Азербайджан - там, където Западът среща Изтока

Всичко започна с въпроса ,,Какво знам за Азербайджан?". Тъй като очевидният отговор ,,Нищо." надали щеше да доведе до положителен резултат, трябваше да се поровя из Гугъл, днешния вездесъщ източник на информация за всичко и всички, и да събера сведения за тази все още слабо позната страна по нашите ширини. Месецът беше юни, а поводът - конкурс за есе на Посолството на Азербайджан в България по инициатива на азерското Министерство на младежта и спорта. Наградата звучеше крайно примамливо - пътуване до Страната на огъня (в превод от персийски Azer означава огън) за петимата победители от България с цел опознаване на местната култура, традиции и ...кухня. Два месеца по-късно, някъде между калмарите и сладоледа в един мързелив августовски следобед в Созопол, ме застигна благата вест, че именно моята особа ще бъде част от българската делегация в Азербайджан, която заминава след ...9 дни и че трябва веднага да прекъсна блаженото излежаване на плажа, за да изпратя сканирано копие на паспорта си в посолството...

Казват, че денят се познава от сутринта - е, пътуването се познава от излитането, бих добавил аз. Още от момента, в който българската група се събра в самолета до Истанбул, стана ясно, че ни очаква незабравимо преживяване. Освен мен, в нея бяха включени Емре, мой приятел от олимпиадата по немски, Мария, студентка по медицина в София, Цвети, студентка по стоматология в Пловдив, както и Амру, британски студент по медицина с пакистански произход, също възпитаник на университета в Пловдив. Наличието на толкова медицински лица в групата силно обезсмисляше сключването на иначе уж задължителната здравна застраховка... След неколкочасов престой на ултрамодерното летище в Истанбул се натоварихме на самолета за Баку. Мога само горещо да препоръчам турските авиолинии, по-вкусна храна в самолет не съм ял никога. Иначе Азербайджан ни впечатли още от въздуха, гледката на светлините, кацнали на брега на Каспийско море, беше изумителна. На летището ни очакваше първата изненада - оказа се, че освен в България конкурсът се провежда в още 9 ,,приятелски" държави - Уругвай, САЩ, Литва, Полша, Сърбия, Гърция, Виетнам, Пакистан и Етиопия, като всяка страна беше излъчила свои победители, които щяха да участват в пътуването.

Нощно Баку от въздуха

Гледката от хотелската стая

Щедрата азерска държава ни беше настанила на възможно най-доброто място - в четиризвездния ,,Harmony Hotel" в сърцето на Белия град на Баку, квартала с небостъргачите и всички други чудновати сгради, само на 5 минути пеша от Каспийско море и красивата крайбрежна алея. Публична тайна е, че Азербайджан дължи благополучието си на нефта и газа, които само в рамките на няколко години са преобразили един типичен съветски град в същински Ню Йорк. За разлика от други забогатели за отрицателно време близкоазиатски страни обаче, около футуристичните сгради в Баку се срещат хилядолетни храмове, дворци и кервансараи, които сякаш са излезли от приказките на 1001 нощи. Градът разполага с наглед непрекосими булеварди, с по пет ленти във всяка посока. Внимание! Пресичането е националният екстремен спорт, защото пешеходните пътеки са изключителна рядкост, а колите се движат със скорост, близка до тази на светлината. Това обаче не впечатлява никого, при 60 ст. за литър гориво всичко и всеки се придвижва с кола, повечето пъти бяхме единствените пешеходци, а на всчики забележителности - единствените туристи. Въпреки че безспорно има какво да покаже, Азербайджан не е сред популярните туристически дестинации. Наред с футуристичните сгради с всякакви форми и размери се усеща и съветското влияние. Всички говорят руски, а за пръв път в живота си станах свидетел на истински култ към личността. Националният герой е Хейдар Алиев, най-успешният президент след обявяване на независимостта от СССР. Излишно е да казвам, че всичко носи неговото име - летището, няколко улици, чисто новият център музей за 250 млн. долара. Неговият лик, както и този на сина му - Илхам Алиев, настоящият президент на страната, са на плакати, постери, табели, тениски, чаши, та дори и калъфи за телефони. Първото място, което посетихме, беше именно гроба на Хейдар Алиев, където да положим цветя и да засвидетелстваме своето уважение към големия лидер...

