpg.a0981997af61c52136200a0950a4d9af.jpg

    Храмът на Атешгах, Огнения храм на зороастризма

     

    Освен всичко друго, нашето пътуване имаше за цел да ни запознае и с местната кухня. По тази причина посещавахме различни заведения, от най-луксозните ресторанти в Баку до малки селски стопанства в Кавказ. Резултатът навсякъде беше еднакъв - невероятно вкусна храна и неистово желание да си оближеш пръстите след всяко ядене. Преядох повече пъти, отколкото е здравословно, но нямаше как. Местната кухня се основава на месото - агнешко, телешко, понякога пилешко, винаги в промишлени количества и на всевъзможни сачове, шишове и всякакви други уреди. Въобще, тежко е да си вегетарианец в Азербайджан, не се сещам за нито едно ястие без месо... Имаше и кисело мляко, домати, краставици, нищо не липсваше и от родната кухня. И чай! В съответствие със старите ориенталски традиции, чаят се пие във всяко време на денонощието, а във всеки ресторант се поднася на клиента безплатно след хранене, винаги невъобразимо вкусен. Сиренето е козе, като много популярен е и сладоледът от козе мляко мараш, като ловките продавачи са известни с чувството си за хумор и се майтапят безжалостно с тромавите туристи...

    IMG_20190831_141229.jpg.f4e6b906bcbd7e0b45b586a83b7fc26a.jpg

    Кратко въведение в местната кухня

     

    IMG_20190831_141433.jpg.d5e3054361f8daffa957325e1df080cf.jpg

     

    IMG_20190901_203857.thumb.jpg.cb8d5fe31751b63b1bb10ab8e4c246d7.jpg

     

    Имахме огромния късмет да бъдем заведени в ,,Ширваншах", най-известния и луксозен ресторант в страната, който същевременно е и музей. Обзаведен като персийски дворец, разположен на няколко етажа, мястото буквално ти взима акъла. Тежки персийски килими и изрисувани тавани и стени са само част от интериора. Сервитьорите в богато украсената трапезария носят традиционно облекло, а храната отново може да нахрани цяла армия. Освен тонове месо и салати, тук получаваме и превъзходно местно вино, както и специална изненада - пилаф. На вид като огромен кекс, след разрязването отвътре се показват купища ориз, примесен с късчета месо, дреболийки и сушени кайсии. Убийствено вкусно! За доброто настроение на посетителите се грижат певец и танцьори, обстановката наподобява луксозен персийски вариант на нашенска кръчма. За мен усещането се подсили още повече от факта, че именно тук бяха вечеряли и участниците в ,,Орел и Решка", любимото ми украинско предаване за пътешествия.

    IMG_20190831_202100.thumb.jpg.5261f9e27ef845f2e546875b15e9c41b.jpg

    Нашата маса, с представени България, Литва и Виетнам

     

    IMG_20190831_220820.thumb.jpg.d2f9a784a9364c0be7a1cc1b28ef9ff3.jpg

    Ресторант ,,Ширваншах"

     

    IMG_20190831_193559.thumb.jpg.34dd15f480f942ab672ffd8d71c5be9b.jpg

     

    Същата вечер ни се удаде и редкият шанс да вкусим от истинския нощен живот на Баку. Малката група ентусиасти, желаещи да видят как се купонясва в тази част на света, успя благодарение на познат на един от организаторите да се добере без резервация до една от най-тузарските дискотеки в града - бар ,,Мадрид" на яхтеното пристанище. Въпреки че Азербайджан е мюсюлманска страна, алкохолът се продава и консумира свободно. Все пак вечер по центъра, групичките са съставени предимно от мъже, а жените неизменно са в компанията на субект от мъжки пол. Всичко това обаче се променя в дискотеките. След прекрачването на прага се озоваваш в един съвършено друг свят. Барът е адски модерен (и адски скъп!), диджеите са богове в занаята си, а жените, обикновено забулени или забрадени във външния свят, тук носят...почти нищо. Разбира се, подобни заведения далеч не са по джоба на повечето азери, но ако можеш да си го позволиш, купонът тук никога не свършва. По дискотеките има и задължителен дрескод - не те допускат с къси панталони и суичъри.