Гробът на Хейдар Алиев

Втората спирка за деня беше Алеята на убитите азери при съветската агресия. Азерите са хора със силно чувство за национална принадлежност и тежко понасят всеки опит да бъде накърнен техният суверенитет. Доказателство за това е и конфликтът с Армения, изключително чувствителна тема за всеки местен. Поднесохме карамфили на гробовете на убитите и се отправихме да видим Вечния огън, който гореше на хълма над столицата. Гледката оттам към цялото крайбрежие наистина спира дъха...

Алеята на убитите азери

Вечният огън

Гледката спира дъха

След тези две забележителности ни остана малко свободно време, в което българската група реши да направи проучвателно посещение на крайбрежието на Каспийско море. Алеята, построена по протежение на брега, е наистина красива, до нея дори не се налага да се тича между колите (има подлези!), но е ...пуста. Няма никакви хора. Абсолютно никакви. Въобще целият Бял град на Баку е като декор от научнофантастичен филм, с огромни булеварди, небостъргачи и свръхмодерни автомобили, но без жива душа. Според Уикипедия в Баку живеят над 2 млн. души, но така и не стана ясно къде точно са те.

Крайбрежната алея

Типичен ,,препълнен" подлез в Белия град

Предстоеше ни първата среща с моето любимо място в Баку - Ичеришехер, или Стария град. Тук за пръв път се сблъскахме с хилядолетната история на Азербайджан, посетихме двореца на шаха и се разходихме из тесните улички на старинната част на града. Тук открих и какво щеше да превърне Баку в най-любимия ми от всички градове, в които съм бил - изумителната смесица между минало и бъдеще, между запад и изток. В един момент над главата ти могат да се извисяват умопомрачителните кули на пламъка, а в следващия да се пазариш с уличен търговец да вземеш три пакетчета чай на цената на две. Търговията тук се основава изключително и само на пазарлък, никъде освен в супермаркетите няма фиксирани цени, като крайният резултат зависи от упорството ти, външния ти вид и познанията ти по руски или турски език (зададеш ли въпрос на английски, почти задължително получаваш двойна цена).

Комбинацията между древно и модерно е на всеки ъгъл

Вековни дворци съжителстват с небостъргачи

Въпреки че не е в списъка на най-известни туристически дестинации, а може би точно заради това, Баку е пълно със забележителности, които всеки уважаващ себе си турист трябва да посети - Кулата на девицата в сърцето на Стария град, свръхмодерния музей на килимите (неразделна част от местната култура) и центъра на Хейдар Алиев, хилядолетния зороастриански храм на Атешгах, както и задължително разходка по различните части на крайбрежната алея. Последното го направихме във всички възможни часове на денонощието, усещането е еднакво великолепно по всяко време.

Двореца на хана

По уличките на Стария град

Вечерите обикновено завършваха в някой бар, тераса или стая в зависимост от настроението на групата и количеството спиртни напитки на разположение. Вероятно в знак на уважение към съветското наследство в Азербайджан, водката се радваше на всеобща любов, а ние, жадни да опознаем местната култура, нямахме друг избор, освен да се включим. Местната бира също не ни разочарова.

Кулата на девицата

Главната улица на Баку през нощта

Шарената мултинационална компания бе на много високо ниво, групата се сплоти за отрицателно време и страни като Уругвай и Виетнам, доскоро просто места на картата, отдалечени на хиляди километри от България, изведнъж се превърнаха в желани дестинации заради невероятните хора, с които имахме щастието да се запознаем.

Музеят на килимите

Центърът ,,Хейдар Алиев"

По улиците на Баку

Храмът на Атешгах, Огнения храм на зороастризма

Освен всичко друго, нашето пътуване имаше за цел да ни запознае и с местната кухня. По тази причина посещавахме различни заведения, от най-луксозните ресторанти в Баку до малки селски стопанства в Кавказ. Резултатът навсякъде беше еднакъв - невероятно вкусна храна и неистово желание да си оближеш пръстите след всяко ядене. Преядох повече пъти, отколкото е здравословно, но нямаше как. Местната кухня се основава на месото - агнешко, телешко, понякога пилешко, винаги в промишлени количества и на всевъзможни сачове, шишове и всякакви други уреди. Въобще, тежко е да си вегетарианец в Азербайджан, не се сещам за нито едно ястие без месо... Имаше и кисело мляко, домати, краставици, нищо не липсваше и от родната кухня. И чай! В съответствие със старите ориенталски традиции, чаят се пие във всяко време на денонощието, а във всеки ресторант се поднася на клиента безплатно след хранене, винаги невъобразимо вкусен. Сиренето е козе, като много популярен е и сладоледът от козе мляко мараш, като ловките продавачи са известни с чувството си за хумор и се майтапят безжалостно с тромавите туристи...

Кратко въведение в местната кухня

Имахме огромния късмет да бъдем заведени в ,,Ширваншах", най-известния и луксозен ресторант в страната, който същевременно е и музей. Обзаведен като персийски дворец, разположен на няколко етажа, мястото буквално ти взима акъла. Тежки персийски килими и изрисувани тавани и стени са само част от интериора. Сервитьорите в богато украсената трапезария носят традиционно облекло, а храната отново може да нахрани цяла армия. Освен тонове месо и салати, тук получаваме и превъзходно местно вино, както и специална изненада - пилаф. На вид като огромен кекс, след разрязването отвътре се показват купища ориз, примесен с късчета месо, дреболийки и сушени кайсии. Убийствено вкусно! За доброто настроение на посетителите се грижат певец и танцьори, обстановката наподобява луксозен персийски вариант на нашенска кръчма. За мен усещането се подсили още повече от факта, че именно тук бяха вечеряли и участниците в ,,Орел и Решка", любимото ми украинско предаване за пътешествия.

Нашата маса, с представени България, Литва и Виетнам

Ресторант ,,Ширваншах"

Същата вечер ни се удаде и редкият шанс да вкусим от истинския нощен живот на Баку. Малката група ентусиасти, желаещи да видят как се купонясва в тази част на света, успя благодарение на познат на един от организаторите да се добере без резервация до една от най-тузарските дискотеки в града - бар ,,Мадрид" на яхтеното пристанище. Въпреки че Азербайджан е мюсюлманска страна, алкохолът се продава и консумира свободно. Все пак вечер по центъра, групичките са съставени предимно от мъже, а жените неизменно са в компанията на субект от мъжки пол. Всичко това обаче се променя в дискотеките. След прекрачването на прага се озоваваш в един съвършено друг свят. Барът е адски модерен (и адски скъп!), диджеите са богове в занаята си, а жените, обикновено забулени или забрадени във външния свят, тук носят...почти нищо. Разбира се, подобни заведения далеч не са по джоба на повечето азери, но ако можеш да си го позволиш, купонът тук никога не свършва. По дискотеките има и задължителен дрескод - не те допускат с къси панталони и суичъри.

Негово Величество Чаят

Пилаф

Финеган - страхотен бар в центъра на Баку

Тук следва да се спомене и невероятно топлото отношение от страна на местните. Без значение дали в най-скъпия ресторант в Баку или в малко магазинче за сувенири, клиентът винаги е скъп гост, чувства се желан и обгрижен. В малките селца из Кавказ хората искрено се радваха при вида на чужденец, бил толкова много път, за да стигне именно до техния край. Достатъчно беше да се завъртиш леко в ресторанта, за да изникне сервитьор и да попита как може да е полезен. Подобно отношение предразполага госта, който навярно не е срещал такова нещо в своята страна, и той неизменно се връща доволен. Част от нашето пътуване беше и тържествена церемония по награждаването на нас, победителите в конкурса, в Министерството на младежта и спорта, където ни бяха връчени плакети и килимчета - специален подарък от организаторите.

В министерството

Получаване на плакета от министъра на младежта и спорта

Хората, без които това пътуване нямаше да бъде същото - с останалите от българската група

Разбира се, не всичко в Азербайджан е толкова лъскаво и перфектно. Докато се прибирахме с такси от една от среднощните ни разходки из Баку (такситата са много евтини в Азербайджан, случвало се е да ни вземат 6 лв за над 20км), се заговорих с шофьора, местна версия на ,,Съсипаха я тая държава". Той не бе особено впечатлен от икономическия бум в страната си и разкри, че цената, която народът плащаше за него, бе контролът. Няма частни телевизии, а навсякъде дебне полиция. Преди влизане в мол, както и много музеи и магазини се минава през скенер, като на летище, а раниците се оставят в шкафчета на входа на супермаркетите. Президентът управлява от 2003 г., като наследява баща си, и всеки път е избиран с над 80 процента от гласовете...