    IMG_20190827_203300.jpg.f50fd669a39729dd557d8ecda1ce347d.jpg

    Негово Величество Чаят

     

    IMG_20190831_210311.jpg.4a86ecb71391dab573f141e33e2ad281.jpg 

    Пилаф

     

    IMG_20190826_232031.thumb.jpg.8f4daddc2f6d07b7def65639e9a79854.jpg

    Финеган - страхотен бар в центъра на Баку

     

    Тук следва да се спомене и невероятно топлото отношение от страна на местните. Без значение дали в най-скъпия ресторант в Баку или в малко магазинче за сувенири, клиентът винаги е скъп гост, чувства се желан и обгрижен. В малките селца из Кавказ хората искрено се радваха при вида на чужденец, бил толкова много път, за да стигне именно до техния край. Достатъчно беше да се завъртиш леко в ресторанта, за да изникне сервитьор и да попита как може да е полезен. Подобно отношение предразполага госта, който навярно не е срещал такова нещо в своята страна, и той неизменно се връща доволен. Част от нашето пътуване беше и тържествена церемония по награждаването на нас, победителите в конкурса, в Министерството на младежта и спорта, където ни бяха връчени плакети и килимчета - специален подарък от организаторите.

    IMG-20190829-WA0003.jpg.592e9251627e1d7b3f909850cae65e3b.jpg

    В министерството

     

    IMG-20190829-WA0009.jpg.e5a1d75030b9d0e64722da0f5c937f4b.jpg

    Получаване на плакета от министъра на младежта и спорта

     

    IMG_20190827_230550.jpg.d14e4ec0d741e669c381eff5ad910b74.jpg

    Хората, без които това пътуване нямаше да бъде същото - с останалите от българската група

     

    Разбира се, не всичко в Азербайджан е толкова лъскаво и перфектно. Докато се прибирахме с такси от една от среднощните ни разходки из Баку (такситата са много евтини в Азербайджан, случвало се е да ни вземат 6 лв за над 20км), се заговорих с шофьора, местна версия на ,,Съсипаха я тая държава". Той не бе особено впечатлен от икономическия бум в страната си и разкри, че цената, която народът плащаше за него, бе контролът. Няма частни телевизии, а навсякъде дебне полиция. Преди влизане в мол, както и много музеи и магазини се минава през скенер, като на летище, а раниците се оставят в шкафчета на входа на супермаркетите. Президентът управлява от 2003 г., като наследява баща си, и всеки път е избиран с над 80 процента от гласовете...IMG-20190829-WA0002.jpg.9910c389167b149fd73821b0c9aab66d.jpg

    Всички участници в проекта

     

    IMG_20190831_163122_1.thumb.jpg.17bffaa0027524245fbba735cb389b98.jpg

    Моя милост пред Центъра на Хейдар Алиев

     

    IMG_20190827_222212.thumb.jpg.ed60c31551309f0ac22c90b2ad3ad10c.jpg

    Баку през нощта

     

    Излезеш ли от Баку, картината рязко се променя. Многолентовият път се превръща в лъкатушеща пътека, а луксозните джипове са изместени от едновремешни лади. Пейзажът е пустинен - пясък и скали докъдето ти стига погледът. Спирахме за тоалетна по места, сякаш извадени директно от старите ленти - паркирани камиончета с ръждясали каросерии, сергии с дини, грозде и евтини китайски играчки, сладолед ,,Чарли Чаплин" и ,,Титаник"... Контрастът с динамичната и ултрамодерна столица не би могъл да е по-голям. Дъждът ни хваща някъде в подножието на Кавказ, където спираме и за обяд. Мила родна картинка - вадят се мушами, компоти, сирене, кисело мляко... Реже се диня и докато останалите учсастници в проекта се чудят кое точно какво е, българската група е омела всичко и чака основното. А то не ни разочарова - огромни агнешки бутчета цъфнаха в чиниите ни. След задължителния чай се метнахме на автобуса и продължихме пътя си през Кавказките планини. По някое време ни накараха да слезем и да се прехвърлим в други, малки автобуси - опасно било да продължаваме с големия. Те бяха истинска находка от съветско време, вратите я се затворят, я не, скоростният лост беше с размерите на въздушна пушка, а машината издаваше доста стряскащи звуци при всеки по-сериозен баир. А пътят...е, той в по-голямата си част не съществуваше, а където го имаше, се виеше над почти отвесна пропаст без никакви мантинели. Гледките бяха главозамайващи, но при всеки завой косата се изправяше, а сърцето слизаше в петите...