Всички участници в проекта

Моя милост пред Центъра на Хейдар Алиев

Баку през нощта

Излезеш ли от Баку, картината рязко се променя. Многолентовият път се превръща в лъкатушеща пътека, а луксозните джипове са изместени от едновремешни лади. Пейзажът е пустинен - пясък и скали докъдето ти стига погледът. Спирахме за тоалетна по места, сякаш извадени директно от старите ленти - паркирани камиончета с ръждясали каросерии, сергии с дини, грозде и евтини китайски играчки, сладолед ,,Чарли Чаплин" и ,,Титаник"... Контрастът с динамичната и ултрамодерна столица не би могъл да е по-голям. Дъждът ни хваща някъде в подножието на Кавказ, където спираме и за обяд. Мила родна картинка - вадят се мушами, компоти, сирене, кисело мляко... Реже се диня и докато останалите учсастници в проекта се чудят кое точно какво е, българската група е омела всичко и чака основното. А то не ни разочарова - огромни агнешки бутчета цъфнаха в чиниите ни. След задължителния чай се метнахме на автобуса и продължихме пътя си през Кавказките планини. По някое време ни накараха да слезем и да се прехвърлим в други, малки автобуси - опасно било да продължаваме с големия. Те бяха истинска находка от съветско време, вратите я се затворят, я не, скоростният лост беше с размерите на въздушна пушка, а машината издаваше доста стряскащи звуци при всеки по-сериозен баир. А пътят...е, той в по-голямата си част не съществуваше, а където го имаше, се виеше над почти отвесна пропаст без никакви мантинели. Гледките бяха главозамайващи, но при всеки завой косата се изправяше, а сърцето слизаше в петите...

Пътуването в Кавказ си е екстремен спорт

Целта на цялото това издевателство над нашата физика и психика бе да достигнем Лахич, най-старото селище в цял Кавказ, известно със своите умели занаятчии и търговията с подправки. Тук живее народът Тат, който има свой собствен език и култура, които е успял да запази през вековете. Посещението на това изумително място определено си струва тежкото пътуване - сгушено между склоновете на могъщия Кавказ, селцето има уникална атмосфера, за която допринасят и китните къщурки и сергийки, разхвърляни по калдъръмените улички. Продават се подправки, чай, различни ръчно правени сувенири, срещу няколко маната (местната валута) можеш да се снимаш с традиционна носия)...

По улиците на Лахич

След Лахич беше време за нов безкраен преход през въображаеми пътища до Шеки - града, в който щяхме да прекараме два дни. Той ни посрещна с красив ресторант, отново в персийски стил, и след обилна вечеря се настанихме в хотела, който по една случайност беше център за подготовка на олимпийските отбори на Азербайджан по борба и вдигане на тежести, та през цялото време от тренировъчните зали се чуваха гневни треньорски гласове и пъшкането на състезателите. Шеки е симпатичен град, дом на една от най-големите азерски забележителности - Дворецът на хановете, обект под закрилата на ЮНЕСКО. Двуетажната сграда има впечатляващи екстериор и интериор, съчетаващи руска дървесина, френски стъклопис, османска керамика и ирански огледала. В голямата си част, фасадата на двореца е покрита с разноцветна, стъклена мозайка, внедрена в дървена решетка, наричана „шебеке“, която е изработена без пирони или лепило. Шестте спални са покрити със сложни фрески, изобразяващи цветя, животни, бойни и ловни сцени. Удивителна е симетрията, с която всеки елемент от сградата е създаден. За съжаление, снимането вътре е забранено, с цел да се запазят рисунките.

Дворецът в Шеки

По улиците на Шеки

Шеки е бил важен център по пътя на коприната, доказателство за което е и огромният кервансарай, който също посетихме. Там на изтощените от дългия път пътници са се предлагали подслон и храна, преди да станат в тъмни зори на следващата сутрин и отново да поемат на път. Там ни попадна и магазинче за баклава и всякакви други вкусотии, типични за целия Ориент.

Кервансараят на Шеки

След още един безкрайно вкусен обяд имахме свободно време, за да се разхладим в басейна на хотела и да се подготвим за културната вечер, където всички групи трябваше да представят страната си. Българите бяхме отлично екипирани, от всевъзможни чанти и куфари се наизвадиха домашни лютеници, локуми, кашкавал, сирене, мускалчета с розово масло, както и звездата на вечерта - ракията. Тя предизвика бурен интерес сред останалите участници, като за всички престрашили се да я опитат организирахме томбола с награди. Като завършек на отличната вечер пъргаво международно хоро се изви на терасата на ресторанта на хотела, в което се включиха участници от 5 континента. Купонът отново се проточи до късно, а на следващия ден отново предстояха неочаквани изненади.