    IMG_20190828_161851.thumb.jpg.c7145a11e472c18a9256dbcb11c586e3.jpg

     

    IMG_20190828_151146_1.thumb.jpg.ccb20c8e71036b5ed2176b1f5c1155fd.jpg

    Пътуването в Кавказ си е екстремен спорт

     

    Целта на цялото това издевателство над нашата физика и психика бе да достигнем Лахич, най-старото селище в цял Кавказ, известно със своите умели занаятчии и търговията с подправки. Тук живее народът Тат, който има свой собствен език и култура, които е успял да запази през вековете. Посещението на това изумително място определено си струва тежкото пътуване - сгушено между склоновете на могъщия Кавказ, селцето има уникална атмосфера, за която допринасят и китните къщурки и сергийки, разхвърляни по калдъръмените улички. Продават се подправки, чай, различни ръчно правени сувенири, срещу няколко маната (местната валута) можеш да се снимаш с традиционна носия)...

    IMG_20190828_152252.thumb.jpg.81560fd3b838f18327b96daa0cdc74e9.jpg

     

    IMG_20190828_152413.thumb.jpg.d443311627345e309f67eb18e141b923.jpg

     

    IMG_20190828_160058.thumb.jpg.36209eef08455e5557bb497ea09667c0.jpg

    По улиците на Лахич

     

    След Лахич беше време за нов безкраен преход през въображаеми пътища до Шеки - града, в който щяхме да прекараме два дни. Той ни посрещна с красив ресторант, отново в персийски стил, и след обилна вечеря се настанихме в хотела, който по една случайност беше център за подготовка на олимпийските отбори на Азербайджан по борба и вдигане на тежести, та през цялото време от тренировъчните зали се чуваха гневни треньорски гласове и пъшкането на състезателите. Шеки е симпатичен град, дом на една от най-големите азерски забележителности - Дворецът на хановете, обект под закрилата на ЮНЕСКО. Двуетажната сграда има впечатляващи екстериор и интериор, съчетаващи руска дървесина, френски стъклопис, османска керамика и ирански огледала. В голямата си част, фасадата на двореца е покрита с разноцветна, стъклена мозайка, внедрена в дървена решетка, наричана „шебеке“, която е изработена без пирони или лепило. Шестте спални са покрити със сложни фрески, изобразяващи цветя, животни, бойни и ловни сцени. Удивителна е симетрията, с която всеки елемент от сградата е създаден. За съжаление, снимането вътре е забранено, с цел да се запазят рисунките.

    IMG_20190829_115104.thumb.jpg.aa95b411c205e546e811cf844956815b.jpg

    Дворецът в Шеки

     

    IMG_20190829_132524.thumb.jpg.9148d0375e9d7cba63a2e3c4e69bb36e.jpg

    По улиците на Шеки

     

    Шеки е бил важен център по пътя на коприната, доказателство за което е и огромният кервансарай, който също посетихме. Там на изтощените от дългия път пътници са се предлагали подслон и храна, преди да станат в тъмни зори на следващата сутрин и отново да поемат на път. Там ни попадна и магазинче за баклава и всякакви други вкусотии, типични за целия Ориент.

    IMG_20190829_124243.thumb.jpg.9e5ed6956c138ccdbea2fda9e1b920ab.jpg

    Кервансараят на Шеки

     

    След още един безкрайно вкусен обяд имахме свободно време, за да се разхладим в басейна на хотела и да се подготвим за културната вечер, където всички групи трябваше да представят страната си. Българите бяхме отлично екипирани, от всевъзможни чанти и куфари се наизвадиха домашни лютеници, локуми, кашкавал, сирене, мускалчета с розово масло, както и звездата на вечерта - ракията. Тя предизвика бурен интерес сред останалите участници, като за всички престрашили се да я опитат организирахме томбола с награди. Като завършек на отличната вечер пъргаво международно хоро се изви на терасата на ресторанта на хотела, в което се включиха участници от 5 континента. Купонът отново се проточи до късно, а на следващия ден отново предстояха неочаквани изненади.

    IMG_20190828_195312.jpg.4fad49c053cbd4890fc260eb1731b2d4.jpg

    Ресторантът в Шеки

     

    IMG_20190828_195321.thumb.jpg.9306eac39c893396dc7efbc5fb75a223.jpg

     

    След подобна вечер ранното ставане е равносилно на смъртна присъда, но организаторите бяха подготвили нещо наистина добро, за да ни събудят. Автобусът ни изплю на езерото Нохур, в полите на Кавказ. Чистият въздух, изумителната красота и неземното спокойствие на мястото впечатлиха всички. Няколко души си взехме водно колело, което се оказа страхотно решение. Следваше задължителният обяд с много месо, като този път чиниите се красяха от домашна кокошка, сготвена със сос от нар.