Ресторантът в Шеки

След подобна вечер ранното ставане е равносилно на смъртна присъда, но организаторите бяха подготвили нещо наистина добро, за да ни събудят. Автобусът ни изплю на езерото Нохур, в полите на Кавказ. Чистият въздух, изумителната красота и неземното спокойствие на мястото впечатлиха всички. Няколко души си взехме водно колело, което се оказа страхотно решение. Следваше задължителният обяд с много месо, като този път чиниите се красяха от домашна кокошка, сготвена със сос от нар.

Езерото Нохур

Малко след това ни очкваше изненада. Някой беше подочул, че ще се провежда фестивал на виното, и ето, че нашата шарена група се оказа ВИП гост на събитието. Виното играе особено важна роля в Азербайджан, местните твърдят, че кавказкото вино е най-доброто в целия свят. Фестивалът се провеждаше за пръв път и беше изключително мащабен, с десетки ансамбли за народни танци, етномузика и т.н. Всички големи винопроизводители в страната имаха свой щанд, където можеше безплатно да пробваш разнообразни сортове. Чашите се пълнеха смело, а градусът на настроението се покачваше правопропорционално. Някъде между четвъртата и петата чаша ме хвана някаква руска телевизия, за да кажа кажа няколко думи за Азербайджан и защо съм на този фестивал. Виното доказано подобрява лингвистичните умения, така че се справих с тежката задача и с уругвайците тръгнахме да издирваме къде се предлага домашна водка от нар... Няколко часа по-късно, групата, в полутечно състояние, беше в автобуса. По време на обратния път за Баку всички слушаха захласнати изящните извивки на татарските песни, които две от момичетата от литовската група, по произход кримски татарки, изпълняваха, докато автобусът се носеше през азерската пустош.

На фестивала на виното

Цял свят нас гледа

Заповядайте на домашната водка

На следващия ден предстоеше посещение на друга от гордостите на Азербайджан - националния парк Гобустан, дом на скални рисунки на над 40 000 години. След като разгледахме изключително интерсния интерактивен музей, местната екскурзводка ни поведе нагоре между застрашително надвисналите скали да видим с очите си това безценно наследство. Колекцията от скални рисунки представя мотиви от флората, фауната и бита на хората от праисторически времена. Изображенията говорят и за културната приемственост между праисторическия и средновековния период. От парка се разкриват божествени гледки към Каспийско море, както и към разположения недалеч кален вулкан.

Гобустан прилича на лунен пейзаж

Следобеда остана време и за още едно занимание, за което крояхме планове още от първия ден - плаж на Каспийско море. Плажовете на Баку се намират извън самия град, като ние посетихме Шикхов, където срещу 5 маната (около 5 лв) получаваш шезлонг и чадър. Плажът не е топ качество, пясъкът е едър, а в морето се влиза със стълба, закрепена на масивна ивица цимент по брега. Самaтa вода обаче е много топла и приятна, сравнително чиста, като се надявахме тъмният цвят на пясъка да няма нищо общо с разположените недалеч петролни сонди... Имаше много красиви миди, а тъй като Каспийско море всъщност е езеро, вълни нямаше и повърхността беше гладка като тепсия. Жегна ме мисълта, че само на стотина километра по права линия, на другия бряг, започваше Туркменистан, една от най-странните държави на целия свят... Каспийско море ни изпрати с огненочервен залез и след един прощален дюнер се върнахме в хотела, за да стегнем багажа и да се сбогуваме с останалите участници.

На плаж с нефтени платформи

Черният пясък на Каспийско море

С ръка на сърцето мога да заявя, че пътуването ми до Азербайджан беше може би най-любопитното и обогатяващо до този момент. Имах редкия шанс да се докосна до една изключително древна култура, която в наши дни е преплетена с всички аспекти на модерното и съвременното. Опитах страхотна храна и създадох невероятни приятелства с хора от всички краища на света, които ми дадоха още повече идеи за бъдещи пътувания. Организаторите бяха свършили чудесна работа и само за осем дни успяхме да видим толкова много от страната. Təşəkkür edirəm, Azərbaycan!