    IMG_20190830_132832.thumb.jpg.47925a8ec2f0782c4c5610048ee34b3d.jpg

    Езерото Нохур

     

    Малко след това ни очкваше изненада. Някой беше подочул, че ще се провежда фестивал на виното, и ето, че нашата шарена група се оказа ВИП гост на събитието. Виното играе особено важна роля в Азербайджан, местните твърдят, че кавказкото вино е най-доброто в целия свят. Фестивалът се провеждаше за пръв път и беше изключително мащабен, с десетки ансамбли за народни танци, етномузика и т.н. Всички големи винопроизводители в страната имаха свой щанд, където можеше безплатно да пробваш разнообразни сортове. Чашите се пълнеха смело, а градусът на настроението се покачваше правопропорционално. Някъде между четвъртата и петата чаша ме хвана някаква руска телевизия, за да кажа кажа няколко думи за Азербайджан и защо съм на този фестивал. Виното доказано подобрява лингвистичните умения, така че се справих с тежката задача и с уругвайците тръгнахме да издирваме къде се предлага домашна водка от нар... Няколко часа по-късно, групата, в полутечно състояние, беше в автобуса. По време на обратния път за Баку всички слушаха захласнати изящните извивки на татарските песни, които две от момичетата от литовската група, по произход кримски татарки, изпълняваха, докато автобусът се носеше през азерската пустош.

    IMG_20190830_163125.thumb.jpg.09facbff876ca7cdd6a5a62a77514f2a.jpg

    На фестивала на виното

     

    IMG_20190830_174108.thumb.jpg.5b927016518fcda3fe721f60322804d5.jpg

     

    IMG_20190830_175905.thumb.jpg.637a86014c8b509716a69d6439236f0d.jpg

    Цял свят нас гледа

     

    IMG_20190830_183146.thumb.jpg.d90beebc878f743372a190d0dd7bda2d.jpg

    Заповядайте на домашната водка

     

    На следващия ден предстоеше посещение на друга от гордостите на Азербайджан - националния парк Гобустан, дом на скални рисунки на над 40 000 години. След като разгледахме изключително интерсния интерактивен музей, местната екскурзводка ни поведе нагоре между застрашително надвисналите скали да видим с очите си това безценно наследство. Колекцията от скални рисунки представя мотиви от флората, фауната и бита на хората от праисторически времена. Изображенията говорят и за културната приемственост между праисторическия и средновековния период. От парка се разкриват божествени гледки към Каспийско море, както и към разположения недалеч кален вулкан.

    IMG_20190901_131305.thumb.jpg.e7dddd08ee6eebce827c450aba14f612.jpg

    Гобустан прилича на лунен пейзаж

     

    IMG_20190901_133258.thumb.jpg.3a3562efed174ece8f1963014ae95001.jpg

     

    Следобеда остана време и за още едно занимание, за което крояхме планове още от първия ден - плаж на Каспийско море. Плажовете на Баку се намират извън самия град, като ние посетихме Шикхов, където срещу 5 маната (около 5 лв) получаваш шезлонг и чадър. Плажът не е топ качество, пясъкът е едър, а в морето се влиза със стълба, закрепена на масивна ивица цимент по брега. Самaтa вода обаче е много топла и приятна, сравнително чиста, като се надявахме тъмният цвят на пясъка да няма нищо общо с разположените недалеч петролни сонди... Имаше много красиви миди, а тъй като Каспийско море всъщност е езеро, вълни нямаше и повърхността беше гладка като тепсия. Жегна ме мисълта, че само на стотина километра по права линия, на другия бряг, започваше Туркменистан, една от най-странните държави на целия свят... Каспийско море ни изпрати с огненочервен залез и след един прощален дюнер се върнахме в хотела, за да стегнем багажа и да се сбогуваме с останалите участници.

    IMG_20190901_171709.thumb.jpg.402e331fbdbc03362368698358b36dda.jpg

    На плаж с нефтени платформи

     

    IMG_20190901_172730.thumb.jpg.876e7f6591856857b2e5c379de9c4136.jpg

    Черният пясък на Каспийско море

     

    С ръка на сърцето мога да заявя, че пътуването ми до Азербайджан беше може би най-любопитното и обогатяващо до този момент. Имах редкия шанс да се докосна до една изключително древна култура, която в наши дни е преплетена с всички аспекти на модерното и съвременното. Опитах страхотна храна и създадох невероятни приятелства с хора от всички краища на света, които ми дадоха още повече идеи за бъдещи пътувания. Организаторите бяха свършили чудесна работа и само за осем дни успяхме да видим толкова много от страната. Təşəkkür edirəm, Azərbaycan!

     

     

    Редактирано от Hristo Kolev

    Обратна връзка

    Препоръчани коментари

    Чудесен и много изчерпателен пътепис.Благодаря!

    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Благодаря за милите думи! 😄

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Страхотен разказ! Браво! 

     

    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 48 минути , krasen_denev каза:

    Страхотен разказ! Браво! 

     

    Благодаря! 

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Печелиш и конкурса "Пътепис за Азербайджан" 🙂 Браво!

    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Чудесно беше да си припомня Азербайджан.

    Благодаря!

    Четох и другите ти пътеписи. Набелязал съм си това-онова, но кога... Ще видим.

     

    преди 2 часа, Биксбит каза:

    Печелиш и конкурса "Пътепис за Азербайджан" 🙂 Браво!

    Малко ревнувам. :wink::biggrin:

    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 2 минути , ven62 каза:

    Малко ревнувам. :wink::biggrin:

    А аз много, защото дори не съм ходил там 😉

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Благодаря за чудесния пътепис.
    Голяма ми е мъка, тъй като юнското пътуване за Азербайджан явно няма да се състои. А едно чудно местенце си бяхме набелязали за посещение.

    • Харесвам 2
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Машалла, адаш! Чудесен разказ! Радвам се, че си вникнал и в културата и в реалната политическа обстановка. Радвам се също, че не си се бъзикал със семейство Алиеви, че наказанието за това е до 5 години затвор.
    От всичко най-много ме впечатли Баку, Гобустан и храната. А, тези улици са толкова празни, като че ли в Азербаийджан има карантина за коронавируса. Учудващо за южна страна. Ако всичко е наред и коронавирусът спре да ми обърква плановете, юни месец съм там.

    • Харесвам 2
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 11 минути , Crazy Horse каза:

    . А, тези улици са толкова празни, като че ли в Азербаийджан има карантина за коронавируса. Учудващо за южна страна. Ако всичко е наред и коронавирусът спре да ми обърква плановете, юни месец съм там.

    Може би, защото по мои сметки, са били през месец август, а тогава, доколкото съм чела, са адски жеги. 

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 19 часа, Биксбит каза:

    Печелиш и конкурса "Пътепис за Азербайджан" 🙂 Браво!

    Хахах, мерси, мерси 🙌

    преди 16 часа, Аzia каза:

    Благодаря за чудесния пътепис.
    Голяма ми е мъка, тъй като юнското пътуване за Азербайджан явно няма да се състои. А едно чудно местенце си бяхме набелязали за посещение.

    Благодаря за отзива, надявам се да все пак да се оправи ситуацията и да успеете да идете! Поздрави! 

    преди 16 часа, Crazy Horse каза:

    Машалла, адаш! Чудесен разказ! Радвам се, че си вникнал и в културата и в реалната политическа обстановка. Радвам се също, че не си се бъзикал със семейство Алиеви, че наказанието за това е до 5 години затвор.
    От всичко най-много ме впечатли Баку, Гобустан и храната. А, тези улици са толкова празни, като че ли в Азербаийджан има карантина за коронавируса. Учудващо за южна страна. Ако всичко е наред и коронавирусът спре да ми обърква плановете, юни месец съм там.

    Благодаря! Улиците са пусти само в Белия град, даже е сюрреалистично, иначе в другите квартали си има хора. Просто модерната част е по джоба само на чужденците или нефтенити магнати там. Бъзиците с Алиеви само пред приятели и след връщането, иначе лошо. Храната е един път, особено ако човек си пада по мръвките. Много се надявам да успееш юни да отидеш, аз се влюбих в мястото 👌

    • Харесвам 1
    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 17 часа, ven62 каза:

    Чудесно беше да си припомня Азербайджан.

    Благодаря!

    Четох и другите ти пътеписи. Набелязал съм си това-онова, но кога... Ще видим.

     

    Малко ревнувам. :wink::biggrin:

    Мерси много 😊😊

    преди 19 часа, Биксбит каза:

    Печелиш и конкурса "Пътепис за Азербайджан" 🙂 Браво!

    Хахах, най-доброто тепърва предстои! 

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове



    Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

    Трябва да си член за да оставиш коментар.

    Създай профил

    Регистрирай се при нас. Лесно е!

    Регистрирай се

    Влез

    Имаш профил? Влез от тук.

    Влез сега

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.